Петър и Асен – братята освободители
Иванко, „ килърът на Асеня “, е измежду най-омразните образци за изменничество към българската идея
На Димитровден през далечната 1185 година братята Теодор (Петър) и Асен канят в Търново посетители от близки и далечни места. Поводът е освещаването на построения от тях храм, отдаден на Солунския вълшебник. Събира се огромно голям брой, участват даже видинският свещеник и още двама владици. Атмосферата на празника обаче не е единствено „ църковна “ – в противен случай, тя е наелектризирана от мълвата, че „ …христовият страдалец Димитър е напуснал града на солуняните, тамошния храм и пребиваването си при ромеите, а е пристигнал при тях, с цел да им бъде асистент и настойник в делото… “ Понасят се възгласи, „ че не е време да се седи, само че да се грабне оръжие и да се тръгне против ромеите /…/, сърцето да не се размеква пред коленопреклонни молби, само че народът да бъде корав като /…/ Увлечен от такива оракулски слова, целият народ всеобщо сграбчил оръжието. А тъй като незабавно им провървяло във въстанието, те още повече се уверили, че Бог гледа благосклонно на тяхната независимост /…/ Единият от братята, Петър, увенчал главата си със златна корона… “
Така съгласно византийския историк Никита Хониат избухва освободителното въстание през есента на 1185 година По-големият брат Теодор дружно с царската корона приема името на „ светия цар “ Петър (927-969) в израз на обновената държавна традиция. Два месеца преди този момент двамата братя са имали среща с император Исак ІІ Ангел (1185-1195), която прераства в скандал! По-дръзкият Асен, който намерено заплашва с протест, е обществено компрометиран с няколко плесници… Според Хониат българските първенци съзнателно търсят мотив за замисленото от тях въстание, претендирайки за някакво „ мъчнодостъпно “ място в „ Хемус “. Въпреки разпрата с императора, Петър и Асен не са арестувани, нито са подложени на по-специални репресивни ограничения. Личната им среща със самия Исак Ангел, а не с неговите служители, демонстрира, че те са хора от „ по-първа ръка “, чието благородно родословие и престиж са необятно известни. В писмата си до папа Инокентий III цар Калоян, по-малкият брат, асистент и правоприемник на Петър и Асен, загатва за защитаваните във семейството „ книги и законници на нашите остарели царе “. Нещо повече, той назовава Симеон, Петър и Самуил „ прадеди мои “!
Според френския хронист Робер дьо Клари преди въстанието Петър и Асен снабдявали императорската войска с ездитни коне – средновековният „ еквивалент “ на днешните бойни машини. Освен това братята очевидно са оглавявали български военни сили – всекидневно събитие във византийската войска през онази ера. Нека отбележим, че името на търновската цитадела Трапезица напълно не идва от „ софра “, „ трапец “ и тем сходни наивни пояснения, а от византийското разбиране „ трапезити “ – бойци, пазещи пътища и планински проходи, сходни с по-късните войнигани и дервентджии.
Въстанието на Петър и Асен избухва близо две епохи след рухването на Първото българско царство през 1018 година Нашите предшественици по този начин и не одобряват властта на Византия, която продължава да ги третира като превзет непознат народ. Произволите и корупцията са всекидневно събитие в българските земи. От друга страна, отбраната от непознати нашествия, постоянно събитие в земите сред Дунава и Балкана през ХІ-ХІІ век (на първо място на номадските нации печенези, узи и кумани), не е измежду целите на страната. След серия от въстания и протести през XI век (сред тях се открояват тези на Петър Делян през 1040-1041 и Георги Войтех през 1072-1073 г.) при могъщата византийска династия Комнини нещата сякаш се успокояват. Това обаче е единствено видимо. През 1183–1185 година Византия търпи военни неуспехи, а българското общество още веднъж е обхванато от концепцията за отменяне на „ гръцкото иго “, както е казано в Бориловия Синодик.
Петър и Асен изпъкват като политически водачи, които с вътрешен глас и проницателност избират историческия миг за начало на въстанието. Колебанията и страховете на своите сънародници те преодоляват с умела политическа агитация и желязна воля, както и с обезпечаването на „ небесна протекция “. При тогавашното религиозно схващане това е мощен психически ход. На събралото се в Търново голям брой е показана една „ неръкотворна “ икона на изключително известния св. Димитър, донесена от Солун.
Големият византийски град малко преди този момент изненадващо е високомерен от нахлулите в империята италиански нормани. В солунския гарнизон е имало бойци българи, благодарение на които реликвата попада при Петър и Асен. Прочутият светец е разгласен за настойник на България, а обликът му обичайно е върху монетите, сечени от българските царе. През лятото на 1186 година, когато византийската войска краткотрайно надвива над силите на въстаниците, Исак Ангел влиза в Търново, намира фамозната икона „ в дома на Петър “ и я връща назад в Солун. Петър и Асен минават на север от Дунав и Днестър, като подписват боен съюз с куманите. Още през есента на същата 1186 година те се завръщат в родината, като освобождават и немалка част от Тракия.
Идеята за приемствеността в българското държавно развиване е във фокуса на политиката на Петър, Асен и техните наследници. Заедно с Българското царство е обновена и независимата българска черква. За неин нравствен глава с сан на архиепископ е определен Василий, непосредствен до братята български духовник. Първият поход на въстаниците е за освобождението на Велики Преслав. Преди 1196 година страната има две столици – цар Петър резидира точно в старопрестолния Преслав, до момента в който неговият по-малък брат и съвладетел цар Асен обитава в Търново. Съзнанието за единството на българския народ от Дунава до Бяло море и планините на Албания е различен детайл от светогледа и политиката на Петър и Асен. Те изрично декларират, че крайната им цел е да съединят в едно Подунавието/Мизия и България, както тогава се е наричала огромната византийска провинция с център Скопие – “така, както е било някога… ” В поречието на Вардар братята изпращат своя пълководец Добромир Хриз, а в своите военни походи цар Асен доближава до Бяло море. И още нещо, като идеолог на възкресената българска страна в договарянията си с немския император Фридрих Барбароса през 1190 година цар Петър пуска в ход концепцията на Симеон Велики за българските права върху византийската корона! Тогава Петър и Асен дават обещание поддръжка на немските кръстоносци против Византия от порядъка на 40 хиляди конници.
Борбата с Византия напълно не е била лека – без значение от неуспехите си, империята е разполагала с надминаващ българите икономически и боен капацитет. Това проличава и от дейностите на Исак II Ангел в България през 1186, 1188 и 1190 година, когато той прониква на север от Балкана. През 1188 година обсажда войската на Асен в крепостта Ловеч, а през 1190 година и самата столица Търново. Енергичният Асен, който е главнокомандващ българските сили, противодейства сполучливо с помощта на своя, приет и от ромеите, извънреден военачалнически гений. Взаимните удари не престават и през идващите години. Към 1193 година напрежението предизвика известни разлики сред братята – цар Петър е податлив на някакъв компромис с империята, до момента в който Асен изпъква като „ водач “ на най-радикалните сили. Това води до повишаването на въздействието на по-младия от двамата водачи, само че по този начин или другояче Петър си остава висшият държател на обновената българска страна.
Петър и Асен повече от осем века са в пантеона на нашата национална памет. С техните имена патриарх Евтимий вдъхва сили на своите духовни рожби за битка с османските завоеватели. Първите Асеневци са образец за нашите политически водачи от Възраждането – Раковски им посвещава книга, а в тефтерчето на Левски е записана песента на Добри Чинтулов за цар Асен и Трапезица… И, не на последно място, Иванко, „ килърът на Асеня ”, е измежду най-омразните образци за изменничество към българската идея!
Няколко думи за един исторически абсурд – в матрицата на нашето мислене се е загнездил изразът „ братя освободители ”, вменявайки ни мисълта, че постоянно сме имали нужда от „ по-големи братя “ и настойници. Куриозното обаче е, че в личната ни история участват действителни братя освободители! Такива в директния и преносния смисъл на думата са точно Петър и Асен, възобновителите на средновековното Българско царство, великите държавници, които единствено за две десетилетия трансформират България от забравена и бедна византийска провинция в европейска политическа и културна мощ.
На Димитровден през далечната 1185 година братята Теодор (Петър) и Асен канят в Търново посетители от близки и далечни места. Поводът е освещаването на построения от тях храм, отдаден на Солунския вълшебник. Събира се огромно голям брой, участват даже видинският свещеник и още двама владици. Атмосферата на празника обаче не е единствено „ църковна “ – в противен случай, тя е наелектризирана от мълвата, че „ …христовият страдалец Димитър е напуснал града на солуняните, тамошния храм и пребиваването си при ромеите, а е пристигнал при тях, с цел да им бъде асистент и настойник в делото… “ Понасят се възгласи, „ че не е време да се седи, само че да се грабне оръжие и да се тръгне против ромеите /…/, сърцето да не се размеква пред коленопреклонни молби, само че народът да бъде корав като /…/ Увлечен от такива оракулски слова, целият народ всеобщо сграбчил оръжието. А тъй като незабавно им провървяло във въстанието, те още повече се уверили, че Бог гледа благосклонно на тяхната независимост /…/ Единият от братята, Петър, увенчал главата си със златна корона… “
Така съгласно византийския историк Никита Хониат избухва освободителното въстание през есента на 1185 година По-големият брат Теодор дружно с царската корона приема името на „ светия цар “ Петър (927-969) в израз на обновената държавна традиция. Два месеца преди този момент двамата братя са имали среща с император Исак ІІ Ангел (1185-1195), която прераства в скандал! По-дръзкият Асен, който намерено заплашва с протест, е обществено компрометиран с няколко плесници… Според Хониат българските първенци съзнателно търсят мотив за замисленото от тях въстание, претендирайки за някакво „ мъчнодостъпно “ място в „ Хемус “. Въпреки разпрата с императора, Петър и Асен не са арестувани, нито са подложени на по-специални репресивни ограничения. Личната им среща със самия Исак Ангел, а не с неговите служители, демонстрира, че те са хора от „ по-първа ръка “, чието благородно родословие и престиж са необятно известни. В писмата си до папа Инокентий III цар Калоян, по-малкият брат, асистент и правоприемник на Петър и Асен, загатва за защитаваните във семейството „ книги и законници на нашите остарели царе “. Нещо повече, той назовава Симеон, Петър и Самуил „ прадеди мои “!
Според френския хронист Робер дьо Клари преди въстанието Петър и Асен снабдявали императорската войска с ездитни коне – средновековният „ еквивалент “ на днешните бойни машини. Освен това братята очевидно са оглавявали български военни сили – всекидневно събитие във византийската войска през онази ера. Нека отбележим, че името на търновската цитадела Трапезица напълно не идва от „ софра “, „ трапец “ и тем сходни наивни пояснения, а от византийското разбиране „ трапезити “ – бойци, пазещи пътища и планински проходи, сходни с по-късните войнигани и дервентджии.
Въстанието на Петър и Асен избухва близо две епохи след рухването на Първото българско царство през 1018 година Нашите предшественици по този начин и не одобряват властта на Византия, която продължава да ги третира като превзет непознат народ. Произволите и корупцията са всекидневно събитие в българските земи. От друга страна, отбраната от непознати нашествия, постоянно събитие в земите сред Дунава и Балкана през ХІ-ХІІ век (на първо място на номадските нации печенези, узи и кумани), не е измежду целите на страната. След серия от въстания и протести през XI век (сред тях се открояват тези на Петър Делян през 1040-1041 и Георги Войтех през 1072-1073 г.) при могъщата византийска династия Комнини нещата сякаш се успокояват. Това обаче е единствено видимо. През 1183–1185 година Византия търпи военни неуспехи, а българското общество още веднъж е обхванато от концепцията за отменяне на „ гръцкото иго “, както е казано в Бориловия Синодик.
Петър и Асен изпъкват като политически водачи, които с вътрешен глас и проницателност избират историческия миг за начало на въстанието. Колебанията и страховете на своите сънародници те преодоляват с умела политическа агитация и желязна воля, както и с обезпечаването на „ небесна протекция “. При тогавашното религиозно схващане това е мощен психически ход. На събралото се в Търново голям брой е показана една „ неръкотворна “ икона на изключително известния св. Димитър, донесена от Солун.
Големият византийски град малко преди този момент изненадващо е високомерен от нахлулите в империята италиански нормани. В солунския гарнизон е имало бойци българи, благодарение на които реликвата попада при Петър и Асен. Прочутият светец е разгласен за настойник на България, а обликът му обичайно е върху монетите, сечени от българските царе. През лятото на 1186 година, когато византийската войска краткотрайно надвива над силите на въстаниците, Исак Ангел влиза в Търново, намира фамозната икона „ в дома на Петър “ и я връща назад в Солун. Петър и Асен минават на север от Дунав и Днестър, като подписват боен съюз с куманите. Още през есента на същата 1186 година те се завръщат в родината, като освобождават и немалка част от Тракия.
Идеята за приемствеността в българското държавно развиване е във фокуса на политиката на Петър, Асен и техните наследници. Заедно с Българското царство е обновена и независимата българска черква. За неин нравствен глава с сан на архиепископ е определен Василий, непосредствен до братята български духовник. Първият поход на въстаниците е за освобождението на Велики Преслав. Преди 1196 година страната има две столици – цар Петър резидира точно в старопрестолния Преслав, до момента в който неговият по-малък брат и съвладетел цар Асен обитава в Търново. Съзнанието за единството на българския народ от Дунава до Бяло море и планините на Албания е различен детайл от светогледа и политиката на Петър и Асен. Те изрично декларират, че крайната им цел е да съединят в едно Подунавието/Мизия и България, както тогава се е наричала огромната византийска провинция с център Скопие – “така, както е било някога… ” В поречието на Вардар братята изпращат своя пълководец Добромир Хриз, а в своите военни походи цар Асен доближава до Бяло море. И още нещо, като идеолог на възкресената българска страна в договарянията си с немския император Фридрих Барбароса през 1190 година цар Петър пуска в ход концепцията на Симеон Велики за българските права върху византийската корона! Тогава Петър и Асен дават обещание поддръжка на немските кръстоносци против Византия от порядъка на 40 хиляди конници.
Борбата с Византия напълно не е била лека – без значение от неуспехите си, империята е разполагала с надминаващ българите икономически и боен капацитет. Това проличава и от дейностите на Исак II Ангел в България през 1186, 1188 и 1190 година, когато той прониква на север от Балкана. През 1188 година обсажда войската на Асен в крепостта Ловеч, а през 1190 година и самата столица Търново. Енергичният Асен, който е главнокомандващ българските сили, противодейства сполучливо с помощта на своя, приет и от ромеите, извънреден военачалнически гений. Взаимните удари не престават и през идващите години. Към 1193 година напрежението предизвика известни разлики сред братята – цар Петър е податлив на някакъв компромис с империята, до момента в който Асен изпъква като „ водач “ на най-радикалните сили. Това води до повишаването на въздействието на по-младия от двамата водачи, само че по този начин или другояче Петър си остава висшият държател на обновената българска страна.
Петър и Асен повече от осем века са в пантеона на нашата национална памет. С техните имена патриарх Евтимий вдъхва сили на своите духовни рожби за битка с османските завоеватели. Първите Асеневци са образец за нашите политически водачи от Възраждането – Раковски им посвещава книга, а в тефтерчето на Левски е записана песента на Добри Чинтулов за цар Асен и Трапезица… И, не на последно място, Иванко, „ килърът на Асеня ”, е измежду най-омразните образци за изменничество към българската идея!
Няколко думи за един исторически абсурд – в матрицата на нашето мислене се е загнездил изразът „ братя освободители ”, вменявайки ни мисълта, че постоянно сме имали нужда от „ по-големи братя “ и настойници. Куриозното обаче е, че в личната ни история участват действителни братя освободители! Такива в директния и преносния смисъл на думата са точно Петър и Асен, възобновителите на средновековното Българско царство, великите държавници, които единствено за две десетилетия трансформират България от забравена и бедна византийска провинция в европейска политическа и културна мощ.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ