Незрящ написа първия си роман
Иван Янев стреля с лък и играе шахмат
Сигурно е мъчно човек да си показа по какъв начин незрящ може да напише не една, а 13 книги. Трудно е, само че не е невероятно. И Иван Янев е образецът по какъв начин това се случва. На книжния пазар единствено преди дни се появи първият му разказ “Феникс ”. Книга, която разпростира въпроса с бежанците у нас, евтаназията като честен проблем, търговията с органи като незаконна активност, стигайки даже до любовта сред двама души от разнообразни светове, само че с еднообразно обречени ориси.
Иван е изключителна персона – значима за всички хора, които заради някаква причина в живота си са стигнали досега да се припознават в определението човек в неравностойно състояние. Всеки ден той потвърждава с интелекта и достиженията си, че този факт не е присъда. Историк, публицист, ръководител на българската федерация за “Спорт за хора със зрителни увреждания ”, първенец по “голбал ”, стреля с лък, играе шах на високо равнище и в това време е доста горделив с двете си дъщери – студентки, едната от тях към този момент го подари и с внуче.
Историята на Янев е като сюжет за филм. Той губи зрението си още когато е на 6 години. След детска игра с прашка, последвана от “лекарска недомислица ”, той ослепява изцяло. “Едно дете доста по-лесно превъзмогва подобен тежък удар, в сравнение с един възрастен човек. Надежда постоянно има, зависи защо я използваш. Просто моите очаквания станаха други очаквания ”, споделя той и споделя, че това, което му е отнето, е заменил с науката, спорта и обичта към фамилията.
Своята пристрастеност той в действителност намерил в спорта. През 2010 година стартира да стреля с лък, макар че не вижда целта. С помощта на тактилна стойка, която има опорна точка на ръката, както и със съдействието на треньора, той съумява да се научи да стреля и то сносно. Дори тази събота и неделя той ще е на съревнование в Кюстендил. “Всичко е в ръцете на стрелеца – да бъде съсредоточен и съгласуван. Едно трептене значи надалеч от центъра ”, изясни Янев. Голямата му фантазия е да продължи да се развива в този спорт и да реализира интернационалните триумфи.
Освен че се занимава със пукотевица с лък, Иван е капитан на националния тим на България по “голбал ”. Това е единственият параолимпийски спорт с тимове, който се практикува у нас и в който през 2009 година България печели бронзов орден на Европейското състезание в Португалия. Всъщност голбалът се играе в зала с размери 9 на 18 метра, а вратата се пази от трима състезатели, които я пазят от звънтяща топка.
Иван практикува и различен вид спорт за незрящи – “шоудаун ”, който е профилиран за хора с увреждания. Близък е до тениса на маса, само че при него топчето би трябвало да мине не над мрежа, а под централна разграничителна дъска, с цел да влезе в специфичен джоб.
Иван е огромен почитател и на шахмата, освен това от дете. Той е президент на Българската федерация по шах за хора със зрителни увреждания, а преди два месеца в София бе хазаин на международното състезание. На него българският тим зае 11-ото място, а Иван не скри, че очакванията му са били за влизане в осмицата. По античната игра се възпламенява още като дребен, преди случая, който трансформира живота му. Баща му го среща с фигурите от чернобялата дъска, а след години той прави това с дребната си дъщеря. Сега малко съжалява, че не е бил по-настоятелен, с цел да стане тя и професионален играч.
Един от най-тежките моменти в живота му е гибелта на неговия черен лабрадор Вита – кучето лидер, с което е непрекъснато години наред. И до момента – към този момент няколко години, откогато Вита я няма, той не смее да си вземе ново куче. “Причината е прочувствена, не съм си счупил белия бастун, не си променям мобилния телефон или преносимия компютър, това е нещо доста друго. Когато загубиш нещо правилно, нещо близко, нещо интелигентно – все едно си изгубил доста непосредствен човек. Когато изгубих майка си и татко си – аз не потеглих да си диря нови такива ”, по този начин Иван изяснява за какво към момента е самичък без четириног другар лидер.
Освен спорта и писането, смисъл в живота му дава и музиката. Той обожава българската поп музика, най-често слуша обичаните си реализатори Орлин Горанов и Мариана Попова. Сигурно ще е забавен и фактът, че той е работил и като специалист в Министерството на образованието, младежта и науката.
Денят на 41-годишният Иван е изцяло разграфен – той членува в редица неправителствени организации, които се борят за просветителната, трудовата и спортна интеграция на хората с увреждания. Председател на Спортен клуб за интеграция “Витоша ” (С.К.И. “Витоша ”). Освен всички занимания, той намира време и за обичаната си история. Иван въпреки всичко е историк, защитил е докторска дисертация по история, като постоянен докторант към Алма Матер. Продължава да написа научни изявления в региона на външната политика на България през Втората международна война. 13-те книги, които е написал до момента, са в региона на спорта и историята, за хората с увреждания. Първият си разказ “Феникс ” стартира през 2014 година и за четири години е реалност. Освен на книжен притежател, книгата е и в аудио версия, с цел да може да по-достъпна за читателите.
Как може човек да се занимава с толкоз доста неща – това го питат приятелите му. “Може, за мен няма невъзможни неща ”, безапелационен е Иван.
Сигурно е мъчно човек да си показа по какъв начин незрящ може да напише не една, а 13 книги. Трудно е, само че не е невероятно. И Иван Янев е образецът по какъв начин това се случва. На книжния пазар единствено преди дни се появи първият му разказ “Феникс ”. Книга, която разпростира въпроса с бежанците у нас, евтаназията като честен проблем, търговията с органи като незаконна активност, стигайки даже до любовта сред двама души от разнообразни светове, само че с еднообразно обречени ориси.
Иван е изключителна персона – значима за всички хора, които заради някаква причина в живота си са стигнали досега да се припознават в определението човек в неравностойно състояние. Всеки ден той потвърждава с интелекта и достиженията си, че този факт не е присъда. Историк, публицист, ръководител на българската федерация за “Спорт за хора със зрителни увреждания ”, първенец по “голбал ”, стреля с лък, играе шах на високо равнище и в това време е доста горделив с двете си дъщери – студентки, едната от тях към този момент го подари и с внуче.
Историята на Янев е като сюжет за филм. Той губи зрението си още когато е на 6 години. След детска игра с прашка, последвана от “лекарска недомислица ”, той ослепява изцяло. “Едно дете доста по-лесно превъзмогва подобен тежък удар, в сравнение с един възрастен човек. Надежда постоянно има, зависи защо я използваш. Просто моите очаквания станаха други очаквания ”, споделя той и споделя, че това, което му е отнето, е заменил с науката, спорта и обичта към фамилията.
Своята пристрастеност той в действителност намерил в спорта. През 2010 година стартира да стреля с лък, макар че не вижда целта. С помощта на тактилна стойка, която има опорна точка на ръката, както и със съдействието на треньора, той съумява да се научи да стреля и то сносно. Дори тази събота и неделя той ще е на съревнование в Кюстендил. “Всичко е в ръцете на стрелеца – да бъде съсредоточен и съгласуван. Едно трептене значи надалеч от центъра ”, изясни Янев. Голямата му фантазия е да продължи да се развива в този спорт и да реализира интернационалните триумфи.
Освен че се занимава със пукотевица с лък, Иван е капитан на националния тим на България по “голбал ”. Това е единственият параолимпийски спорт с тимове, който се практикува у нас и в който през 2009 година България печели бронзов орден на Европейското състезание в Португалия. Всъщност голбалът се играе в зала с размери 9 на 18 метра, а вратата се пази от трима състезатели, които я пазят от звънтяща топка.
Иван практикува и различен вид спорт за незрящи – “шоудаун ”, който е профилиран за хора с увреждания. Близък е до тениса на маса, само че при него топчето би трябвало да мине не над мрежа, а под централна разграничителна дъска, с цел да влезе в специфичен джоб.
Иван е огромен почитател и на шахмата, освен това от дете. Той е президент на Българската федерация по шах за хора със зрителни увреждания, а преди два месеца в София бе хазаин на международното състезание. На него българският тим зае 11-ото място, а Иван не скри, че очакванията му са били за влизане в осмицата. По античната игра се възпламенява още като дребен, преди случая, който трансформира живота му. Баща му го среща с фигурите от чернобялата дъска, а след години той прави това с дребната си дъщеря. Сега малко съжалява, че не е бил по-настоятелен, с цел да стане тя и професионален играч.
Един от най-тежките моменти в живота му е гибелта на неговия черен лабрадор Вита – кучето лидер, с което е непрекъснато години наред. И до момента – към този момент няколко години, откогато Вита я няма, той не смее да си вземе ново куче. “Причината е прочувствена, не съм си счупил белия бастун, не си променям мобилния телефон или преносимия компютър, това е нещо доста друго. Когато загубиш нещо правилно, нещо близко, нещо интелигентно – все едно си изгубил доста непосредствен човек. Когато изгубих майка си и татко си – аз не потеглих да си диря нови такива ”, по този начин Иван изяснява за какво към момента е самичък без четириног другар лидер.
Освен спорта и писането, смисъл в живота му дава и музиката. Той обожава българската поп музика, най-често слуша обичаните си реализатори Орлин Горанов и Мариана Попова. Сигурно ще е забавен и фактът, че той е работил и като специалист в Министерството на образованието, младежта и науката.
Денят на 41-годишният Иван е изцяло разграфен – той членува в редица неправителствени организации, които се борят за просветителната, трудовата и спортна интеграция на хората с увреждания. Председател на Спортен клуб за интеграция “Витоша ” (С.К.И. “Витоша ”). Освен всички занимания, той намира време и за обичаната си история. Иван въпреки всичко е историк, защитил е докторска дисертация по история, като постоянен докторант към Алма Матер. Продължава да написа научни изявления в региона на външната политика на България през Втората международна война. 13-те книги, които е написал до момента, са в региона на спорта и историята, за хората с увреждания. Първият си разказ “Феникс ” стартира през 2014 година и за четири години е реалност. Освен на книжен притежател, книгата е и в аудио версия, с цел да може да по-достъпна за читателите.
Как може човек да се занимава с толкоз доста неща – това го питат приятелите му. “Може, за мен няма невъзможни неща ”, безапелационен е Иван.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ