Ивановден е вторият от цикъл от три дни, който завършва с Бабинден постарому.

Ивановден е вторият от цикъл от три дни, който приключва с Бабинден постарому. Ивановден е вторият ден, който продължава практиките с ликвидиране с водата и той е доста прочут с побратимяването или съратличеството, както се назовава в някои региони. Това сподели пред " Фокус "  етнологът Грозделина Георгиева, организатор в Регионален етнографски музей в Пловдив. Мъжете в този ден си правят сродяване между родовете.

" Много постоянно се събират двама или трима мъже, които са в силата си и са водачите в рода, които да сродят своите родове за генерации напред. Една от практиките е да стъпват с бос крайник в жарава и по-късно отпиват по три глътки вино, опасват ги още веднъж с червен мъжки пояс и ядат от една обща пита, като се зареждат по този метод дружно. Така скрепяват своето роднинство и по-късно извършват три ритуални танца. Единият от тях вършат дамите, по този начин наречената " чепня ", по-късно играят мъжете на танц наименуван " чер пипер "  и най-после всички се събират дружно, мъже и дами, и играят нямо хоро всички дружно. Така обвързват родовете в заветен съюз и се побратимяват, а дамите са посестрими. И надлежно тези хора се смятат с по-силна връзка, в сравнение с роднинската. Те се застъпват, оказват помощ си по всякакъв начин, генерации напред се водят в мощен съюз ", описа Георгиева.

Друго значимо нещо на Ивановден това е кумството. Ходи се на посетители на кумовете, както и на побратимите. Отново има ритуална софра, която към този момент не е постна, а е и със свински ребра със зеле, с фасул, с ошав, баница – всички нормални неща, които се сервират на една национална богата софра. Трохите от трапезата не се изхвърлят, а се дават на кокошките, с цел да снасят повече. Слагат се и на добитъка в храната, с цел да се закърмят.

" А от трапезата нищо не се оставя нескрито, както е признато на Бъдни вечер, когато се оставя за мъртъвците, а тук се изяжда всичко до последно, с цел да се обезпечи бъдещия берекет в новата година ", добави етнологът.

Ивановден е вторият цикъл, при който поредно се къпят младите мъже, зетьовете, аратлийците, побратимените.

Грозделина Георгиева описа още, че от Йорданов ден в някои региони стартира това ритуално къпане. И който не желае да го изкъпят в студените води, се изплаща с пари. Иначе го поръсват със светена вода единствено. А на Ивановден това е безусловно общоприето, изключително именниците и младите зетьове наложително да се изкъпват. А на третият ден, когато е Бабинден, към този момент се водят за къпане старите акушерки и баби.

Много мощно е непокътнато вярването у българина за ловенето на кръста, или за очистителната мощ на водата. И без значение какъв мраз е, от ден на ден набира известност този обред - да се хвърлят за кръста, тъй като всеки има вяра, че ще е здрав през цялата година. Че който улови кръста, ще вземе здравето и за цялото си семейство и шанса ще носи в дома.

" Другото, което се съблюдава все по-вече и което е известно у нас, е вярата, че на 5-и против 6-и януари небето се отваря и кой каквото си пожелая, чудото ще го застигне и ще му се осъществен всички стремежи и претенции. Тези неща са доста мощни във вярата ни. Другото, което продължава да се вярвае, че водата е извънредно мощна, това е най-силната вода. Даже и църквата го прокламира, че йордановската вода е най-силната лечебна вода от всички други води, които се освещават на другите празници, и че тази вода е лечебна. Ако имаш болен човек в къщи, дали ще му дадеш да я приема вътрешно, дали ще го измиеш с нея, тя прави чудеса и лекува ", сподели още етнологът.

" Савойниците са в места, където не е имало, както се знае и до ден-днешен, не на всички места има свещеници, а си представете в предишното какъв брой по-малко има такива подготвени свещеници или черкви на всички места. Значи, вярата е тази, че би трябвало водата да постави завършек на мръсните дни, вярата за очистителната мощ на водата. И надлежно чисто момиче замества свещеното лице в тази ситуация.

Прекадяването на къщата е още едно затвърждаване на ритуала домът да е очистен и да е непокътнат от злото. Защото доста мощно се има вяра, че в прехода сред двете години настава хаоса и всички зли и демонични същества излизат нескрито. Нашите предшественици ужасно са се пазели от тях – не са излизали по никакъв метод по мрачно, на младите родилки изобщо не са им разрешавали да излизат. И в случай че нещо се наложи да излезе повънка, са взимали предохранителни ограничения – дали метал, горено желязо, дали ще е чесън, нещо, от което злите сили се заплащат. Човекът е бил постоянно от другата страна и във война с тъмното и непознатото ", добави Грозделина Георгиева.

По мнението й, тези традиции се спазват и през днешния ден, някои ритуали стартират даже да се възстановяват. Това се отнася изключително за къпането на зетьовете, мъжките хора. Всичко това се вижда и в днешно време и от ден на ден става всеобщо.