Ще поскъпнат ли още пилешкото месо и яйцата у нас?
Ивайло Гълъбов е член на Управителния съвет на Съюза на птицевъдите в България от 1997 година, а от 2021 година е и ръководител на браншовата организация.
От 2000 година Гълъбов е член на УС на Националната развъдна асоциация по птицевъдство.
От 2023 година Ивайло Гълъбов е член на Управителния съвет на Българска агрохранителна камара, както и член на Управителния съвет на Българска стопанска камара (БСК).
Почти целият му трудов опит е в бизнеса в региона на птицевъдството.
Гълъбов е приключил Химикотехнологичния и металургичен университет (София), компетентност " Автоматизация на металургичното произвеждане ".
Източник:
Птичето месо е от най-консумираните у нас. Колко почти е производството на птиче месо у нас годишно и тази по отношение на миналата година чака ли се да има покачване или намаляване?
Производството на птиче месо е към 120 хиляди тона, включително 100 хиляди т пилешко месо и 20 хиляди т - патешко месо. Предвид епизоотичната конюнктура в България във връзка с високопатогенната инфлуенца по птиците, не се чака растеж на производството. Капацитетът на фермите и кланиците е по-висок, само че за жалост остава необработен. Това значи по-нисък брутен вътрешен артикули (БВП), по-малко налози за бюджета, по-ниски облаги за вложителите и бизнесмените.
Г-н Гълъбов, каква част от общата консумация на птиче месо у нас е от импорт, българските птицевъди имат ли упоритостта делът им у нас да се увеличи и пречи ли конкуренцията от вноса и от кои страни?
Вносът на птиче месо е към 90 хиляди т., включително, пуешко за колбасарската промишленост и замразено пилешко месо за преправка. Износът на птиче месо е към 22 хиляди тона.
Съвсем естествено, прясното охладено пилешко месо, което се отличава с отлични вкусови качества е главно с български и румънски генезис. При необятната гама от замразени и модифицирани артикули от птиче месо, е по-голям дялът на вносното птиче месо.
Свободната конкуренция е главен фактор за установяване на пазарната среда. Ние сме част от общия пазар на Европейски Съюз, само че за разлика от множеството страни членки нямаме диференцирана ставка на Данък добавена стойност. В множеството страни ставката за храни е 5-8%, а в България тя е 20%. За тези 20% Данък добавена стойност се борят страната и нелоялните търговци.
Изсветляването на стопанската система е " ключа " към триумфа. Когато сивият бранш намалее фрапантно, страната ще регистрира повече доходи. Това ще усъвършенства бизнес средата и ще бъде причина за растеж на българското произвеждане.
Кой разполага с инструментите? Отговорът е - страната. Използва ли ги вярно, това е въпросът? Институциите се надпреварват да оферират регулации и регистри, които няма да доведат до понижаване на " сивия " бранш, само че ще усилят административната тежест на българските производители на храни и питиета.
Най-ефективната мярка за изсветляване на стопанската система е нейното дигитализиране, съгласно мен. Имам поради, стимулиране на компаниите за 100% банкови заплащания, както и стимулиране на потребителите за 100% картови транзакции.
Имате ли информация в кои райони на страната се употребява най-вече птиче месо - като цяло и приблизително на човек от популацията?
Консумацията на месо се дефинира от финансовите благоприятни условия на популацията, от религиозните убеждения, от климатичните особености и традициите. Въпреки че сме на " опашката " по приходи в Европейски Съюз, спрямо доста страни в света нашите приходи са огромни. Затова първата причина за висока консумация на месо е налице. Мюсюлманската общественост в страната не е дребна, само че не оказва голямо въздействие. Климат с четирите сезона е причина за по-голяма консумация на месо.
Традиционно, българите избират свинско месо. В сегашния миг потреблението е към 30 кг годишно свинско месо и към 20 кг годишно пилешко месо на глава от популацията.
А по отношение на откритите неотдавна " огнища " от птичи грип и унищожаването на към 7 00 хиляди птици - това ще повлияе ли на количеството на създадените кокоши яйца и надлежно на цената им?
Производството на яйца в България ще се понижи с 20% - съразмерно с потенциала на засегнатите птицеферми. В общия европейски пазар това понижение на производството е нищожно и не се чака да се отрази на пазара, само че на българския пазар " разтърсванията " са неизбежни.
Ще отбележа, че засегнатите птицеферми в Съединени американски щати също се усилват, което може да усили износа от Европейски Съюз към Съединени американски щати. Това от своя страна може да повлияе за повишение на цените на яйцата в Европейски Съюз и надлежно в България.
Щетите, които нанася високопатогенната инфлуенца при птиците (т.нар. птичи грип), са големи. Подходът за ограничение на болестта, посредством ерадикация на засегнатите ферми и мониторинг на дивата популация, явно не реализират положителни резултати.
Например Франция, в търсене на друго решение, стартира имунизиране при водоплаващите птици. Всички чакаме какви ще бъдат резултатите. Надяваме се науката да отговори с ваксини и препарати, които да ни оказват помощ да преодолеем това заболяване.
Ерадикацията на птиците в засегнатите ферми и обезщетяването на фермерите е механизъм, който не взема решение проблемите на птицевъдите, от една страна, и се отразява отрицателно на държавния бюджет, от друга. Още повече, след намаляването от 75% на 45% на реимбурсирането на средствата за отплата от общия европейски бюджет. В България има няколко случаи с неизплатени компенсации на наранени ферми и това е извънредно обезпокоително. Може да докара до укриване на болестта.
Г- Гълъбов, допустимо ли е покачване/ намаляване на цените на птичето месо у нас ( цели пилета и/ или разфасовки ) до края на годината или началото на идната?
Прекалено сетивни станахме във връзка с ценовите вариации. Основно на храните, тъй като там няма фешън трендове или най-малко са незначителни. Правят изключение органичните храни. Пазарните цени на храните не реагират бързо като тържищата, само че правилото е същият.
Себестойността на производството и количеството оказват своето въздействие, само че решаващо постоянно е търсенето. При свободен пазар е невероятно да няма вариации на цените и то в двете направления.
Обаче всеки опит за административно въздействие и регулации ще нанесе големи вреди. Всички институции би трябвало да осъзнаят това. Държавата би трябвало да основава предпоставки за добра конкурентна бизнес среда и да подтиква светлия бизнес за сметка на " сивия " бранш.
След повишението на цените на яйцата при започване на годината и задържането им на съвсем едно равнище до момента - чака ли се смяна в едната или другата посока?
В интервала януари-април нямаше огромни съмнения на цените. След месец април цените на яйцата се намалиха. Те последваха трендовете при цените на зърното и електрическата енергия. Ние от Съюза на птицевъдите в България направихме към този момент такива прогнози. Това е посочено като съществена причина Съюзът на птицевъдите в България - съдружие с нестопанска активност и огромна част от неговите членове - да се проверяват от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Затова се въздържаме да вършим прогнози.
Как бихте оценили развиването на бранш птицевъдство у нас по отношение на другите европейски страни. Има ли нещо, което би могло да се направи за неговото развиване?
България развива индустриалното птицевъдство в интервала 1960-1990 година относително сполучливо. Основният проблем, който наследяваме е, че пазарът отвън Съюз на съветските социалистически републики е нищожен. Прехода от планово към пазарно стопанство и промяната на собствеността не докара до бързи позитивни резултати. Производството като цяло оттогава до в този момент понижава.
За разлика оттогава, през днешния ден би трябвало да произвеждаме рентабилно с цел да участваме в свободния пазар. Смятам, че не би трябвало да търсим съпоставяне с останалите страни от Европа. България има развито зърнопроизводство и удобен климат за птицевъдство. Трябва да се фокусираме върху качеството и основаването на подготвени храни от пилешко месо и яйца. Също по този начин върху туризма и директно преминаващите пасажери. Туристите следват качеството.
Така че " пътят " е - качествено зърно, от него качествено месо и яйца за качествени храни, които да водят туристи и да улесняват експорта. В синергизма на обособените браншове е формулата за общ триумф. Това би трябвало да е в основата на общата селскостопанска политика на България.
Ще продължат ли да нарастват яйцата у нас?
Отговорът на птицевъдите пред Money.bg
От 2000 година Гълъбов е член на УС на Националната развъдна асоциация по птицевъдство.
От 2023 година Ивайло Гълъбов е член на Управителния съвет на Българска агрохранителна камара, както и член на Управителния съвет на Българска стопанска камара (БСК).
Почти целият му трудов опит е в бизнеса в региона на птицевъдството.
Гълъбов е приключил Химикотехнологичния и металургичен университет (София), компетентност " Автоматизация на металургичното произвеждане ".
Източник:
Птичето месо е от най-консумираните у нас. Колко почти е производството на птиче месо у нас годишно и тази по отношение на миналата година чака ли се да има покачване или намаляване?
Производството на птиче месо е към 120 хиляди тона, включително 100 хиляди т пилешко месо и 20 хиляди т - патешко месо. Предвид епизоотичната конюнктура в България във връзка с високопатогенната инфлуенца по птиците, не се чака растеж на производството. Капацитетът на фермите и кланиците е по-висок, само че за жалост остава необработен. Това значи по-нисък брутен вътрешен артикули (БВП), по-малко налози за бюджета, по-ниски облаги за вложителите и бизнесмените.
Г-н Гълъбов, каква част от общата консумация на птиче месо у нас е от импорт, българските птицевъди имат ли упоритостта делът им у нас да се увеличи и пречи ли конкуренцията от вноса и от кои страни?
Вносът на птиче месо е към 90 хиляди т., включително, пуешко за колбасарската промишленост и замразено пилешко месо за преправка. Износът на птиче месо е към 22 хиляди тона.
Съвсем естествено, прясното охладено пилешко месо, което се отличава с отлични вкусови качества е главно с български и румънски генезис. При необятната гама от замразени и модифицирани артикули от птиче месо, е по-голям дялът на вносното птиче месо.
Свободната конкуренция е главен фактор за установяване на пазарната среда. Ние сме част от общия пазар на Европейски Съюз, само че за разлика от множеството страни членки нямаме диференцирана ставка на Данък добавена стойност. В множеството страни ставката за храни е 5-8%, а в България тя е 20%. За тези 20% Данък добавена стойност се борят страната и нелоялните търговци.
Изсветляването на стопанската система е " ключа " към триумфа. Когато сивият бранш намалее фрапантно, страната ще регистрира повече доходи. Това ще усъвършенства бизнес средата и ще бъде причина за растеж на българското произвеждане.
Кой разполага с инструментите? Отговорът е - страната. Използва ли ги вярно, това е въпросът? Институциите се надпреварват да оферират регулации и регистри, които няма да доведат до понижаване на " сивия " бранш, само че ще усилят административната тежест на българските производители на храни и питиета.
Най-ефективната мярка за изсветляване на стопанската система е нейното дигитализиране, съгласно мен. Имам поради, стимулиране на компаниите за 100% банкови заплащания, както и стимулиране на потребителите за 100% картови транзакции.
Имате ли информация в кои райони на страната се употребява най-вече птиче месо - като цяло и приблизително на човек от популацията?
Консумацията на месо се дефинира от финансовите благоприятни условия на популацията, от религиозните убеждения, от климатичните особености и традициите. Въпреки че сме на " опашката " по приходи в Европейски Съюз, спрямо доста страни в света нашите приходи са огромни. Затова първата причина за висока консумация на месо е налице. Мюсюлманската общественост в страната не е дребна, само че не оказва голямо въздействие. Климат с четирите сезона е причина за по-голяма консумация на месо.
Традиционно, българите избират свинско месо. В сегашния миг потреблението е към 30 кг годишно свинско месо и към 20 кг годишно пилешко месо на глава от популацията.
А по отношение на откритите неотдавна " огнища " от птичи грип и унищожаването на към 7 00 хиляди птици - това ще повлияе ли на количеството на създадените кокоши яйца и надлежно на цената им?
Производството на яйца в България ще се понижи с 20% - съразмерно с потенциала на засегнатите птицеферми. В общия европейски пазар това понижение на производството е нищожно и не се чака да се отрази на пазара, само че на българския пазар " разтърсванията " са неизбежни.
Ще отбележа, че засегнатите птицеферми в Съединени американски щати също се усилват, което може да усили износа от Европейски Съюз към Съединени американски щати. Това от своя страна може да повлияе за повишение на цените на яйцата в Европейски Съюз и надлежно в България.
Щетите, които нанася високопатогенната инфлуенца при птиците (т.нар. птичи грип), са големи. Подходът за ограничение на болестта, посредством ерадикация на засегнатите ферми и мониторинг на дивата популация, явно не реализират положителни резултати.
Например Франция, в търсене на друго решение, стартира имунизиране при водоплаващите птици. Всички чакаме какви ще бъдат резултатите. Надяваме се науката да отговори с ваксини и препарати, които да ни оказват помощ да преодолеем това заболяване.
Ерадикацията на птиците в засегнатите ферми и обезщетяването на фермерите е механизъм, който не взема решение проблемите на птицевъдите, от една страна, и се отразява отрицателно на държавния бюджет, от друга. Още повече, след намаляването от 75% на 45% на реимбурсирането на средствата за отплата от общия европейски бюджет. В България има няколко случаи с неизплатени компенсации на наранени ферми и това е извънредно обезпокоително. Може да докара до укриване на болестта.
Г- Гълъбов, допустимо ли е покачване/ намаляване на цените на птичето месо у нас ( цели пилета и/ или разфасовки ) до края на годината или началото на идната?
Прекалено сетивни станахме във връзка с ценовите вариации. Основно на храните, тъй като там няма фешън трендове или най-малко са незначителни. Правят изключение органичните храни. Пазарните цени на храните не реагират бързо като тържищата, само че правилото е същият.
Себестойността на производството и количеството оказват своето въздействие, само че решаващо постоянно е търсенето. При свободен пазар е невероятно да няма вариации на цените и то в двете направления.
Обаче всеки опит за административно въздействие и регулации ще нанесе големи вреди. Всички институции би трябвало да осъзнаят това. Държавата би трябвало да основава предпоставки за добра конкурентна бизнес среда и да подтиква светлия бизнес за сметка на " сивия " бранш.
След повишението на цените на яйцата при започване на годината и задържането им на съвсем едно равнище до момента - чака ли се смяна в едната или другата посока?
В интервала януари-април нямаше огромни съмнения на цените. След месец април цените на яйцата се намалиха. Те последваха трендовете при цените на зърното и електрическата енергия. Ние от Съюза на птицевъдите в България направихме към този момент такива прогнози. Това е посочено като съществена причина Съюзът на птицевъдите в България - съдружие с нестопанска активност и огромна част от неговите членове - да се проверяват от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Затова се въздържаме да вършим прогнози.
Как бихте оценили развиването на бранш птицевъдство у нас по отношение на другите европейски страни. Има ли нещо, което би могло да се направи за неговото развиване?
България развива индустриалното птицевъдство в интервала 1960-1990 година относително сполучливо. Основният проблем, който наследяваме е, че пазарът отвън Съюз на съветските социалистически републики е нищожен. Прехода от планово към пазарно стопанство и промяната на собствеността не докара до бързи позитивни резултати. Производството като цяло оттогава до в този момент понижава.
За разлика оттогава, през днешния ден би трябвало да произвеждаме рентабилно с цел да участваме в свободния пазар. Смятам, че не би трябвало да търсим съпоставяне с останалите страни от Европа. България има развито зърнопроизводство и удобен климат за птицевъдство. Трябва да се фокусираме върху качеството и основаването на подготвени храни от пилешко месо и яйца. Също по този начин върху туризма и директно преминаващите пасажери. Туристите следват качеството.
Така че " пътят " е - качествено зърно, от него качествено месо и яйца за качествени храни, които да водят туристи и да улесняват експорта. В синергизма на обособените браншове е формулата за общ триумф. Това би трябвало да е в основата на общата селскостопанска политика на България.
Ще продължат ли да нарастват яйцата у нас?
Отговорът на птицевъдите пред Money.bg
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ