Ивайло Йорданов е един от героите ни в САЩ 94,

Ивайло Йорданов е един от героите ни в Съединени американски щати 94, когато футболът изкара българите на улиците. Той направи също сполучлива клубна кариера в един от европейските грандове Спортинг (Лисабон), с който стана първенец на Португалия и притежател на Купата и Суперкупата на страната.

Сега като помощник-треньор на младежите на България, Ивайло е предназначен да приготвя гении, които в бъдеще да се впишат сполучливо в мъжкия народен отбор и да върнат положителните обичаи.

Ние от потърсихме за диалог Ивайло Йорданов, с цел да разберем от него отговорите на едни от главните въпроси за детско-юношеския футбол – раждат ли се в днешно време гении у нас, за какво някои от тях залязват преди да изгреят и какво трябвада се направи, с цел да се създават качествени футболисти.

Г-н Йорданов, какво желаете да постигнете с Александър Димитров, до момента в който сте отпред на младежите на България?

Основните ни цели са във всеки мач да излизаме съсредоточено, да изпълняваме това, което сме упражнявали и да се класираме на огромен конгрес. Аз съм максималист, както Александър и целият щаб, желаеме максимума постоянно, желаеме най-хубавото да се случва и да побеждаваме.

Разполагаме ли с млади футболисти, които могат да станат част от едно сполучливо бъдеще на А националния тим?

В България постоянно са се раждали гении и това е хубавото, че имаме футболисти, които може да зареждат мъжкия народен тим. Малка страна сме, само че гении имаме.

Как събирате информация за най-перспективните играчи?

Отстрани излиза, че е доста елементарно, само че ние непрекъснато пътуваме и на място придобиваме усещания от тренировките в нашите клубове и техните фрагменти. Когато лагерите са в чужбина, също имаме представители, които наблюдават заниманията. Събираме информация от всевъзможен тип, освен за играчите у нас, само че и за българските футболисти зад граница. Имаме и доста деца на българи, емигрирали в чужбина, които също съставляват интерес за нас. Освен това сме в непрестанен контакт с треньорите на клубовете и знаем в какво физическо и моментно положение са момчетата, към които сме се насочили.

На какви условия би трябвало да дава отговор един младок, с цел да го поканите в младежкия народен отбор?

Много са факторите, с цел да получи даден гений повиквателна за националния тим. Сред тях с изключение на качествата, са разпределяне, както в мачовете, по този начин и в тренировките и в персоналния живот, и да няма пораженческо мислене.

Идват ли готови при Вас футболистите или се постанова да им обяснявате разнообразни неща?

По принцип работа на треньора във всеки отбор е да приготвя футболистите, тъй като ние на един лагер-сбор за към 10 дни не можем да ги научим на всичко. Те би трябвало да идват готови и да извършват нашите тактически инструкции и това, което се желае от тях по време на подготовка или на мач, а то не е нещо по-различно от това, което изискват техните клубни треньори.

Защо имаме безспорни гении в детска и юношеска възраст, само че когато стигнат в мъжете, доста от тях се провалят, а някои даже стопират с футбола?

Когато един млад състезател получава шансове за изява, най-вече зависи от самия него по какъв начин ще се възползва. Ако се раздава в подготвителния развой, в персоналния живот и в безусловно всичко, тъй като има също хранене, диети, режим и т.н, в случай че е сериозен и има темперамент, и желае да направи кариера, ще успее. Важното е какво желае да реализира самият футболист, към какво се стреми и какви старания поставя, с цел да се осъществя.

Работи ли се вярно с подрастващите в клубовете?

Надявам се, че се прави, като най-важно е в най-ранна възраст да се търси качество, а не количество.

На базата на Вашия богат опит, виждате ли разлика в метода и методиката на треньорите при работата им с гении в чужбина и България?

Тренировъчният развой е идентичен на всички места и всеки един треньор има лични визии по какъв начин да построи неговия тим и по какъв начин да играе. Естествено, зависи и от играчите, с които разполага и изискванията за подготвителен развой. Важно е у нас да създадем условия за правене на футбол, като страната би трябвало да помогне за построяването на бази, с цел да има къде да упражняват младите и да се развиват. БФС прави всичко по силите си, само че не може да каже на даден клуб да си направи база, която да дава отговор на европейските стандрати. Като цяло спортът и респективно футболът би трябвало да станат държавна политика.

Ако приемем, че единствено Лудогорец и Ботев (Пловдив) имат европейски бази у нас, до каква степен неналичието на такива оказва въздействие върху развиването на младите?

Вижте, уличният футбол към този момент го няма, улицата я няма. Едно време нямаше такива бази, играеше се на улицата и там се каляваха играчите. Всички футболисти, които са постигнали нещо, са се калявали на улицата. В актуалния свят обаче на затревени терени е доста по-добре да се упражняват младите и оттова нататък желанието, характерът и волята да се реализира нещо във футбола, са определящи за развиването на гениите.

Ако един млад състезател демонстрира качества, кое е най-важно за неговото доизграждане като футболист?

На младите би трябвало да се дават по-големи шансове в тимовете и по-късно всичко опира до характера, дисциплината и самосъзнанието. Ако един човек желае и се бори да реализира нещо, той рано или късно ще успее да го направи.

Разглезени ли са нашите гении или демонстрират професионално отношение към своите отговорности, с цел да израстват?

Не бих споделил, че са капризни. Поне всеобщо не са. Но във времето, в което живеем, има всички екстри и е мъчно да се опази младеж от неща, които не са съответни на футбола и спорта. Ние им оказваме помощ, само че всичко зависи единствено и само от тях.

Кое е това нещо, което най-често повтаряте на момчетата, с които работите?

Казвам им, че в случай че мощно желаят нещо и го желаят с цялото си сърце и душа, един ден ще стане.

В чисто спортно-технически аспект отстъпват ли българските гении сред 14 и 18 години на непознатите?

Не мисля, че отстъпват, както виждаме нашите 17-годишни национали неотдавна победиха одобрени две школи като Сърбия и Хърватия и се класираха за идващия стадий от квалификациите. Най-важното за българските гении е да играят постоянно и да усещат, че им имат вяра, с цел да не се обезверяват и да губят игрови темп преди да създадат решителната стъпка към мъжкия футбол.