Законодателство срещу фалшивите новини ще доведе до смразяваща автоцензура
Иво Инджов е доцент по публицистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ", специалист е по политически връзки.
Управляващите към този момент няколко пъти се пробват да отиграят топката " подправени вести ". Уж в името на публичния интерес, а на процедура в ущърб на свободата на словото. Същевременно нервността към подправените вести се употребява за вкарване в регулация и на онлайн медиите.
През ноември стана ясно, че някак си полуконспиративно със заповед на шефа на парламентарната комисия по просвета и медии Вежди Рашидов е основана работна група за смяна в Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ). Той е закърпван неведнъж през последните две десетилетия и към този момент е несъответстващ на променената цифрова среда. Групата за проверката му е инициирана от Българска национална телевизия, която се намира " във в действителност банкрут ". В състава й влизат главно адвокати от електронните медии, настоящи и някогашни шефове на малките екрани и радиа, депутати.
Най-вероятно групата ще изготви оферти за нов модел на финансиране на публичните медии.
Рашидов обаче преглежда работата й и в подтекста на нуждата да се противодейства на подправените вести. Още през лятото той и правосъдният министър Данаил Кирилов предложиха възможното им криминализиране. Депутатът съобщи пред " Свободна Европа ", че задачата не е просто основаване на закон, а иницииране на " европейско законодателство по европейски стандарт ".
Такава амбициозна задача едва ли е по силите на дребна България. На този стадий даже Европейската комисия залага повече на натиска върху огромните интернет платформи за саморегулация. Най-големият й триумф е приемането на Кодекс за положителни практики с присъединяване на " Google ", " Facebook ", " Туитър ". Страни като Германия и Франция са няколко крачки напред. В тях са признати или са на дневен ред закони, ориентирани против речта на омразата в обществените мрежи. Прословутият Закон " Facebook " в Германия задължава обществената мрежа и други от нейния сан да отстраняват в период от 24 часа до 7 дни докладвано наличие, което съставлява закононарушение. В противоположен случай се постановат санкции за милиони евро. Критиците на закона са уверени, че вменяването на " Facebook " на превантивни правосъдни функционалности води до ограничение на свободата на изложение и автоцензура на обществените мрежи. В изявление, в което се привижда тирада на омразата на етническа основа да вземем за пример, може да се съдържа законна рецензия.
У нас по всичко проличава, че задачата на ръководещите не е да контролира " Facebook ", " Туитър ", " Инстаграм ", които на българска " територия " прочее се саморегулират много дейно, както демонстрира тазгодишен отчет на Европейска комисия, а
онлайн медиите. Те, както и пресата прочее, не подлежат на законови ограничавания,
като се изключи времето на предизборните акции.
Удобен мотив за вкарване в регулация на онлайн медиите би било задължението на България да имплементира в Закон за радиото и телевизията до края на 2020 година новата европейска Директива за аудиовизуалните медийни услуги. За задачата е основана друга работна група – в Министерството на културата. Директивата прави, въпреки и внимателно, опит за въвеждане на регулация на аудиовизуалното наличие в интернет. Тя ще засегне ютуб, стрийминг платформи като " Нетфликс ", видеата, споделяни във " Facebook " и други Целта е да се противодейства на " терористично " наличие, апели към принуждение и тирада на омразата, както и да се пазят правата на децата по сходство на годните отговорности за малките екрани. Документът не касае журналистическото наличие в онлайн медиите, в това число и видеоматериалите и радио подкастовете, които са част от него.
Основателен обаче е страхът на сериозно мислещите публицисти, че властта ще се опита да употребява евродирективата, с цел да вкара рестриктивни ограничения в Закон за радиото и телевизията. Поводът може да бъде, че въпреки всичко в онлайн медиите от време на време се появява и нежурналистическо аудиовизуално наличие – да вземем за пример клипове, качвани от консуматори. По разнообразни мотиви в последно време членове на Съвета за електронни медии (СЕМ) декларират, че са нужни законови промени, които да разрешат интернет уеб страниците да бъдат приравнени с електронните медии. " Председателят на Съвет за електронни медии изиска да контролира и онлайн медите ", тъй като " през уеб страниците сега минавали рискови феномени ", осведоми преди година bTV. Друг е въпросът, че регулаторният орган няма запаси да следи аудиовизуалното наличие в интернет, към което в действителност се прицелва евродирективата.
Напъните на Съвет за електронни медии за регулация на онлайн медиите се вписват в опипването на почвата
от дребни парламентарни партии да се пишат борци против fake news. През лятото на 2017 година от " Воля " лансираха концепцията за законопроект, който да дефинира какво е " подправена вест " или вест, която наранява персоналната чест и достолепие. През юли 2018 година и от Вътрешна македонска революционна организация оповестиха, че ще приготвят закон против подправените вести. Преди време близкият до Борисов народен представител от ГЕРБ Красимир Велчев пък подмятна концепцията за основаване на спецзакон против клеветата по отношение на идните през 2011 година президентски и локални избори.
Ако се осъществен на някой стадий от промяната на медийното законодателство, благородните на пръв взор планове за битка с подправените вести ще ударят най-силно онлайн медиите. Ще бъдат наранени както уеб страниците за подправени вести за политици, предприемачи и нездравословни за хората " здравни " препоръки, по този начин и сериозните към ръководещите новинарски уеб сайтове, които в този момент са острови на свободното слово.
Криминализирането на подправените вести ще наруши открития от конституцията баланс сред свободата на изложение и отбраната на така наречен конкурентни права. Такива са достойнството и положителното име на жителите, недопускане на тирада на омразата на база раса, етнос и вяра, отбраната на държавната загадка и други Сега обидата, клеветата, проповядването и подбуждането на ненавист и други, които де факто имат темперамент на подправени вести, се преследват по Наказателния кодекс.
Специално законодателство против подправените вести ще докара до смразяваща автоцензура измежду " кучета пазачи " на публичния интерес. На първо място
ще бъде в допълнение улеснено наказателното гонене за засегнатост и клюка против публицистите,
даже те да си правят добросъвестно работата.
Преборването на подправените вести като панацея против " слободията " е рисковано начинание за всяка демократична народна власт. Все още няма безапелационна научна или правна формулировка какво е " подправена вест ". Експертът по цифровите тематики на немската социална телевизия ARD Денис Хорн се пробва да систематизира какво се схваща под " fake news ". Списъкът включва: агитация, неистини, clickbait, измислици, спам, заблуди, ирония, изопачение на обстоятелства, изчезнал подтекст, клюки, неразбираеми формулировки, полустини, неправилни взаимовръзки, пропуски в (журналистическото) изследване и други Хорн смята, че " понятието " fake news " от ден на ден се трансформира в проблем. За да се избегне размиването на понятията и отговорностите, съгласно него нещата би трябвало да се посочват с същинските им имена: " лъжите " са неистини, " пропагандата " – агитация, " грешките " – неточности, а " нечистоплътната публицистика " – нечистоплътна публицистика.
На този декор опитът на Рашидов да дефинира що е то " подправена вест " е много обикновен. " Непроверената вест, която няма нищо общо с истината, е подправена вест ", сподели неотдавна той в отговор на въпрос на " Сега ". Но подтекстът, в който шефът на парламентарната комисия по медии и просвета преглежда наболелият въпрос, демонстрира че
самият той има проблеми с разбирането за свободата на словото и рецензиите против властимащите.
Неотдавна Рашидов избухна в ефира на Българска национална телевизия: " Айде стига с тая независимост, бе! Вие луди ли сте? Полудявате към този момент с тая независимост! Кое не му е свободно? Те ни плюят всички хора като каруцари. Всеки ден е било свободно словото. Какво по-свободно от това? ".
Погледнато от различен ъгъл, въпреки и за някои да звучи парадоксално, демократичната канава на конституцията и законите в България лимитират опциите за противопоставяне на подправените вести. Конституцията от 1991 година пази трите " информационни " свободи: правото на независимост на мненията, на информацията и на медиите (чл. 39–41). В рамките на едно по-широко схващане за конституционно-правната отбрана на свободата на словото обаче би могло да се твърди, че основаването и разпространението на подправени вести не опонира на конституцията. Стига тези дейности да не засягат репутацията на жителите, правата на децата или националната сигурност.
Може ли да бъде осъдена медия за това, че систематично популяризира дезинформации, които не са закононарушение по Наказателен кодекс? Например, в случай че уебсайт организира целенасочена акция " Да излезем от Европейски Съюз – съюза на гейовете, лесбийките и " третия пол! "? Или в случай че жълт вестник твърди, " че " световното стопляне " е операция на зелената мафия и левите "? А при илюстрирани художествени измислици във фейсбук от рода на: "... туристи са видели следи от марсиански кораби на Рожен и мощно изплашени, са офейкали към Смолян. "? Мисията е невъзможна!
Вместо да замислят особено законодателство против подправените вести, политиците би трябвало да запушат пробойните в настоящото.
Законът за електронните известия да вземем за пример не разрешава откриване на притежателите на уеб сайтове,
в случай че не става въпрос за тежко закононарушение. Обидата и клеветата, които са най-разпространени в арсенала на фалшив уеб страниците, не са такива. Друга наложителна мярка е страната и общините да не финансират медии, които не са подписали и не съблюдават Етичния кодекс на българските медии. Подобно решение изисква овластяване на Комисията за журналистическа нравственос да постанова ефикасни наказания при неспазване на кодекса.
На подправените вести може да се противодейства и с работещи fact-checking платформи и вложения в журналистически професионализъм и медийна просветеност.
Чудеса обаче не би трябвало да се чакат. Необходима е промяна на парадигмата: fake news да бъдат обсъждани не като " скрит план " против демокрацията, а като част от по-сложни процеси. Eдин от тях са спецификите на цифровия капитализъм, който генерира облаги от кликвания, лайквания и споделяния, отбелязва интернет откривателят Евгени Морозов в " Гардиън ". Фалшивите вести няма да изчезнат, както не свърши алкохолът при " сухия режим " в Съединени американски щати. Но те би трябвало да бъдат обозначени ясно на цифровата етажерка и хората да бъдат осведомени за рисковете от тях.
Авторът е употребявал наличие от публикацията си " Борба с подправените вести с инструментариума на закона и на саморегулацията – българският случай ", оповестена в сп. " Медии и връзки на 21-и век " (том 2, 2018), издание на ВТУ.
Управляващите към този момент няколко пъти се пробват да отиграят топката " подправени вести ". Уж в името на публичния интерес, а на процедура в ущърб на свободата на словото. Същевременно нервността към подправените вести се употребява за вкарване в регулация и на онлайн медиите.
През ноември стана ясно, че някак си полуконспиративно със заповед на шефа на парламентарната комисия по просвета и медии Вежди Рашидов е основана работна група за смяна в Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ). Той е закърпван неведнъж през последните две десетилетия и към този момент е несъответстващ на променената цифрова среда. Групата за проверката му е инициирана от Българска национална телевизия, която се намира " във в действителност банкрут ". В състава й влизат главно адвокати от електронните медии, настоящи и някогашни шефове на малките екрани и радиа, депутати.
Най-вероятно групата ще изготви оферти за нов модел на финансиране на публичните медии.
Рашидов обаче преглежда работата й и в подтекста на нуждата да се противодейства на подправените вести. Още през лятото той и правосъдният министър Данаил Кирилов предложиха възможното им криминализиране. Депутатът съобщи пред " Свободна Европа ", че задачата не е просто основаване на закон, а иницииране на " европейско законодателство по европейски стандарт ".
Такава амбициозна задача едва ли е по силите на дребна България. На този стадий даже Европейската комисия залага повече на натиска върху огромните интернет платформи за саморегулация. Най-големият й триумф е приемането на Кодекс за положителни практики с присъединяване на " Google ", " Facebook ", " Туитър ". Страни като Германия и Франция са няколко крачки напред. В тях са признати или са на дневен ред закони, ориентирани против речта на омразата в обществените мрежи. Прословутият Закон " Facebook " в Германия задължава обществената мрежа и други от нейния сан да отстраняват в период от 24 часа до 7 дни докладвано наличие, което съставлява закононарушение. В противоположен случай се постановат санкции за милиони евро. Критиците на закона са уверени, че вменяването на " Facebook " на превантивни правосъдни функционалности води до ограничение на свободата на изложение и автоцензура на обществените мрежи. В изявление, в което се привижда тирада на омразата на етническа основа да вземем за пример, може да се съдържа законна рецензия.
У нас по всичко проличава, че задачата на ръководещите не е да контролира " Facebook ", " Туитър ", " Инстаграм ", които на българска " територия " прочее се саморегулират много дейно, както демонстрира тазгодишен отчет на Европейска комисия, а
онлайн медиите. Те, както и пресата прочее, не подлежат на законови ограничавания,
като се изключи времето на предизборните акции.
Удобен мотив за вкарване в регулация на онлайн медиите би било задължението на България да имплементира в Закон за радиото и телевизията до края на 2020 година новата европейска Директива за аудиовизуалните медийни услуги. За задачата е основана друга работна група – в Министерството на културата. Директивата прави, въпреки и внимателно, опит за въвеждане на регулация на аудиовизуалното наличие в интернет. Тя ще засегне ютуб, стрийминг платформи като " Нетфликс ", видеата, споделяни във " Facebook " и други Целта е да се противодейства на " терористично " наличие, апели към принуждение и тирада на омразата, както и да се пазят правата на децата по сходство на годните отговорности за малките екрани. Документът не касае журналистическото наличие в онлайн медиите, в това число и видеоматериалите и радио подкастовете, които са част от него.
Основателен обаче е страхът на сериозно мислещите публицисти, че властта ще се опита да употребява евродирективата, с цел да вкара рестриктивни ограничения в Закон за радиото и телевизията. Поводът може да бъде, че въпреки всичко в онлайн медиите от време на време се появява и нежурналистическо аудиовизуално наличие – да вземем за пример клипове, качвани от консуматори. По разнообразни мотиви в последно време членове на Съвета за електронни медии (СЕМ) декларират, че са нужни законови промени, които да разрешат интернет уеб страниците да бъдат приравнени с електронните медии. " Председателят на Съвет за електронни медии изиска да контролира и онлайн медите ", тъй като " през уеб страниците сега минавали рискови феномени ", осведоми преди година bTV. Друг е въпросът, че регулаторният орган няма запаси да следи аудиовизуалното наличие в интернет, към което в действителност се прицелва евродирективата.
Напъните на Съвет за електронни медии за регулация на онлайн медиите се вписват в опипването на почвата
от дребни парламентарни партии да се пишат борци против fake news. През лятото на 2017 година от " Воля " лансираха концепцията за законопроект, който да дефинира какво е " подправена вест " или вест, която наранява персоналната чест и достолепие. През юли 2018 година и от Вътрешна македонска революционна организация оповестиха, че ще приготвят закон против подправените вести. Преди време близкият до Борисов народен представител от ГЕРБ Красимир Велчев пък подмятна концепцията за основаване на спецзакон против клеветата по отношение на идните през 2011 година президентски и локални избори.
Ако се осъществен на някой стадий от промяната на медийното законодателство, благородните на пръв взор планове за битка с подправените вести ще ударят най-силно онлайн медиите. Ще бъдат наранени както уеб страниците за подправени вести за политици, предприемачи и нездравословни за хората " здравни " препоръки, по този начин и сериозните към ръководещите новинарски уеб сайтове, които в този момент са острови на свободното слово.
Криминализирането на подправените вести ще наруши открития от конституцията баланс сред свободата на изложение и отбраната на така наречен конкурентни права. Такива са достойнството и положителното име на жителите, недопускане на тирада на омразата на база раса, етнос и вяра, отбраната на държавната загадка и други Сега обидата, клеветата, проповядването и подбуждането на ненавист и други, които де факто имат темперамент на подправени вести, се преследват по Наказателния кодекс.
Специално законодателство против подправените вести ще докара до смразяваща автоцензура измежду " кучета пазачи " на публичния интерес. На първо място
ще бъде в допълнение улеснено наказателното гонене за засегнатост и клюка против публицистите,
даже те да си правят добросъвестно работата.
Преборването на подправените вести като панацея против " слободията " е рисковано начинание за всяка демократична народна власт. Все още няма безапелационна научна или правна формулировка какво е " подправена вест ". Експертът по цифровите тематики на немската социална телевизия ARD Денис Хорн се пробва да систематизира какво се схваща под " fake news ". Списъкът включва: агитация, неистини, clickbait, измислици, спам, заблуди, ирония, изопачение на обстоятелства, изчезнал подтекст, клюки, неразбираеми формулировки, полустини, неправилни взаимовръзки, пропуски в (журналистическото) изследване и други Хорн смята, че " понятието " fake news " от ден на ден се трансформира в проблем. За да се избегне размиването на понятията и отговорностите, съгласно него нещата би трябвало да се посочват с същинските им имена: " лъжите " са неистини, " пропагандата " – агитация, " грешките " – неточности, а " нечистоплътната публицистика " – нечистоплътна публицистика.
На този декор опитът на Рашидов да дефинира що е то " подправена вест " е много обикновен. " Непроверената вест, която няма нищо общо с истината, е подправена вест ", сподели неотдавна той в отговор на въпрос на " Сега ". Но подтекстът, в който шефът на парламентарната комисия по медии и просвета преглежда наболелият въпрос, демонстрира че
самият той има проблеми с разбирането за свободата на словото и рецензиите против властимащите.
Неотдавна Рашидов избухна в ефира на Българска национална телевизия: " Айде стига с тая независимост, бе! Вие луди ли сте? Полудявате към този момент с тая независимост! Кое не му е свободно? Те ни плюят всички хора като каруцари. Всеки ден е било свободно словото. Какво по-свободно от това? ".
Погледнато от различен ъгъл, въпреки и за някои да звучи парадоксално, демократичната канава на конституцията и законите в България лимитират опциите за противопоставяне на подправените вести. Конституцията от 1991 година пази трите " информационни " свободи: правото на независимост на мненията, на информацията и на медиите (чл. 39–41). В рамките на едно по-широко схващане за конституционно-правната отбрана на свободата на словото обаче би могло да се твърди, че основаването и разпространението на подправени вести не опонира на конституцията. Стига тези дейности да не засягат репутацията на жителите, правата на децата или националната сигурност.
Може ли да бъде осъдена медия за това, че систематично популяризира дезинформации, които не са закононарушение по Наказателен кодекс? Например, в случай че уебсайт организира целенасочена акция " Да излезем от Европейски Съюз – съюза на гейовете, лесбийките и " третия пол! "? Или в случай че жълт вестник твърди, " че " световното стопляне " е операция на зелената мафия и левите "? А при илюстрирани художествени измислици във фейсбук от рода на: "... туристи са видели следи от марсиански кораби на Рожен и мощно изплашени, са офейкали към Смолян. "? Мисията е невъзможна!
Вместо да замислят особено законодателство против подправените вести, политиците би трябвало да запушат пробойните в настоящото.
Законът за електронните известия да вземем за пример не разрешава откриване на притежателите на уеб сайтове,
в случай че не става въпрос за тежко закононарушение. Обидата и клеветата, които са най-разпространени в арсенала на фалшив уеб страниците, не са такива. Друга наложителна мярка е страната и общините да не финансират медии, които не са подписали и не съблюдават Етичния кодекс на българските медии. Подобно решение изисква овластяване на Комисията за журналистическа нравственос да постанова ефикасни наказания при неспазване на кодекса.
На подправените вести може да се противодейства и с работещи fact-checking платформи и вложения в журналистически професионализъм и медийна просветеност.
Чудеса обаче не би трябвало да се чакат. Необходима е промяна на парадигмата: fake news да бъдат обсъждани не като " скрит план " против демокрацията, а като част от по-сложни процеси. Eдин от тях са спецификите на цифровия капитализъм, който генерира облаги от кликвания, лайквания и споделяния, отбелязва интернет откривателят Евгени Морозов в " Гардиън ". Фалшивите вести няма да изчезнат, както не свърши алкохолът при " сухия режим " в Съединени американски щати. Но те би трябвало да бъдат обозначени ясно на цифровата етажерка и хората да бъдат осведомени за рисковете от тях.
Авторът е употребявал наличие от публикацията си " Борба с подправените вести с инструментариума на закона и на саморегулацията – българският случай ", оповестена в сп. " Медии и връзки на 21-и век " (том 2, 2018), издание на ВТУ.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ