Иван Яхнаджиев: Името показва какво ще е бъдещето на човека
Иван Яхнаджиев: Името демонстрира какво ще е бъдещето на индивида
Ивановден е. Днес честват стотици хора, които носят това име и производните му. Това е и мотивът да ви срещнем с художника-авангардист и основателя на бодиарта преди 25 години Иван Яхнаджиев. Дълги години той чества в Рим при сина му Александър, който е повече публицист в сравнение с художник. За втора поредна година обаче на именния си ден е в София. Отиваме в дома му, чиито стени са окичени с картините му. Те изобилстват от цветове, тъй като съгласно Яхнаджиев цветното ще избави света.
БГНЕС: Как се чувствате на именния си ден?
Иван Яхнаджиев: Супер, като на всеки имен ден, той е народен празник. Като излезеш на улицата всички те поздравяват. За мен Ивановден е значим празник, тъй като нося името на моята баба, която преди 70 години е умряла в една злополука, пътувайки с трен от Казанлък към София. Всъщност единствено това е останало от нея –името. За мен това е нещо и мистично, и забавно. Много е значимо името, което ще му сложат на човек. В него има нещо, което демонстрира бъдещето.
БГНЕС: Как бихте изобразил на картина или върху тяло Ивановден?
Иван Яхнаджиев: Изобразяването е част от живота, част от това, което се случва денем, това което ти се случва през нощта. То е прекарване, то не може да се каже, че е застинало и ти да го нарисуваш. Сигурно едно време по този начин е било, само че в този момент времето е динамично и картината, и цветовете, и формите приказват. Те пишат това, което искаш да кажеш и това е посланието към този, който желае да го види.
БГНЕС: Как би изглеждал Ивановден?
Иван Яхнаджиев: Мисля че на първо място, може би тъй като съм художник, ще е пъстър. Това ми липсва в живота. Когато вървя в чужбина и се връщам си споделям: „ Абе тук е доста цветно, доста е хубаво ”. Когато дойда в ателието си споделям, че ще си направя един Париж, един Рим в моето ателие, с цветовете, с това, което съм видял там ще го пренеса тук в картините и ще си направя един мой свят. Обикновено художникът си прави един собствен свят, в който си живее, тъй като не може да живееш на всички места, а и нямаш опция.
БГНЕС: На Ивановден ще се съберете ли с близки и познати или ще останете във вашия свят?
Иван Яхнаджиев: Мисля, че ще остана в моя свят, тъй като нямам доста родственици тук. Предпочитам да се затворя в себе си и да преживея празника както аз желая. Преди години доста постоянно ме поздравяваше Джони Холидей, тъй като и той имаше имен ден, само че той умря и ми липсва неговото позвъняване.
БГНЕС: Освен, че рисувате, работите и с деца. Разкажете ни повече за това?
Иван Яхнаджиев: В момента повеждам школа в Италианския колеж в Горна баня. Тук е и една моя ученичка Бея (дъщеря на Джуди Халваджиян, бел. ред.), която реши да пристигна и да ми нарисува нещо за Ивановден. Какво върша ли? Това е нещо, което ме кара да вдишвам с цялостни гърди, тъй като децата са непринудени, доста почтени към теб, доста откровени и това доста ми харесва. Много ми харесва да поддържам връзка с тях, да приказваме, да се гоним, да се караме.
БГНЕС: Допада ли ви тяхното виждане за изкуството?
Иван Яхнаджиев: Както споделя Цена Бояджиева за нейния дядо, когато децата претворяват картините на Златю Бояджиев, тя ги вижда с други очи, по този начин става и при мен. Едно съм знаел за Златю и когато виждам децата по какъв начин го вършат собствен, това нещо доста ми харесва.
Неотдавна, по концепция на Цена Бояджиева направих една забавна галерия в Софийската филхармония. Показах мои картини правени в Ню Йорк преди месец. Изложих освен картините, само че и фотоси, които демонстрират къде съм рисувал тези картини – по улиците, в изложба „ МоМА ” в Манхатън, в Гугенхайм, в галерията „ Бостън ” и там ми позволиха да фотографирам моите картини на фона на картини на Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Едуар Мане, Анри Матис. Преди две седмици синът ми Александър, който е повече публицист направи една галерия в Рим. Той продължава да рисува. В Рим го заведе точно рисуването и камерата на оператора Наско (оператор в БГНЕС, бел. ред.), който го снима за първи път преди 25 години тук.
БГНЕС: Какво харесват днешните хора?
Иван Яхнаджиев: На 70 години мога да си разреша да кажа, че към този момент хората харесват името. Името е нещо немаловажно за българския консуматор, което е добре и има късмет да тръгнем по международния път за картините.
БГНЕС: Вие сте основателят на бодиарта в България. Кого не успяхте да нарисувате, а доста искахте?
Иван Яхнаджиев: Исках да обрисувам порнозвездата Чичолина преди време, само че тя изиска първо доста пари. При един идващ диалог сподели, че е стара и нещата се размиха. Тя е международна звезда и е мъчно човек да стигне до нея. Но другояче, това, че съм се докоснал до тялото на Аня Пенчева за мен е едно благосъстояние. Докоснах се и до десетки други както у нас, по този начин и по света. Бодиартът е една магия, която беше доста непредвидена за България преди толкоз години, само че след това се хареса от хората и разкрепости визията им за изкуство в тази област.
БГНЕС: Каква е разликата от това да рисуваш върху живо тяло и платното?
Иван Яхнаджиев: Няма го медиаторът платното. Рисуваш напряко върху тялото на модела и това ти дава опция да усетиш топлината на тялото, да усетиш по какъв начин съхнат боите. Освен това тялото е многоизмерно, а не разрешава да се рисува двуизмерно или триизмерно както върху платното. Бодиартът е един разговор сред мен и модела в продължение на часове. В никакъв случай не би трябвало да се влюбваш в модела си, тъй като това е работа. Сядаш и започваш да работиш, тъй като десетки хора чакат да видят какво си направил.
БГНЕС: Опитвал ли сте да рисувате върху мъж?
Иван Яхнаджиев: Имаше един български културист, само че не потегли работата. Най-вероятно, тъй като съм мъж и тъй като няма това лъчение, което има една жена. Напоследък започнах да залепвам колажи върху тялото и се получава още по-добре. Доусъвършенствам бодиарта. Аз върша български бодиарт, а за мен това е българската рогозка, китеникът и мисля, че в това ми е триумфът.
БГНЕС: Във семейството ви има думата „ яхнал ”, какво сте яхнал?
Иван Яхнаджиев: Мисля, че съм яхнал проблемите си и времето, и тъкмо това не е най-хубавото, тъй като когато яхаш нещо, постоянно има и ритници. /БГНЕС
Ивановден е. Днес честват стотици хора, които носят това име и производните му. Това е и мотивът да ви срещнем с художника-авангардист и основателя на бодиарта преди 25 години Иван Яхнаджиев. Дълги години той чества в Рим при сина му Александър, който е повече публицист в сравнение с художник. За втора поредна година обаче на именния си ден е в София. Отиваме в дома му, чиито стени са окичени с картините му. Те изобилстват от цветове, тъй като съгласно Яхнаджиев цветното ще избави света.
БГНЕС: Как се чувствате на именния си ден?
Иван Яхнаджиев: Супер, като на всеки имен ден, той е народен празник. Като излезеш на улицата всички те поздравяват. За мен Ивановден е значим празник, тъй като нося името на моята баба, която преди 70 години е умряла в една злополука, пътувайки с трен от Казанлък към София. Всъщност единствено това е останало от нея –името. За мен това е нещо и мистично, и забавно. Много е значимо името, което ще му сложат на човек. В него има нещо, което демонстрира бъдещето.
БГНЕС: Как бихте изобразил на картина или върху тяло Ивановден?
Иван Яхнаджиев: Изобразяването е част от живота, част от това, което се случва денем, това което ти се случва през нощта. То е прекарване, то не може да се каже, че е застинало и ти да го нарисуваш. Сигурно едно време по този начин е било, само че в този момент времето е динамично и картината, и цветовете, и формите приказват. Те пишат това, което искаш да кажеш и това е посланието към този, който желае да го види.
БГНЕС: Как би изглеждал Ивановден?
Иван Яхнаджиев: Мисля че на първо място, може би тъй като съм художник, ще е пъстър. Това ми липсва в живота. Когато вървя в чужбина и се връщам си споделям: „ Абе тук е доста цветно, доста е хубаво ”. Когато дойда в ателието си споделям, че ще си направя един Париж, един Рим в моето ателие, с цветовете, с това, което съм видял там ще го пренеса тук в картините и ще си направя един мой свят. Обикновено художникът си прави един собствен свят, в който си живее, тъй като не може да живееш на всички места, а и нямаш опция.
БГНЕС: На Ивановден ще се съберете ли с близки и познати или ще останете във вашия свят?
Иван Яхнаджиев: Мисля, че ще остана в моя свят, тъй като нямам доста родственици тук. Предпочитам да се затворя в себе си и да преживея празника както аз желая. Преди години доста постоянно ме поздравяваше Джони Холидей, тъй като и той имаше имен ден, само че той умря и ми липсва неговото позвъняване.
БГНЕС: Освен, че рисувате, работите и с деца. Разкажете ни повече за това?
Иван Яхнаджиев: В момента повеждам школа в Италианския колеж в Горна баня. Тук е и една моя ученичка Бея (дъщеря на Джуди Халваджиян, бел. ред.), която реши да пристигна и да ми нарисува нещо за Ивановден. Какво върша ли? Това е нещо, което ме кара да вдишвам с цялостни гърди, тъй като децата са непринудени, доста почтени към теб, доста откровени и това доста ми харесва. Много ми харесва да поддържам връзка с тях, да приказваме, да се гоним, да се караме.
БГНЕС: Допада ли ви тяхното виждане за изкуството?
Иван Яхнаджиев: Както споделя Цена Бояджиева за нейния дядо, когато децата претворяват картините на Златю Бояджиев, тя ги вижда с други очи, по този начин става и при мен. Едно съм знаел за Златю и когато виждам децата по какъв начин го вършат собствен, това нещо доста ми харесва.
Неотдавна, по концепция на Цена Бояджиева направих една забавна галерия в Софийската филхармония. Показах мои картини правени в Ню Йорк преди месец. Изложих освен картините, само че и фотоси, които демонстрират къде съм рисувал тези картини – по улиците, в изложба „ МоМА ” в Манхатън, в Гугенхайм, в галерията „ Бостън ” и там ми позволиха да фотографирам моите картини на фона на картини на Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Едуар Мане, Анри Матис. Преди две седмици синът ми Александър, който е повече публицист направи една галерия в Рим. Той продължава да рисува. В Рим го заведе точно рисуването и камерата на оператора Наско (оператор в БГНЕС, бел. ред.), който го снима за първи път преди 25 години тук.
БГНЕС: Какво харесват днешните хора?
Иван Яхнаджиев: На 70 години мога да си разреша да кажа, че към този момент хората харесват името. Името е нещо немаловажно за българския консуматор, което е добре и има късмет да тръгнем по международния път за картините.
БГНЕС: Вие сте основателят на бодиарта в България. Кого не успяхте да нарисувате, а доста искахте?
Иван Яхнаджиев: Исках да обрисувам порнозвездата Чичолина преди време, само че тя изиска първо доста пари. При един идващ диалог сподели, че е стара и нещата се размиха. Тя е международна звезда и е мъчно човек да стигне до нея. Но другояче, това, че съм се докоснал до тялото на Аня Пенчева за мен е едно благосъстояние. Докоснах се и до десетки други както у нас, по този начин и по света. Бодиартът е една магия, която беше доста непредвидена за България преди толкоз години, само че след това се хареса от хората и разкрепости визията им за изкуство в тази област.
БГНЕС: Каква е разликата от това да рисуваш върху живо тяло и платното?
Иван Яхнаджиев: Няма го медиаторът платното. Рисуваш напряко върху тялото на модела и това ти дава опция да усетиш топлината на тялото, да усетиш по какъв начин съхнат боите. Освен това тялото е многоизмерно, а не разрешава да се рисува двуизмерно или триизмерно както върху платното. Бодиартът е един разговор сред мен и модела в продължение на часове. В никакъв случай не би трябвало да се влюбваш в модела си, тъй като това е работа. Сядаш и започваш да работиш, тъй като десетки хора чакат да видят какво си направил.
БГНЕС: Опитвал ли сте да рисувате върху мъж?
Иван Яхнаджиев: Имаше един български културист, само че не потегли работата. Най-вероятно, тъй като съм мъж и тъй като няма това лъчение, което има една жена. Напоследък започнах да залепвам колажи върху тялото и се получава още по-добре. Доусъвършенствам бодиарта. Аз върша български бодиарт, а за мен това е българската рогозка, китеникът и мисля, че в това ми е триумфът.
БГНЕС: Във семейството ви има думата „ яхнал ”, какво сте яхнал?
Иван Яхнаджиев: Мисля, че съм яхнал проблемите си и времето, и тъкмо това не е най-хубавото, тъй като когато яхаш нещо, постоянно има и ритници. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ