Лалова: Тъжно ми е за медала, щастлива съм за финала
Ивет Лалова призна, че медалите във финала на 200 м на международното състезание в Доха (Кат) са били по опциите й.
“Малко не доближи за орден, само че в действителност е доста. Малко е, тъй като се борим за стотни, за сантиметри, съобщи Ивет след финалното тичане в Доха пред BGathletic.com. - Аз имах една задача – да си направя бягането, и не съумях да го направя. Беше много прочувствено, както постоянно – край е. Опитвах се да се отърся от страстта. За това малко време за отмора от през вчерашния ден до през днешния ден могат да се случат доста неща – хора сме, дами сме, всичко се случва. Днес беше тежко.
@@@
Искаше ми се повече. Знаех, че след Дина (б.а. шампионката на 200 м) нататък медалите са свободни и знаех, че това може би е шансът ми. Седмо място в света – да, не е малко, несъмнено. Но този орден, който отиде в швейцарката, умерено можех да го взема аз. Но в случай че си бях направила нещата, несъмнено. Тук се взимат медалите, от този който си направи бягането. В сериите направих доста мощно тичане в завоя и платих във втората част, а в полуфинала пък стана противоположното. Днес трябваше най-сетне да напасна нещата, само че мъчно е - във край всеки бяга с всичко, което има в краката.
@@@
Не съм изтощена. Съвсем почтено, доста съм добре, просто не уцелих ден и аз. Може би по този начин ми беше писано през днешния ден да е седмо място. Приемам го, щастлива съм за този край, в който участвах. Тъжно ми е за медала. За финала се веселя. Но бог си знае работата. И продължаваме. “ BGathletic.com
Снимки: ©Getty Images
“Малко не доближи за орден, само че в действителност е доста. Малко е, тъй като се борим за стотни, за сантиметри, съобщи Ивет след финалното тичане в Доха пред BGathletic.com. - Аз имах една задача – да си направя бягането, и не съумях да го направя. Беше много прочувствено, както постоянно – край е. Опитвах се да се отърся от страстта. За това малко време за отмора от през вчерашния ден до през днешния ден могат да се случат доста неща – хора сме, дами сме, всичко се случва. Днес беше тежко.
@@@ Искаше ми се повече. Знаех, че след Дина (б.а. шампионката на 200 м) нататък медалите са свободни и знаех, че това може би е шансът ми. Седмо място в света – да, не е малко, несъмнено. Но този орден, който отиде в швейцарката, умерено можех да го взема аз. Но в случай че си бях направила нещата, несъмнено. Тук се взимат медалите, от този който си направи бягането. В сериите направих доста мощно тичане в завоя и платих във втората част, а в полуфинала пък стана противоположното. Днес трябваше най-сетне да напасна нещата, само че мъчно е - във край всеки бяга с всичко, което има в краката.
@@@ Не съм изтощена. Съвсем почтено, доста съм добре, просто не уцелих ден и аз. Може би по този начин ми беше писано през днешния ден да е седмо място. Приемам го, щастлива съм за този край, в който участвах. Тъжно ми е за медала. За финала се веселя. Но бог си знае работата. И продължаваме. “ BGathletic.com
Снимки: ©Getty Images
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




