Downshifting: Защо младо семейство напусна София и заживя в Странджа
Иво Енчев избира да напусне града, за който е мечтал, с цел да заживее по нов метод, последван от брачната половинка си и дребната им щерка.
Родом от дребен град във Врачанско, като възпитаник той желае да живее в София. И това се случва – след казармата Иво отива да учи стопанска система в столичен ВУЗ.
Открих новите хоризонти на града, нови хора, провокации. Неща, които липсват в дребния град, споделя той.
Завършва, съумява да купи и апартамент – стартира сигурна и добре заплатена работа. Среща и дамата, с която желае да бъде вечно – Силви. Тя също е пристигнала в столицата, даже от по-далеч – Царево.
И по този начин те … вземат решение да идат на село. Но не в село, покрай огромния град, а такова в Странджа.
Продават жилището и купуват къща – с двор и градина. Точно тя е обичаното място на Иво. Свикнал от дете с градинарството, той бързо стартира да отглежда домати, краставици, тикви, както и дини.
Странно, само че точно те са част от желанието му да напусне милионния град.
Това е най-важното, основата на един човек – чистата храна, чистия въздух, успокоение, природата и земята, изяснява Иво.
Той обаче добавя, че не желае това единствено за себе си, а и за своето потомство. Искам детето ми да пораства в една чиста среда, безапелационен е той. И не се тормози да дава от своята продукция на дребната си дъщеричка Ния.
Обичам София, само че не считам, че е хубаво място за едно дете, добавя младият мъж и изяснява, че това е била главната причина да се реалокира в село Изгрев.
Животът в столицата е на бързи обороти и това е концепцията – да намалиш скоростта, само че да имаш повече свободно време – за мен, за жена ми, за децата. За да имам връзка и другарство с тях, с цел да имаме трайна връзка, споделя Иво.
Връзката му с този регион на Странджа обаче се оказва по-дългогодишна.
Преди 10 години бях на море в Царево и тогава разбрах, че желая да пребивавам тук. После срещнах Силви – моята жена, и към този момент бе ясно, че ще дойдем тук, изяснява Иво.
И макар че София събира двамата, Силви също взема решение да напусне огромния град.
Ако би трябвало да съм почтена, за мен бе по-трудно да взема това решение. Точно бях приключила, бях на 24 години и имах известни подозрения, споделя тя.
Но – откакто видяла къщата в село Изгрев, „ всички рационални претекстове отпаднаха “, споделя с усмивка Силви.
Тук се усещам доста хармонично и не скърбя, че напуснахме София, безапелационна е тя и признава, че в последните месеци в столицата е била изнервена от „ градската конюнктура “.
Селото ни дава едно успокоение, едно закъснение, без бързи обороти – може да се насладиш на деня, да си приказваш с комшиите за краставиците, в случай че щеш – нещо, което го няма в София, изяснява младата жена.
Тя даже приканва повече хора да помислят върху концепцията за живот на село.
Има и благоприятни условия за работа от у дома, не сме свързани с пъпна шнур към компютрите и офисите, споделя Силви и добавя:
Не чакайте да станете на 50, с цел да го извършите, тъй като ще похабите най-хубавите си години в тролея. /dariknews.bg
Родом от дребен град във Врачанско, като възпитаник той желае да живее в София. И това се случва – след казармата Иво отива да учи стопанска система в столичен ВУЗ.
Открих новите хоризонти на града, нови хора, провокации. Неща, които липсват в дребния град, споделя той.
Завършва, съумява да купи и апартамент – стартира сигурна и добре заплатена работа. Среща и дамата, с която желае да бъде вечно – Силви. Тя също е пристигнала в столицата, даже от по-далеч – Царево.
И по този начин те … вземат решение да идат на село. Но не в село, покрай огромния град, а такова в Странджа.
Продават жилището и купуват къща – с двор и градина. Точно тя е обичаното място на Иво. Свикнал от дете с градинарството, той бързо стартира да отглежда домати, краставици, тикви, както и дини.
Странно, само че точно те са част от желанието му да напусне милионния град.
Това е най-важното, основата на един човек – чистата храна, чистия въздух, успокоение, природата и земята, изяснява Иво.
Той обаче добавя, че не желае това единствено за себе си, а и за своето потомство. Искам детето ми да пораства в една чиста среда, безапелационен е той. И не се тормози да дава от своята продукция на дребната си дъщеричка Ния.
Обичам София, само че не считам, че е хубаво място за едно дете, добавя младият мъж и изяснява, че това е била главната причина да се реалокира в село Изгрев.
Животът в столицата е на бързи обороти и това е концепцията – да намалиш скоростта, само че да имаш повече свободно време – за мен, за жена ми, за децата. За да имам връзка и другарство с тях, с цел да имаме трайна връзка, споделя Иво.
Връзката му с този регион на Странджа обаче се оказва по-дългогодишна.
Преди 10 години бях на море в Царево и тогава разбрах, че желая да пребивавам тук. После срещнах Силви – моята жена, и към този момент бе ясно, че ще дойдем тук, изяснява Иво.
И макар че София събира двамата, Силви също взема решение да напусне огромния град.
Ако би трябвало да съм почтена, за мен бе по-трудно да взема това решение. Точно бях приключила, бях на 24 години и имах известни подозрения, споделя тя.
Но – откакто видяла къщата в село Изгрев, „ всички рационални претекстове отпаднаха “, споделя с усмивка Силви.
Тук се усещам доста хармонично и не скърбя, че напуснахме София, безапелационна е тя и признава, че в последните месеци в столицата е била изнервена от „ градската конюнктура “.
Селото ни дава едно успокоение, едно закъснение, без бързи обороти – може да се насладиш на деня, да си приказваш с комшиите за краставиците, в случай че щеш – нещо, което го няма в София, изяснява младата жена.
Тя даже приканва повече хора да помислят върху концепцията за живот на село.
Има и благоприятни условия за работа от у дома, не сме свързани с пъпна шнур към компютрите и офисите, споделя Силви и добавя:
Не чакайте да станете на 50, с цел да го извършите, тъй като ще похабите най-хубавите си години в тролея. /dariknews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ