Георги Господинов: Вазов е голямото българско утешение
„ Иван Вазов е огромното българско успокоение. Големият български утешител “.
Това написа във Фейсбук най-успешният актуален български публицист по мотив на днешната дата , на която се навършват. Публикуваме цялостния му коментар без редакторска интервенция :
„ Има писатели, които измислят персоналните мемоари на един народ. Вероятно във всяка литература е по този начин. В нашата, коства ми се, това е Вазов…
Ако народите в действителност сънуват, то някой безусловно написа техните сънища. Нашите сънища могат да бъдат писани най-малко от трима огромни – Ботев, Яворов и Вазов. Има значение в чий сън пребиваваш. И в чии безсъници.
Пред Ботев постоянно сме във виновност. Яворов ни препраща в бездните на личните ни контузии. Къде в тази света троица на българската литература е Вазов?
Вазов е огромното българско успокоение. Големият български утешител.
Знам, че този отговор не е юбилеен, не е задоволително сантиментален. Утешението не се счита за героически жест. Героическо в тукашния канон постоянно е било друго.
Нека го кажа отново. Вазов е огромното българско успокоение. Първо, утешението, че имаме литература във всичките й родове и жанрове, написана „ в чистий искра ” на българския език.
Второ, има времена, когато литературата би трябвало да окуражава, да зове, да взема решение проблеми на нацията. Това са по-лесните времена. Вазов е минал през тях. Но същински огромната литература се познава след „ гърма на успехите ”, когато ентусиазмът е привършен и „ линее нашто потомство ”, а героите са забравени.
Само да загатна, че последният ред на едно от най-светлите, любовни към отечеството стихотворения, писани в миналото – „ Отечество общително, по какъв начин хубаво си ти… ”, та последният ред гласи: „ и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци. ” В скоби, като приказваме за Вазов, дано признаем правото му на горест. Защото единствено при позналия тъгата и разочарованието можеш да намериш разтуха за личната си горест. …
из Невидимите рецесии, 2013
На тази дата си отива Иван Вазов преди 103 години. “
Българската история с Румен Петков: Самуил против Василий II – съдбоносната борба при Ключ
