Директор в Локо : Повярвахме в собствените си сили и успяхме да постигнем голямата си цел
Ивелин Драшков е роден в Габрово. Завършва Спортното учебно заведение " Даскал Никола Стефанов ", с профил " Футбол ", в родния си град. Футболист на Янтра (Габрово), Етър (Велико Търново), Локомотив (Дряново), Панайот Волов (Шумен),Пирин (Благоевград), на гръцкия Панетоликос и други Бивш основен управител на Първа атомна (Козлодуй), състезателен шеф на Янтра (Габрово), състезателен шеф на Трявна, съветник по спортно-техническите въпроси на Миньор (Перник). От 2018 година е изпълнителен шеф и основен управител на Локомотив (Дряново).
- Кога за първи път застана зад футболната топка Ивелин Драшков? И по какъв начин стартира пътят му към стадионите?
- Първите ми стъпки във футболно отношение бяха още като дете, играех по през целия ден с топка в крайници по поляните и учебните дворове. Организирано започнах да упражнявам футбол в УСШ Габрово с треньор Веселин Горанов. Интересното в самото начало беше, че родителите ми не ме пускаха да упражнявам футбол и аз излъгах, че отивам на подготовки по национални танци. Разбира се, лъжата устоя тъкмо два дни.
- Кои са най-хубавите ви учители във футбола? И кой е най-ценният ви урок?
- Винаги съм се стремял да взимам по нещо от всички хора, с които съм работил, и всички, с които съм общувал. Считам, че в случай че човек съумее освен да слуша, само че и да чува хората към себе си, би могъл да научи доста! Учил съм се както от най-хубавите, по този начин и от най-слабите. Избирателно е, можеш да научиш доста, в случай че знаеш тъкмо какво искаш. Разбира се, най-големият ми преподавател във футбола и в живота са моите неточности! Най-ценният ми урок е: “Никога не се предавай!”
- Били сте по стадионите у нас и в чужбина. Трудно ли се прави футболна кариера през днешния ден в България?
- Да, като футболист имах щастието да натрупам опит в няколко страни, а и по-късно като футболен сътрудник - също. Това ми оказва помощ освен в метода ми на работа, само че и в метода ми на мислене както в професионален, по този начин и в персонален проект. Да не забравяме, че живеем в страна, в която всеки приказва и схваща от футбол. Разбира се, има и такива хора, които като се изключи че приказват, знаят по какъв начин и могат. Тях ще ги познаете по резултатите и свършената работа. Не съм чувал на някого някъде да му е било елементарно, в която и да е било сфера, да се случи по елементарен метод това, за което се трудиш и мечтаеш... Но знам, че когато можеш и вярваш в себе си и в хората, с които работиш, нещата се получават. Така че - да, футболна кариера в България се прави мъчно!
- Кои са най-силните ви моменти във футбола? И кои - най-трудните?
- Като един от най-силните ми моменти във футбола бих определил спечелването на Купата на Аматьорската футболна лига с родния ми клуб Янтра (Габрово) през 2002 година. Не единствено поради обстоятелството, че самият трофей се оказва към този момент единствен в 100-годишната история на футбола в града, само че и заради това, че беше извоюван с родния ми клуб и от футболисти, ученици и артикул на габровската футболна школа! Трудните моменти за мен като футболист и по-късно като сътрудник и активист са прекалено много, не бих могъл да ги изброя сигурно.
- Защо Ивелин Драшков не е в габровския футбол?
- Интересен въпрос... Габровският футбол като цяло е болна за мен тематика. Или най-малко това, което се случва през последните 10 години. И въпросът не е за какво Ивелин Драшков не е в габровския футбол, а каква я свършихме всички ние, “футболните деятели”, които се прескачаме като количество, само че не като качество, в този неприличен за всички нас интервал - време на безучастие, вътрешни битки, взаимно пренебрежение и егоцентризъм. От това страдаха най-вече децата на Габрово, както и всички почитатели на играта. Искам да отбележа на първо място, че съм доста позитивно надъхан от обстоятелството, че тези дни кметът на Община Габрово - госпожа Таня Христова, взе нещата в свои ръце. Пред футбола в града следва обединяване, нещо, което адмирирам през цялото време на този по този начин наболял проблем. Лично моята визия за футбола в града ни е един структуриран и работещ клуб със селектирана ДЮШ и мощен внушителен тим в професионалния ни футбол, мнение, което показах още преди няколко години!
- Как се оправя един футболен човек с сложните си дни? В какво търси опора духът му?
- Знаете ли, персонално аз нямам време да обръщам внимание на сложните моменти и по тази причина не се оправям с тях, а просто ги вземам решение. Какво ми коства това обаче, е напълно друга тематика. Опората, която търси духът ми? На този въпрос ще оставя отговора единствено за себе си.
- Как се живее в един град, който постоянно е бил компас за посоката напразно в страната?
- Ако погледнем над всички навици и убеждения, няма по какъв начин да не забележим, че Габрово като град живее, диша и се развива както структурно, по този начин и инфраструктурно. Да, другите хора виждат нещата по друг метод, само че обстоятелствата са такива, че както и във футбола, най-после се гледат резултатите, а те са забележими и с невъоръжено око. Няма по какъв начин и да не отбележим, че българинът живее като цяло нелесен живот, само че от друга странам ние по тази причина сме и габровци, тъй като постоянно оцеляваме и постоянно побеждаваме.
- Защо един някогашен футболист на Локомотив (Дряново) се завръща още веднъж в него в сложен миг за клуба, само че към този момент като човек, който дава посока?
- На първо място и на първо място желая още един път да благопожелавам запазването на мястото в Северозападната Трета лига на Локомотив (Дряново), нещо, което беше от извънредно значение за всички нас като сложена цел на екипа и като цяло за самочувствието на целия град. Също по този начин желая да употребявам дадената ми естрада, с цел да благодаря за безрезервната поддръжка на ръководителя на УС Тодор Георгиев, както и на всички членове на УС - Станислав Генчев, Марин Маринов, Николай Александров, Мирослав Борисов и Христо Янков. На хората от спортно-техническия екип на тима и клуба: Иван Шипкалиев, Пламен Обрешков, Пламен Митев.
Също по този начин и на опитните футболисти - Станислав Генчев, Тошко Колев, Мирослав Иванов-Деко, Иво Райков, за помощта и характера, който придвижиха в тима. За мен всички те, както и всички момчета, които повярваха в тима и в нас, остават вечно в моето схващане като същински мъже. Ще кажа нещо, което споделих и при идването си в клуба - че съм тук, с цел да кажа какво ще стане, а не както повече от футболните хора у нас - какво би трябвало да се направи. Затова одобрих поканата Тодор Георгиев и Станислав Генчев да се върна тук, с цел да създадем по този начин, че всички ние, дружно, да успеем - факт, който ме прави извънредно щастлив!
- Не ви плашеше статутът на клуба - преди малко стъпил във “В” група, както и рискът от отпадане?
- Нито за момент не съм изпитвал боязън в работата си, където и да е било. Няма по какъв начин със боязън да победиш нито в спорта, нито в живота. Няма да употребявам клишета за мечки в гората, единствено ще кажа, че е задоволително самочувствието на човек да бъде подплатено с качество на работа и с темперамент, с цел да реализира това, което желае. Знаех, че след осем години без футбол в Дряново и с най-скромния финансов бюджет в България нямахме право на неточност, още повече в град и клуб, където съм оставил положителни усещания за себе си като футболист и човек. За изпадане бях забранил на всички в клуба да се приказва просто тъй като това нямаше да се случи.
- Колко тежка беше за вас тази футболна година при “железничарите”? Имаше не дребна опозиция против вашия жанр на работа. Защо и от кое място пристигна тя?
- Ако ви кажа, че е била лека година - ще ви излъжа, само че беше доста същинска и си заслужаваше. Във всяка работа има опозиция - във футбола е същото. Негативизмът, недоверието, черногледството и предварителните изводи на всички, които нормално гледат в профил, се трансфораха, за жалост, в национална линия. Да, те пречат, само че единствено на тези, които им обръщат внимание. Но когато си концентриран, целенасочен и порядъчен в дейностите си, няма по какъв начин да забележиш сходни неща. Що се отнася до стила ми на работа - времето и резултатите демонстрираха дали е бил верен, или не. Преди време споделих, че който не влиза в избраните от спортно-техническия екип рамки на работа, не влиза и във вижданията ми като цяло за работа.
- Как по този начин се случи, че новобранецът и най-беден тим в българския футбол – Локомотив (Дряново), сътвори знамение и резервира мястото си в Северозападна Трета лига? И по какъв начин с 6 точки през първия полусезон тимът записа 21 точки през втория?
- Щом имам самочувствието, че мога да работя в най-богатия тим в България, значи няма по какъв начин да не мога да се оправя с предизвикването да работя и в най-бедния подобен. Трябва да поясня, че първият полусезон беше изигран с 16-17-годишни юноши на Етър (Велико Търново), поради което също би трябвало да благодарим за помощта на управлението на “болярите” и особено на шефа на ДЮШ господин Кольо Велков. Деца, които израстваха с всеки минал мач, само че на които им беше прекомерно рано за мъжки футбол. С направената селекция през зимата, подготовка и нужния размер спортно-техническа работа изградихме боеспособен и конкурентен тим, със здрав колектив. Съумяхме да го накараме да повярва в личните си сили, знаехме, че на терена парите не играят по този начин, че от време на време и да си безпаричен оказва помощ, тъй като бяхме подценявани от всички и дръзвам да настоявам, нашите съперници на процедура не знаеха против кого тъкмо играят. Което, несъмнено, беше техен проблем. Така пристигнаха и успехите. За някой може би това, което се случи в Локомотив (Дряново), е знамение, само че за всички в клуба е едногодишен непосилен труд, дисциплинираност и религия.
- Вие сте създател и притежател на Мениджърска организация “Проспорт “. Как се развива този бизнес през днешния ден?
- Темата е много дълбока, няма да изненадам никой, в случай че споделя, че българският футбол е в рецесия на всички равнища. Няма по какъв начин, когато нямаш качество като краен артикул на национално равнище, да бъдеш сполучлив в тази сфера. Разбира се, приказвам сполучлив на европейско и международно равнище, там са същинските покупко-продажби и огромното качество. Мисля, че всички ние, футболните хора, в която и да е сфера на футбола в България, да сме, би трябвало първо да създадем по този начин, че да върнем остарелия искра и надлежно същинската цена на продукта “БГ футбол” и по-късно да приказваме за бизнес по тази тематика. Това ще отнеме години в вярната посока, тъй като би трябвало да стартираме от смяна в мисленето, с цел да приключим с смяна в манталитета и възпитанието на българския футболист. И то като стартираме от най-малките в школите, минем през тимовете на всички равнища и стигнем до националния ни тим.
- Накъде гледа Ивелин Драшков, когато не е на стадиона?
- Трябва да си призная, че почивам доста рядко или по-скоро в никакъв случай, тъй като не се усещам изтощен. Това обаче се отразява сигурно на персоналния ми живот.
- Свързано ли е вашето бъдеще с тима на Локомотив (Дряново)?
- На този въпрос към днешна дата не мога да дам съответен отговор. Пред тима и клуба стоят доста въпросителни, множеството от които би трябвало да отпаднат през тази седмица. Изразил съм мнение пред УС какво би трябвало да се случи като организация, с цел да не се позволява обстановката от тази спортно-състезателна година. Предстои ми и диалог с ръководителя на УС господин Тодор Георгиев и чак по-късно мога да приказвам за вероятности и бъдеще, обвързвано с клуба.
Румяна Станчева
Снимки: Радослава Кунчевска
- Кога за първи път застана зад футболната топка Ивелин Драшков? И по какъв начин стартира пътят му към стадионите?
- Първите ми стъпки във футболно отношение бяха още като дете, играех по през целия ден с топка в крайници по поляните и учебните дворове. Организирано започнах да упражнявам футбол в УСШ Габрово с треньор Веселин Горанов. Интересното в самото начало беше, че родителите ми не ме пускаха да упражнявам футбол и аз излъгах, че отивам на подготовки по национални танци. Разбира се, лъжата устоя тъкмо два дни.
- Кои са най-хубавите ви учители във футбола? И кой е най-ценният ви урок?
- Винаги съм се стремял да взимам по нещо от всички хора, с които съм работил, и всички, с които съм общувал. Считам, че в случай че човек съумее освен да слуша, само че и да чува хората към себе си, би могъл да научи доста! Учил съм се както от най-хубавите, по този начин и от най-слабите. Избирателно е, можеш да научиш доста, в случай че знаеш тъкмо какво искаш. Разбира се, най-големият ми преподавател във футбола и в живота са моите неточности! Най-ценният ми урок е: “Никога не се предавай!”
- Били сте по стадионите у нас и в чужбина. Трудно ли се прави футболна кариера през днешния ден в България?
- Да, като футболист имах щастието да натрупам опит в няколко страни, а и по-късно като футболен сътрудник - също. Това ми оказва помощ освен в метода ми на работа, само че и в метода ми на мислене както в професионален, по този начин и в персонален проект. Да не забравяме, че живеем в страна, в която всеки приказва и схваща от футбол. Разбира се, има и такива хора, които като се изключи че приказват, знаят по какъв начин и могат. Тях ще ги познаете по резултатите и свършената работа. Не съм чувал на някого някъде да му е било елементарно, в която и да е било сфера, да се случи по елементарен метод това, за което се трудиш и мечтаеш... Но знам, че когато можеш и вярваш в себе си и в хората, с които работиш, нещата се получават. Така че - да, футболна кариера в България се прави мъчно!
- Кои са най-силните ви моменти във футбола? И кои - най-трудните?
- Като един от най-силните ми моменти във футбола бих определил спечелването на Купата на Аматьорската футболна лига с родния ми клуб Янтра (Габрово) през 2002 година. Не единствено поради обстоятелството, че самият трофей се оказва към този момент единствен в 100-годишната история на футбола в града, само че и заради това, че беше извоюван с родния ми клуб и от футболисти, ученици и артикул на габровската футболна школа! Трудните моменти за мен като футболист и по-късно като сътрудник и активист са прекалено много, не бих могъл да ги изброя сигурно.
- Защо Ивелин Драшков не е в габровския футбол?
- Интересен въпрос... Габровският футбол като цяло е болна за мен тематика. Или най-малко това, което се случва през последните 10 години. И въпросът не е за какво Ивелин Драшков не е в габровския футбол, а каква я свършихме всички ние, “футболните деятели”, които се прескачаме като количество, само че не като качество, в този неприличен за всички нас интервал - време на безучастие, вътрешни битки, взаимно пренебрежение и егоцентризъм. От това страдаха най-вече децата на Габрово, както и всички почитатели на играта. Искам да отбележа на първо място, че съм доста позитивно надъхан от обстоятелството, че тези дни кметът на Община Габрово - госпожа Таня Христова, взе нещата в свои ръце. Пред футбола в града следва обединяване, нещо, което адмирирам през цялото време на този по този начин наболял проблем. Лично моята визия за футбола в града ни е един структуриран и работещ клуб със селектирана ДЮШ и мощен внушителен тим в професионалния ни футбол, мнение, което показах още преди няколко години!
- Как се оправя един футболен човек с сложните си дни? В какво търси опора духът му?
- Знаете ли, персонално аз нямам време да обръщам внимание на сложните моменти и по тази причина не се оправям с тях, а просто ги вземам решение. Какво ми коства това обаче, е напълно друга тематика. Опората, която търси духът ми? На този въпрос ще оставя отговора единствено за себе си.
- Как се живее в един град, който постоянно е бил компас за посоката напразно в страната?
- Ако погледнем над всички навици и убеждения, няма по какъв начин да не забележим, че Габрово като град живее, диша и се развива както структурно, по този начин и инфраструктурно. Да, другите хора виждат нещата по друг метод, само че обстоятелствата са такива, че както и във футбола, най-после се гледат резултатите, а те са забележими и с невъоръжено око. Няма по какъв начин и да не отбележим, че българинът живее като цяло нелесен живот, само че от друга странам ние по тази причина сме и габровци, тъй като постоянно оцеляваме и постоянно побеждаваме.
- Защо един някогашен футболист на Локомотив (Дряново) се завръща още веднъж в него в сложен миг за клуба, само че към този момент като човек, който дава посока?
- На първо място и на първо място желая още един път да благопожелавам запазването на мястото в Северозападната Трета лига на Локомотив (Дряново), нещо, което беше от извънредно значение за всички нас като сложена цел на екипа и като цяло за самочувствието на целия град. Също по този начин желая да употребявам дадената ми естрада, с цел да благодаря за безрезервната поддръжка на ръководителя на УС Тодор Георгиев, както и на всички членове на УС - Станислав Генчев, Марин Маринов, Николай Александров, Мирослав Борисов и Христо Янков. На хората от спортно-техническия екип на тима и клуба: Иван Шипкалиев, Пламен Обрешков, Пламен Митев.
Също по този начин и на опитните футболисти - Станислав Генчев, Тошко Колев, Мирослав Иванов-Деко, Иво Райков, за помощта и характера, който придвижиха в тима. За мен всички те, както и всички момчета, които повярваха в тима и в нас, остават вечно в моето схващане като същински мъже. Ще кажа нещо, което споделих и при идването си в клуба - че съм тук, с цел да кажа какво ще стане, а не както повече от футболните хора у нас - какво би трябвало да се направи. Затова одобрих поканата Тодор Георгиев и Станислав Генчев да се върна тук, с цел да създадем по този начин, че всички ние, дружно, да успеем - факт, който ме прави извънредно щастлив!
- Не ви плашеше статутът на клуба - преди малко стъпил във “В” група, както и рискът от отпадане?
- Нито за момент не съм изпитвал боязън в работата си, където и да е било. Няма по какъв начин със боязън да победиш нито в спорта, нито в живота. Няма да употребявам клишета за мечки в гората, единствено ще кажа, че е задоволително самочувствието на човек да бъде подплатено с качество на работа и с темперамент, с цел да реализира това, което желае. Знаех, че след осем години без футбол в Дряново и с най-скромния финансов бюджет в България нямахме право на неточност, още повече в град и клуб, където съм оставил положителни усещания за себе си като футболист и човек. За изпадане бях забранил на всички в клуба да се приказва просто тъй като това нямаше да се случи.
- Колко тежка беше за вас тази футболна година при “железничарите”? Имаше не дребна опозиция против вашия жанр на работа. Защо и от кое място пристигна тя?
- Ако ви кажа, че е била лека година - ще ви излъжа, само че беше доста същинска и си заслужаваше. Във всяка работа има опозиция - във футбола е същото. Негативизмът, недоверието, черногледството и предварителните изводи на всички, които нормално гледат в профил, се трансфораха, за жалост, в национална линия. Да, те пречат, само че единствено на тези, които им обръщат внимание. Но когато си концентриран, целенасочен и порядъчен в дейностите си, няма по какъв начин да забележиш сходни неща. Що се отнася до стила ми на работа - времето и резултатите демонстрираха дали е бил верен, или не. Преди време споделих, че който не влиза в избраните от спортно-техническия екип рамки на работа, не влиза и във вижданията ми като цяло за работа.
- Как по този начин се случи, че новобранецът и най-беден тим в българския футбол – Локомотив (Дряново), сътвори знамение и резервира мястото си в Северозападна Трета лига? И по какъв начин с 6 точки през първия полусезон тимът записа 21 точки през втория?
- Щом имам самочувствието, че мога да работя в най-богатия тим в България, значи няма по какъв начин да не мога да се оправя с предизвикването да работя и в най-бедния подобен. Трябва да поясня, че първият полусезон беше изигран с 16-17-годишни юноши на Етър (Велико Търново), поради което също би трябвало да благодарим за помощта на управлението на “болярите” и особено на шефа на ДЮШ господин Кольо Велков. Деца, които израстваха с всеки минал мач, само че на които им беше прекомерно рано за мъжки футбол. С направената селекция през зимата, подготовка и нужния размер спортно-техническа работа изградихме боеспособен и конкурентен тим, със здрав колектив. Съумяхме да го накараме да повярва в личните си сили, знаехме, че на терена парите не играят по този начин, че от време на време и да си безпаричен оказва помощ, тъй като бяхме подценявани от всички и дръзвам да настоявам, нашите съперници на процедура не знаеха против кого тъкмо играят. Което, несъмнено, беше техен проблем. Така пристигнаха и успехите. За някой може би това, което се случи в Локомотив (Дряново), е знамение, само че за всички в клуба е едногодишен непосилен труд, дисциплинираност и религия.
- Вие сте създател и притежател на Мениджърска организация “Проспорт “. Как се развива този бизнес през днешния ден?
- Темата е много дълбока, няма да изненадам никой, в случай че споделя, че българският футбол е в рецесия на всички равнища. Няма по какъв начин, когато нямаш качество като краен артикул на национално равнище, да бъдеш сполучлив в тази сфера. Разбира се, приказвам сполучлив на европейско и международно равнище, там са същинските покупко-продажби и огромното качество. Мисля, че всички ние, футболните хора, в която и да е сфера на футбола в България, да сме, би трябвало първо да създадем по този начин, че да върнем остарелия искра и надлежно същинската цена на продукта “БГ футбол” и по-късно да приказваме за бизнес по тази тематика. Това ще отнеме години в вярната посока, тъй като би трябвало да стартираме от смяна в мисленето, с цел да приключим с смяна в манталитета и възпитанието на българския футболист. И то като стартираме от най-малките в школите, минем през тимовете на всички равнища и стигнем до националния ни тим.
- Накъде гледа Ивелин Драшков, когато не е на стадиона?
- Трябва да си призная, че почивам доста рядко или по-скоро в никакъв случай, тъй като не се усещам изтощен. Това обаче се отразява сигурно на персоналния ми живот.
- Свързано ли е вашето бъдеще с тима на Локомотив (Дряново)?
- На този въпрос към днешна дата не мога да дам съответен отговор. Пред тима и клуба стоят доста въпросителни, множеството от които би трябвало да отпаднат през тази седмица. Изразил съм мнение пред УС какво би трябвало да се случи като организация, с цел да не се позволява обстановката от тази спортно-състезателна година. Предстои ми и диалог с ръководителя на УС господин Тодор Георгиев и чак по-късно мога да приказвам за вероятности и бъдеще, обвързвано с клуба.
Румяна Станчева
Снимки: Радослава Кунчевска
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ