Иво Инджев за Симеон Сакскобургготски: Човешко е да се лакомиш“.

Иво Инджев за Симеон Сакскобургготски: „ Човешко е да се лакомиш “. Със собствен коментар за дългогодишната сага с парцелите на Симеон Сакскобургготски излезе журналистът Иво Инджев. SafeNews.bg разгласява материала без редакторска интервенция:

Не за 6, а за рекламация към 66 парцела е неодобрен Сакскобургготски от съд в София. Каква е п(р)о(л)уката?

Отново се завъртя плочата за жилищата на Цветан Цветанов. Тази музика потегли от “Свободна Европа ”.

Завъртя се на близо 180 градуса по тематиката и някогашният началник на Цветанов по отношение на бързата ампутация на дясната си ръка, базирайки се тогава на обстоятелството, че американската “Свободна Европа ” е обявила тематиката.

Собственикът на ГЕРБ към този момент съжалявал с днешна дата, че си е уволнил заместника-въпреки доверието си в “Свободна Европа ”.

Цветанов, заслужено или не, си отпътува от всички високите позиции, които дължеше на партийното си участие, поради 6 парцела.

Днес стана известно, че семейство Сакскобургготски са изгубили в Софийския областен съд дело за благосъстоятелност върху 66 парцела.

Не, не зложелателствам, въпреки да съм пореден съперник на вграденото с московски скалпел внедряване на Симеон Сакскобургготски в българската политика в нейния основен мозък. Най-доброто доказателство, че съм бил в черния му лист като водещ на едно от най-популярните публицистични излъчвания, е че за 6 години нито един път не откликна да поканите ми да ми гостува в студиото.

Величеството беше на опознавателна обиколка в най-гледаната телевизия БТВ в апогея на своето възвеличаване. Бях измежду поканените “екскурзоводи ” като водещо лице на медията. Телохранителят му Борисов уважително стоеше на назад във времето в позата на келнер.

Другите двама от върха на страната измежду бойкотиращите ме по това време бяха съуправляващия малко по-късно с него Ахмед Доган и техният заговорник, президентът Първанов. За мен е въпрос на чест и чиста съвест да загатна този факт. “Кажи ми кой те бойкотира, с цел да ти кажа кой си ” е перифразата в тази ситуация.

Ако някой се е съмнявал, че Сакскобургготски е бил доведен тук преднамерено, т.е. да спре Иван Костов да повтори премиерския си мандат, дано се запознае с откровението на Росен Карадимов.

В изявление за “Лице в лице ” по БТВ той самичък реши да опише като участник в “Кръглата маса ” през 1990 година, че Сакскобургготски е бил спазарен с Българска социалистическа партия от тогавашния хайлайф на Съюз на демократичните сили, ръководен от Желю Желев, да се завърне в България като президент.

Карадимов свидетелства в новото си амплоа на житейски подсигурен в наши дни банкер. Изказа се и като някогашен върховен комсомолски фактор от последния етап на комсоциализма. Като подобен е взел участие в пазарлъка. Включен е бил като перспективен кадър по тогавашните ограничения в границите на триумфиращия реваншизъм на Българска социалистическа партия.

Да повторя, не изпитвам наслада от обстоятелството, че сем. Сакскобургготски са получили правосъден отпор против опитите да реституират голяма недвижима благосъстоятелност. Радвам се  обаче, че краткотрайно сполучливите сенчести опити България да бъда разигравана с оня “царски гамбит ” най-накрая са осветени. Всички ние, които говорехме и пишехме същото, с вяра да хвърлим малко светлина в тази тъмна спекулация, сме оправдани против обвиняванията, че сме  разпространявали тайни теории.

За забравилите или неосведомените напомням, че Сакскобургготски даде обещание още в смутните деветдесет години (в изявление за Кеворкян!), че той няма аспирации към наследството на семейството си в България.

Да речем, че чисто човешки въпреки всичко се е полакомил. Хората сме си лакоми по природа, въпреки всичко. Човешко е да се лакомиш. Мнозина на негово място биха постъпили по същия метод. Но…той не е какъв да е, не е като “мнозина ”. Имаше задача и тя му беше проведена за илюзия на мнозина.

“Категорично не ”, отвърна той с наблягане в отговор на въпроса на Кеворкян дали има материални искания към България, говорейки на по-добър български от оня, които ни демонстрираше като  министър председател на България доста по-късно (!?)

Онова, което подейства като трион за клона, върху който беше седнал като представител на разклонението на царската фамилия в очите на българите, беше нахалството да задейства в немислими за елементарните кандидати за реставрация темпове връщането на парцели. Направи го в качеството на най-овластения човек в страната от позицията на министър председател. Беше като илюстрация по какъв начин един аристократ по рождение може да деградира до нормално лъжливо овчарче. Уби концепцията за монархизма в очите на провиделите в нея избавление за България.

Всички прогледнаха, че този не е никакъв мона(р)х. Екзалтираните бързо го отписаха от листата си със светците.

Поучително беше. А през днешния ден е и целесъобразно да се помни от тези, по утъпканото от него по политическо надолнище.

Източник: ivo.bg

Още вести четете в графа „ България “