Решението на Радев да подпише указа за Гешев е единственото възможно
Иванка Иванова, началник на правната стратегия на института " Отворено общество ", разяснява по БНРрешението на президента да подпише декрет за назначението на Иван Гешев за основен прокурор и да постави началото на диспути за смяна на конституцията във връзка с правосъдната система и отговорността на основния прокурор.
На този стадий на процедурата сезирането на Конституционния съд нямаше да промени ситуацията с избора на Иван Гешев за основен прокурор, тъй като дейностите на съда имат решение отсега нататък. Тоест даже президентът да беше попитал Конституционния съд дали член 173 от Закона за правосъдната власт опонира на конституцията, и даже съдът да беше се произнесъл в позитивен смисъл, това нямаше да промени обстоятелството, че Иван Гешев беше фаворит, доказан от Висшия правосъден съвет (ВСС).
Положението щеше да бъде по-различно, в случай че президентът се беше обърнал към Конституционния съд, преди да върне избора на Иван Гешев във Висшия правосъден съвет. Тогава можеше да изчака в действителност решението на съда и тогава да върне решението на Висш съдебен съвет.
Но откакто го върна един път, нямаше друга алтернатива с изключение на да назначи Иван Гешев,
и то при сегашната обстановка, при която процедурата просто беше върната до стадий прегласуване във Висш съдебен съвет.
Решението на президента да подпише указа на този стадий е единственото допустимо. Защото конституцията това споделя. Такава е и практиката на Конституционен съд. Беше юридически паралел с ситуацията в Словакия, където при определен от Народното събрание основен прокурор съвсем две години президентът на Словакия бавеше подписването на декрет за неговото назначение. Но съгласно мен в българските условия такова деяние на нашия президент би било в действителност противоконституционно.
Според мен има действително място да мислим, че Конституционният съд би трябвало да се произнесе по въпроса – когато президентът върне решението на Висш съдебен съвет, от кой стадий би трябвало да стартира процедурата: дали напълно нова или просто се прегласува. Има опция най-малкото тъй като Конституционният съд е в позиция да преразгледа мнението си от 2002 година (в което се споделя, че Висш съдебен съвет има оперативната автономия да предложи наново същия претендент – бел. ред.)
Има причина, заради която ние споделяме, че нашата процедура е неповторима, не тъй като е доста добра, а просто тъй като планува доста висока степен на привидна бистрота. И тъй като планува доста огромен кръг от критерии, заложени в закона, на които би трябвало да дава отговор претендентът за основен прокурор. От тези две гледни точки нашата процедура е неповторима, само че това не я прави по-добра. Напротив! Това я прави
доста по-лоша по отношение на процедурите в другите страни от Европейски Съюз.
В по-голямата част от тях има две същностни разлики. Първата визира кръга от органи, които се произнасят по номинацията и назначението на основния прокурор. Обикновено това става с доста мощно присъединяване на изпълнителната власт. А виждате, че у нас изпълнителната власт се държи по този начин като че ли няма никакво отношение към наказателната политика, което е неуместно и противоконституционно.
И втората огромна разлика е, че не е нужно да има толкоз доста критерии, на които официално да дава отговор претендентът за основен прокурор, в обстановка, в която е ясно кой носи отговорност за неговото предопределение. Големият проблем в България е, че имаме един претендент, определен от групов орган и доказан от президента, зад който в действителност не знаем кой стои и кой носи в последна сметка отговорност за политиката, която този основен прокурор ще прокарва. Висш съдебен съвет не носи отговорност за наказателната политика.
Какви са историческите обичаи в България?
Обвинителната власт принадлежи на изпълнителната власт –
това го споделя през 1928 година някогашният основен прокурор Светозар Велчев, без да има грам подозрение. След това цялата наша конституционна мисъл до 1944 година, съгласно която прокуратурата не е конституционна институция, няма място в конституцията и може да бъде контролирана и с един елементарен закон, с цел да има по-голяма еластичност.
Затова за мен е доста огромна вест, че президентът е податлив да се ангажира с необятен публичен спор за промени в конституцията и за желанието му да предложения академичната общественост, парламентарно показаните партии, институции, професионални сдружения и цивилен организации: Това е невиждано деяние на президентската институция и то е извънредно належащо, тъй като в сегашната популистка обстановка, в която политическите сили не желаят да се ангажират с никакви дейности във връзка с промяната в прокуратурата, президентът е единственият, който остава вложен с доста огромна демократична легитимност да повдигне тези въпроси и да се стигне до някакво виждане. Той самичък няма да е в положение да прокара конституционни промени, само че е доста значимо най-малко да семейства един конгрес или поредност от срещи, на които най-малко могат да бъдат изчистени вариантите.
Промяна в конституцията би засегнала по-скоро цялостната конструкция на прокуратурата и мястото на основния прокурор в нея. Няма подозрение, че Иван Гешев е идващият основен прокурор, само че мисля, че е повече от несъмнено, че това ще бъде последният основен прокурор във типа, в който от 30 години познаваме институцията.
На този стадий на процедурата сезирането на Конституционния съд нямаше да промени ситуацията с избора на Иван Гешев за основен прокурор, тъй като дейностите на съда имат решение отсега нататък. Тоест даже президентът да беше попитал Конституционния съд дали член 173 от Закона за правосъдната власт опонира на конституцията, и даже съдът да беше се произнесъл в позитивен смисъл, това нямаше да промени обстоятелството, че Иван Гешев беше фаворит, доказан от Висшия правосъден съвет (ВСС).
Положението щеше да бъде по-различно, в случай че президентът се беше обърнал към Конституционния съд, преди да върне избора на Иван Гешев във Висшия правосъден съвет. Тогава можеше да изчака в действителност решението на съда и тогава да върне решението на Висш съдебен съвет.
Но откакто го върна един път, нямаше друга алтернатива с изключение на да назначи Иван Гешев,
и то при сегашната обстановка, при която процедурата просто беше върната до стадий прегласуване във Висш съдебен съвет.
Решението на президента да подпише указа на този стадий е единственото допустимо. Защото конституцията това споделя. Такава е и практиката на Конституционен съд. Беше юридически паралел с ситуацията в Словакия, където при определен от Народното събрание основен прокурор съвсем две години президентът на Словакия бавеше подписването на декрет за неговото назначение. Но съгласно мен в българските условия такова деяние на нашия президент би било в действителност противоконституционно.
Според мен има действително място да мислим, че Конституционният съд би трябвало да се произнесе по въпроса – когато президентът върне решението на Висш съдебен съвет, от кой стадий би трябвало да стартира процедурата: дали напълно нова или просто се прегласува. Има опция най-малкото тъй като Конституционният съд е в позиция да преразгледа мнението си от 2002 година (в което се споделя, че Висш съдебен съвет има оперативната автономия да предложи наново същия претендент – бел. ред.)
Има причина, заради която ние споделяме, че нашата процедура е неповторима, не тъй като е доста добра, а просто тъй като планува доста висока степен на привидна бистрота. И тъй като планува доста огромен кръг от критерии, заложени в закона, на които би трябвало да дава отговор претендентът за основен прокурор. От тези две гледни точки нашата процедура е неповторима, само че това не я прави по-добра. Напротив! Това я прави
доста по-лоша по отношение на процедурите в другите страни от Европейски Съюз.
В по-голямата част от тях има две същностни разлики. Първата визира кръга от органи, които се произнасят по номинацията и назначението на основния прокурор. Обикновено това става с доста мощно присъединяване на изпълнителната власт. А виждате, че у нас изпълнителната власт се държи по този начин като че ли няма никакво отношение към наказателната политика, което е неуместно и противоконституционно.
И втората огромна разлика е, че не е нужно да има толкоз доста критерии, на които официално да дава отговор претендентът за основен прокурор, в обстановка, в която е ясно кой носи отговорност за неговото предопределение. Големият проблем в България е, че имаме един претендент, определен от групов орган и доказан от президента, зад който в действителност не знаем кой стои и кой носи в последна сметка отговорност за политиката, която този основен прокурор ще прокарва. Висш съдебен съвет не носи отговорност за наказателната политика.
Какви са историческите обичаи в България?
Обвинителната власт принадлежи на изпълнителната власт –
това го споделя през 1928 година някогашният основен прокурор Светозар Велчев, без да има грам подозрение. След това цялата наша конституционна мисъл до 1944 година, съгласно която прокуратурата не е конституционна институция, няма място в конституцията и може да бъде контролирана и с един елементарен закон, с цел да има по-голяма еластичност.
Затова за мен е доста огромна вест, че президентът е податлив да се ангажира с необятен публичен спор за промени в конституцията и за желанието му да предложения академичната общественост, парламентарно показаните партии, институции, професионални сдружения и цивилен организации: Това е невиждано деяние на президентската институция и то е извънредно належащо, тъй като в сегашната популистка обстановка, в която политическите сили не желаят да се ангажират с никакви дейности във връзка с промяната в прокуратурата, президентът е единственият, който остава вложен с доста огромна демократична легитимност да повдигне тези въпроси и да се стигне до някакво виждане. Той самичък няма да е в положение да прокара конституционни промени, само че е доста значимо най-малко да семейства един конгрес или поредност от срещи, на които най-малко могат да бъдат изчистени вариантите.
Промяна в конституцията би засегнала по-скоро цялостната конструкция на прокуратурата и мястото на основния прокурор в нея. Няма подозрение, че Иван Гешев е идващият основен прокурор, само че мисля, че е повече от несъмнено, че това ще бъде последният основен прокурор във типа, в който от 30 години познаваме институцията.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ