Нойзи пред ТоТо от СкандаУ: Бих изхвърлил чалгата о т медиите
Ивайло (Noisy) Цветков показа книгата си “Диалози ” пред водещия Toто Йотов (ТоТо от СкандаУ). Тя включва 26 разговора със модерни мислители, измежду които: Георги Господинов, Ицо Хазарта, Теди Москов и други
Целта на книгата си Noisy дефинира като опит “да остави мисловно удостоверение за времето, в което живеем ”. Обяви, че към този момент мисли и за втори том на книгата и побърза да предложения Тото да се включи в разговорите му: “Чувствай се поканен! /…/ Такива будни хора като теб ни трябват! ”.
Ивайло Цветков “признава ” в подкаста на ТоТо и за многото си безсънни нощи, в които се е чудил за какво е почнал да се назовава Noisy, а не Ивайло Английски да вземем за пример. В диалога приказва намерено за пътя си от ученическите години до през днешния ден – по какъв начин от типичен музикант прави първите си стъпки на родната рок сцена; за специалността си на “музикален критик ” и по какъв начин от основател на списание “Егоист ” става основен редактор на Playboy и Maxim, а по-късно – се подрежда и измежду топ футболните анализатори у нас.
“Как става тая работа (*със списанията) – седите двама другари и казваш: копеле, стига с това порно в интернет, дай, братле, да го създадем на тетрадка…? ”, пита Тото. А Noisy разкрива освен “рецептата ” по какъв начин Playboy стига до България, само че и изяснява за какво “от горе ” не разрешават Лили Иванова да бъде на първа корица на пилотния брой у нас, макар че участва с фотосесия на страниците му.
Признава още, че не е било елементарно първоначално да накарат дамите да се съблекат: “Не беше елементарно поради обществения подтекст и реакцията – тая, щом се е съблякла, значи, ясно е каква е… ”. Развенчава и мита за колосалните възнаграждения, които дамите са получавали. По думите му ”това са екзотични разкази ”, а истината е, че са го правили най-много поради славата и това, че всеки носи доза ексхибиционизъм в себе си.
“В началото не си ли помислихте да хванете чалгите, че те ще се навият първи? – пита Тото. А Цветков бърза да подчертае, че до момента в който той е работел в списанията, “нито една чалга ” не се е появила на страниците им: “Аз съм нацист в това отношение. Нито желая да се загатва, нито да я слушам (*чалгата). Ако имаше метод, бих я изхвърлил от медиите – да си остане в кръчмите единствено. Което, несъмнено, е невероятно, изключително в либертарианска среда… ”.
“Чалгата от някаква занимателна, релативно кръчмарска нелепост, се трансформира в промишленост ”, споделя Noisy, а Тото се интересува кое в чалгата го нервира – фактът, че е станала “цар ”, че хората я харесват или последствията, които води след себе си? “В единия случай би било злоба, в другия – поради това, което носи, което развива, към този момент е обществен проблем “, разяснява водещият.
“Дразни ме културата, която влачи със себе си, а не това, че се е трансформирала в бизнес ”, дава отговор Noisy. По думите му това е “културата на лесното, която постанова концепцията за бърз и елементарен триумф през активност, отвън рамките на закона ”.
Тото обаче прави паралел сред голотията в чалгата и тази, която излиза на страниците на Playboy – и в двата случая става въпрос за отделянето на допамин за аудиторията, а от това разумно може се стигне до извода, че “на чалгите Playboy им е съвършеното място ”, счита той.
“Да, може да се каже и по този начин, разяснява гостът, само че до момента в който аз съм отговарял за списанието, там имаше и нещо за четене. Т.е. не е същото, тъй като това, на което аз крещя културата на лесното, то е порочно в един по-общ смисъл, тъй като те кара да вярваш, че е допустимо без старания да постигнеш каквото и да било ”.
Тото към Noisy: Ако вътре (в чалгата) имаше хубави текстове, хубава поезия, щеше ли да е по-лесно да я приемеш?
“Въпросът е какво е прекрасен текст. Там не може да има хубави текстове, тъй като въпреки всичко е поп просвета, въпреки и субкултура, превърната в такава. И мястото на хубавите текстове явно не е там. Имаш рап, и то доста добър български рап – и не приказвам единствено за Хазарта, за вас (*СкандаУ) и така нататък, който си коства да бъде слушан, тъй като е и социален… А чалгата се трансформира в естрадна музика… започнаха да имитират някакви западни певици, само че базово това за мене си остава субкултура. ”
“Това музика за хората с ниски пристрастености ли е? ”, пита Тото. “Това е за хората, на които в умствения им програмен продукт няма концепцията за окултуряване, в смисъла, в който ние го разбираме. В същото време не можем да разделяме културата единствено на висока просвета и ниска, тъй като сред тях има още 100 типа просвета ”, твърди публицистът Ивайло Цветков.
Тото разяснява, че “хората са станали като индивида ”. Т.е. преди са били като животните – тревопасни или месоядни, а в този момент са всеядни, омнивори. И изяснява, че в случай че в миналото е можел да ги разграничи по външния им тип каква музика слушат, в този момент това е невероятно.
“Външните белези са принизени. И да ги категоризираме, да сложим щемпел, че чалгата е за хора, които имат ниска просвета, не можем да го създадем, тъй като същите тези хора слушат, с изключение на чалга, която в даден миг ги принизява, и хип-хоп, и поп, който пък ги издига… ”.
Тото разяснява и казуса с уеднаквяването на музиката и песните. Дава образец с групата си – СкандаУ, които в един миг се оказват освободени от уговорката да вършат всяка седмица нови песни, тъй като всички останали са почнали да пеят като тях, трансформирайки се в “слабо копие на СкандаУ ”.
“Тези хора ни подвигаха хонорарите – хората ги чуваха и споделяха: супер, дай в този момент да чуем оригинала. Това усилваше нашите гледания и помагаше на нас ”.
Целта на книгата си Noisy дефинира като опит “да остави мисловно удостоверение за времето, в което живеем ”. Обяви, че към този момент мисли и за втори том на книгата и побърза да предложения Тото да се включи в разговорите му: “Чувствай се поканен! /…/ Такива будни хора като теб ни трябват! ”.
Ивайло Цветков “признава ” в подкаста на ТоТо и за многото си безсънни нощи, в които се е чудил за какво е почнал да се назовава Noisy, а не Ивайло Английски да вземем за пример. В диалога приказва намерено за пътя си от ученическите години до през днешния ден – по какъв начин от типичен музикант прави първите си стъпки на родната рок сцена; за специалността си на “музикален критик ” и по какъв начин от основател на списание “Егоист ” става основен редактор на Playboy и Maxim, а по-късно – се подрежда и измежду топ футболните анализатори у нас.
“Как става тая работа (*със списанията) – седите двама другари и казваш: копеле, стига с това порно в интернет, дай, братле, да го създадем на тетрадка…? ”, пита Тото. А Noisy разкрива освен “рецептата ” по какъв начин Playboy стига до България, само че и изяснява за какво “от горе ” не разрешават Лили Иванова да бъде на първа корица на пилотния брой у нас, макар че участва с фотосесия на страниците му.
Признава още, че не е било елементарно първоначално да накарат дамите да се съблекат: “Не беше елементарно поради обществения подтекст и реакцията – тая, щом се е съблякла, значи, ясно е каква е… ”. Развенчава и мита за колосалните възнаграждения, които дамите са получавали. По думите му ”това са екзотични разкази ”, а истината е, че са го правили най-много поради славата и това, че всеки носи доза ексхибиционизъм в себе си.
“В началото не си ли помислихте да хванете чалгите, че те ще се навият първи? – пита Тото. А Цветков бърза да подчертае, че до момента в който той е работел в списанията, “нито една чалга ” не се е появила на страниците им: “Аз съм нацист в това отношение. Нито желая да се загатва, нито да я слушам (*чалгата). Ако имаше метод, бих я изхвърлил от медиите – да си остане в кръчмите единствено. Което, несъмнено, е невероятно, изключително в либертарианска среда… ”.
“Чалгата от някаква занимателна, релативно кръчмарска нелепост, се трансформира в промишленост ”, споделя Noisy, а Тото се интересува кое в чалгата го нервира – фактът, че е станала “цар ”, че хората я харесват или последствията, които води след себе си? “В единия случай би било злоба, в другия – поради това, което носи, което развива, към този момент е обществен проблем “, разяснява водещият.
“Дразни ме културата, която влачи със себе си, а не това, че се е трансформирала в бизнес ”, дава отговор Noisy. По думите му това е “културата на лесното, която постанова концепцията за бърз и елементарен триумф през активност, отвън рамките на закона ”.
Тото обаче прави паралел сред голотията в чалгата и тази, която излиза на страниците на Playboy – и в двата случая става въпрос за отделянето на допамин за аудиторията, а от това разумно може се стигне до извода, че “на чалгите Playboy им е съвършеното място ”, счита той.
“Да, може да се каже и по този начин, разяснява гостът, само че до момента в който аз съм отговарял за списанието, там имаше и нещо за четене. Т.е. не е същото, тъй като това, на което аз крещя културата на лесното, то е порочно в един по-общ смисъл, тъй като те кара да вярваш, че е допустимо без старания да постигнеш каквото и да било ”.
Тото към Noisy: Ако вътре (в чалгата) имаше хубави текстове, хубава поезия, щеше ли да е по-лесно да я приемеш?
“Въпросът е какво е прекрасен текст. Там не може да има хубави текстове, тъй като въпреки всичко е поп просвета, въпреки и субкултура, превърната в такава. И мястото на хубавите текстове явно не е там. Имаш рап, и то доста добър български рап – и не приказвам единствено за Хазарта, за вас (*СкандаУ) и така нататък, който си коства да бъде слушан, тъй като е и социален… А чалгата се трансформира в естрадна музика… започнаха да имитират някакви западни певици, само че базово това за мене си остава субкултура. ”
“Това музика за хората с ниски пристрастености ли е? ”, пита Тото. “Това е за хората, на които в умствения им програмен продукт няма концепцията за окултуряване, в смисъла, в който ние го разбираме. В същото време не можем да разделяме културата единствено на висока просвета и ниска, тъй като сред тях има още 100 типа просвета ”, твърди публицистът Ивайло Цветков.
Тото разяснява, че “хората са станали като индивида ”. Т.е. преди са били като животните – тревопасни или месоядни, а в този момент са всеядни, омнивори. И изяснява, че в случай че в миналото е можел да ги разграничи по външния им тип каква музика слушат, в този момент това е невероятно.
“Външните белези са принизени. И да ги категоризираме, да сложим щемпел, че чалгата е за хора, които имат ниска просвета, не можем да го създадем, тъй като същите тези хора слушат, с изключение на чалга, която в даден миг ги принизява, и хип-хоп, и поп, който пък ги издига… ”.
Тото разяснява и казуса с уеднаквяването на музиката и песните. Дава образец с групата си – СкандаУ, които в един миг се оказват освободени от уговорката да вършат всяка седмица нови песни, тъй като всички останали са почнали да пеят като тях, трансформирайки се в “слабо копие на СкандаУ ”.
“Тези хора ни подвигаха хонорарите – хората ги чуваха и споделяха: супер, дай в този момент да чуем оригинала. Това усилваше нашите гледания и помагаше на нас ”.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ