Иванка Антонова - момичето за всичко, което стана най-довереният режисьор на Тато
Иванка Антонова, по татко Гръбчева, чества 90-годишен празник. Тя става доверения режисьор на Тато. За срещата си с нея споделя Славяна Манолова от в. "Труд ".
С Иванка Антонова, по татко Гръбчева, се запознахме преди 18 години, когато група публицисти, пишещи за туризъм, посетихме дома й, спретнат безусловно като етнографски музей, в местността Рибарника край Етрополе.
Не помнех годината, разбрах я, когато самата вуйна Ванче (както я назовават всички) ми даде вестника, в който бях написала репортаж преди време със заглавие „ Домът на една българка “. А мотивът за сегашната ни среща е нейният 90-и рожден ден.
Въпреки преклонната си възраст, пъргавата планинка крачи бързо и устойчиво, съвсем не употребява бастуна, който носи по-скоро за сигурност. Донесла е цяла торба със фотоси и отрязъци от вестници.
Те са за събеседника, тя самата няма потребност от „ сламки “, тъй като помни всичко до най-малките детайлности – имена, години, събития… Колкото до пъргавината – че по какъв начин другояче, като всеки ден по няколко пъти изминава нагоре и надолу 72-те стъпала на двора и къщата си!
Бедно детство
За фамилната история на вуйна Ванче може да бъде написан цялостен разказ, само че поради рестриктивните мерки на вестникарските страници го даваме по-накратко. Майка й е от един от най-богатите етрополски родове – Паликарови, само че нейният татко, който се женил два пъти и имал общо 22 деца (6 от първия и 16 от втория брак), я предиздвикал да се омъжи млада – на 17 години, за бедния юноша Стоян Гръбчев.
Те пък родили 7 деца – две момчета и 5 девойки. Две умряли като дребни. От останалите живи най-големият бил известният Димитър Гръбчев – партизанин, началник на Управление безопасност и охрана (Пето управление н, военачалник от Държавна сигурност, женен за Митка Гръбчева („ В името на народа “) и татко на кинорежисьорката Иванка Гръбчева, която умря през 2013 година Най-малката пък била вуйна Ванче.
Баща им работел в София, в пожарната, при именития Захарчук, по тази причина майката, въпреки и неработоспособен по рождение, сама отглеждала децата. Живели оскъдно, в къщата им нямало и един стол, споделя вуйна Ванче.
Брат й Димитър също отишъл в София, да учи в Механотехникума, само че почнал незаконна активност с отпечатване на позиви и попаднал в пандиза още като невръстен. Когато се родил престолонаследникът Симеончо, дали прошка и той бил освободен.
Междувременно татко им бил уволнен от пожарната. И нали трябвало да храни сума ти гърла, без съмнение отишъл в чистотата, където се и пенсионирал след години.
Неговата история също е като за филм. Участник във всичките войни, през 1917 година Стоян се разболява от холера. От него ни новина, ни кост, до момента в който един етрополец не отива в моргата на Александровска болница да разпознае брат си.
Там вижда ужасяваща картина – всички мъртви подредени голи и посипани с вар, а на една метла седи варосан човек и плаче, тъй като нищо не вижда и не знае на кой свят е, а у дома е оставил саката жена и две деца. Това бил бащата на вуйна Ванче, който взели за починал и хвърлили в моргата.
Монтажистка в София
Иванка се омъжва на 17 година и на 18 към този момент е с дете на ръце, когато идва в София. Настаняват ги в някогашната Царска конюшня, станала печално известна предишното лято с избухналия в нея пожар.
Мъжът й работи като деловодител в „ Особени парцели “ – службата, която дава отговор за някогашните царски парцели и по-късно става Управление безопасност и охрана (Пето управление н, а тя е надничарка – викат я да чисти, да мие порти и прозорци, да оказва помощ в кухнята, когато в двореца има банкети – в първите години след 9 септември 1944 година там се обитава Министерският съвет.
Когато има значими посетители, оправя стаите и леглата, в които ще преспят. С други думи, момиче за всичко, само че без обучение и специалност.
Когато техен комшия, някогашен царски тапицер, е изпратен на работа в киното, предлага на Иванка да отиде там като монтажист. Тя ненапълно е наясно какво би трябвало да прави, тъй като в Етрополе е пособия, когато идвало пътуващо кино, да лепи лентите.
Но за другите специалността монтажист е толкоз непозната, че вземат решение, че е нещо, обвързвано със строителството. Затова по време на купонната система, когато има три категории труд – ТФР (тежка физическа работа), ТР (тежка работа) и елементарни (учители, чиновници), я причисляват към ТР и получава по-големи дажби.
В киното вуйна Ванче се усеща като същинска дивачка измежду дъщерите и дамите на тогавашния елит – обута с туристически обувки и вълнени чорапи, облечена с домашно тъкани и преправени облекла. Затова пък единствено две били дамите, които се обучили за отрицателен монтажист.
Тъкмо с тази специалност 10 години по-късно Иванка Антонова постъпва в Българската национална телевизия при основаването й. Взима я първият общоприет шеф Борислав Петров, който също е работил в киното.
Вълко Червенков прерязва лентата на Телевизионната кула през 1959 година, което вуйна Ванче си спомня, малко по-късно си потеглят руските експерти и Българска национална телевизия остава без механически готови хора – цялостно е с актьори, само че те не могат да работят на пулт.
Директорът подрежда на Иванка Антонова да остави монтажа и да седне на пулта. Дават й и партийно предписание – няма не желая, няма недей…
Така я удостояват за асистент-режисьор, а след това и за режисьор. За по-младите читатели, това значи да ти признаят, че можеш да работиш избрана специалност, без да имаш нужното обучение.
Близо до властта
За да няма проблеми с Държавна сигурност по време на митинги и манифестации, от малкия екран вършат лист с правилни хора, които да образуват непрекъснати екипи за отразяване на значимите събития.
Иванка Антонова става режисьор таман на подобен екип. За 30 години в малкия екран, до 1987 година, когато се пенсионира, е отразявала всички тържества, зари, митинги, на които е участвал Тодор Живков, срещите му с държавни глави на други страни, както и конгресите на Българска комунистическа партия от Осмия нататък, работила е филмите за 50, 60 и 70-годишнината на Живков.
За неуморната си и виновна работа получава медал „ Кирил и Методий “, Златна значка на тогавашния Комитет за изкуство и просвета, става „ заслужил активист на културата “.
Близката работа с хората на властта й коства доста нерви и няколко закани за уволняване. Живите излъчвания крият своите опасности. Първо, техниката е тежка и тромава, второ, постоянно са вероятни гафове и режисьорът е този, който би трябвало да предотврати да не бъдат излъчени.
Точно подобен гаф се случва по време на първото посещаване на Чаушеску в България. Тодор Живков, тогава министър-председател, и гостът подписват контракт, след което Чаушеско става да си върви, без да си разменят досиетата, да се здрависат, да пият шампанско.
Нашият човек на няколко пъти го връща да застанат пред камерите. Накрая Чаушеску оставя чашата си в краката на оператора, при което закрива цялата камера с глава.
На другата камера се вижда по какъв начин Живков го гони, оставя своята чаша и също закрива екрана с глава. За да не се покаже тази криеница, Иванка пуска бланк /черен екран/ и стопира излъчването. И се стартира една…
Още неизлязла от едната ПТС пред Министерски съвет, с цел да се придвижи до другата, откъдето ще предава митинга с Живков и Чаушеску, й звъни тогавашният шеф на малкия екран Павел Писарев – като свърши всичко, да отиде да си получи заповедта за уволняване, подготвена е.
Във втората ПТС й звъни няколко пъти – да внимава да не оплеска отново нещата, колкото пъти покаже единия, толкоз пъти и другия, да търси ведри лица измежду публиката… А тя е сама на пулта, с едната ръка държи слушалката, с другата работи.
Казва му, че ще отиде да си вземе заповедта, а в този момент да я остави да си прави работата. Когато след края на митинга отива да инсталира за „ По света и у нас “, Писарев я среща в коридора на малкия екран, стиска й ръцете и ги целува.
„ Дай ми заповедта, нали ще ме уволняваш! – споделя му разтропан режисьорката. – Аз подобен политически гаф спасих, че хората не видяха цирка… Ако го бях пуснала, и тебе нямаше да те има! “
От гаф избавя и Борис Велчев по време на съвещание на Народното събрание. Той си пишел нещо, гледал надолу, само че камерата го хванала по какъв начин очите му са затворени, без да се виждат ръцете му.
По върховете станал скандал, че спи по време на съвещание. Иванка разгледала целия запис кадър по кадър и потвърдила, че не спи, а написа. После Велчев й се обадил и й благодарил, че го е избавила.
Никога не ходатайства пред Живков
Родители на Иванка и тези на Тодор Живков се познават от доста години – мъжете са служили в една рота. Оттам и дамите им – майката на вуйна Ванче и баба Маруца – също са си близки.
Когато идва в Етрополе, майката на Живков отсяда у Гръбчеви. В София, когато види Иванка към Докторската градина, я вика да си поприказват по тяхному, тъй като са й омръзнали „ напудрените софиянки “.
Мара Малеева, брачната половинка на Тодор Живков, била доста земен и непретенциозен човек, споделя вуйна Ванче. На събрания постоянно сядала на първия ред, не се качвала в президиума.
Не желала да я снимат и величаят като брачна половинка на първия човек в страната. За режисьорката било проблем, че ходела с костюмчета и като седнела, полата й се понадигала и изпод се виждали чорапите й – постоянно навити. Такова нещо, несъмнено, не можело да се демонстрира по малкия екран.
Колегите на Иванка Антонова знаели за познанството й с Живков и се опитвали да я накарат да ходатайства пред него за всякакви неща. Бутали й листчета по джобовете, да му ги съобщи, само че тя не посмяла нито един път. Брат й, генералът, я предизвестил, че разбере ли сходно нещо, персонално ще я изхвърли. И за себе си в никакъв случай нищо не поискала, въпреки че Живков нееднократно я питал има ли потребност от нещо.
Замалко не проваля среща с Муамар Кадафи
Като приближен режисьор на Първия, Иванка Антонова е в екипа, който отразява формалните му визити в чужбина – в Москва, Либия, Япония, Гърция. При първата аудиенция в Либия, вечерта на формалната среща всички са строени във фоайето и чакат – Живков, тя, журналистът Петър Кожухаров, един оператор и преводачка.
Кадафи се бави повече от 20 минути и всички се чудят за какво, до момента в който идва вицеконсулът и споделя двете дами да изоставен незабавно, тъй като либийците не желаят да влязат там, където има дами. После Живков се смял: „ Аз да очаквам 20 минути поради вас! “
По време на цялото посещаване вуйна Ванче се крила да не я срещне Кадафи, тъй като я предизвестили, че е смахнат и в положение да стане и да напусне диалозите поради нея. Когато пристигнал в България обаче, откакто завършило изявлението, се появила с две негови фотоси и си поискала подпис посредством преводача – да види, че в България дамите не са като в Либия, а са на почитание.
В богатия й персонален списък има подписи от сина на Фидел Кастро, от Егоров и Кантариев, които са забили знамето на Райхстага, от Ясер Арафат, от космонавтите Алексей Леонов, Георги Иванов, Николай Рукавишников, Александър Александров и доста други видни фигури.
С Иванка Антонова, по татко Гръбчева, се запознахме преди 18 години, когато група публицисти, пишещи за туризъм, посетихме дома й, спретнат безусловно като етнографски музей, в местността Рибарника край Етрополе.
Не помнех годината, разбрах я, когато самата вуйна Ванче (както я назовават всички) ми даде вестника, в който бях написала репортаж преди време със заглавие „ Домът на една българка “. А мотивът за сегашната ни среща е нейният 90-и рожден ден.
Въпреки преклонната си възраст, пъргавата планинка крачи бързо и устойчиво, съвсем не употребява бастуна, който носи по-скоро за сигурност. Донесла е цяла торба със фотоси и отрязъци от вестници.
Те са за събеседника, тя самата няма потребност от „ сламки “, тъй като помни всичко до най-малките детайлности – имена, години, събития… Колкото до пъргавината – че по какъв начин другояче, като всеки ден по няколко пъти изминава нагоре и надолу 72-те стъпала на двора и къщата си!
Бедно детство
За фамилната история на вуйна Ванче може да бъде написан цялостен разказ, само че поради рестриктивните мерки на вестникарските страници го даваме по-накратко. Майка й е от един от най-богатите етрополски родове – Паликарови, само че нейният татко, който се женил два пъти и имал общо 22 деца (6 от първия и 16 от втория брак), я предиздвикал да се омъжи млада – на 17 години, за бедния юноша Стоян Гръбчев.
Те пък родили 7 деца – две момчета и 5 девойки. Две умряли като дребни. От останалите живи най-големият бил известният Димитър Гръбчев – партизанин, началник на Управление безопасност и охрана (Пето управление н, военачалник от Държавна сигурност, женен за Митка Гръбчева („ В името на народа “) и татко на кинорежисьорката Иванка Гръбчева, която умря през 2013 година Най-малката пък била вуйна Ванче.
Баща им работел в София, в пожарната, при именития Захарчук, по тази причина майката, въпреки и неработоспособен по рождение, сама отглеждала децата. Живели оскъдно, в къщата им нямало и един стол, споделя вуйна Ванче.
Брат й Димитър също отишъл в София, да учи в Механотехникума, само че почнал незаконна активност с отпечатване на позиви и попаднал в пандиза още като невръстен. Когато се родил престолонаследникът Симеончо, дали прошка и той бил освободен.
Междувременно татко им бил уволнен от пожарната. И нали трябвало да храни сума ти гърла, без съмнение отишъл в чистотата, където се и пенсионирал след години.
Неговата история също е като за филм. Участник във всичките войни, през 1917 година Стоян се разболява от холера. От него ни новина, ни кост, до момента в който един етрополец не отива в моргата на Александровска болница да разпознае брат си.
Там вижда ужасяваща картина – всички мъртви подредени голи и посипани с вар, а на една метла седи варосан човек и плаче, тъй като нищо не вижда и не знае на кой свят е, а у дома е оставил саката жена и две деца. Това бил бащата на вуйна Ванче, който взели за починал и хвърлили в моргата.
Монтажистка в София
Иванка се омъжва на 17 година и на 18 към този момент е с дете на ръце, когато идва в София. Настаняват ги в някогашната Царска конюшня, станала печално известна предишното лято с избухналия в нея пожар.
Мъжът й работи като деловодител в „ Особени парцели “ – службата, която дава отговор за някогашните царски парцели и по-късно става Управление безопасност и охрана (Пето управление н, а тя е надничарка – викат я да чисти, да мие порти и прозорци, да оказва помощ в кухнята, когато в двореца има банкети – в първите години след 9 септември 1944 година там се обитава Министерският съвет.
Когато има значими посетители, оправя стаите и леглата, в които ще преспят. С други думи, момиче за всичко, само че без обучение и специалност.
Когато техен комшия, някогашен царски тапицер, е изпратен на работа в киното, предлага на Иванка да отиде там като монтажист. Тя ненапълно е наясно какво би трябвало да прави, тъй като в Етрополе е пособия, когато идвало пътуващо кино, да лепи лентите.
Но за другите специалността монтажист е толкоз непозната, че вземат решение, че е нещо, обвързвано със строителството. Затова по време на купонната система, когато има три категории труд – ТФР (тежка физическа работа), ТР (тежка работа) и елементарни (учители, чиновници), я причисляват към ТР и получава по-големи дажби.
В киното вуйна Ванче се усеща като същинска дивачка измежду дъщерите и дамите на тогавашния елит – обута с туристически обувки и вълнени чорапи, облечена с домашно тъкани и преправени облекла. Затова пък единствено две били дамите, които се обучили за отрицателен монтажист.
Тъкмо с тази специалност 10 години по-късно Иванка Антонова постъпва в Българската национална телевизия при основаването й. Взима я първият общоприет шеф Борислав Петров, който също е работил в киното.
Вълко Червенков прерязва лентата на Телевизионната кула през 1959 година, което вуйна Ванче си спомня, малко по-късно си потеглят руските експерти и Българска национална телевизия остава без механически готови хора – цялостно е с актьори, само че те не могат да работят на пулт.
Директорът подрежда на Иванка Антонова да остави монтажа и да седне на пулта. Дават й и партийно предписание – няма не желая, няма недей…
Така я удостояват за асистент-режисьор, а след това и за режисьор. За по-младите читатели, това значи да ти признаят, че можеш да работиш избрана специалност, без да имаш нужното обучение.
Близо до властта
За да няма проблеми с Държавна сигурност по време на митинги и манифестации, от малкия екран вършат лист с правилни хора, които да образуват непрекъснати екипи за отразяване на значимите събития.
Иванка Антонова става режисьор таман на подобен екип. За 30 години в малкия екран, до 1987 година, когато се пенсионира, е отразявала всички тържества, зари, митинги, на които е участвал Тодор Живков, срещите му с държавни глави на други страни, както и конгресите на Българска комунистическа партия от Осмия нататък, работила е филмите за 50, 60 и 70-годишнината на Живков.
За неуморната си и виновна работа получава медал „ Кирил и Методий “, Златна значка на тогавашния Комитет за изкуство и просвета, става „ заслужил активист на културата “.
Близката работа с хората на властта й коства доста нерви и няколко закани за уволняване. Живите излъчвания крият своите опасности. Първо, техниката е тежка и тромава, второ, постоянно са вероятни гафове и режисьорът е този, който би трябвало да предотврати да не бъдат излъчени.
Точно подобен гаф се случва по време на първото посещаване на Чаушеску в България. Тодор Живков, тогава министър-председател, и гостът подписват контракт, след което Чаушеско става да си върви, без да си разменят досиетата, да се здрависат, да пият шампанско.
Нашият човек на няколко пъти го връща да застанат пред камерите. Накрая Чаушеску оставя чашата си в краката на оператора, при което закрива цялата камера с глава.
На другата камера се вижда по какъв начин Живков го гони, оставя своята чаша и също закрива екрана с глава. За да не се покаже тази криеница, Иванка пуска бланк /черен екран/ и стопира излъчването. И се стартира една…
Още неизлязла от едната ПТС пред Министерски съвет, с цел да се придвижи до другата, откъдето ще предава митинга с Живков и Чаушеску, й звъни тогавашният шеф на малкия екран Павел Писарев – като свърши всичко, да отиде да си получи заповедта за уволняване, подготвена е.
Във втората ПТС й звъни няколко пъти – да внимава да не оплеска отново нещата, колкото пъти покаже единия, толкоз пъти и другия, да търси ведри лица измежду публиката… А тя е сама на пулта, с едната ръка държи слушалката, с другата работи.
Казва му, че ще отиде да си вземе заповедта, а в този момент да я остави да си прави работата. Когато след края на митинга отива да инсталира за „ По света и у нас “, Писарев я среща в коридора на малкия екран, стиска й ръцете и ги целува.
„ Дай ми заповедта, нали ще ме уволняваш! – споделя му разтропан режисьорката. – Аз подобен политически гаф спасих, че хората не видяха цирка… Ако го бях пуснала, и тебе нямаше да те има! “
От гаф избавя и Борис Велчев по време на съвещание на Народното събрание. Той си пишел нещо, гледал надолу, само че камерата го хванала по какъв начин очите му са затворени, без да се виждат ръцете му.
По върховете станал скандал, че спи по време на съвещание. Иванка разгледала целия запис кадър по кадър и потвърдила, че не спи, а написа. После Велчев й се обадил и й благодарил, че го е избавила.
Никога не ходатайства пред Живков
Родители на Иванка и тези на Тодор Живков се познават от доста години – мъжете са служили в една рота. Оттам и дамите им – майката на вуйна Ванче и баба Маруца – също са си близки.
Когато идва в Етрополе, майката на Живков отсяда у Гръбчеви. В София, когато види Иванка към Докторската градина, я вика да си поприказват по тяхному, тъй като са й омръзнали „ напудрените софиянки “.
Мара Малеева, брачната половинка на Тодор Живков, била доста земен и непретенциозен човек, споделя вуйна Ванче. На събрания постоянно сядала на първия ред, не се качвала в президиума.
Не желала да я снимат и величаят като брачна половинка на първия човек в страната. За режисьорката било проблем, че ходела с костюмчета и като седнела, полата й се понадигала и изпод се виждали чорапите й – постоянно навити. Такова нещо, несъмнено, не можело да се демонстрира по малкия екран.
Колегите на Иванка Антонова знаели за познанството й с Живков и се опитвали да я накарат да ходатайства пред него за всякакви неща. Бутали й листчета по джобовете, да му ги съобщи, само че тя не посмяла нито един път. Брат й, генералът, я предизвестил, че разбере ли сходно нещо, персонално ще я изхвърли. И за себе си в никакъв случай нищо не поискала, въпреки че Живков нееднократно я питал има ли потребност от нещо.
Замалко не проваля среща с Муамар Кадафи
Като приближен режисьор на Първия, Иванка Антонова е в екипа, който отразява формалните му визити в чужбина – в Москва, Либия, Япония, Гърция. При първата аудиенция в Либия, вечерта на формалната среща всички са строени във фоайето и чакат – Живков, тя, журналистът Петър Кожухаров, един оператор и преводачка.
Кадафи се бави повече от 20 минути и всички се чудят за какво, до момента в който идва вицеконсулът и споделя двете дами да изоставен незабавно, тъй като либийците не желаят да влязат там, където има дами. После Живков се смял: „ Аз да очаквам 20 минути поради вас! “
По време на цялото посещаване вуйна Ванче се крила да не я срещне Кадафи, тъй като я предизвестили, че е смахнат и в положение да стане и да напусне диалозите поради нея. Когато пристигнал в България обаче, откакто завършило изявлението, се появила с две негови фотоси и си поискала подпис посредством преводача – да види, че в България дамите не са като в Либия, а са на почитание.
В богатия й персонален списък има подписи от сина на Фидел Кастро, от Егоров и Кантариев, които са забили знамето на Райхстага, от Ясер Арафат, от космонавтите Алексей Леонов, Георги Иванов, Николай Рукавишников, Александър Александров и доста други видни фигури.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ