Иван Цонов: Навремето Валентин Йорданов се отказа от европейските първенства заради мен
Иван Цонов, един от огромните ни състезатели по битка, гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+. Той е европейски отличник, отвоювал общо 6 медала от континенталните шампионати в най-древния спорт. В неговата визитка има също и сребро от олимпийските игри в Сеул през 1988 година. За игрите в Южна Корея смъква 10 кг, с цел да избяга от категорията на феноменалния Валентин Йорданов. И тогава значително експерти предсказват, че организмът му няма да понесе изтощението и го чака неуспех. След края на кариерата си Цонов незабавно изкачи още един връх, като стана първият треньор №1 на България през новия век. Когато беше на поста старши треньор на националите по свободна битка, България ликува с отборната купа на международния шампионат в София.
- Здравей, Иване! Отмина европейското състезание в Каспийск. Ти си част от щаба в свободния жанр, само че не беше в Русия. Предполагам отдалечено си следил всичко?
- Да, следих шампионата. Виждате какви са резултатите. Искам да взема отношение за свободната битка. Представихме се доста неприятно и не взехме орден може би поради промяната на поколенията. Участвахме с доста дебютанти, към този момент изпробваме втори състав. Гледаме да участваме с най-хубавото, с което разполагаме сега, само че нашият състав е подмладен и не може да се чакат огромни резултати. Имаме единствено един умел играч, който е на 30 години. Разчитахме на него да вземе орден, само че и той се огъна.
- Владимир Дубов?
- Да, в категория до 61 кг, която е неолимпийска.
- Смята се, че България в никакъв случай няма да може да върне позициите си световно в международния спорт. Същото очевидно към този момент важи и за битката. Приемаш ли това мнение?
- Със промяната на поколението и с новите технологии, които влязоха във всички спортни среди ми прави усещане, че сега България отстъпва като цяло във всеки един спорт. Резултатите се виждат през годините. Стремим се да задържим някакво равнище в целия спорт въз основата на резултатите на интернационалната сцена. Но това са единици и в самостоятелни, и в групови спортове. Специално при нас, в свободната битка, ни следва доста работа, само че е доста мъчно да се върнем на позициите от преди 30-40 години.
- Тогава спортът в действителност беше държавна политика. И в битката да вземем за пример имахме по трима-четирима равностойни състезатели в една категория. Сега имаме общо трима-четирима класни борци.
- Тогава като цяло имаше вътрешна конкуренция, която беше основана от работата в клубовете.
- Нещата ми наподобяват като във футбола, където бяхме четвърти в света, а в този момент сме четвърти в квалификационната група.
- Да, преди години имахме доста положително потомство във всички спортове. Доказано е въз основата на резултатите и написаната история в спорта. Но в този момент е доста по-трудно. Действително се отделят доста средства за спорта, само че е доста по-трудно за работа. В свободната битка идват доста млади състезатели, които не са подготвени за огромни шампионати. Нямаме водачи, нямаме бойци, които да покажат това на интернационалния тепих.
- Клубовете не създават класни състезатели - това ли е казусът?
- Ние разчитаме единствено на лагери с националния тим. А в него в свободния жанр са единствено 12 индивида - това е трагично. Вкарваме млади състезатели за обиграване, само че те не могат да схванат, че всяко състезание е друго и би трябвало да се готвят. За да получат резултат, би трябвало да се готвят и да мислят малко по-професионално.
- Как тогава една някогашна соцстрана като Унгария, сходна по население и територия на България, съумя да резервира спорта си на елитно равнище?
- На този въпрос не мога да отговоря, тъй като нямам информация за Унгария. От последната олимпиада те имат доста положителни класирания в разнообразни спортове, само че може би са си запазили структурите и управлението във всеки един тип спорт, с цел да имат такива резултати.
- Сега има пари за националните тимове, огромни награди също, само че няма кой да ги вземе...
- Да, фактически е по този начин. На нас ни следва доста работа, тъй като сме подмладили състава и не може за негативно време да създадем резултат. Ще се стремим вероятно отсега нататък да имаме резултати, само че няма да са тези, които бяха преди години. Преди 20-30 години бяхме втора мощ в света в битката.
- През 2001 година, когато ти беше отпред на националите, България ликува като №1 в света. Какво се промени от този момент до момента?
- Може би съм имал шанс в тази година, в която като млад треньор застанах отпред на националния тим. Изпробвах за една година 40 състезатели, имаше огромно присъединяване и от състезатели от непознати тимове, които в този момент също идват на подготовка в България. Тогава нашата генерация състезатели бяха подготвени, имаха някаква класа, а сега младите, които вкарваме в националния отбор, нямат построен жанр. Това е разликата сред тогава и в този момент.
Боркините ни отпътуваха за Япония
Самолетът на девойките излетя рано тази заран
- Това не е ли естествен развой? В България клубовете изнемогват, а примерно в Съединени американски щати всеки лицей има тим по битка. В Русия, в Кавказ подготвителните зали са на по три-четири етажа. Да не приказваме за Иран, където има 5 милиона картотекирани борци...
- Моето мнение е, че би трябвало да си променим мисленето. Трябва да работят всички клубове и треньорите в националния тим, а не да търсим кой е отговорен, че битката отива на назад във времето. Трябва да се работи с вероятност, с цел да имаме резултати.
- Не е проблем единствено за битката. Всички самостоятелни спортове споделят, че клубовете по страната нямат средства и не могат да се оправят.
- Действително е мъчно. Разговарям с сътрудници, които работят в клубовете. Трудно е, тъй като имат подготвителни групи - деца, момчета и когато пристигна време за съревнование, нямат средства да ги закарат на републикански шампионат. Оттам потеглят нещата. Когато не се сътвори конкуренция на републиканско състезание, е по-трудно за треньорите в националния тим да работят с тези състезатели. А и идват механически неготови.
- Нека поговорим за твоята кариера. Не смяташ ли, че изтегли допустимо най-късата съчка с това, че беше в една категория с най-техничния герой в света Валентин Йорданов?
- Не, не скърбя за това нещо. Даже може би е било по-добре за мен, че съм попаднал в тази категория, в която е най-силният герой в света. Учил съм се от него и от мои сътрудници по време на лагери в националния тим, тъй като влязох в отбора млад, още през 1985 година Една-две години нямаше кой да ги надвие на подготовка. Полека-лека израснах около тях. Когато има водачи и борци от висока класа, а един играч желае да стигне това равнище, той копира сътрудника си, взима някои тънкости. Тогава треньорите работеха по-лесно, в сравнение с в този момент.
- Твърди се, че при започване на 90-те години Валентин Йорданов се отхвърля да взе участие на европейски шампионати след 7 извоювани трофеи, с цел да даде късмет за изява на теб. Така ли е?
- Да, фактически е по този начин. Благодаря му за това нещо. Ние си помагахме взаимно. Когато имах опция, участвах на подготовка за огромни шампионати с него. Даже преди да излезе на тепиха на олимпиадата дружно загрявахме. Помогнал ми е да реализира тези резултати. Когато тренираш с класен играч, виждаш на какво равнище си и си убеден, излизайки на интернационалния тепих. Спокоен си и знаеш, че ще има резултати - дали трети, втори или първи няма никакво значение.
- Ликуваш с европейската купа незабавно, откакто ти се дава късмет - през 1992 година в Унгария. Очакваше ли го?
- Бях добре квалифициран за това съревнование и резултатът го демонстрира.
- Как съумя да свалиш 10 кг в Сеул? Звучи чудовищно в случай, че си свалил от 58 кг до най-леката - 48 кг. Разкажи ни.
- Този интервал ми беше доста сложен. Два месеца преди олимпиадата в Сеул разговарях със старши треньора Янчо Патриков, лека му пръст. Каза ми да опитам в по-долна категория, тъй като пет години преди този момент се борех на 52 кг и бях международен първенец за юноши до 20 година Трудно ми беше, тъй като тогава кантарът беше три дни. Две години не бях взел участие при мъжете. Бях на игрите на благосклонност като втори играч. Станахме втори на отборните срещи, като надвихме Америка. Изобщо не бях свалял на 48 кг. Режимът беше пъклен.
- За какъв брой време ги смъкна?
- За два месеца. Отделно имах преборвания в националния тим кой ще вземе присъединяване за олимпиадата с моя сътрудник Мариян Недков. Той също беше доста добър герой, има медали от международни и европейски шампионати. Тогава претърпя интервенция на крайници поради менискус. Треньорите бяха взели решение да вършим три битки - който вземе две, ще взе участие. Около месец и половина правихме контролни битки със съдии. Аз взех двете битки и взеха решение аз да вземам участие.
- Най-критичният миг по кое време беше?
- До последно не знаех какво съставлява залата - дали е кръгла, дали е квадратна, дали е правоъгълна. Когато свърши надпреварата, видях, че залата е кръгла. Интересуваше ме тепихът и съперниците. Понякога човек попада в такава рецесия, че не го интересува безусловно нищо.
- Съжаляваш ли за нещо в кариерата си?
- Не.
- А действително имаше ли късмет да станеш олимпийски първенец?
- Допуснах много неточности във финалната битка. Може би поради младостта, тъй като бях на 22 години, не си направих вярно тактиката. Най-голямата ми неточност е, че не можах да загрея вярно за финалната среща. Направих загряване 13-14 минути преди да се боря и може би времето беше малко.
Петър Касабов: Огромен интерес и топло посрещане в Окаяма! Благодарим на домакините си
Япония посрещна националките по битка с кисело мляко
- От кого загуби?
- От Кобаяши (Япония) с 4:14. Накрая бях в сериозна обстановка и избягах от туш.
- Стигна до международния връх като треньор през 2001 година. Как се усещаше в този интервал, когато България победи с два златни медала в София?
- Искам да благодаря на състезателите, които взеха присъединяване на международното в София. От това потомство излязоха много медалисти от европейски и международни шампионати. Първите пет-шест месеца ми беше мъчно, тъй като от играч и техен сътрудник, прекосих към треньорството. Трябваше да се приспособявам, да има отдалеченост сред играч и треньор. След това привикнах и мисля, че нямах никакви проблеми. Сега имаме по-големи проблеми с младите състезатели, в сравнение с преди. Те бяха по-дисциплинирани и знаеха за какво са в националния тим.
- Защо след олимпиадата в Пекин през 2008 година реши да се оттеглиш, макар че България завоюва общо 5 медала на тези игри, от които 4 в битката и 2 в свободния жанр?
- Бях взел решението година по-рано и бях уведомил господин Йорданов, тогавашния ръководител на БФ Борба. Причината е, че от 2005 година до през днешния ден моето семейство живее в Люксембург. Жена ми почна работа там, щерка ми учеше в европейско учебно заведение и бях заставен да направя пауза и да отида при фамилията си. Съжалявам, че предните години непрекъснато бях на лагери с националния тим и нямах време да им обърна внимание. Мисля, че решението бе вярно.
- Разкажи ни за Люксембург. Как попадна там?
- Една дребна страна, херцогство. Първата година жена ми не беше с непрекъснат контракт. Следващата година се яви на проби. Тя работи в Европейската комисия като държавен чиновник, а там инцидентни хора няма. Стана през 2006 година с конкурс. Тя попадна на тази работа от една публикация във вестник " Труд ". Яви се на един конкурс, който беше проведен в България. Завършила е Френска лингвистика и знае британски като втори западен език. Извикаха я на изявление и стартира работа.
- Защо не направи народен тим по битка на Люксембург?
- Не говорех никакъв език и четири години и половина ходех на френски. Има доста положителни условия за проучването на езици. Може да се запишете на британски, люксембургски, френски... Аз заложих на френския, тъй като в учебно заведение също го изучавах. Там люксембургският е всекидневен език. Където и да попаднеш - в болница или ресторант, се приказва на френски или британски. Имат федерация по битка, само че те не развиват битката. Започнаха да я развиват едвам в този момент през последните шест месеца. Доста време не си плащаха таксите на интернационалната федерация. Не знам каква е повода, имат си техни визии, че спортът е за здраве. Те не търсят огромни резултати, както ние. Прави ми усещане, че имат мощно колоездене. Развиват футбол, баскетбол, хандбал, волейбол. Не направих никакъв контакт с тяхната федерация. След като не желаят да развиват битка, за какво самичък да отида да диря контакт? След 2012 година започнах в един фитнес център като инструктор по битка и работих две години и половина.
- Върна се да помагаш на треньорските щабове. Как го реши и за какво не искаш да си старши треньор?
- Върнах се в България, тъй като виждам, че към момента мога да оказа помощ на моите сътрудници и състезатели в националния тим. За мен е дълг да им оказа помощ, тъй като аз съм българин. Независимо, че пребивавам в Люксембург, не съм си сменил поданството, а и нямам такова желание.
- Имаш репутацията на безусловно спретнат и проведен човек. Позволяваш ли си от време на време излизане " отвън коловоза "?
- Не, по принцип виждам по-нормално на нещата. Аз не диря максимума от живота. Трябва да живеем напълно обикновено и да си вършим работата в нашата сфера. Моята е в треньорската работа в битката. За мен е по-лесно да работя с национални гарнитури, в сравнение с с деца.
- Останаха ли ти фантазии?
- Човек би трябвало цялостен живот да мечтае. Първо би трябвало да си сложи цели и задания, да знае какво търси и може би нещата ще се наредят.
Японските домакини на националките по битка срещнаха " лъвиците " ни с антично бойно изкуство
Боркините ни и техните треньори не престават опознаването на локалната просвета и обичаи
- Здравей, Иване! Отмина европейското състезание в Каспийск. Ти си част от щаба в свободния жанр, само че не беше в Русия. Предполагам отдалечено си следил всичко?
- Да, следих шампионата. Виждате какви са резултатите. Искам да взема отношение за свободната битка. Представихме се доста неприятно и не взехме орден може би поради промяната на поколенията. Участвахме с доста дебютанти, към този момент изпробваме втори състав. Гледаме да участваме с най-хубавото, с което разполагаме сега, само че нашият състав е подмладен и не може да се чакат огромни резултати. Имаме единствено един умел играч, който е на 30 години. Разчитахме на него да вземе орден, само че и той се огъна.
- Владимир Дубов?
- Да, в категория до 61 кг, която е неолимпийска.
- Смята се, че България в никакъв случай няма да може да върне позициите си световно в международния спорт. Същото очевидно към този момент важи и за битката. Приемаш ли това мнение?
- Със промяната на поколението и с новите технологии, които влязоха във всички спортни среди ми прави усещане, че сега България отстъпва като цяло във всеки един спорт. Резултатите се виждат през годините. Стремим се да задържим някакво равнище в целия спорт въз основата на резултатите на интернационалната сцена. Но това са единици и в самостоятелни, и в групови спортове. Специално при нас, в свободната битка, ни следва доста работа, само че е доста мъчно да се върнем на позициите от преди 30-40 години.
- Тогава спортът в действителност беше държавна политика. И в битката да вземем за пример имахме по трима-четирима равностойни състезатели в една категория. Сега имаме общо трима-четирима класни борци.
- Тогава като цяло имаше вътрешна конкуренция, която беше основана от работата в клубовете.
- Нещата ми наподобяват като във футбола, където бяхме четвърти в света, а в този момент сме четвърти в квалификационната група.
- Да, преди години имахме доста положително потомство във всички спортове. Доказано е въз основата на резултатите и написаната история в спорта. Но в този момент е доста по-трудно. Действително се отделят доста средства за спорта, само че е доста по-трудно за работа. В свободната битка идват доста млади състезатели, които не са подготвени за огромни шампионати. Нямаме водачи, нямаме бойци, които да покажат това на интернационалния тепих.
- Клубовете не създават класни състезатели - това ли е казусът?
- Ние разчитаме единствено на лагери с националния тим. А в него в свободния жанр са единствено 12 индивида - това е трагично. Вкарваме млади състезатели за обиграване, само че те не могат да схванат, че всяко състезание е друго и би трябвало да се готвят. За да получат резултат, би трябвало да се готвят и да мислят малко по-професионално.
- Как тогава една някогашна соцстрана като Унгария, сходна по население и територия на България, съумя да резервира спорта си на елитно равнище?
- На този въпрос не мога да отговоря, тъй като нямам информация за Унгария. От последната олимпиада те имат доста положителни класирания в разнообразни спортове, само че може би са си запазили структурите и управлението във всеки един тип спорт, с цел да имат такива резултати.
- Сега има пари за националните тимове, огромни награди също, само че няма кой да ги вземе...
- Да, фактически е по този начин. На нас ни следва доста работа, тъй като сме подмладили състава и не може за негативно време да създадем резултат. Ще се стремим вероятно отсега нататък да имаме резултати, само че няма да са тези, които бяха преди години. Преди 20-30 години бяхме втора мощ в света в битката.
- През 2001 година, когато ти беше отпред на националите, България ликува като №1 в света. Какво се промени от този момент до момента?
- Може би съм имал шанс в тази година, в която като млад треньор застанах отпред на националния тим. Изпробвах за една година 40 състезатели, имаше огромно присъединяване и от състезатели от непознати тимове, които в този момент също идват на подготовка в България. Тогава нашата генерация състезатели бяха подготвени, имаха някаква класа, а сега младите, които вкарваме в националния отбор, нямат построен жанр. Това е разликата сред тогава и в този момент.
Боркините ни отпътуваха за Япония
Самолетът на девойките излетя рано тази заран
- Това не е ли естествен развой? В България клубовете изнемогват, а примерно в Съединени американски щати всеки лицей има тим по битка. В Русия, в Кавказ подготвителните зали са на по три-четири етажа. Да не приказваме за Иран, където има 5 милиона картотекирани борци...
- Моето мнение е, че би трябвало да си променим мисленето. Трябва да работят всички клубове и треньорите в националния тим, а не да търсим кой е отговорен, че битката отива на назад във времето. Трябва да се работи с вероятност, с цел да имаме резултати.
- Не е проблем единствено за битката. Всички самостоятелни спортове споделят, че клубовете по страната нямат средства и не могат да се оправят.
- Действително е мъчно. Разговарям с сътрудници, които работят в клубовете. Трудно е, тъй като имат подготвителни групи - деца, момчета и когато пристигна време за съревнование, нямат средства да ги закарат на републикански шампионат. Оттам потеглят нещата. Когато не се сътвори конкуренция на републиканско състезание, е по-трудно за треньорите в националния тим да работят с тези състезатели. А и идват механически неготови.
- Нека поговорим за твоята кариера. Не смяташ ли, че изтегли допустимо най-късата съчка с това, че беше в една категория с най-техничния герой в света Валентин Йорданов?
- Не, не скърбя за това нещо. Даже може би е било по-добре за мен, че съм попаднал в тази категория, в която е най-силният герой в света. Учил съм се от него и от мои сътрудници по време на лагери в националния тим, тъй като влязох в отбора млад, още през 1985 година Една-две години нямаше кой да ги надвие на подготовка. Полека-лека израснах около тях. Когато има водачи и борци от висока класа, а един играч желае да стигне това равнище, той копира сътрудника си, взима някои тънкости. Тогава треньорите работеха по-лесно, в сравнение с в този момент.
- Твърди се, че при започване на 90-те години Валентин Йорданов се отхвърля да взе участие на европейски шампионати след 7 извоювани трофеи, с цел да даде късмет за изява на теб. Така ли е?
- Да, фактически е по този начин. Благодаря му за това нещо. Ние си помагахме взаимно. Когато имах опция, участвах на подготовка за огромни шампионати с него. Даже преди да излезе на тепиха на олимпиадата дружно загрявахме. Помогнал ми е да реализира тези резултати. Когато тренираш с класен играч, виждаш на какво равнище си и си убеден, излизайки на интернационалния тепих. Спокоен си и знаеш, че ще има резултати - дали трети, втори или първи няма никакво значение.
- Ликуваш с европейската купа незабавно, откакто ти се дава късмет - през 1992 година в Унгария. Очакваше ли го?
- Бях добре квалифициран за това съревнование и резултатът го демонстрира.
- Как съумя да свалиш 10 кг в Сеул? Звучи чудовищно в случай, че си свалил от 58 кг до най-леката - 48 кг. Разкажи ни.
- Този интервал ми беше доста сложен. Два месеца преди олимпиадата в Сеул разговарях със старши треньора Янчо Патриков, лека му пръст. Каза ми да опитам в по-долна категория, тъй като пет години преди този момент се борех на 52 кг и бях международен първенец за юноши до 20 година Трудно ми беше, тъй като тогава кантарът беше три дни. Две години не бях взел участие при мъжете. Бях на игрите на благосклонност като втори играч. Станахме втори на отборните срещи, като надвихме Америка. Изобщо не бях свалял на 48 кг. Режимът беше пъклен.
- За какъв брой време ги смъкна?
- За два месеца. Отделно имах преборвания в националния тим кой ще вземе присъединяване за олимпиадата с моя сътрудник Мариян Недков. Той също беше доста добър герой, има медали от международни и европейски шампионати. Тогава претърпя интервенция на крайници поради менискус. Треньорите бяха взели решение да вършим три битки - който вземе две, ще взе участие. Около месец и половина правихме контролни битки със съдии. Аз взех двете битки и взеха решение аз да вземам участие.
- Най-критичният миг по кое време беше?
- До последно не знаех какво съставлява залата - дали е кръгла, дали е квадратна, дали е правоъгълна. Когато свърши надпреварата, видях, че залата е кръгла. Интересуваше ме тепихът и съперниците. Понякога човек попада в такава рецесия, че не го интересува безусловно нищо.
- Съжаляваш ли за нещо в кариерата си?
- Не.
- А действително имаше ли късмет да станеш олимпийски първенец?
- Допуснах много неточности във финалната битка. Може би поради младостта, тъй като бях на 22 години, не си направих вярно тактиката. Най-голямата ми неточност е, че не можах да загрея вярно за финалната среща. Направих загряване 13-14 минути преди да се боря и може би времето беше малко.
Петър Касабов: Огромен интерес и топло посрещане в Окаяма! Благодарим на домакините си
Япония посрещна националките по битка с кисело мляко
- От кого загуби?
- От Кобаяши (Япония) с 4:14. Накрая бях в сериозна обстановка и избягах от туш.
- Стигна до международния връх като треньор през 2001 година. Как се усещаше в този интервал, когато България победи с два златни медала в София?
- Искам да благодаря на състезателите, които взеха присъединяване на международното в София. От това потомство излязоха много медалисти от европейски и международни шампионати. Първите пет-шест месеца ми беше мъчно, тъй като от играч и техен сътрудник, прекосих към треньорството. Трябваше да се приспособявам, да има отдалеченост сред играч и треньор. След това привикнах и мисля, че нямах никакви проблеми. Сега имаме по-големи проблеми с младите състезатели, в сравнение с преди. Те бяха по-дисциплинирани и знаеха за какво са в националния тим.
- Защо след олимпиадата в Пекин през 2008 година реши да се оттеглиш, макар че България завоюва общо 5 медала на тези игри, от които 4 в битката и 2 в свободния жанр?
- Бях взел решението година по-рано и бях уведомил господин Йорданов, тогавашния ръководител на БФ Борба. Причината е, че от 2005 година до през днешния ден моето семейство живее в Люксембург. Жена ми почна работа там, щерка ми учеше в европейско учебно заведение и бях заставен да направя пауза и да отида при фамилията си. Съжалявам, че предните години непрекъснато бях на лагери с националния тим и нямах време да им обърна внимание. Мисля, че решението бе вярно.
- Разкажи ни за Люксембург. Как попадна там?
- Една дребна страна, херцогство. Първата година жена ми не беше с непрекъснат контракт. Следващата година се яви на проби. Тя работи в Европейската комисия като държавен чиновник, а там инцидентни хора няма. Стана през 2006 година с конкурс. Тя попадна на тази работа от една публикация във вестник " Труд ". Яви се на един конкурс, който беше проведен в България. Завършила е Френска лингвистика и знае британски като втори западен език. Извикаха я на изявление и стартира работа.
- Защо не направи народен тим по битка на Люксембург?
- Не говорех никакъв език и четири години и половина ходех на френски. Има доста положителни условия за проучването на езици. Може да се запишете на британски, люксембургски, френски... Аз заложих на френския, тъй като в учебно заведение също го изучавах. Там люксембургският е всекидневен език. Където и да попаднеш - в болница или ресторант, се приказва на френски или британски. Имат федерация по битка, само че те не развиват битката. Започнаха да я развиват едвам в този момент през последните шест месеца. Доста време не си плащаха таксите на интернационалната федерация. Не знам каква е повода, имат си техни визии, че спортът е за здраве. Те не търсят огромни резултати, както ние. Прави ми усещане, че имат мощно колоездене. Развиват футбол, баскетбол, хандбал, волейбол. Не направих никакъв контакт с тяхната федерация. След като не желаят да развиват битка, за какво самичък да отида да диря контакт? След 2012 година започнах в един фитнес център като инструктор по битка и работих две години и половина.
- Върна се да помагаш на треньорските щабове. Как го реши и за какво не искаш да си старши треньор?
- Върнах се в България, тъй като виждам, че към момента мога да оказа помощ на моите сътрудници и състезатели в националния тим. За мен е дълг да им оказа помощ, тъй като аз съм българин. Независимо, че пребивавам в Люксембург, не съм си сменил поданството, а и нямам такова желание.
- Имаш репутацията на безусловно спретнат и проведен човек. Позволяваш ли си от време на време излизане " отвън коловоза "?
- Не, по принцип виждам по-нормално на нещата. Аз не диря максимума от живота. Трябва да живеем напълно обикновено и да си вършим работата в нашата сфера. Моята е в треньорската работа в битката. За мен е по-лесно да работя с национални гарнитури, в сравнение с с деца.
- Останаха ли ти фантазии?
- Човек би трябвало цялостен живот да мечтае. Първо би трябвало да си сложи цели и задания, да знае какво търси и може би нещата ще се наредят.
Японските домакини на националките по битка срещнаха " лъвиците " ни с антично бойно изкуство
Боркините ни и техните треньори не престават опознаването на локалната просвета и обичаи
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ