Историята на експолицая Ивайло, останал с половин лице след зверски побой
Ивайло Стоянов е човек, който постоянно вдъхва кураж и е подготвен да поддържа нуждаещите се, даже когато самият той се нуждае не по-малко от поддръжка.
Преди пет години той е бил служител на реда в родния си Ловеч, до момента в който едно събитие не прекатурва живота му. На Бъдни вечер през 2014 година той бива свиреп пребит в Елхово, където е командирован за защита на държавната граница по време на бежанския напор.
Нападнат е от притежател на заведение, в което влезнал да се почерпи с сътрудник. Казва, че с нищо не е предизвикал експанзията, а побоят е станал, когато двамата са си тръгвали.
В резултат на нанесените удари е строшен носа му, като даже са скачали на главата му, съгласно описа на сътрудника му, а самият той не си спомня какво се е случило, откакто са го повалили.
На Коледа той се прибира в родния си град, отива при частен доктор, с цел да му намести носа, само че бива посъветван процедурата да бъде осъществена в болнична среда. Затова отива в болница „ Д-р Георги Странски” в Плевен, където е прегледан от експерт по „ Уши, нос и гърло”.
Ивайло споделя, че има диабет, само че не е прегледан от експерт ендокринолог. След наместването на носа му, поради погълнатата кръв стартира да му се гади, а захарта му скача до извънредно високи равнища, осведоми bTV.
Впоследствие настъпват затруднение, некроза на тъкан, която Ивайло счита, че е вследствие на бактерия, която е попаднла в носа му вследствие на вътрешноболнична зараза. Направени са му общо осем интервенции в Плевен, във ВМА и болница „ Токуда” в София, а по-късно и във Франция.
Изследвания от ендокринолог са му направени едвам при преместването във ВМА. В резултат на затрудненията губи едното си око и е отстранено половината му лице.
Това, обаче, което провокира неговият яд, е несправедливостта. В момента продължава да се води досъдебното произвеждане против хората, нанесли му побоя и се вършат „ опити да се сменят формите на телесна повреда” и да се изкара, че „ няма нищо общо сред счупването на носа му и последвалите затруднения след неговото наместване”.
Целта е да се понижи наказателната отговорност на причинителите, изяснява Ивайло и добавя, че във всички други страни в Европейски Съюз такива контузии се водят тежка телесна щета.
Според едно от заключенията на правосъдните лекари, затрудненията са били породени от болест с африканска гъба, а това не е правилно, споделя Ивайло, който вижда в това още един опи за изплъзване от отговорност.
В момента Ивайло живее с инвалидната пенсия, която му е отпусната след издаването на ТЕЛК след „ непозволеното му освобождение от МВР”.
Смята, че всички в България би трябвало да се промени в системата на правораздаването, опазването на здравето и Министерство на вътрешните работи, което го стимулира да се бори.
Това, което го „ ядосва е несправедливостта” и е безапелационен, че „ черното е черно” и не може да се трансформира в бяло. „ Когато такива хора се измъкват безнаказано, идващият път могат да убият ", счита Ивайло.
Сили да продължи битката му дава неговото фамилията и околните му.
Преди пет години той е бил служител на реда в родния си Ловеч, до момента в който едно събитие не прекатурва живота му. На Бъдни вечер през 2014 година той бива свиреп пребит в Елхово, където е командирован за защита на държавната граница по време на бежанския напор.
Нападнат е от притежател на заведение, в което влезнал да се почерпи с сътрудник. Казва, че с нищо не е предизвикал експанзията, а побоят е станал, когато двамата са си тръгвали.
В резултат на нанесените удари е строшен носа му, като даже са скачали на главата му, съгласно описа на сътрудника му, а самият той не си спомня какво се е случило, откакто са го повалили.
На Коледа той се прибира в родния си град, отива при частен доктор, с цел да му намести носа, само че бива посъветван процедурата да бъде осъществена в болнична среда. Затова отива в болница „ Д-р Георги Странски” в Плевен, където е прегледан от експерт по „ Уши, нос и гърло”.
Ивайло споделя, че има диабет, само че не е прегледан от експерт ендокринолог. След наместването на носа му, поради погълнатата кръв стартира да му се гади, а захарта му скача до извънредно високи равнища, осведоми bTV.
Впоследствие настъпват затруднение, некроза на тъкан, която Ивайло счита, че е вследствие на бактерия, която е попаднла в носа му вследствие на вътрешноболнична зараза. Направени са му общо осем интервенции в Плевен, във ВМА и болница „ Токуда” в София, а по-късно и във Франция.
Изследвания от ендокринолог са му направени едвам при преместването във ВМА. В резултат на затрудненията губи едното си око и е отстранено половината му лице.
Това, обаче, което провокира неговият яд, е несправедливостта. В момента продължава да се води досъдебното произвеждане против хората, нанесли му побоя и се вършат „ опити да се сменят формите на телесна повреда” и да се изкара, че „ няма нищо общо сред счупването на носа му и последвалите затруднения след неговото наместване”.
Целта е да се понижи наказателната отговорност на причинителите, изяснява Ивайло и добавя, че във всички други страни в Европейски Съюз такива контузии се водят тежка телесна щета.
Според едно от заключенията на правосъдните лекари, затрудненията са били породени от болест с африканска гъба, а това не е правилно, споделя Ивайло, който вижда в това още един опи за изплъзване от отговорност.
В момента Ивайло живее с инвалидната пенсия, която му е отпусната след издаването на ТЕЛК след „ непозволеното му освобождение от МВР”.
Смята, че всички в България би трябвало да се промени в системата на правораздаването, опазването на здравето и Министерство на вътрешните работи, което го стимулира да се бори.
Това, което го „ ядосва е несправедливостта” и е безапелационен, че „ черното е черно” и не може да се трансформира в бяло. „ Когато такива хора се измъкват безнаказано, идващият път могат да убият ", счита Ивайло.
Сили да продължи битката му дава неговото фамилията и околните му.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ