Ивет Лалова става мотивационен лектор
Ивет Лалова поема към ново амплоа. Тя към този момент се развива като мотивационен преподавател и не приказва за присъединяване в надпревари. Тя не е заставала на старт след Олимпийските игри в Токио през 2021 година
" В спорта има едно остаряло схващане, че след последната олимпиада спортистът престава да бъде това, което е. В края на ноември ще направя първия си мастерклас, отворен към всички хора. Там ще споделя какво е за мен триумфът, по какъв начин да стигнем до него, по какъв начин да преследваме фантазиите си, по какъв начин да не се отхвърляме, сподели Ивет в изявление за bTV. - Да се появиш на жужащ от трептения и сила 80-хиляден стадион и да изпишат името България - това е прелестно чувство и бих платила каквато и да е цена, с цел да го изживявам още веднъж и още веднъж. "
Лалова стартира серия от майсторски класове у нас, първият от които ще е на 25 ноември в Интерпред в София и е озаглавен " Всички вероятни победи ". В него Ивет ще опише за наученото на пистата, като ще го трансформира в история, целяща да вдъхне сили и убеденост за постигането на персоналните цели на всеки от присъстващите.
" Искам да споделя какво е триумфът, по какъв начин да преследваме фантазиите си, по какъв начин да не се отхвърляме, по какъв начин всеки може да стигне до своя орден. Искам да дам това, което съм събирала толкоз доста години ", откровена е спринтьорката.
Казва, че за нея 10.77 секунди са един момент. " Миг, в който би трябвало да си свръхчовек, да си убеден, да извадиш най-хубавото в този момент, тъй като той няма да се върне повече. Един ден се събуждаш в олимпийското село, в олимпийското легло и си казваш: " Днес аз имам късмет да стана олимпийски първенец ". Това е благосъстояние. Това е голям късмет.
На 14 юни 2005. по време на загрявката за шампионата " Акрополис " на олимпийския стадион с цялостна мощ Ивет опустошава един от бегачите на 800 метра. Вместо обаче да падне върху него, тя се пробва да спре. Шпайкът остава забит, а камшичният удар на тренираните мускули троши фемуралната кост на крайници.
" Да се науча да вървя още веднъж е най-големият урок, който получих. Клише е, само че оценяваме нещо, когато го загубим. Бях на 21. Имах онази младежка доверчивост и лека нелепост да си мисля, че нещата ще се случат доста леко. И това ми оказа помощ. Преди контузията си мислех, че съм богоизбрана, че пътят е предначертан и че ми предстоят единствено хубави неща. Никога не съм се обръщала обратно. Дали нямаше да направя международен връх? Бях близо до европейски и това беше м проектите ми в оня сезон... Така както трябваше да се науча да вървя, съумях да извадя от пепелта, като един Феникс още веднъж тази обич към спорта и да продължа години напред ", трогателна е Лалова.
Емоциите си не крие и когато приказва за Италия. " Тя ми дава успокоение, хубава храна, чист въздух. Усещане за семейство. Там фамилията в действителност е всичко. След като изгубих татко ми, фамилията ми е още по-сплотено. Родителите на Симоне имат по 7-8 братя и сестри. Наистина една огромна италианска фамилия. Винаги съм се чувствала част от нея и добре призната. Това дава доста сила, поддръжка. Симоне е изчезващ тип. Прекрасен човек, учтив да не слага преди всичко себе си. Винаги да се грижи за другите, да дава, да бъде там за тях. Много рядко се срещат такива хора. Това ме сграбчи. Липсата на его ", споделя с усмивка за брачна половинка си Ивет.
Съветът от майка й, който помни и до през днешния ден е: " Вярвай, че няма невъзможни неща ", а обичаната й сентенция гласи: " Ако искаш да взимаш, научи се да даваш. "
Източник: bTV
" В спорта има едно остаряло схващане, че след последната олимпиада спортистът престава да бъде това, което е. В края на ноември ще направя първия си мастерклас, отворен към всички хора. Там ще споделя какво е за мен триумфът, по какъв начин да стигнем до него, по какъв начин да преследваме фантазиите си, по какъв начин да не се отхвърляме, сподели Ивет в изявление за bTV. - Да се появиш на жужащ от трептения и сила 80-хиляден стадион и да изпишат името България - това е прелестно чувство и бих платила каквато и да е цена, с цел да го изживявам още веднъж и още веднъж. "
Лалова стартира серия от майсторски класове у нас, първият от които ще е на 25 ноември в Интерпред в София и е озаглавен " Всички вероятни победи ". В него Ивет ще опише за наученото на пистата, като ще го трансформира в история, целяща да вдъхне сили и убеденост за постигането на персоналните цели на всеки от присъстващите.
" Искам да споделя какво е триумфът, по какъв начин да преследваме фантазиите си, по какъв начин да не се отхвърляме, по какъв начин всеки може да стигне до своя орден. Искам да дам това, което съм събирала толкоз доста години ", откровена е спринтьорката.
Казва, че за нея 10.77 секунди са един момент. " Миг, в който би трябвало да си свръхчовек, да си убеден, да извадиш най-хубавото в този момент, тъй като той няма да се върне повече. Един ден се събуждаш в олимпийското село, в олимпийското легло и си казваш: " Днес аз имам късмет да стана олимпийски първенец ". Това е благосъстояние. Това е голям късмет.
На 14 юни 2005. по време на загрявката за шампионата " Акрополис " на олимпийския стадион с цялостна мощ Ивет опустошава един от бегачите на 800 метра. Вместо обаче да падне върху него, тя се пробва да спре. Шпайкът остава забит, а камшичният удар на тренираните мускули троши фемуралната кост на крайници.
" Да се науча да вървя още веднъж е най-големият урок, който получих. Клише е, само че оценяваме нещо, когато го загубим. Бях на 21. Имах онази младежка доверчивост и лека нелепост да си мисля, че нещата ще се случат доста леко. И това ми оказа помощ. Преди контузията си мислех, че съм богоизбрана, че пътят е предначертан и че ми предстоят единствено хубави неща. Никога не съм се обръщала обратно. Дали нямаше да направя международен връх? Бях близо до европейски и това беше м проектите ми в оня сезон... Така както трябваше да се науча да вървя, съумях да извадя от пепелта, като един Феникс още веднъж тази обич към спорта и да продължа години напред ", трогателна е Лалова.
Емоциите си не крие и когато приказва за Италия. " Тя ми дава успокоение, хубава храна, чист въздух. Усещане за семейство. Там фамилията в действителност е всичко. След като изгубих татко ми, фамилията ми е още по-сплотено. Родителите на Симоне имат по 7-8 братя и сестри. Наистина една огромна италианска фамилия. Винаги съм се чувствала част от нея и добре призната. Това дава доста сила, поддръжка. Симоне е изчезващ тип. Прекрасен човек, учтив да не слага преди всичко себе си. Винаги да се грижи за другите, да дава, да бъде там за тях. Много рядко се срещат такива хора. Това ме сграбчи. Липсата на его ", споделя с усмивка за брачна половинка си Ивет.
Съветът от майка й, който помни и до през днешния ден е: " Вярвай, че няма невъзможни неща ", а обичаната й сентенция гласи: " Ако искаш да взимаш, научи се да даваш. "
Източник: bTV
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ
