Водещата на „Бягство към победата“ по Би Ти Ви, олимпийската шампионка по карате Ивет Горанова: Нямам време за любов пък и още не съм открила правилния мъж
Ивет Горанова, която напролет напълно справедливо доближи до финалите в „ Денсинг Старс “, в този момент още веднъж ще се подвизава в праймайм риалити на Би Ти Ви – „ Бягство към успеха 2: Съкровището “. Каратистката от Долна Митрополия към този момент не е просто участничка, а водеща и дели ефира с опитния шоумен Краси Радков и брачната половинка му Станислава.
Твърди, че когато Слави Трифонов я попитал дали желае да се включи в уговорката, дала отговор утвърдително, без даже да се замисли. Приела го като ново предизвикателство и решила да се опитва.
Разбира се имала известни терзания да влезе в ролята на водеща, само че бързо съумяла да влезе в крачка и не й било нужно доста време, с цел да свикне. След приключването на фотосите, с неспокойствие очаквала да види формата на екран. Предаването било ужасно прекарване за нея и въобще не съжалява, че приела напълно импулсивно този ангажимент. Категорична е, че би повторила, в случай че има тази опция.
Краси и Стаси освен й работили успокоително, а и те били хората, на които разчитала за препоръки. Твърди, че с Краси Радков в никакъв случай не е скучно и се радва, че е имала опцията да бъде до него и брачната половинка му.
Това, което остава прикрито за феновете е обстоятелството, че заран ставали в 4-5 ч. сутринта, обикаляли из цяла България, ходили и в чужбина. Налагало се с часове наред да стоят на някоя локация на 40-градусова горещина. Участниците идвали по друго време и те трябвало да бъдат подготвени да ги посрещнат. След края на снимачния ден, Ивет отивала да тренира, намирала парк или фитнес и спортувала най-малко по два часа. В продължение на два месеца животът й бил единствено фотоси и тренировки. През това време нямала време нито за срещи с другари, нито за кафе.
Признава обаче, че не би се съгласила да одобри поканата за участник във формата. Покрай надпреварите й, непрестанно е под стрес, адреналинът е нонстоп и в един миг човек се изморява от него. Твърди, че и отсега нататък би влезнала в риалити формат единствено като водеща.
Споделя, че при нея отслабването се случва доста мъчно – единствено когато е в подготвителен режим и внимава с какво се храни. Спре ли тренировките, стресира организма си и стартира да качва стремително килограми. Именно това е и една от аргументите да не стопира да спортува, а и за всяко съревнование се постанова да отслабва.
Понякога доближава до 60-62 кг., което по никакъв начин не е малко за категорията, в която се състезава – 55 кг. Когато е на подготвителен режим гледа да е към 57-58 кг. последните килограми ги смъква като се обезводнява, защото 55 кг. не са нейното тегло и не се усеща обикновено.
Програмата й за идната година е много натоварена като уговорките й стартират още от началото – всеки месец ще има лагери и надпревари, а от време на време и по две. Макар преди време да съобщи, че мисли да се отхвърля от каратето, в този момент не мисли по този начин. Въпреки множеството проблеми и спирачки в изискванията за подготовка, каратето й е пристрастеност, а надпреварите и успехите я карат да продължава да спортува. Мотивира я насладата на хората, когато завоюва. Осъзнава, че спортната кариера е до време, само че счита да се възползва оптимално от нея.
В Академията на Министерство на вътрешните работи се води на работа като инструктор и получава заплащане от там. Каратето към този момент не е олимпийски спорт и заради тази причина няма право на заплата от федерацията. В последните две години министерството отпуснало в допълнение финансиране за лагери и подготовка на клуб „ Петро Макс “, в който е картотекирана. Издържа се и от спонсори. Нещата с финансите са много комплицирани, само че е щастлива, че постоянно се намират хора, които да й оказват помощ, с цел да върви по надпревари.
Преобладаваща част от медалите си съхранява в къщата им в Долна Митрополия. Закачила ги е на стената. Има и такива, които е подарила на родственици, само че най-важните са при нея в София. Олимпийският златен орден към момента си стои в кутията й.
След като към този момент е приключила бакалавърска степен в университета и е записала магистратура „ Мениджмънт на комерсиалната активност “, всекидневно си мисли какво желае да работи след време. Най-логично е да съобщи знанията си на децата и да си направи клуб по карате, само че да има своя школа е огромен ангажимент и всеки ден би трябвало да е в залата. Възможно е и да стартира от нулата в някоя сфера. Иска й се да работи нещо, което ще й носи задоволство, а освен пари. Мечтае един ден да стане министър на спорта. Смята, че в случай че заеме тази служба ще може да оказва помощ на всички спортове. Съм момента не се усеща подготвена за политиката, само че счита, че след време ще е друго.
На този стадий към момента няма мъж в живота си, защото не разполага с време за обич. Покрай множеството й задължения, които има, се постанова да отсрочва някои неща, тъй като няма по кое време да им се посвети. Категорична е обаче, че в случай че се появи подобаващият мъж, заетостта няма да е причина да не стартира връзка, тогава ще откри време и за него. Просто счита, че на този стадий явно не е настъпил моментът.
Автор: Уикенд
