За силата на духа и силата на любовта |
Ивайло е на 45 години. Когато е едвам на 17 години, лекарите откриват израстък в гръбначния му дирек. Следват интервенция, лъчетерапия, химиотерапия. Спасяват живота му, само че заболяването го трансформира в неработоспособен. Долните му крака са неуправляеми.
Патериците стават неизменима част от всекидневието му. На всичко от горната страна туморът не изчезва от организма му. Периодично нараства и постанова нови интервенции, нови лекувания, провокира нови премеждия.
Всичко това обаче не пречупва духа на този младеж. Не го озлобява, не го съкрушава. Учи го на самообладание и примирение, учи го на дисциплинираност и неизменност. Учи го на схващане и съпричастност към страданията на другите. Поражда предпочитание в душата му да им оказва помощ с каквото може – било със шерване на своите прекарвания, било със съвет, било с думи на поощрение и вяра.
Опитът, който е натрупал през дългите години на битка с заболяването, го убеждава, че наред с неизбежните от време на време процедури на актуалната медицина, от изключително значение е придържането му към здравословен метод на живот и хранене. Тази нужда го води към от време на време навестяване на разнообразни санаториуми.
И в един от тях... среща Оля! Една изключителна жена, талантлива с божествения подарък да „ не гледа на разположение “, а да „ гледа на сърце “. Патериците и влачещите се крайници не ѝ пречат да разбере и оцени силата и хубостта на характера на този измъчен човек. И някаква незнайна мощ я кара да се почувства част от него, да му стане опора, несравнимо по-силна от безчувствените патерици...
Каква ти „ незнайна мощ “?!? Та това е безконечната и неотразима мощ на любовта – постоянно непредвидена и постоянно необяснима. Попаднали в нейния плен, сгрявани от нейната ласкава топлота, скоро те вземат решение, че пътят им от тук нататък е един. Въпреки терзанията на Иво дали има право да натовари тази млада, здрава и красива жена със своите премеждия и със своето осакатено тяло.
Притесненията му се опровергават от към този момент няколкогодишния им благополучен брак, макар компликациите, които животът им предлага. Основната от които е, че си нямат дом.
Известно време живеят в Англия при брата на Иво. Пандемията обаче ги принуждава всички да се приберат в България, където към този момент е невероятно да живеят дружно. От тогава живеят при другари. Не че не биха могли цялостен живот да живеят при другари – известно време в някой град, известно време в някое село, само че естествена ли е такава вероятност за хора в тяхното положение, с ежедневните характерни грижи за прехраната, хигиената и всичко останало.
Мечтата им за личен дом, който да устроят съгласно съответните им потребности, не е просто каприз, а действителна нужда. И какви ли действителни вероятности имат да си го закупят? Какво ли биха могли да работят, тъй че освен да обезпечават ежемесечната си прехрана, само че и да заделят пари за жилище, освен това в изискванията, които се задават на хоризонта?
Не могат да разчитат на помощ от родители или други родственици. Оля е от Молдова, само че има и румънски паспорт. Получила е непретенциозно завещание, което сплотява с още по-скромните спестявания на Иво. Сумата обаче е толкоз скромна, че не би могла да им обезпечи дом в уместно и релативно безвредно място, предвид на техните физически благоприятни условия.
Иво и Оля са извънредно смирени хора. Каквото и да им сервира животът, това не би ги отчаяло, не би нарушило хармонията сред тях. Защото идвайки сред тях, любовта е довела и другите си сестри – вярата и вярата, които им оказват помощ да преодоляват всички компликации.
Мисля си обаче за нас - здравите и вършиме, които имат по някой лев в джоба и най-много повече, най-малко физически благоприятни условия да си ги припечелваме. За нас, които сме имали шанса да наследим или да си закупим личен дом, с цел да имаме покрив над главата си. Защо да не станем една дребна част от сбъдването на една огромна фантазия? Защо да не станем една дребна част от необятния и приказен свят на вярата, вярата и любовта...
За тези от нас, които си кажат „ добре! ", един античен народ е измислил елементарен метод. А актуалните технологии го вършат още по-лесен. В съответния случай всеки, който желае, би могъл да преведе несъмнено количество „ финикийски знаци “ по банковата сметка на Иво, било то по някакъв пряк метод, било посредством касите на EasyPay. Сигурен съм, че това положително дело в никакъв случай няма да бъде забравено!
Да помогнем на фамилията да създаде собствен дом!
Можете да дарите средства по сметка:
Инвестбанк
BG77IORT73791031146900
Титуляр: Ивайло Дачев Колев
Патериците стават неизменима част от всекидневието му. На всичко от горната страна туморът не изчезва от организма му. Периодично нараства и постанова нови интервенции, нови лекувания, провокира нови премеждия.
Всичко това обаче не пречупва духа на този младеж. Не го озлобява, не го съкрушава. Учи го на самообладание и примирение, учи го на дисциплинираност и неизменност. Учи го на схващане и съпричастност към страданията на другите. Поражда предпочитание в душата му да им оказва помощ с каквото може – било със шерване на своите прекарвания, било със съвет, било с думи на поощрение и вяра.
Опитът, който е натрупал през дългите години на битка с заболяването, го убеждава, че наред с неизбежните от време на време процедури на актуалната медицина, от изключително значение е придържането му към здравословен метод на живот и хранене. Тази нужда го води към от време на време навестяване на разнообразни санаториуми.
И в един от тях... среща Оля! Една изключителна жена, талантлива с божествения подарък да „ не гледа на разположение “, а да „ гледа на сърце “. Патериците и влачещите се крайници не ѝ пречат да разбере и оцени силата и хубостта на характера на този измъчен човек. И някаква незнайна мощ я кара да се почувства част от него, да му стане опора, несравнимо по-силна от безчувствените патерици...
Каква ти „ незнайна мощ “?!? Та това е безконечната и неотразима мощ на любовта – постоянно непредвидена и постоянно необяснима. Попаднали в нейния плен, сгрявани от нейната ласкава топлота, скоро те вземат решение, че пътят им от тук нататък е един. Въпреки терзанията на Иво дали има право да натовари тази млада, здрава и красива жена със своите премеждия и със своето осакатено тяло.
Притесненията му се опровергават от към този момент няколкогодишния им благополучен брак, макар компликациите, които животът им предлага. Основната от които е, че си нямат дом.
Известно време живеят в Англия при брата на Иво. Пандемията обаче ги принуждава всички да се приберат в България, където към този момент е невероятно да живеят дружно. От тогава живеят при другари. Не че не биха могли цялостен живот да живеят при другари – известно време в някой град, известно време в някое село, само че естествена ли е такава вероятност за хора в тяхното положение, с ежедневните характерни грижи за прехраната, хигиената и всичко останало.
Мечтата им за личен дом, който да устроят съгласно съответните им потребности, не е просто каприз, а действителна нужда. И какви ли действителни вероятности имат да си го закупят? Какво ли биха могли да работят, тъй че освен да обезпечават ежемесечната си прехрана, само че и да заделят пари за жилище, освен това в изискванията, които се задават на хоризонта?
Не могат да разчитат на помощ от родители или други родственици. Оля е от Молдова, само че има и румънски паспорт. Получила е непретенциозно завещание, което сплотява с още по-скромните спестявания на Иво. Сумата обаче е толкоз скромна, че не би могла да им обезпечи дом в уместно и релативно безвредно място, предвид на техните физически благоприятни условия.
Иво и Оля са извънредно смирени хора. Каквото и да им сервира животът, това не би ги отчаяло, не би нарушило хармонията сред тях. Защото идвайки сред тях, любовта е довела и другите си сестри – вярата и вярата, които им оказват помощ да преодоляват всички компликации.
Мисля си обаче за нас - здравите и вършиме, които имат по някой лев в джоба и най-много повече, най-малко физически благоприятни условия да си ги припечелваме. За нас, които сме имали шанса да наследим или да си закупим личен дом, с цел да имаме покрив над главата си. Защо да не станем една дребна част от сбъдването на една огромна фантазия? Защо да не станем една дребна част от необятния и приказен свят на вярата, вярата и любовта...
За тези от нас, които си кажат „ добре! ", един античен народ е измислил елементарен метод. А актуалните технологии го вършат още по-лесен. В съответния случай всеки, който желае, би могъл да преведе несъмнено количество „ финикийски знаци “ по банковата сметка на Иво, било то по някакъв пряк метод, било посредством касите на EasyPay. Сигурен съм, че това положително дело в никакъв случай няма да бъде забравено!
Да помогнем на фамилията да създаде собствен дом!
Можете да дарите средства по сметка:
Инвестбанк
BG77IORT73791031146900
Титуляр: Ивайло Дачев Колев
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ