Ивет Лалова с нечувана изповед! Разкри огромни тайни, намесен е

Ивет Лалова с нечувана изповед! Разкри големи секрети, намесен е и изкуствения разсъдък.

Ивет Лалова, която е най-известната българска атлетка на целия XXI век, а в действителност и на всички документирани времена направи огромна и нечувана изповед за своята кариера, провокации и страсти. Намесен е и изкуствения разсъдък, само че по какъв начин, може да прочетете в извънредно любопитното и стойностно изявление на блогъра Пламен Вълков още в този момент.

Известна като най-бързата бяла жена в България и освен, а също и европейска шампионка навън на закрито. Ние се позанаваме от близо 20 години и цялата ѝ кариера е предходна пред очите ми, отразявал съм доста нейни надпревари, международни. Има зад тила си пет олимпиади като играч и една като публицист. И последното изявление, което направихме беше преди два месеца в Париж – в последните дни на Олимпиадата, където Ивет се показа за първи път в друга светлина като публицист, само че пък се оправи ужасно. Да стартираме с това, каква е най-голямата победа на Ивет Лалова досега и каква съгласно теб ще бъде най-голямата ти победа в бъдеще? Ти си човек, който гледа нещата в дълбочина…

Понякога дистанцията до триумфа е еквивалентна на 10,4 секунди или 21,9 секунди, на 100 или 200 м и най-малко 80% труд, зад които стои доста по-дълъг път и повече време, вложено в подготовка. Друг път триумфалната формула се приближава от ден на ден до това да бъдеш подготвен да оставиш диря за тези, които ще дойдат след теб. Ивет Лалова, несъмнено най-известната българска атлетка на XXI век, също има вяра в това. И след многото победи и една сериозна контузия тя стартира да тича в нов кулоар – този на мотиватора. И минава още веднъж през сложния път и преодолените бариери, с цел да стигне до бъдещето, в което младите към този момент са на старта.

Гледам постоянно напред. Първо, здравей, мен, е голямо наслаждение да ти бъде посетител и да успеем да си поговорим през днешния ден, тъй като откогато не се състезавам с теб се виждаме по-рядко. И без значение, че бяхме сътрудници по време на Олимпийските игри в Париж – малко ми липсват нашите срещи. Хубаво е да си организираме по-често такива около хубави събития като Future Forum, който чакам с неспокойствие. И въпреки всичко да се върна към въпроса ти – считам, че най-голямата ми победа беше да направя 20-годишна кариера в миг, в който ми споделиха, че с нея е завършено. Може би това би трябвало да бъде записано в моята визитка дружно с петте Олимпиади и всичко останало като най-големия триумф. Успех и връщане в една дисциплинираност, в един спорт, който не търпи такива тежки травми, каквато беше моята счупена бедрена кост. Това несъмнено е най-големият ми триумф. Мога да ти кажа обаче, с ръка на сърцето, че от няколко месеца насам, откогато съм майка, родителството е също не по-малък подобен. Затова сигурно всички мои бъдещи триумфи ще бъдат свързани по някакъв метод и с Тиаго. Дали той ще бъде добре, дали ще пораства по този начин, както ми се желае, дали ще спортува, дали ще живее в един спокоен свят като този, в който ние живяхме и пораснахме. Вече такива житейски неща ми се въртят из главата.

Според мен ще бъде по този начин, поради това, че и двамата с мъжа ти Симоне сте доста положителни състезатели от близкото минало – ти за България, той за Италия. Сега водите и сина си. Той беше на Европейското в Рим с теб на стадиона, на Олимпиадата също. Ти апропо си един от спортистите, който е пътеводна светлина за доста младежи. Може да се направи филм по твоята история с тази счупена бедрена кост. Големи провокации имаше пред теб, само че в последна сметка имаше един страховит край на твоята звездна кариера. Ако би трябвало обаче да изчислим съотношението труд-талант, по какъв начин биха изглеждали числата?

Много е мъчно да си пресметна, само че мога да ти кажа, че най-малко 80% е труд. Талантът е доста значим – няма да се лъжем – без него не се стига до Олимпиада. Не се стига и до Световно или Европейско състезание. Всичко останало обаче е труд. Аз имах щастието да се срещна с безчет гении по време на своята дълга кариера, да се срещна с тях и да се докосна до десетки невероятни таланти– в пъти по-големи от мен и от доста други спортисти. Те обаче не съумяват да се осъществят, тъй като нещо ги стопира. И най-често тези спирачки не ти разрешават да си свършиш работата и по тази причина не успяваш да се реализираш. Затова считам, че моята история освен ще се одобри като подобаваща за сюжет на филм, само че се надявам да се окаже мотивираща за доста млади спортисти и спортисти. Не за друго, а да припомня, че пречките ще се появяват в живота, кариерата и на всички места – няма по какъв начин да избягаме от тях. Но методът, по който прекосяваме през тях, силата, устойчивостта, характерът и желанието ни да стигнем до победа ни вършат по-силни. Затова са надявам, че моята история да бъде и мотивация за младите.

Сигурен съм, че това е по този начин. Виждал съм блясъка в очите на децата, които са в твоя клуб. Какво им казваш на тях? Предполагам, че всички идват най-малкото поради името ти, само че щом те видят, какво е първото нещо, с което стартирате?

Кое е първото нещо, което им споделям – че не е елементарно. Не ги неистина – споделям им, че не е елементарно, само че когато приказваме за деца отново има доста други фактори, които са доста по-важни от успеха, от медала, даже от Олимпиадата или Световното състезание. За децата е значимо да се социализират. Важно е да основават другарства. И да имат тази здравословна конкуренция, която възпитава спорта, това да бъдеш по порядъчен, да слушаш треньора си, да му имаш доверие, да се учиш да работиш в екип. Спортът възпитава в децата ни и във всички нас качества, които са ни значими и ще ни бъдат мощно нужни по-късно в живота. Затова, когато срещна тези деца, аз в действителност доста внимавам какво ще им кажа и по какъв начин ще ги накарам да останат в спорта. Иначе постоянно съм се опитвала да ги нося в сърцето си. И това, което им споделям е, че в действителност те са били моята мотивация.

Наследничката на Ивет Лалова, виждаш ли я към този момент? Сред тези щастливи деца, които упражняват при теб?

Със сигурност всички ще я виждат – чакам дори да ме задмине. Смятам, че сме доста надарена нация. Имаме мускула, имаме качеството да бъдем спринтьори. Жените сме се доказвали – не веднъж в предишното и близкото и по-далечното минало. Винаги сме имали доста мощни представителки в спринта, доста мощни върхове, доста съществени достижения и огромни триумфи. И съм сигурна, че и моето дело ще бъде продължено от някой. Надявам се това име – на Радина Величкова, която предходната година стана европейска шампионка, да се чува от ден на ден. Надявам се в нея да бъде ключът и тя да съумее да мине през своите си  трудности, да тръгне по своя път и дай Боже да ме задмине доста скоро.

За разлика от теб тя се състезава и в категорията скок дължина…

Точно по този начин.

Много надарено момиче, пожелаваме ѝ да се осъществя. Кога за теб спортът се трансформира от пристрастеност в кариера?

Може би, когато пристигна моментът да проявя повече отговорност в него. Другият миг, несъмнено, е когато завоювах първите си пари. Няма да не помни по какъв начин със своите първи пари и с поддръжка от родителите ми, несъмнено, си закупих първия автомобил преди доста години. Чувството на горделивост, което изпитах карайки своя използван автомобил от Пловдив до София беше необикновено. И се усещах толкоз съумяла в този живот и бях постигнала към този момент всичко за нежните си 19 години. Затова, може би, когато изкараш първите си пари – тогава внезапно от пристрастеност, спортът се трансформира в работа.

Какви са най-важните качества, на които те учи спортът и могат да бъдат приложени в бизнеса?

Именно тези неща, които споменахме към този момент. Работата в екип, това да не се отказваш, да проявяваш неизменност, да имаш самообладание, да се разбираш и с другите, да имаш доверие на хората към теб. Да можеш да разчиташ на екипа си, на индивида, който те управлява, на треньора си. Другото е да успяваш да споделяш вярно, тъй като съответно в спорта е неверно публикувано вярването, че в самостоятелния спорт спортистът е самичък. Всъщност не е по този начин – зад него стои един голям екип, който включва треньор, писхолог, доктори, рехабилитатори, цялата федерация. Никога спортистът не е самичък. И качествата, които са му нужни, с цел да успее освен еднократно, само че да го прави регулярно, са доста общи с тези, които са нужни действително и в бизнеса.

Да кажем в този момент какъв брой огромен е екипът ти?

Сега хем е дребен, хем е по-голям, тъй като най-сетне имам опцията да работя с повече хора и да върша повече неща от тези, които обичам. Разбира се, когато си професионален състезател – 24 часа от твоето всекидневие са подчинени на спорта, тъй като това е твоята работа. И тя не е обвързвана единствено с тренировки, а с всичко останало. Възстановяване, отмора, това да бъдеш в оптимална форма на идващия ден, да бъдеш квалифициран за надпреварата. Всичко това си е обвързвано с непрестанна работа всеки ден. Затова споделям, че в този момент екипът е много по-голям и в същото време е много по-малък, тъй като го няма треньора. Няма го този, който да ми споделя – направи това и ще получиш този резултат. В момента аз самата съм повече треньор на себе си и това е огромното предизвикването.

Като погледнеш от през днешния ден към предишното – кой бизнес съвет би желала да чуе Ивет Лалова?

Много е необичайно, че аз в никакъв случай не съм мислила за бизнес, когато си мисля за академията. За мен тя беше нещо, което e по-скоро сред мен и татко ми. Идеята за основаването ѝ пристигна от него, с цел да остане за дечицата един ден и да помогнем с нещо. Искаме да допринесем за развиването на нашия спорт, на нашата атлетика. Разбира се, когато тръгваш да правиш нещо с другари, е много мъчно. Затова и при започване на този клуб, и аз самата претърпях някои разтърсвания, които обаче ме научиха на много значими уроци за бизнеса. Затова обичаният ми съвет, може би, е по какъв начин да направиш нещата и да си спокоен, че няма облага. Ето това е бизнес съвет.

Кое познание се предава нататък по-лесно за спорта на процедура или за мотивацията за триумфа?

И двете се предават доста мъчно. Защото да предадеш нещо на процедура в спорта се изисква доста огромно самообладание, доста огромна инвестиция и дълго време – даже като очакване да се върне някакъв резултат. В същото време и мотивацията за триумф не се предава елементарно, тъй като това си е един тип подготовка. По същия метод би трябвало да инвестираш доста време и доста старания и в двете би трябвало да преодоляваш себе си още веднъж и още веднъж, тъй като ти си този, който те стопира. И това е тук забавният миг – и в двата случая казусът си ти самият и би трябвало да преодоляваш себе си още веднъж и още веднъж.

Как съгласно теб ще наподобява спортът от бъдещето?

Това е доста забавен въпрос, само че знаеш ли какво ми се върти в главата. Наскоро излезе един подобен бразилиски филм. Там се говореше за някакви различни Олимпийски игри, в които участниците бяха роботизирани. Ето нещо такова си мисля, че не в близкото бъдеще, само че след 100 години, сигурно ще се случи. Роботи или хора, които имат някакви роботизирани плъгини, с цел да могат да усъвършенстват това физическо придвижване. И да бъдат оттатък лимитите на човешкото тяло. Защото тялото има един предел и сега се прави всичко допустимо той да бъде подложен допустимо най-далеч. Но когато го реализираме тогава може би роботиката ще се намеси.

Няма по какъв начин и за изкуствения разсъдък да не те запитвам – използваш ли го в всекидневието си?

Мисля, че всички го използваме и в някакъв миг даже не си даваме сметка, че го вършим. Нашите смарт часовници, това, че за всяко нещо към този момент задаваме въпроси на AI. Знаем по какъв начин някой може да ти напише какъвто и да е текст с негова помощ. Журналистиката – моето ново амплоа, също е застрашено от изкуствения разсъдък. Изобщо ми наподобява, че индивидът е сменяем в доста връзки – това се вижда и в спорта. И в случай че до неотдавна се разчитало извънредно доста на треньорското око и на това, което един човек и неговият потенциал може да види, пипне и настрои, тук към този момент се отива и се залага много повече на тези модели. Със всички устройства, машини, джаджи, които се закачат по тялото на индивида и мерят от пулс, през ЕКГ, до  скоростта, с която един състезател се движи. Вече всичко наподобява на някаква научна фантастика, само че доста по-лесно им става на спортистите. И от една страна става по елементарно, тъй като всичко това може да бъде усъвършенствано, започвайки от качеството на сън, което е доста значимо за възобновяване на спортистите, поддържането на една оптимална диета, това да се следи всичко, което е належащо от целия екип е доста по-лесно даже в действително време. И това е нещо, което е извънредно.  Разбира се, всичко е за облекчение, само че в последна сметка резултатът е значим, тъй че би трябвало да забележим дали спортистите ще станат по-добри с помощта на това.

Със сигурност е по този начин. Глобалният пазар на изкуствен интелект в спорта се чака да доближи близо 20 милиарда $ през 2030 година. За кои трансформации Ивет Лалова се вълнува най-вече?

Може би за обстоятелството, че към този момент има холограми даже в спорта – виждаме 3D картини, случаи, при които се проучва голямо количество информация, която доближава до нас.  Запозната съм, че в спорта и съответно в леката атлетика се вършат доста проучвания, които преглеждат какво желаят почитателите, какво гледат и по какъв начин реагират на всяко нещо. Това е извънредно забавно, тъй като голямо количество информация би трябвало да бъде трансферирано за извънредно малко време и нещата да се модулират на момента. Въобще приказваме за ново преодоляване на скоростта по някакъв доста забавен метод.

Проучвания демонстрират, че благодарение на технологиите могат да се събират доста данни в действително време. Кои от тях биха могли да бъдат най-полезни на един спортист?

Дори наблюдавайки едно съревнование – ние сме били очевидци на това по какъв начин няколко спортисти минават през финалната линия едновременно. Тогава всички замръзваме и разчитаме на този фотофиниш. Наблюдаваме кой с каква скорост се движи, наблюдаваме траекторията на прекосяване. И въобще мисля, че това оказва помощ на спорта и нещата стават по-интересни даже и за феновете. Не единствено за почитателите, само че и за хората, които могат да бъдат привлечени от спорта точно поради тези новости, които до неотдавна нямаше по какъв начин да бъдат вкарани в приложимост в действително време. Ти имаш пет Олимпиади като състезател, една като публицист – по какъв начин ги виждаш?
Виждам ги по някакъв метод роботизирани – с някакви помощи като плъгини. Виждаме, че сега се работи извънредно доста върху пистата, шпайковете (обувките), с които бягат спортистите. Използва се въглерод, настрана всевъзможни системи за минимално губене на мощ и печелене на скорост. И това са някакви механични процеси, за които обаче стоят доста компютъри и работа и отново опираме до случая с доста информация събрана на едно място. Вярвам, че Олимпийските игри на бъдещето ще бъдат доста усъвършенствани и компютъризирани.

Няма ли обаче това да отбъсне хората? В Париж, където бяхме с теб, наслаждение беше да се вижда Стад дьо Франс цялостен. И даже да няма финали – хората бяха там. Всички тези новости няма ли да оттеглен хората от спорта?

Прав си – това е компликацията на спорта и това е огромното предизвикателство, пред което е изправен спортът и той е задължен да се модернизира, да върви напред, да се развива по някакъв метод, с цел да бъде атрактивен и за новите генерации. Спорт, какъвто е атлетиката, с огромна история, минало, обичаи е доста мъчно да се модернизира. Сега отново приказваме за Олимпийските игри – доста е мъчно да се модернизира, доста е мъчно да се притеглят новите генерации сега, само че синът ми е на пет месеца и половина и когато ми звънне телефонът и той разпознае гласа на индивида насреща, той чака да види видео. Децата се раждат към този момент с устройства в ръцете и по някакъв начим спортът хем би трябвало да завоюва тези нови генерации, хем да не губи старите. Иначе съм съгласна с теб, че човешкият контакт е незаместим. Така е и с хартията когато четем. Тези неща не могат да бъдат сменени с нищо. Дори и аз, когато се обаждам за някаква услуга – не ми е прелестно да приказвам с робот – желая да приказвам с същински жив оператор. И въпреки всичко мисля, че от ден на ден ще се изправяме пред такива провокации и новости в бъдеще.

А каква е формулата за триумфа на Ивет Лалова? Дай да я издадем тази загадка.

Ами, с цел да не се дублирам ще кажа, че са тези прословути  80% труд и 20% гений. Мога да кажа, че е доста самообладание. Много самообладание, воля, дисциплинираност и мотивация. Трябва да бъдеш инспириран и да искаш да постигнеш нещо, с цел да се случат нещата. Както са споделили старите хора – принудително красота не става. Трябва да има голямо предпочитание.

А каква е цената, която Ивет заплаща?

Цената надлежно също е много огромна, когато приказваме за триумф, тъй като всичката тази воля и дисциплинираност имат своята тъмна страна, имат си своите компликации, моменти, от които човек се лишава. Тогава пропускаш доста празници, сватби, рождени дни, кръщенета, доста другарства, доста контакти, даже на моменти се чувстваш самичък. Ако си спомняш кино лентата за Юсеин Болт, който излезе тъкмо преди неговото отричане преди Лондон 2017 година Спомням си, че там той сподели, че се отхвърля от атлетиката, тъй като с изключение на, че е изтощен, той се усеща и доста уединен. И имаше едни фрагменти от големи и празни хотели, в които той се въртеше самичък като куче. И индивидът доста съжаляваше. Иначе да – триумфът си има такава огромна цена и хората, които са доста приветствани и пълнят игрища, подиуми, концертни зали, много постоянно са самотни и това им тежи.

Да, хората не знаят в действителност какво стои зад този триумф, тъй като те са привикнали постоянно да чакат да видят Ивет, която излиза на пистата и печели. Иначе ти си от дребното спортисти в България, които не са приключили Националната спортна академия, а Югозападния университет. И то компетентност „ Международни връзки “. Какво те накара да отидеш в тази посока?

Аз обичам да се майтапя, че съм безкрайната студентка. Ако би трябвало да тегля чертата съм учила минимум 10 години. Така и не си приключих магистратурата, само че тези интернационалните връзки бяха предизвикани от желанието да се развия, да диря някакво бъдеще и в българския, и в интернационалния спорт. Знаех, че този опит, който натрупвам през всичките тези години ще мога по някакъв метод да го върна назад под някаква форма. Да бъде като теоретичен урок, който да употребявам за положително. И не мога да кажа дали коучингът ми носи такова чувство, или е нещо, което е обвързвано с комисиите за атлетика, в които вземам участие. Но съм сигурна, че това, което съм натрупала като опит няма да бъде изгубено, а ще бъде върнато под някаква форма – най-много в българския спорт.

И в интернационалния виждам, че се връща. Когато сме на надпревари в чужбина с теб ползата постоянно е доста огромен и даже да не спечелиш, непознатите публицисти стопират първо теб за диалог. Трябва да кажем и за комисиите, защото от години си член на комисията на спортистите както в европейската, по този начин и в международната атлетика и самият аз съм виждал какъв брой радостно те посрещат сътрудниците ти от целия свят. Малко или доста това е помогнало.

Така е, помогнало е доста. Сега съм и ръководител на Българската комисия на спортистите, което е прелестно и съм признателна за тази опция да се докосна до тези огромни институции и да видя по какъв начин се работи и каква въобще е ролята на спортиста там. И тя не е обвързвана с това единствено да взе участие, а и да се стреми, несъмнено, да развива тези институции и целия спорт.

А в случай че би трябвало да кажем на нашите фенове и слушатели, по какъв начин минава един ден на Ивет Лалова.В момента те си мислят, че като си майка се занимаваш по през целия ден единствено с Тиаго…

Няма какво да се лъжем, че целият ден минава с него по този начин или другояче. Интересното е, че с голямо предпочитание се върнах към работа и към Олимпийските игри. Особено с това да бъда кореспондент на Българска национална телевизия, което беше и голямо предизвикателство за мен, тъй като синът ми Тиаго беше едвам на три месеца. Затова с един кортеж хора, на които съм признателна – моето семейство, несъмнено, майка ми, сестра ми, брачната половинка ми, които бяха до мен в кариерата като състезател, в този момент не престават да бъдат неразделно до мен и да ми оказват помощ с детето. Но фактът, че толкоз рано се върнах към работа ме окуражи и оттова се появиха и такива хубави участия, каквото ще бъде и Future Forum в края на този месец. И въобще това връщане към работа ми повлиява доста добре, тъй като съм изпълнена с нови хрумвания, доста сила и в това време детето ми ме балансира по някакъв нов и чужд за мен метод.

Мони, както ние в България назоваваме това брачен партньор Симоне. Как на него му оказват помощ тези нови технологии?

Той е физиотерапевт евентуално мислиш, че ми задаваш сложен въпрос, само че аз ще те изненадам като ти кажа, че новите технологии са извънредно значими във физиотерапията и устройствата, машините и всички сходни неща отново са свързани с роботиката. Но тези устройства, които се употребяват сега за възобновяване на спортистите, за лечение и попречване на контузии, за ускорение на процеси в организма най-много, също са повлияни от технологиите и са директно подвластни от тях. Това също ще бъде голям плюс за бъдещето на спорта.

Източник: biss.bg

Още вести четете в: Живот За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News