Иванка Иванова Не бива да се разширяват правата нановата Комисия

Иванка Иванова

Не бива да се уголемяват правата нановата Комисия за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ) и да й се разрешава да задържа обвинени, считат шефът на правната стратегия на Институт „ Отворено общество “ Иванка Иванова и някогашният шеф на БОРКОР Румен Миланов.

Месеци след приемането на антикорупционния закон, седмици след избирането си и дни след първата акция на комисията (срещу кмета на „ Младост “) ръководителят на КПКОНПИ Пламен Георгиев изиска тя да може " най-малко да задържа " лица.

Проверка на Medipool сподели, че настройките измежду ръководещото болшинство в Народното събрание е да одобри това искане. Така, едвам окомплектована, новата комисия " Антикорупция " най-вероятно ще получи нови пълномощия, които ще я трансфорат на процедура в конструкция дублираща Министерство на вътрешните работи. Засега представители на ГЕРБ се въздържат да защитят тази позиция с имената си, тъй като " финалното решение е на Борисов ".

Коалиционните им сътрудници от Обединените патриоти също не пожелаха да разясняват публично новата концепция на Георгиев, само че от думите им излиза наяве, че не биха се възпротивили. Движение за права и свободи към този момент също нямат мнение, само че споделят, че не виждат спънка " в случай че комисията би трябвало да арестува - да арестува″.

Пред БНР в неделя Иванка Иванова сподели, че функционалността по задържане не е сама по себе си изолирана от полицейската активност. Тя върви с функционалността по следствието на закононарушенията.

„ Тя служи, с цел да подсигурява, че ще има бързо и навременно следствие на избраното закононарушение. Тя не може да бъде дадена настрана, без на комисията да ѝ бъде дадена функционалността по следствие на закононарушенията. На нея ѝ беше дадена функционалност по откриване на открити престъпления, само че това е нещо друго. В България има значително органи, които задържат. От една страна аз не виждам това пролифериране на това опцията държавни органи да задържат да води до някакъв съдбоносен прогрес в битката с корупцията. От друга страна това слага тежък проблем, обвързван със отбраната на главните права на жителите ", Смята Иванова.

Според нея в случай че се позволи на разнообразни структури да задържат, е допустимо да се нарушат международно-правните стандарти за отбрана на правата.

„ Ако задържането си остане единствено полицейска работа, както и следствието на закононарушения, ще продължим да можем да подсигуряваме в някаква рационална степен главните права на арестуваните. Ако там влязат и инспектори и държавни чиновници, каквито са чиновниците на новата комисия, този развой става изцяло неконтролируем и губим всевъзможни гаранции за спазването на международноправните стандарти за отбрана на правата “, добави специалистът.

По думите ѝ стои и въпросът по какъв начин ще се мери успеваемостта на новата антикорупционна комисия, при изискване че няма изначална база, която да показва какъв е мащабът ѝ сега.

Според Румен Миланов е рисково да се позволява на разнообразни органи да имат право да задържат, тъй като, с цел да се прави тази активност, е нужна легитимност на органа.

„ При задържането има избрани процесуални дейности, които би трябвало да се изпълнят. Тези хора с тези жилетчици - това е извънредно рисково. Първи - от това може да се възползва престъпността. Този метод крие доста рискове. Тези, които правят задържането, би трябвало да имат легитимност. Трябва да се знае, че това е орган, който прави това процесуално деяние задържане. В противоположен случай всеки може да каже: „ Стой, не мърдай! “. Подходът за задържането би трябвало доста деликатно да бъде изследван и преценен “, сподели Милановпред БНР.

„ Идеята беше сходни органи да имат дейна координираща функционалност към всички структури, които имат отношение към корупцията и да построяват хоризонтални връзки. Това, което смятам, че е неверно, е прехвърлянето на оперативно-издирвателната активност от ДАНС в Комисията, защото този инструмент, изключително в изискванията на ДАНС, в изискванията на Министерство на вътрешните работи, има доста по-голяма оперативна мощност, в сравнение с този, който ще е в Комисията. Мисля, че това е един минус “, уточни Миланов.

Бившият шеф на БОРКОР дефинира случая „ Иванчева “ като провал за новия антикорупционен орган: „ Фалстартът идва когато не си доста добре квалифициран и искаш бързо да напреднеш. Този случай задейства обществото мнение и то се раздвои, това сътвори напрежение, което значи, че не би било редно това да става. В БОРКОР също доста бързахме и всъщност неговото конструиране изпревари нормативната уредба, която да урежда всички въпроси и отсам към този момент се появиха известни несъответствия “.

Според Миланов е сбъркана е структурата на новата комисия за битка с корупцията: „ Големият проблем пред Комисията е организирането на превантивната активност. Организирането на останалите структури, които да могат да противодействат на корупцията и да я осведомят, с цел да се сътвори предварителна защита “.