Телената ограда и температура в борбата срещу бежанците и коронавируса
Иво Инджев е дълготраен публицист. Текстът е от блога му.
Една от непрекъснато повтаряните неистини на борците против несъществуващата мигрантска опасност против България е изказванието, че към България и Европа са се устремили най-вече (млади) мъже. Внушението цели да уплаши всеки, който е подготвен да повярва, че в действителност не става дума за хора в потребност, за бягащи от войната цивилни, а точно за демоничен проект нашият континент да бъде високомерен от мюсюлмани и джихадисти, тръгнали на поробителски поход.
При това въпросните наши пропагандисти непрестанно акцентираха, че младите мъже били очевидно богати, щом разполагали с мобилни телефони. Което роди черния комизъм въпросът с заплахата да бъдем завладяни от милиони бежанци да се реши коренно посредством разпределяне на мобилни телефони и на тези от тях, които нямат такива. Ще бъде задоволително едно позвъняване от България, с цел да спре в зародиш желанието на други претенденти да идват тук.
Пропагандата за младите мъже като преобладаваща група измежду бежанците се опровергава
от интернационалните данни за съотношението сред мъжете, дамите и децата, прогонени от войната в Сирия, избухнала като гражданска по виновност на режима на Асад и прераснала в полесражение за районно превъзходство с решаващата роля на Русия за оцеляването на държавното управление в Дамаск. Само 19 на 100 от 6 664 415 бежанци са били мъже - млади и остарели.
Тази информация датира още от 1.12. 2018 година и съотношението в нея по пол и възраст при новата днешна бежанска злополука в Сирия надали се е трансформирало значително. Нашите управляващи, спекулиращи с " мъжката " опасност, са знаели доста добре, че години наред леят от телевизионните екрани съзнателни заблуди. Няма по какъв начин от самото начало да не са били осведомени, че дамите измежду бежанците са 30 на 100, а
най-потърпевши са децата - цели 51 % или 3 393 892 към онази дата.
Не единствено България сподели грозното лице на егоизма към тези дами и деца, само че на Орбан, на който тук симпатизират политиците в диапазона сред Борисов и Нинова в това число, би трябвало различен да търси сметка. Ние сме длъжни да се запитаме защо още ни лъжат нашите ръководещи, щом могат по този начин безогледно да трансформират голяма човешка покруса в политически коз за личното си ръководство посредством манипулиране на хорските страхове.
Не че можем да се изненадаме от нечий управнически цинизъм, само че не можем да гледаме безучастно нахлуването на вълната от така наречен консерватизъм (евфемизъм за нарцисизъм в този подтекст, а и освен в това отношение) през необятно отворената врата на лъжата за затворената ни врата за бежанците към Европа, посредством което надали не сме избавили континента от повтаряне на походите на Атила, Чингис хан и Тамерлан.
Отделният човек, в случай че в действителност е човек, е в положение да се засрами от личния си грях да демонстрира цинизъм към бягащи от войната дами и деца - общо 81 на 100 от страдалците, на които се отхвърля състрадание. Фактът, че
България не е сама в политиката си на сходен цинизъм,
не прави по-малко укорими хвалбите с триумфите на фронта на подправените вести.
Дали Главният (по всевъзможни въпроси) в страната, който изиска амнистия на Сирни заговезни за свои неточности, без да ги посочва, в миналото ще си признае този грях?
Ако се съди по неспирното му фукане по какъв начин сме заградили с телена ограда южната граница на Европейски Съюз, надали
От хора, които трансформират една телена ограда за отбиване на бягащи от бомби дами и деца в знак на управническия си триумф и на горделивост пред чужденците, не може да се чака разкайване.
Двете рецесии към България - тази с ковид и онази с бежанците, се управляват посредством мерене на телената ограда и на телесната температура на границата ни. Но не това е повода да оцеляваме от двете закани. Ако има място за комизъм в тази обстановка, по скоро се вместваме в цветистото определение за провинция Мекленбург в Германия, където Бисмарк препоръчвал на германците да бягат, в случай че идва краят на света, тъй като била забравена от Бога.
*Снимка: Георги Кожухаров
Една от непрекъснато повтаряните неистини на борците против несъществуващата мигрантска опасност против България е изказванието, че към България и Европа са се устремили най-вече (млади) мъже. Внушението цели да уплаши всеки, който е подготвен да повярва, че в действителност не става дума за хора в потребност, за бягащи от войната цивилни, а точно за демоничен проект нашият континент да бъде високомерен от мюсюлмани и джихадисти, тръгнали на поробителски поход.
При това въпросните наши пропагандисти непрестанно акцентираха, че младите мъже били очевидно богати, щом разполагали с мобилни телефони. Което роди черния комизъм въпросът с заплахата да бъдем завладяни от милиони бежанци да се реши коренно посредством разпределяне на мобилни телефони и на тези от тях, които нямат такива. Ще бъде задоволително едно позвъняване от България, с цел да спре в зародиш желанието на други претенденти да идват тук.
Пропагандата за младите мъже като преобладаваща група измежду бежанците се опровергава
от интернационалните данни за съотношението сред мъжете, дамите и децата, прогонени от войната в Сирия, избухнала като гражданска по виновност на режима на Асад и прераснала в полесражение за районно превъзходство с решаващата роля на Русия за оцеляването на държавното управление в Дамаск. Само 19 на 100 от 6 664 415 бежанци са били мъже - млади и остарели.
Тази информация датира още от 1.12. 2018 година и съотношението в нея по пол и възраст при новата днешна бежанска злополука в Сирия надали се е трансформирало значително. Нашите управляващи, спекулиращи с " мъжката " опасност, са знаели доста добре, че години наред леят от телевизионните екрани съзнателни заблуди. Няма по какъв начин от самото начало да не са били осведомени, че дамите измежду бежанците са 30 на 100, а
най-потърпевши са децата - цели 51 % или 3 393 892 към онази дата.
Не единствено България сподели грозното лице на егоизма към тези дами и деца, само че на Орбан, на който тук симпатизират политиците в диапазона сред Борисов и Нинова в това число, би трябвало различен да търси сметка. Ние сме длъжни да се запитаме защо още ни лъжат нашите ръководещи, щом могат по този начин безогледно да трансформират голяма човешка покруса в политически коз за личното си ръководство посредством манипулиране на хорските страхове.
Не че можем да се изненадаме от нечий управнически цинизъм, само че не можем да гледаме безучастно нахлуването на вълната от така наречен консерватизъм (евфемизъм за нарцисизъм в този подтекст, а и освен в това отношение) през необятно отворената врата на лъжата за затворената ни врата за бежанците към Европа, посредством което надали не сме избавили континента от повтаряне на походите на Атила, Чингис хан и Тамерлан.
Отделният човек, в случай че в действителност е човек, е в положение да се засрами от личния си грях да демонстрира цинизъм към бягащи от войната дами и деца - общо 81 на 100 от страдалците, на които се отхвърля състрадание. Фактът, че
България не е сама в политиката си на сходен цинизъм,
не прави по-малко укорими хвалбите с триумфите на фронта на подправените вести.
Дали Главният (по всевъзможни въпроси) в страната, който изиска амнистия на Сирни заговезни за свои неточности, без да ги посочва, в миналото ще си признае този грях?
Ако се съди по неспирното му фукане по какъв начин сме заградили с телена ограда южната граница на Европейски Съюз, надали
От хора, които трансформират една телена ограда за отбиване на бягащи от бомби дами и деца в знак на управническия си триумф и на горделивост пред чужденците, не може да се чака разкайване.
Двете рецесии към България - тази с ковид и онази с бежанците, се управляват посредством мерене на телената ограда и на телесната температура на границата ни. Но не това е повода да оцеляваме от двете закани. Ако има място за комизъм в тази обстановка, по скоро се вместваме в цветистото определение за провинция Мекленбург в Германия, където Бисмарк препоръчвал на германците да бягат, в случай че идва краят на света, тъй като била забравена от Бога.
*Снимка: Георги Кожухаров
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ