Иво Димчев заплаши да напусне Капките, мрази Тодор Колев
Иво Димчев даде сигнал, че може да се откаже от присъединяване си в „ Като две капки вода “. Поводът е една от най-тежките фалшификати в сезона. Той би трябвало да се превъплъти в Тодор Колев. Димчев призна още преди седмици, че има единствено един облик, който не желае да му се падне. В идващия миг жребият го изпраща тъкмо там. Реакцията му в ефир е очевидно прочувствена. Той загатва, че напускането е вероятен ход.
Димчев връща тематиката към студентските си години. В искрено самопризнание споделя, че Тодор Колев е бил измежду аргументите да напусне НАТФИЗ. По думите му това не е персонална омраза. Става дума за конфликт на подходи и хармония.
От едната страна стои класическата театрална школа. Тя е обвързвана със системата на Станиславски и дисциплината към текста. Според Димчев Колев е защитавал точно тази линия. От другата страна е младият актьор. Той отхвърля да работи по строго заложени рамки.
„ С текста ще върша каквото си желая “, разказва позицията си Димчев. Страхът му тогава е бил да не изгуби личния си глас. Да не се трансформира в актьор, който просто извършва непозната формула.
В описа му изплува и съответен миг. Колев споделя: „ Птичката един път каца на рамото. “ Димчев дава отговор: „ Не желая тази птичка да ми каца на рамото. “
Тази сцена през днешния ден получава нов смисъл. Залогът към този момент не е образователна обстановка. Сега е телевизионно шоу с огромна аудитория. И с упования за прецизна реплика.
Тодор Колев не е общоприет облик за театрална игра. Той е различим глас и наличие. Харизмата му мъчно се копира. Това прави задачата изключително рискована за всеки участник.
При Иво Димчев натискът наподобява двоен. Остава въпросът дали той ще остане в шоуто. Следващото му появяване на сцената ще даде отговор. За момента едно е ясно - тази реплика се трансформира в най-личната тематика за сезона.
Димчев връща тематиката към студентските си години. В искрено самопризнание споделя, че Тодор Колев е бил измежду аргументите да напусне НАТФИЗ. По думите му това не е персонална омраза. Става дума за конфликт на подходи и хармония.
От едната страна стои класическата театрална школа. Тя е обвързвана със системата на Станиславски и дисциплината към текста. Според Димчев Колев е защитавал точно тази линия. От другата страна е младият актьор. Той отхвърля да работи по строго заложени рамки.
„ С текста ще върша каквото си желая “, разказва позицията си Димчев. Страхът му тогава е бил да не изгуби личния си глас. Да не се трансформира в актьор, който просто извършва непозната формула.
В описа му изплува и съответен миг. Колев споделя: „ Птичката един път каца на рамото. “ Димчев дава отговор: „ Не желая тази птичка да ми каца на рамото. “
Тази сцена през днешния ден получава нов смисъл. Залогът към този момент не е образователна обстановка. Сега е телевизионно шоу с огромна аудитория. И с упования за прецизна реплика.
Тодор Колев не е общоприет облик за театрална игра. Той е различим глас и наличие. Харизмата му мъчно се копира. Това прави задачата изключително рискована за всеки участник.
При Иво Димчев натискът наподобява двоен. Остава въпросът дали той ще остане в шоуто. Следващото му появяване на сцената ще даде отговор. За момента едно е ясно - тази реплика се трансформира в най-личната тематика за сезона.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




