Ивицата Газа — Моето бебе Ияс навърши три месеца, а

Ивицата Газа — Моето бебе Ияс навърши три месеца, а племенникът ми Ез преди малко навърши един месец.

Ето бележката ми към тях:

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла. Израел дава на болничното заведение ал-Шифа в Газа един час да се изтегля: Докторе Какво има въздействието на войната в Газа върху палестинската стопанска система? „ Удавяне в личната кръв “: Роднините на израелските жертви на Хамас към момента желаят мир Израелските сили дават на болничното заведение ал-Шифа в Газа един час за евакуация: Доктор завършек на списъка

Скъпи бебе Ияс и бебе Ез,

Разбирам, че усещате, че нещо не е наред. Реакциите ви на детонациите са осезаеми – трептене и рев при всеки ударен тон.

Понякога търсите отговори в лицата ни, обезпокоени от непрекъснатите бомбардировки и самолетите над главите ни през нощта.

Скъпи мои бебета,

Пиша това писмо с вярата, че ще израснете в безвреден свят, с цел да го прочетете. За страдание обаче този резултат е нерешителен. Продължаващата обстановка ме принуждава да удостоверявам това удостоверение за вашето потомство.

Докато се заглеждам в очите ви, си представям по какъв начин недоносените бебета в болница ал-Шифа се местят, застрашавайки живота им.

Светът се трансформира в гробище за най-невинните същества. Размишлявам върху агонизиращите истории на родители, които не могат да доближат до чакащите си деца заради наземна инвазия или, още по-лошо, тези, които може да са били разселени или убити.

Бебета мои, сърцето ми плаче мощно. Всеки ден в болничното заведение роня сълзи за децата, които порастват измежду този безпорядък. Плача, когато ги виждам да се смеят в спонтанните палатки, без да обръщат внимание на разиграващото се към тях трагично злополучие – действителност, която може да схванат едвам в бъдеще.

Любими мои,

Вашето благоденствие при тези трагични условия надълбоко ни тревожи, вашите родители.

Миналата седмица вашият непрекъснат рев и дискомфорт ни озадачиха, до момента в който болките в бъбреците на баба ви не разкриха повода – нечистата вода. Въпреки нашата информираност, нямахме опция, което ни насочи към търсене на бутилки с чиста минерална вода за вашата сигурност.

Ежедневно отивахме в болничното заведение, което е и настоящето ми работно място като публицист, търсейки информация за всички налични водоизточници.

Радостта да се върнеш вкъщи с вода се усети като държане на богатство, блестящо увещание за хаоса към една съществена нужда – водата.

Недостигът се простира оттатък водата, тревожейки ни за намаляващите ресурси от бебешко мляко и памперси. Ез, макар провокациите, татко ти съумя да обезпечи формула за теб. Но Ияс, трябваше да сменим вашата формула заради липса на наличност, рискувайки краткотраен дискомфорт.

Докато направляваме в тази същинска борба на жадност и апетит, разискването на най-подходящата формула за вас наподобява като разкош. Сега всичко се върти към предотвратяването на глада.

Искам да ви срещна с този „ прелестен “ свят, който е очевидец на нашата битка под разнообразни средства на геноцид.

Освен дефицита на вода и храна, повече от месец беше без електричество, интернет, информационни мрежи, доставки от супермаркети, самун или гориво.

Продължаващите въздушни удари предизвикват безкрайни кръвопролития, ориентирани към всеки аспект от живота, правейки този свят рисков за почтени бебета като вас.

Всеки ден в болничното заведение ставам очевидец на тела, увити в кървави савани – дами, мъже и старци – само че най-сърцераздирателните са телата на децата. Бебетата тук научават звуците на ракети преди мелодиите от детството.

Разселени, прекратени, опечалени и обсадени – ето по какъв начин хората от Газа понасят продължаващата израелска експанзия.

Скъпи мои,

Това може да е последното ми писмо. Не забравяйте да не простите на тези, които мълчаха пред лицето на нашето страдалчество. Животът в Газа постоянно е бил предизвикателство, само че ние се стараехме да живеем, да мечтаем и да процъфтяваме. Сега съжалявайте за сенките всеки миг, в който си представяхме да ви донесем в по-добър живот.

Наблюдаването на вашите усмивки и държане за ръце измежду хаоса разрушава сърцето ми. Надеждата за по-добро бъдеще тук е оскъдна; бъдещето наподобява дава обещание единствено още мъчения.

Източник: Ал Джазира