Ивайло Иванов е роден в София през 1979 г. Експерт

Ивайло Иванов е роден в София през 1979 година Експерт по интернационалните връзки, европейска и евроатлантическа сигурност, външна политика и политика за сигурност на Съединени американски щати. Преди това е работил като кореспондент. Завършил е политология в СУ „ Св. Климент Охридски “ и магистратура по национална сигурност и защита във Военна академия „ Г.С. Раковски “.

– Г-н Иванов, така наречен проект за мир за Украйна, който се популяризира апокрифно през последните дни – за какво научаваме за него по този метод? Той не е оповестен досега официално…

– Когато нормално се вършат дипломатически старания за решение на доста тежки спорове, не за първи път имаме някаква загадка част, преди да бъдат реализирани някакви сделки. Проблемът тук, при тази част на проекта е, че той не е съветван нито с Украйна, нито с европейските съдружници. Това е най-огромният проблем на този проект. В резултат на това виждаме в този проект повторени значително, съветските претенции, които знаем от началото на войната.

Една от точките споделя, че до 100 дни би трябвало да бъдат извършени избори. Помним, че това беше в действителност съветско гледище и съветската страна не признава президента Володимир Зеленски за законен. Има една точка, в която се споделя, че ще се работи за премахването на нацисткото въздействие и идеология – позиция, която идва само от Русия. Никой различен не е приказвал – даже тези, които поддържат Русия и нейната политика, в никакъв случай не са говорили за нацистка идеология, въздействие и режим в Украйна. Само съветските представители употребяват този разказ, тази терминология и речник.

Гледайки проекта, той наподобява извънредно безреден и променчив. Изглежда като че ли има група хора, при която всеки е нахвърлял някакви хрумвания и те са завършени като точки. Има вътре една икономическа част, която не е доста ясна – че Русия и Съединени американски щати ще работят за продължение на контракта за надзор върху стратегическите нуклеарни оръжия. Това няма никакво отношение към уреждането на войната в Украйна и не е ясно за какво тази точка е попаднала там и какъв е нейният смисъл.

Правейки прилика с проекта за Газа – несъмнено американската администрация се пробва да повтори този модел. За страдание обаче мисля, че няма да е толкоз сполучливо.

Към момента най-големият триумф на проекта за Газа е прекратяването на военните дейности, само че казусът, който и тук виждаме – че след тази първа фаза, която е относително ясна за това какво би трябвало да се случи след прекратяването на огъня, всички останали неща са много неразбираеми, много условни, което значи, че този развой може доста елементарно да катастрофира, както апропо следим в Газа.

Колкото повече се приказва за бъдещи дейности, с изключение на непосредствените неща, толкоз повече това е много неразбираемо и условно, което отваря опцията във всеки един миг един подобен проект да се провали.

Едно от нещата, с цел да забележим сполучлив прогрес в преговорния развой по повод преустановяване на войната в Украйна, е обвързвано с три неща: оказване на солиден стопански напън върху Русия, даването на Украйна на задоволително въоръжение, освен това – далекобойно, с цел да може да поразява военни цели в Русия и на трето място – промяната на договарящия Стивън Утикоф, който може да е превъзходен бизнесмен, само че няма визия от интернационалните връзки и въпроси на сигурността. Другият проблем е, че още през цялото време този човек възприе съветската изразителност и съветската позиция, което за следващ път виждаме отразено и в този проект.

– Прави усещане, че това предложение се появява не на равнището на Държавния департамент. Това не принизява ли по някакъв метод отношението на Съединени американски щати към спора в Украйна?

– Говорейки за напрежението сред Съединени американски щати и Европа – в този документ аз видях една извънредно притеснителна точка, в която се споделя, че след прекратяването на военните дейности ще стартират договаряния сред НАТО и Русия с посредничеството на Съединени американски щати. Наблягам на това, тъй като, написано по този метод, в действителност Съединени американски щати към този момент не се възприема като част от НАТО, а като някаква трета страна, която ще бъде посредници сред двете противостоящи си страни. Което за мен е извънредно притеснително, тъй като дава знак за метода, по който тази администрация възприема своето присъединяване във връзка с европейската сигурност.

Не че ние не го знаем и не го видяхме, в това число и с решението, въпреки и алегорично, да бъдат изтеглени американски войски от източния фланг на НАТО.
Всичко това върви с повишението на упоритостите на съветската страна, че в този момент е моментът да продължи да оказва въздействие и върху НАТО, и върху европейските съдружници. При тази администрация това е историческия късмет Русия да осъществя своите цели такива, каквито ги е заявила.

Говорейки за равнището, на което са извършени диалозите за този проект, от началото на тази администрация, самото ѝ създаване не е основано на законността и институциите, а на това какъв брой си непосредствен и предан на Доналд Тръмп. В това отношение Стивън Уиткоф има доста по-голямо въздействие и по-лесен достъп до Доналд Тръмп, в сравнение с Марко Рубио.

Неслучайно поради това Уиткоф дава отговор и за прекратяването на войната в Украйна, прекратяването на войната в Газа и разрешаването на Иранската нуклеарна стратегия. Водещият там постоянно е Уиткоф и поражда въпросът къде в действителност е държавният секретар.

Видяхме, че в един от доста редките случаи, когато водещата позиция беше дадена на Държавния департамент в лицето на Марко Рубио, който, откакто беше отхвърлен предходния секретар по националната сигурност, за първи път имаме човек от времето на Хенри Кисинджър, който по едно и също време съвместява двете длъжности, нещата потеглят в напълно друга посока. Да напомним диалога сред Рубио и Лавров, в следствие, на който беше анулирана срещата в Будапеща, тъй като Рубио е човек, който идва от сенатската комисия по външни връзки. Той е доста наясно със системата на интернационалните връзки, има опит, има експертиза, доста добре познава в това число и съветската страна. След диалога си с Лавров съгласно мен той е бил индивидът, който е отишъл при Тръмп и като консултант по националната сигурност е споделил: С Русия няма да реализираме нищо, съветската страна не мръдва нито на милиметър от своята позиция, няма потребност от сходна среща, с цел да излезе от нея американският президент още веднъж унизен, по този начин както беше и след срещата в Аляска.

Сега още веднъж виждаме, когато воденето на преговорния развой отива в лагера на Уиткоф, който е податлив да схване съветската позиция, още веднъж виждаме придвижването в тази посока, до момента в който лагерът към Марко Рубио има малко по-различни възгледи, които се приближават до тези на Украйна и на европейските страни.

Показателен е и фактът, който се появи съвсем по едно и също време с информацията за този проект, за това, че специфичният представител Кийт Келог, който в началото беше избран да движи този развой и който, поради гледище от съветска страна, че е бил привързан и подкрепял Украйна, неговата функционалност беше снижена, в действителност ще напусне този пост, който заемаше, като специфичен представител. Той беше част от тази група, които симпатизираха на украинската позиция и на европейските ползи.

Това ще отслаби опциите за въздействие върху американската администрация в посока тя да чува терзанията на Украйна и на Европа във връзка с договарянията с Русия.

– Стана ясно, че Европа приготвя собствен ответен вид на сходен кротичък проект. Какво може да направи Европа, с цел да не бъде изключена от този развой по диалозите за мир?

– Причината за изолирането на Европа от този развой е във усещането на тази администрация. Няколко пъти непосредствено ни беше казвано, още по времето на първия мандат на Доналд Тръмп, а и във втория си мандат той го повтори, че за него Европейски Съюз е даже по-голям проблем, от позиция на стопанската система, в сравнение с страни като Китай. Така че това е политика на конфигурация на тази администрация към Европейски Съюз.

Либерална Европа със своите правила, правила и идеали, навлиза в внезапен конфликт с тази администрация, която има напълно друга ценностна система.

Това отразява визията на самия президент Тръмп, който възприема интернационалните връзки и интернационалната политика извънредно личностно – вид договорка, при която се срещаме и си стискаме ръцете. И на последващо място това усещане на Доналд Тръмп за интернационалната политика е каквото е било в края на 19 и началото на 20 век: „ Аз съм водачът на най-голямата страна, сядам и приказвам с другия водач и по този начин се одобрявам като мощния, аз към центърът на вниманието “. Така има доближаване до Путин и до сферите на въздействие – това тук е мое, това там е ваше. Аз върша тук каквото желая, вие вършиме там каквото желаете.

За страдание при тази администрация би трябвало да свикнем с този метод, и с цел да подсигуряваме нашата сигурност и с цел да бъдем възприемаме насериозно от американската страна, е точно като имаме единна позиция и я отстояваме.

Така че се съм сюрпризиран от появяването на такава позиция и чакам в идващите няколко дни да забележим контрапредложение и контраплан на европейските страни който да отразява нашите, европейските ползи. Които значително съответстват с ползите на Украйна.