Ивайло Калфин пред novini.bg: Политиците и институциите ни не са особено убедителни пред европартньорите
Ивайло Калфин 
Ивайло Георгиев Калфин е роден на 30 май 1964 година в София. През 1983 година приключва 9-та Френска е бивш вицепремиер и външен, както и обществен министър. Бил е също така евродепутат. В момента е изпълнителен шеф на Европейската фондация за възстановяване на изискванията на труд и живот.
- Г-н Калфин, тези дни българските и международните медии означиха 1 година от началото на бойните дейности в Украйна. Има ли поучения, които смятате, че политиците, изобщо човечеството си направи?
- Една от неприятните черти на индивидите и на груповия разсъдък е, че доста бързо се не помнят ужасите от предишното, когато е имало война.
Смятам, че за всички към този момент е ясно, че има война. Няма добра или неприятна война, в нея умират доста мирни и почтени хора и политиците са длъжни да вземат ограничения това да се заобикаля по всевъзможен метод.
- Каква би трябвало да е нашата позиция в този международен спор? Обществото ни е разграничено във връзка доставките на оръжие за Украйна.
- Тази война стартира, тъй като Русия навлезе в територията на Украйна.
След Втората международна война не е имало войни за територии в Европа. Това е казус.
В случая Украйна пази своята територия от Русия, който е по-голяма, с повече благоприятни условия и така нататък. Въпросът обаче е дали това е възможно! Не е и по тази причина интернационалната общественост би трябвало да помогне за запазването на световно приети граници. В този смисъл, съгласно мен, помощта за Украйна не е директно присъединяване в спора, а просто помощ за по-слабия.
- Минските съглашения бяха ли нарушени, съгласно вас?
- Минските съглашения бяха нарушени и от двете страни. Русия участваше в тях единствено като наблюдаващ, който в профил споделяше, че Украйна би трябвало да се споразумее с републиките, в които преобладаващото население е съветско - ДНР и ЛНР. Нарушението започнаха още през 2014 година. Но това не са първите съглашения, които не се съблюдават и е обикновено в такива случаи да последват корекции, по този начин щото да станат изпълними. Но Минските съглашения не бяха спазени, те бяха нарушени от всички страни, които участваха в тях. Но...не бива наложително да водят до война след себе си.
- Войната ще бъде ли съображение за прекрояване и преструктуриране на до момента съществуващите съюзи, алианси, граници, такъми?
- Да, държанието на Русия сложи доста въпроси в следвоенна Европа и то най-вече нейната архитектура за сигурност беше сложена под подозрение. Преди войната да вземем за пример не беше въображаемо за включването на Финландия и Швеция в НАТО. Русия съумя да сътвори към себе си един кръг от страни, които са доста внимателни и враждебно настроени към нея. Това е реалност, за който ще са нужни доста години и старания да се промени.
Ивайло Георгиев Калфин е роден на 30 май 1964 година в София. През 1983 година приключва 9-та Френска.jpg " />
-Пак от сферата на външната политика - за какво, съгласно вас, макар нашето смирение не ни одобриха нито в Шенген, нито в еврозоната?
- Да подчертая, че войната няма нищо общо с неприемането ни в Шенген и еврозоната. За Шенген мога да потвърдя, че България от над 10 години насам е изпълнила всички критерии. Факт е обаче, че някои европейски страни вземат решение вътрешните си проблеми с позиции да спрат страната ни от Шенген, потвърждавайки, че по този метод опазват по-добре личните си граници. Но аз настоявам, че това не е правилно. Т.нар. " балкански път на бежанците " не минава през България и Румъния, а ги заобикаля. Но за жалост Нидерландия и Австрия, които си имат вътрешни нерешени проблеми, надвиха над тяхната обективност. Много ясно и Европейска комисия, и други европейски институции споделиха, че България е безусловно подготвена. По отношение на еврозоната обаче въпросът е по-различен. Ние сами си обявихме един прекомерно интензивен график за влизане в еврозоната и зачакахме дати... Но преди " да се случи нещо " извън, имаме още много работа тук - подготовка на рационални закони, на стопанската система ни в целокупност. В тези чести смени на държавни управления през последните години, аз по този начин и не видях водачества, някой, който в действителност да работи за участието ни в еврозоната. Затова и не съм сюрпризиран, чаках това несъгласие. Не е зле политиците ни да се замислят съществено за неналичието на разговор посред им. Институциите ни не са изключително безапелационни, а повярвайте, това се вижда незабавно от нашите европартньори.
Ивайло Георгиев Калфин е роден на 30 май 1964 година в София. През 1983 година приключва 9-та Френска е бивш вицепремиер и външен, както и обществен министър. Бил е също така евродепутат. В момента е изпълнителен шеф на Европейската фондация за възстановяване на изискванията на труд и живот. - Г-н Калфин, тези дни българските и международните медии означиха 1 година от началото на бойните дейности в Украйна. Има ли поучения, които смятате, че политиците, изобщо човечеството си направи?
- Една от неприятните черти на индивидите и на груповия разсъдък е, че доста бързо се не помнят ужасите от предишното, когато е имало война.
Смятам, че за всички към този момент е ясно, че има война. Няма добра или неприятна война, в нея умират доста мирни и почтени хора и политиците са длъжни да вземат ограничения това да се заобикаля по всевъзможен метод.
- Каква би трябвало да е нашата позиция в този международен спор? Обществото ни е разграничено във връзка доставките на оръжие за Украйна.
- Тази война стартира, тъй като Русия навлезе в територията на Украйна.
След Втората международна война не е имало войни за територии в Европа. Това е казус.
В случая Украйна пази своята територия от Русия, който е по-голяма, с повече благоприятни условия и така нататък. Въпросът обаче е дали това е възможно! Не е и по тази причина интернационалната общественост би трябвало да помогне за запазването на световно приети граници. В този смисъл, съгласно мен, помощта за Украйна не е директно присъединяване в спора, а просто помощ за по-слабия.
- Минските съглашения бяха ли нарушени, съгласно вас?
- Минските съглашения бяха нарушени и от двете страни. Русия участваше в тях единствено като наблюдаващ, който в профил споделяше, че Украйна би трябвало да се споразумее с републиките, в които преобладаващото население е съветско - ДНР и ЛНР. Нарушението започнаха още през 2014 година. Но това не са първите съглашения, които не се съблюдават и е обикновено в такива случаи да последват корекции, по този начин щото да станат изпълними. Но Минските съглашения не бяха спазени, те бяха нарушени от всички страни, които участваха в тях. Но...не бива наложително да водят до война след себе си.
- Войната ще бъде ли съображение за прекрояване и преструктуриране на до момента съществуващите съюзи, алианси, граници, такъми?
- Да, държанието на Русия сложи доста въпроси в следвоенна Европа и то най-вече нейната архитектура за сигурност беше сложена под подозрение. Преди войната да вземем за пример не беше въображаемо за включването на Финландия и Швеция в НАТО. Русия съумя да сътвори към себе си един кръг от страни, които са доста внимателни и враждебно настроени към нея. Това е реалност, за който ще са нужни доста години и старания да се промени.
Ивайло Георгиев Калфин е роден на 30 май 1964 година в София. През 1983 година приключва 9-та Френска.jpg " /> -Пак от сферата на външната политика - за какво, съгласно вас, макар нашето смирение не ни одобриха нито в Шенген, нито в еврозоната?
- Да подчертая, че войната няма нищо общо с неприемането ни в Шенген и еврозоната. За Шенген мога да потвърдя, че България от над 10 години насам е изпълнила всички критерии. Факт е обаче, че някои европейски страни вземат решение вътрешните си проблеми с позиции да спрат страната ни от Шенген, потвърждавайки, че по този метод опазват по-добре личните си граници. Но аз настоявам, че това не е правилно. Т.нар. " балкански път на бежанците " не минава през България и Румъния, а ги заобикаля. Но за жалост Нидерландия и Австрия, които си имат вътрешни нерешени проблеми, надвиха над тяхната обективност. Много ясно и Европейска комисия, и други европейски институции споделиха, че България е безусловно подготвена. По отношение на еврозоната обаче въпросът е по-различен. Ние сами си обявихме един прекомерно интензивен график за влизане в еврозоната и зачакахме дати... Но преди " да се случи нещо " извън, имаме още много работа тук - подготовка на рационални закони, на стопанската система ни в целокупност. В тези чести смени на държавни управления през последните години, аз по този начин и не видях водачества, някой, който в действителност да работи за участието ни в еврозоната. Затова и не съм сюрпризиран, чаках това несъгласие. Не е зле политиците ни да се замислят съществено за неналичието на разговор посред им. Институциите ни не са изключително безапелационни, а повярвайте, това се вижда незабавно от нашите европартньори.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ