Иван Вазов е обединил в един дух, едно съзнание и

Иван Вазов е обединил в един дух, едно схващане и една мисъл своя народ, сподели Елин Иванов, внук на писателя Елин Пелин, на честването на 176-годишнината от рождението на Вазов. Церемонията, проведена от Националния книжовен музей, се състоя пред паметника на Патриарха на българската литература в градинката на църквата „ Света София “.

Атанас Капралов, шеф на Националния книжовен музей, показа биографията на Вазов, неговото творчество и каузи за модернизирането на българското обучение.

„ Още приживе Иван Вазов е сравняван с най-светлите имена на европейската литература. Със словото си той е формирал националното съзнание на българите “, сподели Капралов.

Директорът на Националния книжовен музей означи, че тази година къщата музей „ Иван Вазов “ - най-старият книжовен музей в София отбелязва 100-годишнина от отварянето си за гости. След церемонията в музея бе показан нов двуезичен аудиогид към обновената експозиция по план, финансиран от Министерството на културата.

„ Нека отдадем респект на Патриарха на българската литература, който в един от последните си стихове изпя „ Българийо, аз всичко тебе дадох: душа, сърце, обич, зари небесни, от теб признати – върнах ти ги в песни “, сподели в умозаключение Капралов, цитирайки стихове из „ Съзерцание “ на Иван Вазов.

„ Много малко са личностите в историята на света, които съумяват да обединят в един дух, едно схващане и една мисъл своя народ “, сподели Елин Иванов, внук на Елин Пелин, първи организатор на къщата музей „ Иван Вазов “. Според него това дело е една от най-големите заслуги на Вазов.

„ Преди Иван Вазов ние нямаме литература. Имаме книжнина. С Иван Вазов имаме литература. Той е един вселенски създател, той е горделивост освен за България, а и за света и за цялата международна просвета “, сподели още Иванов.

Внукът на Елин Пелин описа, че по време на бомбардировките на София през Втората международна война дядо му избавя стъкленицата със сърцето на Вазов, оставяйки личния си списък да изгори дружно с ръкописа на незавършения ръкопис на романа „ Земя “ в бомбардираната къща музей.

Атанас Капралов прочете приветствен адрес от президента на България Илияна Йотова.

„ Днес с голяма благодарност и надълбоко почитание отдаваме почитта си пред Патриарха на българската литература и към величавия му принос към отечеството. Поетът го обичаше от сърце “, се споделяше в словото на Йотова. „ В сложни времена стиховете на Иван Вазов са пламъкът, поддържащ жив духа на свободата. Творчеството му устоя на вековете и носи в себе си прославата на героизма и на хубостта на България. То ни зарежда с общочовешките полезности и е благосъстояние в културното ни завещание. Вазов и през днешния ден въодушевява генерации българи да обичат и пазят родния език “, гласи приветствения адрес на президента.

„ Патриархът на българската литература е формирал светогледа на генерации българи “, сподели зам.-кметът на Столична община Ирина Дакова.

Проф. Боян Ангелов, ръководител на Съюза на българските писатели, напомни, че през 1904 година Вазов дава концепция за основаване на Сдружение на писателите. Когато през 1913 година е основан Съюзът на българските писатели, Вазов става негов почетен член и през 1919 година – почетен ръководител.

„ Това което трансформира един създател в вечен е това, че той отразява събития, които имат нетленно начало, нетленно минало и бъдеще, което няма своите граници “, сподели проф. Ангелов.

Той напомни, че тази година честваме 150-годишнината от експлоадирането на Априлското въстание и от подвига на Христо Ботев, като съгласно неговите думи Вазов е писателят, който обезсмъртява тези две исторически събития.

Според Ангелов, творчеството на Вазов е обезсмъртило българския език и го е трансформирало в славата на нашия народ.

Песента „ Де е България “ по стихове на Вазов и музика на Панайот Пипков извършиха децата от Народно читалище „ Васил Левски 1928 година “ и театрално студио „ Бръмбартисти “, с началник София Петкова. Децата рецитираха стихотворенията на Вазов „ Аз съм българче “, „ Отечество общително “, „ Средец “, „ Училище “, „ Песента на синчеца “, „ Молитва “ и „ Българският език “.

Стихове от „ Моите песни “ на Вазов прозвучаха на британски, гръцки, шведски, корейски, чешки и украински, в превод на студенти от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.

Сред присъстващите на събитието бе зам.-министърът на културата доцент Пламен Славов.

Цветя и венци бяха поднесени на паметника на Патриарха на българската литература от Министерството на културата, Столичната община, Съюза на българските писатели, Националния книжовен музей, Народно читалище „ Пенчо Славейков “ и признателни жители и фенове на Вазовото слово.