Загиналите 14 войници строили къща на висш офицер
Иво Карамански лъгал, че причина за злополуката бил атентат против него
Шофьорът се опитал да избегне дупка
26 година от нещастието на Околовръстното шосе край София
Датата 11 август 1995 година е една от най-черните за българската войска. 13 бойци и 1 офицер умират при странна злополука в София. И до момента не е ясно до дъно каква е повода камионът, в който са пътували, да навлезе в насрещното на Околовръстното шосе сред “Люлин” и “Филиповци” и да се удари челно в трактор. От жестокия конфликт съветският ГАЗ избухва в пламъци.
Часът е 22,30. Камион с бойци от Транспортни войски се връща от строителна площадка към отделение 58410. Момчетата са изморени, те от дълго време би трябвало да са по леглата си. Практика обаче е висши офицери да употребяват безплатната работна ръка, с цел да си построят къщи. Така и в този случай - работили са до мрачно в парцела на върховен офицер.
Шофьорът усилва скоростта, с цел да може по-бързо да се приберат. С висока скорост навлиза в насрещното платно и се забива в трактор, благосъстоятелност на “Агромеханизация” ЕООД от софийското село Белчин. По-късно експертиза ще откри, че бойците в каросерията и лейтенантът на предната седалка са изгубили схващане, а някои са починали още при конфликта. За минути телата на войничетата се трансформират в обгоряла купчина. Температурата на пожара е била 1000-1100°С, като първичната взривна гъба е възпламенила лесногоримите материали в каросерията, а спуснатото чергило на камиона е задържало до най-много токсичния пушек.
Пожарната идва за минути, само че за бойците към този момент е късно. Оцелява единствено един - 19-годишният редови войник Кръстьо Дунчев, който изхвърча от каросерията. Вторият оживял е водачът на трактора - 49-годишният Любен Ковачки, се разминава с леки пострадвания по главата и още същата вечер е изписан от “Пирогов”. Заговаря се, че машината му е била без фарове, само че това и по този начин не съумява да бъде потвърдено. Той се прибирал от беритба в с. Алдомировци. На разпитите Ковачки изяснява, че не проумява по какъв начин камионът се е насочил внезапно към него. Това става безусловно метри преди двете тежки машини да се разминат. Дори задната част на ГАЗ-ката остава на платното, в което се е движела, и се размазва единствено предната част. Кабината безусловно е изчезнала от жестокия удар, в трактора е опряна каросерията.
На мястото на злополуката са изпратени екипи на военните, полицията и Спешна помощ. На мястото на нещастието час след пожара идват сънени офицери от поделението. Повече от 2 часа те не могат да открият кои тъкмо са бойците в камиона, тъй като са били изпратени да работят “на частно”. Налага се да бъде вдигнато цялото отделение и човек по човек поименно всички да се преброят.
Шосето е отцепено и полицията не пропуща минаващи коли. Час след среднощ на мястото идва Иво Карамански. Кръстникът на мафията просто минава оттова и спрян от униформените. По-късно той героично ще каже, че патрон, предопределен за него е взривил резервоара на камиона, макар, че идва на мястото на нещастието повече от 2 часа след злополуката. Той отива самичък във Военната прокуратура и декларира, че е бил там по време на удара и се опитал да избавя войничетата. В този миг чул няколко изстрела и малко по-късно резервоарът на камиона се взривил. Седмица по-късно обаче Карамански трансформира версията. Нямало пукотевица, а гърмежите били от взривяващите се патрони от револвера на лейт. Валентин Вълчев. След изказванията на Карамански военни следователи вършат нов оглед. Разгъват смачканата врата откъм водача и виждат три дупки по нея. Разтърсват вратата и от нея изпадат три железни части, които наподобяват на проектили от патрони. По-късно се оказва, че не са такива.
След разпити на към 80 очевидци и 30 експертизи по делото, то е прекъснато на 20 април 1996 година и е с гриф “Строго секретно” поради класифицираната информация. Причините за злополуката и до през днешния ден не са ясни. Версиите обаче са десетки - от техническа щета до заспиване на водача и прилошаване. Най-вероятната обаче е дупка на пътя, която водачът е видял в последния миг и се е опитал да я избегне. Той сигурно не е забелязал трактора, тъй като по шосето няма следи от спирачен път.
По време на нещастието на власт е държавното управление на Жан Виденов. Премиерът е бил известен на сутринта за кървавата злополука Околовръстното. Предният ден в Копривщица се организира национален събор, който е открит персонално от Виденов. Той се хваща на хорото, Българска национална телевизия прави репортаж. Часове по-късно ще се разиграе нещастието с бойците. Късните вести обаче стартират с просторен репортаж от Копривщица, показан е и Виденов на хоро. Информацията за нещастието с 14-те починали е къса и е забутана в края на емисията. Случаят остана в най-новата история като “кървавото хоро” на Виденов.
Всяка години единствено околните на починалите войничета сервират цветя на паметника, който е на лобното им място. Снимка: Цветан Томчев
Близките - с пенсия от 111 лв.
Депутати се стискали за пари за монумент
Родителите на починалите бойци получиха по 60 000 лв. кръвнина. По-късно се оказа, че инфлацията ги е стопила до 60 лв.. Почернените майки желаеха да съдят страната в Страсбург, само че след това се отхвърлиха. Днес получават по 111 лева наследствена военно инвалидна пенсия от страната.
Единственото, което припомня за нещастието от преди 26 години, е паметникът на Околовръстното шосе. При него на всеки 11 август се събират околните на починалите бойци. Той е издигнат по концепция на депутата от “Бизнесблока” Георги Дилков-Лорда. В Народното събрание е открита подписка за пари, с които да бъде издигнат. Паметникът е открит на лобното място на бойците на 7 септември 1996 година
През 2007 година е открито, че крадци са изрязали и отмъкнали съвсем всички железни профили. С чукове са разкъртени и самите бетонни основи на монумента. Желязото, отлято вътре в паметника, също било готово за крадене. По разпореждане на тогавашния кмет на София Бойко Борисов паметникът е възобновен от частна компания. Заради построяването на новото околовръстно шосе на София през 2008 година мемориалът е изместен с 200 м.
Шофьорът се опитал да избегне дупка
26 година от нещастието на Околовръстното шосе край София
Датата 11 август 1995 година е една от най-черните за българската войска. 13 бойци и 1 офицер умират при странна злополука в София. И до момента не е ясно до дъно каква е повода камионът, в който са пътували, да навлезе в насрещното на Околовръстното шосе сред “Люлин” и “Филиповци” и да се удари челно в трактор. От жестокия конфликт съветският ГАЗ избухва в пламъци.
Часът е 22,30. Камион с бойци от Транспортни войски се връща от строителна площадка към отделение 58410. Момчетата са изморени, те от дълго време би трябвало да са по леглата си. Практика обаче е висши офицери да употребяват безплатната работна ръка, с цел да си построят къщи. Така и в този случай - работили са до мрачно в парцела на върховен офицер.
Шофьорът усилва скоростта, с цел да може по-бързо да се приберат. С висока скорост навлиза в насрещното платно и се забива в трактор, благосъстоятелност на “Агромеханизация” ЕООД от софийското село Белчин. По-късно експертиза ще откри, че бойците в каросерията и лейтенантът на предната седалка са изгубили схващане, а някои са починали още при конфликта. За минути телата на войничетата се трансформират в обгоряла купчина. Температурата на пожара е била 1000-1100°С, като първичната взривна гъба е възпламенила лесногоримите материали в каросерията, а спуснатото чергило на камиона е задържало до най-много токсичния пушек.
Пожарната идва за минути, само че за бойците към този момент е късно. Оцелява единствено един - 19-годишният редови войник Кръстьо Дунчев, който изхвърча от каросерията. Вторият оживял е водачът на трактора - 49-годишният Любен Ковачки, се разминава с леки пострадвания по главата и още същата вечер е изписан от “Пирогов”. Заговаря се, че машината му е била без фарове, само че това и по този начин не съумява да бъде потвърдено. Той се прибирал от беритба в с. Алдомировци. На разпитите Ковачки изяснява, че не проумява по какъв начин камионът се е насочил внезапно към него. Това става безусловно метри преди двете тежки машини да се разминат. Дори задната част на ГАЗ-ката остава на платното, в което се е движела, и се размазва единствено предната част. Кабината безусловно е изчезнала от жестокия удар, в трактора е опряна каросерията.
На мястото на злополуката са изпратени екипи на военните, полицията и Спешна помощ. На мястото на нещастието час след пожара идват сънени офицери от поделението. Повече от 2 часа те не могат да открият кои тъкмо са бойците в камиона, тъй като са били изпратени да работят “на частно”. Налага се да бъде вдигнато цялото отделение и човек по човек поименно всички да се преброят.
Шосето е отцепено и полицията не пропуща минаващи коли. Час след среднощ на мястото идва Иво Карамански. Кръстникът на мафията просто минава оттова и спрян от униформените. По-късно той героично ще каже, че патрон, предопределен за него е взривил резервоара на камиона, макар, че идва на мястото на нещастието повече от 2 часа след злополуката. Той отива самичък във Военната прокуратура и декларира, че е бил там по време на удара и се опитал да избавя войничетата. В този миг чул няколко изстрела и малко по-късно резервоарът на камиона се взривил. Седмица по-късно обаче Карамански трансформира версията. Нямало пукотевица, а гърмежите били от взривяващите се патрони от револвера на лейт. Валентин Вълчев. След изказванията на Карамански военни следователи вършат нов оглед. Разгъват смачканата врата откъм водача и виждат три дупки по нея. Разтърсват вратата и от нея изпадат три железни части, които наподобяват на проектили от патрони. По-късно се оказва, че не са такива.
След разпити на към 80 очевидци и 30 експертизи по делото, то е прекъснато на 20 април 1996 година и е с гриф “Строго секретно” поради класифицираната информация. Причините за злополуката и до през днешния ден не са ясни. Версиите обаче са десетки - от техническа щета до заспиване на водача и прилошаване. Най-вероятната обаче е дупка на пътя, която водачът е видял в последния миг и се е опитал да я избегне. Той сигурно не е забелязал трактора, тъй като по шосето няма следи от спирачен път.
По време на нещастието на власт е държавното управление на Жан Виденов. Премиерът е бил известен на сутринта за кървавата злополука Околовръстното. Предният ден в Копривщица се организира национален събор, който е открит персонално от Виденов. Той се хваща на хорото, Българска национална телевизия прави репортаж. Часове по-късно ще се разиграе нещастието с бойците. Късните вести обаче стартират с просторен репортаж от Копривщица, показан е и Виденов на хоро. Информацията за нещастието с 14-те починали е къса и е забутана в края на емисията. Случаят остана в най-новата история като “кървавото хоро” на Виденов.
Всяка години единствено околните на починалите войничета сервират цветя на паметника, който е на лобното им място. Снимка: Цветан Томчев
Близките - с пенсия от 111 лв.
Депутати се стискали за пари за монумент
Родителите на починалите бойци получиха по 60 000 лв. кръвнина. По-късно се оказа, че инфлацията ги е стопила до 60 лв.. Почернените майки желаеха да съдят страната в Страсбург, само че след това се отхвърлиха. Днес получават по 111 лева наследствена военно инвалидна пенсия от страната.
Единственото, което припомня за нещастието от преди 26 години, е паметникът на Околовръстното шосе. При него на всеки 11 август се събират околните на починалите бойци. Той е издигнат по концепция на депутата от “Бизнесблока” Георги Дилков-Лорда. В Народното събрание е открита подписка за пари, с които да бъде издигнат. Паметникът е открит на лобното място на бойците на 7 септември 1996 година
През 2007 година е открито, че крадци са изрязали и отмъкнали съвсем всички железни профили. С чукове са разкъртени и самите бетонни основи на монумента. Желязото, отлято вътре в паметника, също било готово за крадене. По разпореждане на тогавашния кмет на София Бойко Борисов паметникът е възобновен от частна компания. Заради построяването на новото околовръстно шосе на София през 2008 година мемориалът е изместен с 200 м.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ