Иванка Иванова- Завършила ПУ Паисий Хилендарски с математика- Работи в

Иванка Иванова
- Завършила ПУ " Паисий Хилендарски " с математика
- Работи в Специализираното логопедично учебно заведение – пансион “Васил Левски ” в с. Виден, община Павел баня.
- Учител по математика, по-късно и шеф, в ОУ " Св. Климент Охридски " в Горно Черковище
- Учител по математика в ОУ " Паисий Хилендарски " в с. Хаджидимитрово, община Казанлък, от 2005 година, от 2007-а е шеф.

 Ромите имат разнообразни полезности и разбирания по кое време детето може да отсъства от учебно заведение, споделя директорката на ОУ " Паисий Хилендарски " в с. Хаджидимитрово.

- Г-жо Иванова, какви деца посещават учебното заведение, на което сте шеф, имате ли проблеми с част от тях?

- Работим с деца, които се дефинират като роми. Такъв е националният статус на над 90 % от нашите възпитаници. Останалите ни ученици също са етническо малцинство – турци. Малка част са представители на българския етнос. Проблеми имаме само с ромския етнос, само че не са голям мащаб, защото има деца, които постоянно посещават учебно заведение и имат интерес да приключат най-малко главното си обучение. От първи до седми клас са 90 ученика, имаме и 15-25 деца от подготвителна група - пет и шест-годишни. От всички тях има единствено шест до седем проблематични, които оценяваме като деца в риск, които следим в годините. Две-три от тях са представители на едно и също семейство. Така в границите на една образователна година ни се постанова да работим с три до четири ромски фамилии. Още преди да бъде основан Механизъм за взаимна работа на институциите по обгръщане и задържане в просветителната система на деца и възпитаници в наложителна предучилищна и учебна възраст ние работим по собствен.

- По какъв метод задържахте децата в учебно заведение?

- Първо, работим с родителите, които в множеството случаи са с по-ниско обучение даже от осми клас. Включихме 24-ма от тях в група за ограмотяване преди няколко по европейски план. По този метод ги привлякохме близо до учебните проблеми. Те бяха към този момент на възраст, в която са усетили, че образованието е полезност и належащо, с цел да се осъществят на пазара на труда. Работейки с тази група, успяхме да изградим мост на доверие с тях и след това проблемите с техните деца понижиха. След това родителите ни оказаха подпомагане да притеглим и други.

 От 2012 година сме част от учебната на мрежата на „ Амалипе “ и работим с тях. Координатор за Югоизточна България беше Петър Малинов, който е ром с висше обучение, съумял и осъществил се. Честите срещи на родители с представители на „ Амалипе ” им помогнаха да видят, че в случай че имат предпочитание, те и техните деца има шанса да съумеят. Част от тях минаха и курсове за образование и ги включихме в нашия наставнически клуб за битка с по-трудните фамилии.

- Бихте ли разказали малко повече за активността на родителския клуб?

 - Във всеки клас се избира наставнически актив, от който се избират седем или осем родители, които образуват така наречен наставнически клуб. Той по никакъв метод не е наложителен или пък в него се следват избрани правила. Просто използваме дейните родители, които минават такива образования. Първата ни стъпка за работа с тях беше в това, което ромите най-вече обичат – музиката, песните, танците. С тях организирахме доста извънкласни тържества, измежду които „ Мама и баща знаят най-добре “, играли са с чували, готвили са дружно, низали са герданчета. Въпреки че етносите по принцип са с мюсюлманско изповедание, сме се стремили да означаваме и ромските празници – Банго Васил, Василица, Курбан байрям. Разбира се, не пропущаме и християнските празници.

 Учителският колектив е от българи, само че с времето показахме, че сме съпричастни с тях и по този начин започнаха да ни имат вяра повече. Това е най-важното. Когато някое дете отсъства, първо събираме информация по какви аргументи и дали те са уважителни. Ромите имат друга ценностна система и разнообразни разбирания по кое време детето може да отсъства от учебно заведение. Колкото и неуместно да звучи, за тях е уважителна причина, в случай че чичото от Гърция се прибира и малчуганът ще го посреща. Ако са взели някакви помощи, те вземат решение, че тъкмо в същия ден в 10 часа те би трябвало да отидат в града и да си купят обувки. Ние разбираме тези техни аргументи и ги одобряваме за уважителни.

- Вие се пробвате да се приобщите към техните полезности...

 Налага се. Така печелим – най-малко получаваме информация. Идва майката и споделя – аз през днешния ден ще ги взема в 10 часа, тъй като ще вървим в Казанлък. Това за мен, а и за всички мои сътрудници, е крачка напред, тъй като най-малко знаем какво се случва с децата. Ученикът отсъства два часа, само че сътрудника знае по какъв начин да сервира след това пропуснатото от деня. За това оказва помощ и целодневното образование за всички деца от първи до седми клас. В учебното заведение има единствено деца от нашето обитаемо място и те са обхванати са в три групи. По този метод ученикът има място, в което да се приготви доколкото може за идващия образователен ден, тъй като фамилната среда не допуска тази опция.

 Друг позитивен миг от нашата работа са националните стратегии. По една от тях през 2014 година на два пъти спечелихме по 10 хиляди лева и сме обзавели страхотни кабинети за целодневно образование с тези средства. Закупили сме средства и материали за дейностите им по ползи по този начин, както децата желае. Накупили сме и музикални принадлежности, с цел да използваме интереса им към музиката. Доскоро действаше националната стратегия „ Грижа за всеки възпитаник “, по която имаше опция за в допълнение образование по български език. Всяка година сме имали образувани по пет- шест групи. Тази година спечелихме модул от „ Заедно за всяко дете ”, който е ориентиран към действия за работа с родителите. Миналата година работихме и по Национален парк „ Музеите като просветителна среда ”, която е извънредно добра, тъй като децата от ромския етнос доста мъчно биха посетили да вземем за пример Националния музей по образованието. Никой няма да ги заведе там и да ги потопи в тази среда. За родителите е мъчно да финансират сходна просветителна екскурзия, тъй като най-малко две от децата им са в учебното заведение и в случай че ги пуснат, това би трябвало да бъде за сметка на персоналния бюджет и е мъчно. Сега чакаме новата стратегия за културните институции. Всички национални стратегии ни дават опция да осигуряваме средства над делегирания бюджет и да сътворяваме добра просветителна среда

- Казахте, че самите родители ви оповестяват, че децата им ще отсъстват. Посещавате ли домовете им, в случай че не съумеете да се свържете по телефона с тях?

- Да. С телефоните е мъчно да се свържем с тях, тъй като постоянно сменят картите си. Ходим по домовете на обход, само че не всеки ден, а единствено когато има потребност. Чистачките са от ромския етнос и доста постоянно ги молим да предадат на някой от родителите да дойдат на идващия ден да се забележим. Те съвсем постоянно реагират. Много рядко са случаите някой родител да не се яви.

- Значи чистачките играят ролята на посредници сред вас и родителите.

- Да, те живеят в тази среда и се употребяват с някакъв престиж и когато пратя хабер посредством тях родителите се отзовават.

 - Подкрепяте ли предлагането на МОН ръководители да имат подготвеност, в случай че не могат да се свържат с родителите и не знаят къде е детето, да посещават фамилиите?

- Да, поддържам го. Проблемът е, че когато едно нещо се трансформира в наложително, когато за него би трябвало да се отчиташ, става малко по-сложно. Въпреки че имаме тази процедура и моите сътрудници вървят по домовете и споделяме със фамилиите, ние включваме и другите институции. В отдел „ Закрила на детето “ има прелестен обществен служащ, който дава отговор за нашето учебно заведение. Ние сме си разменили персоналните телефони, тя познава фамилния статус на всяко едно от моите по-трудни деца и също има контакти с тези фамилии. Според мен с ромските фамилии не трябва да се работи типично административно със закани, с внезапното спирани помощи (не че съм срещу, аз също ползвам тази мярка). Първо обаче би трябвало да се търси допирът със фамилията, обективния път на влияние и едвам тогава да се ползват административните ограничения. Аз одобрявам, че учителите са първите, които би трябвало да поддържат връзка със фамилията. Когато е привършен инструментариумът на учителското съсловие, тогава към този момент да се включват и всички други обществени служби, да се търсят ограничения от служители на реда, отдел „ Закрила за детето “.

- Изброихте огромен брой от действия, които образуват вашия инструментариум. Каква част от децата са се върнали в учебно заведение с помощта на него, имате ли някакъв характерен случай, за който да разкажете?

- Имаме един възпитаник - Огнян Захаринов, който е в седми клас и има два поправителни изпита. Той е роден от незнаен татко, а майка му има още едно дете, чийто татко също не е прочут. Майка му основава семейство отвън обитаемото място и тези две деца са отгледани напълно от бабата и дядото, които са нейни родители. Те нямат права обаче над тях и по тази причина не получават помощи. Така се получи, че когато Огнян беше в четвърти клас, дядото отпътува за Гърция и пропусна една година в учебно заведение. С доста труд и със съдействието на отдел „ Закрила на детето “ успяхме да го открием и той посещава пети и шести клас. Тази година също беше на учебно заведение, само че не мога да кажа, че беше изрядния възпитаник, тъй като той към този момент е огромен и е задоволително скъп като трудов запас. За огромно страдание, бабата умря след тежък инсулт и останаха четири мъже в това семейство, които би трябвало сами да се грижат за себе си.

- Започнал е да работи с останалата част от фамилията...

 Той би трябвало да бъде с дядо си. Така оцеляват. Въпреки всичко дядото има голямо предпочитание внукът му да приключи даже главно обучение и когато може, го праща в учебно заведение. Но когато пристигна време да го употребява за работна мощ, не го прави. Не знам дали след години Огнян ще усети потребността от образованието, тъй като детските му фантазии и стремежи са смачкани. За страдание изтървахме една ученичка, която се омъжи в седми клас. Тя избяга няколко пъти, фамилията си я върна, само че тя по-късно отново още веднъж отиде при мъжа си, до момента в който най-после забременя и във втория период на седми клас я изпуснахме. Нямаме различен възпитаник, който да не е завършил.

 Имаме добър образец с наша ученичка, ромско момиче, което приключи бакалавърска степен и работи като здравна сестра в Многопрофилна болница Казанлък. Целите, които ние си слагаме, съответстват с държавната политика на обучение, само че подцел, в случай че мога по този начин да кажа, е децата да бъдат малко по-грамотни, по-социализирани, с цел да не ги разгласяваме като трето или четвърто потомство неграмотници. Те може да не станат инженери, само че значимото е да бъдат положителни хора със своята функционална просветеност най-малко на това равнище да се осъществят на пазара на труда. Който не е работил години с тях, не може да оцени смисъла и достижението, което се е получило – да намериш дете, което не знае грам български език и да го научиш да чете, да написа.

Инфо: www.monitor.bg