Ивайло Шопски: Минимална работна заплата от 780 лева означава, че нашият политически елит се е провалил и трябва да го сменим
Ивайло Шопски, създател на Национално придвижване " Бащино огнище “, в изявление за предаването " Добър ден, България “ на Радио " Фокус “
Как изглеждаше годината през погледа на национално ангажираните анализатори? Защо споделям национално ангажирани – тъй като в студиото на " Фокус “ е Ивайло Шопски, създател на Национално придвижване " Бащино огнище “. Здравейте и добре пристигнали.
Добре заварили.
Сега на първо време да стартираме с това, че вие имахте една концепция да се разраснете и да участвате в политиката. Дори се роди концепцията за кръгла маса, на която да се набележат всички точки от проекта за избавяне на България, нали по този начин, вярно изтъквам?
" План за Отечеството “ е озаглавена нашата кръгла маса, тъй като мощното ни предпочитание в действителност е да съберем на тази кръгла маса всички заинтригувани. Ние ще предложения цивилен организации, общественици, политически партии, най-после да седнем всички на една маса, с цел да изготвим проект, по който да се движим, тъй като за жалост всички наши съседи имат през последните 100 и повече години проект, който следват, а ние нямаме подобен и всяко едно държавно управление хаби публичната сила в разнообразни направления. Крайно време е да се обединим към няколко съществени точки, които да сплотят нацията и да заработим дружно.
Това обаче звучи наивно, без да ми се обиждате, тъй като виждате, че партиите в Народното събрание не съумяват да се обединят даже към един проектокабинет, толкоз доста са разграничени. Как си представяте, че ще ги накарате да седнат на една маса?
Според мен пристигна един миг, в който те в действителност схванаха, че в случай че не трансформират нещо в държанието си, скоро самото общество ще ги отхвърли. Виждате към този момент по какъв начин знакови партийни водачи избират да дадат крачка обратно и да не са лицето на партиите си, очевидно тъй като се засрамиха към този момент от дейностите, които са правили, и се пробват посредством замяна на играчите, посредством извеждане на напред във времето на неопетнени лица да си върнат публичното доверие. Ето, ние им даваме един късмет подобен – седнете и с по-малките, и с по-големите, уважете всички субекти в действителност, които се интересуват от политика и от публичен живот, и в действителност да създадем. Ние знаем българите какво желаят, те не желаят доста. Дайте да създадем проект по какъв начин да го реализираме и да действаме. Стига толкоз приказки, стига толкоз обещания. Наскоро слушах и на Янев едно изявление и той сподели " Ние сме намислили нещо, обаче като му пристигна времето ще го създадем, скрито е, няма да го кажем “. Защо бе? Като имате положителни хрумвания, елате да ги споделим, да застанем зад тях и да ги свършим. Какви са тия секрети работи, какви са тия непрекъснати обещания в бъдещето?! Ние споделяме: стига толкоз. Искаме конкретика, дейности с дата, да кажем поемаме ангажимент, това и това ще свършим до тая и тая дата. Като не можеш – дай път на идващия. Това е, просто да седнем дружно и да го измислим. Нямаме различен късмет, тъй като виждате, че от ден на ден обществото унива, разделя се – да му дадем малко на тоя българин вяра.
Тогава аз в този момент да ви изпитам – кои са трите неща, които българите желаят да се случат в този момент и незабавно, и не търпят никакво отсрочване?
Естествено, българинът най-вече се интересува от стандарта си на живот. Най-силно е обезпокоен от инфлацията и от това, че неговата заплата съвсем на 50% загуби покупателната си дарба. И това се усеща по магазините. Колкото и да ни приказват комплицирани числа и на такива неразбираеми езици разнообразни икономисти и анализатори, човек усеща, като влезе в магазина, по какъв начин чантата му става все по-празна и по-празна. Така че българинът желае най-много преди всичко да усети едно бързо възстановяване на стандарта си, да усети малко, че примката към врата му се е охлабила. Другото значимо нещо е справедливостта. Ние страдаме към този момент десетилетия наред от неналичието на правдивост. Българският народ желае да види в действителност, че всеки заема справедливото място в обществото си. Не може хора, които не ги знаем какво работят, които нямат един ден трудов стаж, да показват големи стандарти в обществото. Това го виждаме и в обществените мрежи – скъпи ваканции, скъпи коли, и в това време тия хора ние не знаем с какво си изкарват хляба. Искаме правдивост, желаеме за всеки това, което си работи и си изкарва, съгласно това да си живее. Това е второто естествено. И третото най-важно нещо, което българинът желае да види съгласно мен – българинът желае да види политически хайлайф, който му съчувства, земен, понятен, който е подготвен да го посрещне и да му реши проблемите, не да се загражда зад охрани, зад тъмни стъкла, зад заключени порти и така нататък Защо? Значи до момента в който ги издигаме тия политици и им даваме властта, те благо и драго дават, вървят по малките екрани, приказват хубави работи, дават изявленията. После почват да се крият от публицистите, да се заключват от хората, да се обкръжават с защита. Е ние по тази причина ли ви избрахме, да се криете? Ето това желаят българите – един земен политически хайлайф, който да е естественият човек, както със съседа да можеш да седнеш и да споделиш, по този начин да отидеш при националния си фаворит, при общинския си консултант, да си споделиш казуса и той да отиде и да ти го позволи, тъй като в последна сметка нали за това сме го поставили там.
Сега, като заговорихме за пари – 780 лв. минимална работа заплата. Това е компромисното решение, до което доближи Министерски съвет, и синдикати, и работодатели отново се изпокараха по тази тематика.
Това им е работата. Какво да ви кажа, в действителност синдикатите ние от дълго време знаем, че едва ли на 100% си извършват функционалностите, за които в действителност са основани и съществуват. Често пъти те са и угодни на властта, заемат една уклончива позиция. Но в последна сметка 780 лв. – кажете го това на някой европеец за междинен стандарт, несъмнено индивидът ще намерения, че сме някаква страна от Третия свят.
Къде сме ние по стандарт на живот, щом приказваме за 780 лв. минимална работна заплата?
Именно, точно, това е жалкото, че ние се борим за 780 лв.. И тук би трябвало да ги е позор да…
Аз съм уверена, без да съм поглеждала статистиката, че това е най-ниската заплата в Европейския съюз.
Безспорно, несъмнено. Ние сме най-бедната страна в Европейския съюз и това би трябвало да ни приказва, че нашият политически хайлайф, че нашите специалисти, които ни ръководят, в действителност са се провалили през последните години и те би трябвало или доста внезапно да се трансформират, да трансформират нещо и да покажат, че са сбъркали, т.е. да се разкаят, да изискат амнистия в случай че щете от обществото, или в действителност би трябвало да ги сменяем с някой, който може да свърши работа, тъй като нещата в действителност се вижда, че не ес случват. Кой каквото и да ти приказва, в последна сметка като си отвориш хладилника, като го видиш празен, като забележим, че множеството българи са с заеми към този момент и живеят на заем, какво има повече да си обясняваме, то цифрите приказват.
Така е, несъмнено. Иска ми се в този момент да поговорим за събитията, които белязаха 2022 година през вашия взор. Да стартираме в чисто вътрешен проект – кои са значимите събития съгласно вас?
Аз в действителност бях изумен да следя процесите в обществото по какъв начин за една година българите от извънредно разграничени на два полюса, воюващи и мразещи се един различен, успяхме да се обединим и да се разделим още веднъж, единствено в границите на една година.
За какво се обединихме?
Имаше едно голямо разделяне в обществото по тематиката " КОВИД “. Тогава хората в действителност даже в обществените мрежи изпадаха до гневни обиди към непознати, квалификации, избрания.Това бяха хората, които виждаха интрига в КОВИД, и тези, които бяха " за “ твърди и решителни ограничения. И тази разграничителна линия, голяма бездна, която зейна в обществото ни сред поддръжниците на двете тези, внезапно хората си простиха, не помниха я с отшумяването на КОВИД. Видяхме при започване на годината по какъв начин внезапно спря да се приказваме за това нещо, простихме си, забравихме, обединихме се и внезапно по-късно видяхме по какъв начин още веднъж се разделихме на две цялото общество по тематиката за войната в Украйна, по тематиката за кой е агресор, кой е умиротворител и така нататък И в действителност това беше извънредно забавно за мен да следя по какъв начин може една нация в границите на една година от крайни врагове да се сплоти и още веднъж да се раздели на две елементи.
Безспорно събитието на годината е войната в Украйна.
Зависи. Зависи, тъй като в случай че попитаме в този момент един аржентинец примерно, за който войната в Украйна е толкоз някъде надалеч и необяснима, нещо може би е чул там, а пък Световното състезание по футбол стои преди всичко естествено за тях. тъй че доста зависи от коя камбанария гледаш събитията. Да, от нашата, от родната ни българска камбанария, в случай че мога по този начин да се изразя, войната в Украйна е може би най-тревожното събитие, което вълнува обществото.
И измести КОВИД.
Измести го. Аз споделям това споделих, че с отшумяването на КОВИД…
В началото на годината даже шеговити изречения: " Путин умъртви КОВИД-19 “.
Да.
Факт е, че това е събитието на годината, факт е, че ние доста се разделихме по тази тематика, изключително първоначално. Спомням си към 3 март какви разногласия имаше даже да не се чества националният празник.
Ами какво да ви кажа? По някой път ние обичаме да сме, както има една метафора – по-католици от папата. Всичката Мара втасала дето се споделя, че сме тръгнали в това да спорим кое да ни е националният празник. Толкова доста неща има за извършване в България. Например ето през вчерашния ден напълно инцидентно разбрах, че едно от най-знаковите, най-големите учебни заведения, това е Техникума " Гагарин “ в Перник, е бил закрит, тихомълком затворен. Това е учебно заведение, което беше ковачница за фрагменти. Изобщо техникумите в България, които прераснаха в професионални гимназии, по-късно спря да се учи там и равнището падна, ето такива проблеми имаме, които би трябвало да решаваме, тъй като България след 5, след 10 години няма да има готови фрагменти. Ние стигнахме до това коя дата да честваме, коя не. Първо да поработим малко, след това ще забележим какво ще честваме. Аз по този начин мисля.
Много се приказва за това, че не разрешава българския език в обособени райони на Руската федерация. Тази тематика беше наранена и през вчерашния ден, когато съветската посланичка Елеонора Митрофанова беше извикана във Външното министерство. Как гледате вие на този проблем и въобще до каква степен се простира истината и къде стартира заблудата и операцията?
Точно тази заран си мислих ние елементарните хора какъв брой сме дезинформирани. И ние в действителност не можем да създадем верен разбор на обстановката. Ние можем да вършим разбор на обстановки, случили се отпреди 100 години, тъй като към този момент историците стартират да гледат на тях независимо, и имаме документи, разполагаме с тях, и там можем да приказваме. Но едва ли някой от нас, елементарните хора, разполага с задоволително информация, с цел да направи същински верен разбор на интернационалната конюнктура, тъй като ние сме по-скоро, по какъв начин да ви кажа, ето, някъде по медиите да се чува за големите митинги във Франция и в Германия, които се случват през последните месеци, че хората са от месеци на улицата и стачкуват, и това не се отразява на никое място. Защо? Ами ето, сега даже в България има дезинформация. Но аз повече се безпокоя не дали се не разрешава българският език някъде в Русия, аз се безпокоя, че в избрани територии в България българският език не се приказва, и има територии в България, които са на процедура самостоятелни територии, и да ви кажа, там страната съвсем не участва.
Дайте образец.
Мога да ви изброя най-малко 10 града, в които има цигански махали, в които има над 20-30 хиляди души население, в които няма нито един държавен орган, който да влиза. Няма данъчни, няма Агенция по храните. Ако щете даже полицията влиза единствено при доста тежки обстановки, и то проведено, квалифицирано, със спецотрядите и така нататък Там няма страна. Дори направих си едно изпитание да извадя от интернет заглавия над 20: " Полицаи влязоха в еди каква си махала “. Добре де, аз като видя служители на реда в " Младост “ примерно, където пребивавам в София, не споделям: Полицая влезна в " Младост “. Това значи, че нашето общество към този момент мълчешком е признало, че цели анклави има, в които страната не работи. Отделно има общини, в които господства една избрана партия, която сякаш не е етническа, където по същия метод централната държавна власт съвсем не се, там има локално самоуправление, което взема решение. Онзи ден бях в Шумен по персонален мотив, на посетители. Ами там даже ми сподели едно детенце, щерка на мой другар, която е на 15 години, ми сподели: " Мен ме е боязън да изляза сама по центъра “. Дотам стигат нещата, разбирате ли? Така че дали някъде в Руся са забранили българския език, това не би трябвало да измества публичното внимание от казуса, че ние в България имаме територии, в които българският език не се практикува и го няма.
Получава се по този начин, че ние доста обичаме да решаваме интернационалните проблеми, а не виждаме нашите вътре.
Едно от значимите събития примерно на изтеклата година, което аз също желая да отбележа, това е тематиката за въвеждането на еврото. Знаете ли, че неотдавна си мислих: ние се майтапим със северномакедонците в обществените мрежи и им споделяме: " Покажете ни една ваша монета или банкнота от преди 100 или от преди 200 години “. Т.е. основният знак за държавността, ние когато учим история, изследваме, археолозите, когато намерят, че някой държател е сякъл монети, това значи: ето, имало е държавност. А ние в този момент сега със напълно лека ръка споделяме: " Отказваме се от нашата национална валута “. Е добре, една страна без войска, без национална валута, без лична външна политика, щото виждаме, че нямаме такава, ние страна ли сме в действителност? Трябва да си зададем въпроса дали въобще ще бъдем страна? И ето, доста забавен развой имаше също: събраха се общественици, всякакви организации сякаш по този начин стихийно се събраха на една колекция да вършат референдум срещу въвеждане на еврото. Аз следих в профил процеси, споделям си: хайде да забележим този път дали ще съумеят българите да се обединят към една идея. Събраха се известни персони, общественици, организации, и отиде една партия, удари по масата и сподели: " Ако не оглавим ние тази подписка за народен референдум, ще ви считаме за саботьори, не може вие да участвате и да събирате подписи “…
То по този начин или иначе съгласно Конституцията не може да има референдум за еврото.
Да, но тази въпросната партия споделиха, че от 11 януари стартира подписка за референдума. Значи, те или не са чели Конституцията, или са излъгали хората, че ще стартира такава подписка, или знаят нещо, което ние не знаем. И аз с голям интерес проследявам дали тази партия ще си извърши този ангажимент и дали ще стартира по този начин, както се приказва в всеобщото пространство, на 11 януари подписка за народен референдум. Защото аз имам вяра, че доста хора ще застанат зад този референдум. Обаче, вижте по какъв начин е направено хората да не могат да вземат решение. Значи, множеството от партиите в Народното събрание не са събрали толкоз гласове, колкото се желае за един референдум, а те споделят: " Ние сме национални представители “ – какви представители сте вие, като желаете от жителите да съберат непостижимо количество подписи с цел да трансформират нещо, а вие ни управлявате с надалеч по-малко гласове от нужното?
В края на диалога да си кажем нещо за идната година. Какви би трябвало да бъдат целите ни? И кое ще бъде събитието, съгласно вас, на 2023 година, върху което ще се фокусираме ние, национално събитие?
Определено живеем в доста динамични и противоречиви времена. За България предстоят много тежки времена, съгласно мен. Наистина съществени решения би трябвало да се взимат и най-важното нещо е в действителност ние да успеем да създадем едно законно ръководство, което да приказва от името на по-голяма част от хората, с цел да може страната ни в действителност да има непоклатимост, да даде успокоение на бизнеса, изобщо на хората, да могат да създадат и едно обмисляне най-малко средносрочно., Трябва ни проект за Отечеството, както се изразихме ние по отношение на кръглата маса, която организираме на 18 януари. И всички могат да се усещат заинтригувани хора и организации поканени. Има повече информация на нашия уебсайт на Национално придвижване " Бащино огнище “ за тази кръгла маса. Това би трябвало да бъде целта за идната година – да имаме проект за Отечеството, да напънем мишците всички дружно и да стартираме да работим в една посока, с цел да си самопомогнем. Стига сме чакали някой да пристигна от Европейския съюз или някой избавител. Няма да стане, хора, 30 години го виждаме. Дайте да работим и да си помогнем сами, тъй като няма накъде към този момент.
Как изглеждаше годината през погледа на национално ангажираните анализатори? Защо споделям национално ангажирани – тъй като в студиото на " Фокус “ е Ивайло Шопски, създател на Национално придвижване " Бащино огнище “. Здравейте и добре пристигнали.
Добре заварили.
Сега на първо време да стартираме с това, че вие имахте една концепция да се разраснете и да участвате в политиката. Дори се роди концепцията за кръгла маса, на която да се набележат всички точки от проекта за избавяне на България, нали по този начин, вярно изтъквам?
" План за Отечеството “ е озаглавена нашата кръгла маса, тъй като мощното ни предпочитание в действителност е да съберем на тази кръгла маса всички заинтригувани. Ние ще предложения цивилен организации, общественици, политически партии, най-после да седнем всички на една маса, с цел да изготвим проект, по който да се движим, тъй като за жалост всички наши съседи имат през последните 100 и повече години проект, който следват, а ние нямаме подобен и всяко едно държавно управление хаби публичната сила в разнообразни направления. Крайно време е да се обединим към няколко съществени точки, които да сплотят нацията и да заработим дружно.
Това обаче звучи наивно, без да ми се обиждате, тъй като виждате, че партиите в Народното събрание не съумяват да се обединят даже към един проектокабинет, толкоз доста са разграничени. Как си представяте, че ще ги накарате да седнат на една маса?
Според мен пристигна един миг, в който те в действителност схванаха, че в случай че не трансформират нещо в държанието си, скоро самото общество ще ги отхвърли. Виждате към този момент по какъв начин знакови партийни водачи избират да дадат крачка обратно и да не са лицето на партиите си, очевидно тъй като се засрамиха към този момент от дейностите, които са правили, и се пробват посредством замяна на играчите, посредством извеждане на напред във времето на неопетнени лица да си върнат публичното доверие. Ето, ние им даваме един късмет подобен – седнете и с по-малките, и с по-големите, уважете всички субекти в действителност, които се интересуват от политика и от публичен живот, и в действителност да създадем. Ние знаем българите какво желаят, те не желаят доста. Дайте да създадем проект по какъв начин да го реализираме и да действаме. Стига толкоз приказки, стига толкоз обещания. Наскоро слушах и на Янев едно изявление и той сподели " Ние сме намислили нещо, обаче като му пристигна времето ще го създадем, скрито е, няма да го кажем “. Защо бе? Като имате положителни хрумвания, елате да ги споделим, да застанем зад тях и да ги свършим. Какви са тия секрети работи, какви са тия непрекъснати обещания в бъдещето?! Ние споделяме: стига толкоз. Искаме конкретика, дейности с дата, да кажем поемаме ангажимент, това и това ще свършим до тая и тая дата. Като не можеш – дай път на идващия. Това е, просто да седнем дружно и да го измислим. Нямаме различен късмет, тъй като виждате, че от ден на ден обществото унива, разделя се – да му дадем малко на тоя българин вяра.
Тогава аз в този момент да ви изпитам – кои са трите неща, които българите желаят да се случат в този момент и незабавно, и не търпят никакво отсрочване?
Естествено, българинът най-вече се интересува от стандарта си на живот. Най-силно е обезпокоен от инфлацията и от това, че неговата заплата съвсем на 50% загуби покупателната си дарба. И това се усеща по магазините. Колкото и да ни приказват комплицирани числа и на такива неразбираеми езици разнообразни икономисти и анализатори, човек усеща, като влезе в магазина, по какъв начин чантата му става все по-празна и по-празна. Така че българинът желае най-много преди всичко да усети едно бързо възстановяване на стандарта си, да усети малко, че примката към врата му се е охлабила. Другото значимо нещо е справедливостта. Ние страдаме към този момент десетилетия наред от неналичието на правдивост. Българският народ желае да види в действителност, че всеки заема справедливото място в обществото си. Не може хора, които не ги знаем какво работят, които нямат един ден трудов стаж, да показват големи стандарти в обществото. Това го виждаме и в обществените мрежи – скъпи ваканции, скъпи коли, и в това време тия хора ние не знаем с какво си изкарват хляба. Искаме правдивост, желаеме за всеки това, което си работи и си изкарва, съгласно това да си живее. Това е второто естествено. И третото най-важно нещо, което българинът желае да види съгласно мен – българинът желае да види политически хайлайф, който му съчувства, земен, понятен, който е подготвен да го посрещне и да му реши проблемите, не да се загражда зад охрани, зад тъмни стъкла, зад заключени порти и така нататък Защо? Значи до момента в който ги издигаме тия политици и им даваме властта, те благо и драго дават, вървят по малките екрани, приказват хубави работи, дават изявленията. После почват да се крият от публицистите, да се заключват от хората, да се обкръжават с защита. Е ние по тази причина ли ви избрахме, да се криете? Ето това желаят българите – един земен политически хайлайф, който да е естественият човек, както със съседа да можеш да седнеш и да споделиш, по този начин да отидеш при националния си фаворит, при общинския си консултант, да си споделиш казуса и той да отиде и да ти го позволи, тъй като в последна сметка нали за това сме го поставили там.
Сега, като заговорихме за пари – 780 лв. минимална работа заплата. Това е компромисното решение, до което доближи Министерски съвет, и синдикати, и работодатели отново се изпокараха по тази тематика.
Това им е работата. Какво да ви кажа, в действителност синдикатите ние от дълго време знаем, че едва ли на 100% си извършват функционалностите, за които в действителност са основани и съществуват. Често пъти те са и угодни на властта, заемат една уклончива позиция. Но в последна сметка 780 лв. – кажете го това на някой европеец за междинен стандарт, несъмнено индивидът ще намерения, че сме някаква страна от Третия свят.
Къде сме ние по стандарт на живот, щом приказваме за 780 лв. минимална работна заплата?
Именно, точно, това е жалкото, че ние се борим за 780 лв.. И тук би трябвало да ги е позор да…
Аз съм уверена, без да съм поглеждала статистиката, че това е най-ниската заплата в Европейския съюз.
Безспорно, несъмнено. Ние сме най-бедната страна в Европейския съюз и това би трябвало да ни приказва, че нашият политически хайлайф, че нашите специалисти, които ни ръководят, в действителност са се провалили през последните години и те би трябвало или доста внезапно да се трансформират, да трансформират нещо и да покажат, че са сбъркали, т.е. да се разкаят, да изискат амнистия в случай че щете от обществото, или в действителност би трябвало да ги сменяем с някой, който може да свърши работа, тъй като нещата в действителност се вижда, че не ес случват. Кой каквото и да ти приказва, в последна сметка като си отвориш хладилника, като го видиш празен, като забележим, че множеството българи са с заеми към този момент и живеят на заем, какво има повече да си обясняваме, то цифрите приказват.
Така е, несъмнено. Иска ми се в този момент да поговорим за събитията, които белязаха 2022 година през вашия взор. Да стартираме в чисто вътрешен проект – кои са значимите събития съгласно вас?
Аз в действителност бях изумен да следя процесите в обществото по какъв начин за една година българите от извънредно разграничени на два полюса, воюващи и мразещи се един различен, успяхме да се обединим и да се разделим още веднъж, единствено в границите на една година.
За какво се обединихме?
Имаше едно голямо разделяне в обществото по тематиката " КОВИД “. Тогава хората в действителност даже в обществените мрежи изпадаха до гневни обиди към непознати, квалификации, избрания.Това бяха хората, които виждаха интрига в КОВИД, и тези, които бяха " за “ твърди и решителни ограничения. И тази разграничителна линия, голяма бездна, която зейна в обществото ни сред поддръжниците на двете тези, внезапно хората си простиха, не помниха я с отшумяването на КОВИД. Видяхме при започване на годината по какъв начин внезапно спря да се приказваме за това нещо, простихме си, забравихме, обединихме се и внезапно по-късно видяхме по какъв начин още веднъж се разделихме на две цялото общество по тематиката за войната в Украйна, по тематиката за кой е агресор, кой е умиротворител и така нататък И в действителност това беше извънредно забавно за мен да следя по какъв начин може една нация в границите на една година от крайни врагове да се сплоти и още веднъж да се раздели на две елементи.
Безспорно събитието на годината е войната в Украйна.
Зависи. Зависи, тъй като в случай че попитаме в този момент един аржентинец примерно, за който войната в Украйна е толкоз някъде надалеч и необяснима, нещо може би е чул там, а пък Световното състезание по футбол стои преди всичко естествено за тях. тъй че доста зависи от коя камбанария гледаш събитията. Да, от нашата, от родната ни българска камбанария, в случай че мога по този начин да се изразя, войната в Украйна е може би най-тревожното събитие, което вълнува обществото.
И измести КОВИД.
Измести го. Аз споделям това споделих, че с отшумяването на КОВИД…
В началото на годината даже шеговити изречения: " Путин умъртви КОВИД-19 “.
Да.
Факт е, че това е събитието на годината, факт е, че ние доста се разделихме по тази тематика, изключително първоначално. Спомням си към 3 март какви разногласия имаше даже да не се чества националният празник.
Ами какво да ви кажа? По някой път ние обичаме да сме, както има една метафора – по-католици от папата. Всичката Мара втасала дето се споделя, че сме тръгнали в това да спорим кое да ни е националният празник. Толкова доста неща има за извършване в България. Например ето през вчерашния ден напълно инцидентно разбрах, че едно от най-знаковите, най-големите учебни заведения, това е Техникума " Гагарин “ в Перник, е бил закрит, тихомълком затворен. Това е учебно заведение, което беше ковачница за фрагменти. Изобщо техникумите в България, които прераснаха в професионални гимназии, по-късно спря да се учи там и равнището падна, ето такива проблеми имаме, които би трябвало да решаваме, тъй като България след 5, след 10 години няма да има готови фрагменти. Ние стигнахме до това коя дата да честваме, коя не. Първо да поработим малко, след това ще забележим какво ще честваме. Аз по този начин мисля.
Много се приказва за това, че не разрешава българския език в обособени райони на Руската федерация. Тази тематика беше наранена и през вчерашния ден, когато съветската посланичка Елеонора Митрофанова беше извикана във Външното министерство. Как гледате вие на този проблем и въобще до каква степен се простира истината и къде стартира заблудата и операцията?
Точно тази заран си мислих ние елементарните хора какъв брой сме дезинформирани. И ние в действителност не можем да създадем верен разбор на обстановката. Ние можем да вършим разбор на обстановки, случили се отпреди 100 години, тъй като към този момент историците стартират да гледат на тях независимо, и имаме документи, разполагаме с тях, и там можем да приказваме. Но едва ли някой от нас, елементарните хора, разполага с задоволително информация, с цел да направи същински верен разбор на интернационалната конюнктура, тъй като ние сме по-скоро, по какъв начин да ви кажа, ето, някъде по медиите да се чува за големите митинги във Франция и в Германия, които се случват през последните месеци, че хората са от месеци на улицата и стачкуват, и това не се отразява на никое място. Защо? Ами ето, сега даже в България има дезинформация. Но аз повече се безпокоя не дали се не разрешава българският език някъде в Русия, аз се безпокоя, че в избрани територии в България българският език не се приказва, и има територии в България, които са на процедура самостоятелни територии, и да ви кажа, там страната съвсем не участва.
Дайте образец.
Мога да ви изброя най-малко 10 града, в които има цигански махали, в които има над 20-30 хиляди души население, в които няма нито един държавен орган, който да влиза. Няма данъчни, няма Агенция по храните. Ако щете даже полицията влиза единствено при доста тежки обстановки, и то проведено, квалифицирано, със спецотрядите и така нататък Там няма страна. Дори направих си едно изпитание да извадя от интернет заглавия над 20: " Полицаи влязоха в еди каква си махала “. Добре де, аз като видя служители на реда в " Младост “ примерно, където пребивавам в София, не споделям: Полицая влезна в " Младост “. Това значи, че нашето общество към този момент мълчешком е признало, че цели анклави има, в които страната не работи. Отделно има общини, в които господства една избрана партия, която сякаш не е етническа, където по същия метод централната държавна власт съвсем не се, там има локално самоуправление, което взема решение. Онзи ден бях в Шумен по персонален мотив, на посетители. Ами там даже ми сподели едно детенце, щерка на мой другар, която е на 15 години, ми сподели: " Мен ме е боязън да изляза сама по центъра “. Дотам стигат нещата, разбирате ли? Така че дали някъде в Руся са забранили българския език, това не би трябвало да измества публичното внимание от казуса, че ние в България имаме територии, в които българският език не се практикува и го няма.
Получава се по този начин, че ние доста обичаме да решаваме интернационалните проблеми, а не виждаме нашите вътре.
Едно от значимите събития примерно на изтеклата година, което аз също желая да отбележа, това е тематиката за въвеждането на еврото. Знаете ли, че неотдавна си мислих: ние се майтапим със северномакедонците в обществените мрежи и им споделяме: " Покажете ни една ваша монета или банкнота от преди 100 или от преди 200 години “. Т.е. основният знак за държавността, ние когато учим история, изследваме, археолозите, когато намерят, че някой държател е сякъл монети, това значи: ето, имало е държавност. А ние в този момент сега със напълно лека ръка споделяме: " Отказваме се от нашата национална валута “. Е добре, една страна без войска, без национална валута, без лична външна политика, щото виждаме, че нямаме такава, ние страна ли сме в действителност? Трябва да си зададем въпроса дали въобще ще бъдем страна? И ето, доста забавен развой имаше също: събраха се общественици, всякакви организации сякаш по този начин стихийно се събраха на една колекция да вършат референдум срещу въвеждане на еврото. Аз следих в профил процеси, споделям си: хайде да забележим този път дали ще съумеят българите да се обединят към една идея. Събраха се известни персони, общественици, организации, и отиде една партия, удари по масата и сподели: " Ако не оглавим ние тази подписка за народен референдум, ще ви считаме за саботьори, не може вие да участвате и да събирате подписи “…
То по този начин или иначе съгласно Конституцията не може да има референдум за еврото.
Да, но тази въпросната партия споделиха, че от 11 януари стартира подписка за референдума. Значи, те или не са чели Конституцията, или са излъгали хората, че ще стартира такава подписка, или знаят нещо, което ние не знаем. И аз с голям интерес проследявам дали тази партия ще си извърши този ангажимент и дали ще стартира по този начин, както се приказва в всеобщото пространство, на 11 януари подписка за народен референдум. Защото аз имам вяра, че доста хора ще застанат зад този референдум. Обаче, вижте по какъв начин е направено хората да не могат да вземат решение. Значи, множеството от партиите в Народното събрание не са събрали толкоз гласове, колкото се желае за един референдум, а те споделят: " Ние сме национални представители “ – какви представители сте вие, като желаете от жителите да съберат непостижимо количество подписи с цел да трансформират нещо, а вие ни управлявате с надалеч по-малко гласове от нужното?
В края на диалога да си кажем нещо за идната година. Какви би трябвало да бъдат целите ни? И кое ще бъде събитието, съгласно вас, на 2023 година, върху което ще се фокусираме ние, национално събитие?
Определено живеем в доста динамични и противоречиви времена. За България предстоят много тежки времена, съгласно мен. Наистина съществени решения би трябвало да се взимат и най-важното нещо е в действителност ние да успеем да създадем едно законно ръководство, което да приказва от името на по-голяма част от хората, с цел да може страната ни в действителност да има непоклатимост, да даде успокоение на бизнеса, изобщо на хората, да могат да създадат и едно обмисляне най-малко средносрочно., Трябва ни проект за Отечеството, както се изразихме ние по отношение на кръглата маса, която организираме на 18 януари. И всички могат да се усещат заинтригувани хора и организации поканени. Има повече информация на нашия уебсайт на Национално придвижване " Бащино огнище “ за тази кръгла маса. Това би трябвало да бъде целта за идната година – да имаме проект за Отечеството, да напънем мишците всички дружно и да стартираме да работим в една посока, с цел да си самопомогнем. Стига сме чакали някой да пристигна от Европейския съюз или някой избавител. Няма да стане, хора, 30 години го виждаме. Дайте да работим и да си помогнем сами, тъй като няма накъде към този момент.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ