Патриарх Фотий и българският княз Борис I срещу днешната бесовщина в Русия
Иво Беров
По-зрелите българи още помнят непрекъснатите вричания на нашумелия и изящен нашенски политик от близкото минало Жорж Ганчев, че ще работи " за ползу роду ". Днес сходни вричания от политиците са към този момент ежедневие.
Това не е изненада или нещо ново. Призвание да работят за общото богатство са имали и първите български будители, и възрожденците ни, и строителите на модерна България, и почтените ни публични и политически деятели от Освобождението до наши дни.
Обединение върху основата на християнските полезности
Изненадата е другаде: апелите към един български властник да работи за общото богатство и за богатството на отечеството не са от времената на Паисий. Девет века по-рано, през 865-та година, те могат да се прочетат в посланията на гръцкия патриарх Фотий към княз Борис под надпис " В какво се състои работата на един княз ". В обръщение 19 патриархът, да вземем за пример, предлага: " Упражнявай властта си по този начин, че тя да се вижда и именува общо богатство за жанр и родно място ".
Което може да ни прозвучи изненадващо. Не поради наличието, а тъй като това упътване към българския княз е обещано не от различен, а от един византийски патриарх, пък бил той и подобен високообразован богослов и интелектуалец като Фотий. Нали ние от учебно заведение си знаем, че в случай че не гърците като цяло, то най-малко гръцките свещеници и императори са едни такива подли и злонамерени люде, чието главно предопределение е надали не да затрият българското ни съзнание и българщината като цяло.
Така че от кое място накъде гръцкият патриарх ще поучава княз Борис да работи за богатството на отечеството си. Обяснение за сходно знамение, несъмнено, има. В ония времена патриархът е считал за свое духовно предопределение обединяването на народите и племената върху основата на християнските полезности. Докато в днешни времена много православни свещеници намират духовно предопределение в разединението на нации и племена, отново на основата на християнските полезности. И поради националните и националистическите си пристрастия, несъмнено. Което от канонична позиция е не друго, а етнофилска разкол.
Но има и по-лошо. Руски православни свещеници освещават злокобните ракети " Сармат ", наричани също и " Сатан ".
Една фотография на съветски духовник, който благославя ракета с надпис " Сатан " обиколи преди време обществените мрежи. А по рускоезичната телевизия RTVI различен православен духовник пък изясни, че когато сходни ракети бъдат осветени, те политат в небесата крепко ангели небесни.
Послания, които звучат модерно
И доколкото сходни нелепици са освен смешни или злокобни, само че също и рискови, добре е хората да се подсещат за същинския смисъл освен на християнството и на всички тези начала, които от много време облагородяват човечеството. И които можем да намерим в посланията на патриарх Фотий към княз Борис Първи.
Тези послания са доста по-искрени, непритворни, доброжелателни и човешки от тези на Николо Макиавели от книгата му " Князът /Владетелят/ " с неговите " зли рекомендации към тираните, с цел да им помогне да запазят властта си ". Да не приказваме, че посланията на Фотий предхождат с шест века препоръките на Макиавели. И звучат напълно модерно. Дори някак оскърбително модерно.
Послание 71, да вземем за пример, ни подсеща за изборите в България: " Не прибягвай до машинация, даже и по отношение на неприятели, които ти се доверяват. Защото в случай че и да са неприятели, само че въпреки всичко е не по-малко лъжец и измамник оня, който е измамил хората, които са му се доверили ".
А обръщение 76 не може да не се свърже с днешните предизборни обещания: " От прекомерните обещания би трябвало да се пазиш, тъй като... в случай че не ги изпълниш, ще си нанесеш двоен позор, че доста си обещавал и не си извършил нищо от обещаното. При това ще се окажеш зложелател, вместо другар, тъй като си лишил това, което са дали очакванията...
Също и обръщение 73: " Златото развращава всичко човешко ", което няма метод да не ни напомни за едни кюлчета.
Или обръщение 79: " Слухът и езикът да бъдат чисти от всяко злословие " - което пък припомня за едни записи, цялостни таман с всевъзможни сквернословия.
Послание 79 пък подсеща и за публичните поръчки, и за другарските " кохорти ": " Не прави нищо нелегално в сгода на приятелите си ".
Има и директиви за външния тип, които са си чист пиар (послание 30): " Трябва и от израза на лицето, и от вчесването на косата, и от обличането на облеклата да се вижда, че си благоприличен и честен човек. " А едни депутати ходеха в Народното събрание с кърпени дънки.
Приобщаване, което не е довършено
Всичко това демонстрира, че отричаните от мнозина европейски полезности, отразени в посланията на патриарх Фотий, са в действителност всемирен полезности, към които още преди 13 века България, озовала се покрай средището на международната цивилизация, е почнала да се приобщава. Приобщаване, което не е напълно довършено и към момента е въпрос на избор.
Дали изборът ще бъде като избора на Борис Първи с християнизирането и присъединение към тогавашната европейска общественост, дали актуалните българи ще възприемат посланията на Фотий като принос към държавното и публичното ни развиване, или въпреки всичко ще предпочетат къде по-примамливото и зрелищно рязане на глави от Крум като мотив за горделивост? Досещаме се за отговора...
*Фотий I e изтъкнат византийски богослов, патриарх на Константинопол (858-867 и 878-886), енциклопедист и един от най-учените хора на своето време. Считан за най-влиятелния патриарх на константинополския трон след Йоан Златоуст. Светец на Православната черква под името Фотий, патриарх Цариградски. Играе централна роля в покръстването на славяните и задачите на Кирил и Методий.
**Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по темата
По-зрелите българи още помнят непрекъснатите вричания на нашумелия и изящен нашенски политик от близкото минало Жорж Ганчев, че ще работи " за ползу роду ". Днес сходни вричания от политиците са към този момент ежедневие.
Това не е изненада или нещо ново. Призвание да работят за общото богатство са имали и първите български будители, и възрожденците ни, и строителите на модерна България, и почтените ни публични и политически деятели от Освобождението до наши дни.
Обединение върху основата на християнските полезности
Изненадата е другаде: апелите към един български властник да работи за общото богатство и за богатството на отечеството не са от времената на Паисий. Девет века по-рано, през 865-та година, те могат да се прочетат в посланията на гръцкия патриарх Фотий към княз Борис под надпис " В какво се състои работата на един княз ". В обръщение 19 патриархът, да вземем за пример, предлага: " Упражнявай властта си по този начин, че тя да се вижда и именува общо богатство за жанр и родно място ".
Което може да ни прозвучи изненадващо. Не поради наличието, а тъй като това упътване към българския княз е обещано не от различен, а от един византийски патриарх, пък бил той и подобен високообразован богослов и интелектуалец като Фотий. Нали ние от учебно заведение си знаем, че в случай че не гърците като цяло, то най-малко гръцките свещеници и императори са едни такива подли и злонамерени люде, чието главно предопределение е надали не да затрият българското ни съзнание и българщината като цяло.
Така че от кое място накъде гръцкият патриарх ще поучава княз Борис да работи за богатството на отечеството си. Обяснение за сходно знамение, несъмнено, има. В ония времена патриархът е считал за свое духовно предопределение обединяването на народите и племената върху основата на християнските полезности. Докато в днешни времена много православни свещеници намират духовно предопределение в разединението на нации и племена, отново на основата на християнските полезности. И поради националните и националистическите си пристрастия, несъмнено. Което от канонична позиция е не друго, а етнофилска разкол.
Но има и по-лошо. Руски православни свещеници освещават злокобните ракети " Сармат ", наричани също и " Сатан ".
Една фотография на съветски духовник, който благославя ракета с надпис " Сатан " обиколи преди време обществените мрежи. А по рускоезичната телевизия RTVI различен православен духовник пък изясни, че когато сходни ракети бъдат осветени, те политат в небесата крепко ангели небесни.
Послания, които звучат модерно
И доколкото сходни нелепици са освен смешни или злокобни, само че също и рискови, добре е хората да се подсещат за същинския смисъл освен на християнството и на всички тези начала, които от много време облагородяват човечеството. И които можем да намерим в посланията на патриарх Фотий към княз Борис Първи.
Тези послания са доста по-искрени, непритворни, доброжелателни и човешки от тези на Николо Макиавели от книгата му " Князът /Владетелят/ " с неговите " зли рекомендации към тираните, с цел да им помогне да запазят властта си ". Да не приказваме, че посланията на Фотий предхождат с шест века препоръките на Макиавели. И звучат напълно модерно. Дори някак оскърбително модерно.
Послание 71, да вземем за пример, ни подсеща за изборите в България: " Не прибягвай до машинация, даже и по отношение на неприятели, които ти се доверяват. Защото в случай че и да са неприятели, само че въпреки всичко е не по-малко лъжец и измамник оня, който е измамил хората, които са му се доверили ".
А обръщение 76 не може да не се свърже с днешните предизборни обещания: " От прекомерните обещания би трябвало да се пазиш, тъй като... в случай че не ги изпълниш, ще си нанесеш двоен позор, че доста си обещавал и не си извършил нищо от обещаното. При това ще се окажеш зложелател, вместо другар, тъй като си лишил това, което са дали очакванията...
Също и обръщение 73: " Златото развращава всичко човешко ", което няма метод да не ни напомни за едни кюлчета.
Или обръщение 79: " Слухът и езикът да бъдат чисти от всяко злословие " - което пък припомня за едни записи, цялостни таман с всевъзможни сквернословия.
Послание 79 пък подсеща и за публичните поръчки, и за другарските " кохорти ": " Не прави нищо нелегално в сгода на приятелите си ".
Има и директиви за външния тип, които са си чист пиар (послание 30): " Трябва и от израза на лицето, и от вчесването на косата, и от обличането на облеклата да се вижда, че си благоприличен и честен човек. " А едни депутати ходеха в Народното събрание с кърпени дънки.
Приобщаване, което не е довършено
Всичко това демонстрира, че отричаните от мнозина европейски полезности, отразени в посланията на патриарх Фотий, са в действителност всемирен полезности, към които още преди 13 века България, озовала се покрай средището на международната цивилизация, е почнала да се приобщава. Приобщаване, което не е напълно довършено и към момента е въпрос на избор.
Дали изборът ще бъде като избора на Борис Първи с християнизирането и присъединение към тогавашната европейска общественост, дали актуалните българи ще възприемат посланията на Фотий като принос към държавното и публичното ни развиване, или въпреки всичко ще предпочетат къде по-примамливото и зрелищно рязане на глави от Крум като мотив за горделивост? Досещаме се за отговора...
*Фотий I e изтъкнат византийски богослов, патриарх на Константинопол (858-867 и 878-886), енциклопедист и един от най-учените хора на своето време. Считан за най-влиятелния патриарх на константинополския трон след Йоан Златоуст. Светец на Православната черква под името Фотий, патриарх Цариградски. Играе централна роля в покръстването на славяните и задачите на Кирил и Методий.
**Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ