Премиера на краеведското изследване „Зверино. История, бит, етнография, фолклор.“ се състоя в НЧ „Факел-1926” – с. Зверино
Иван Цанев (1897-1988 г.), създател на книгата: „ Работих почтено по съвест и по разбиране! “
Премиера на краеведското проучване на Иван Цанев „ Зверино. История, обичай, етнография, фолклор. “ се състоя в НЧ „ Факел-1926 ” – с. Зверино. Книгата излиза от щемпел 34 години след гибелта на нейния създател с финансовата поддръжка на зверинското читалище и на Община Мездра. Отпечатана е от Издателство „ МегаПринт БГ “ – София в тираж 500 екземпляра.
Представянето на краведското проучване почетоха внуците на създателя – Невенка и Ивайло Цаневи, редакторът на книгата Цветко Стеев, поетът Димитър Христов, шефът на Издателство „ МегаПринт БГ “ Асен Асенов, писателят Николай Светлев, притежателят на Издателство „ Мултипринт “ Мирела Асенова, ръководителят и секретар-библиотекарят на НЧ „ Факел-1926 ” Цветан Ценов и Стилияна Стоянова, ръководителят на Художествено-творчески клуб „ Факел ” Дарина Цветкова, журналистът Борислав Радославов, някогашният кмет на Зверино Цанко Цанев и други
„ Авторът няма искания да е обхванал изцяло историята, етнографията, фолклора и бита на селото (б. а. Зверино), само че той се е постарал да събере, съгласно силите и опциите си, колкото се може повече материали по тези въпроси, написа в предговора на книгата Иван Цанев (1897-1988 г.). Той се е придържал към това постоянно да отразява правилно и обективно всички събития, да разказва тъкмо и в детайли, изключително излезлите от приложимост и изчезналите към този момент оръдия на труда, съдове, сечива, облекло и други
Може на някой да му бъде скучно и отегчително да чете подробното изложение на водениците, колата и други, само че този труд няма за цел да се чете за забавление, а да запознае и резервира за поколенията част от живота на нашите предци и прародители, живели в селото.
Работих с доста обич и национализъм. Особено неприятно ми беше, когато пишех за неща неприятни и недостойни, само че пък по тази причина с наслада и задоволство отбелязвах хубавото, което (…) е толкоз доста, че ние и идващите генерации би трябвало да се гордеем с предишното и сегашното на нашето село.
Вярвам, че читателите ще ми простят някои пропуски и може би грешки, които несъзнателно може да съм позволил, написа в умозаключение създателят, само че този четец би трябвало да знае, че работих почтено по съвест и по разбиране! “
„ Дядо ми бе спретнат човек, не бързаше в нищо, показа по време на премиерата внукът на създателя Ивайло Цанев. Започна да написа историята, когато разбра, че едното му око си отива. Така написа и книгата – постепенно, методично, последователно, доста тъкмо! “
„ Зверинци, където и да се намирате, работете, отдавайте своя доблестен труд за издигане на своята татковина, за издигането и процъфтяването на нашето село – това хубаво, благо, отечество! “ – този вечен завет към идните генерации насочва в епилога на книгата си Иван Цанев.
***
Иван ЦаневМихов е роден на 28 март 1897 година в с. Зверино. Завършва приблизително обучение във Врачанската мъжка гимназия (1918 г.) и висше обучение – правни и държавни науки, в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (1924 г.). Бил е преподавател в Смесената прогимназия в с. Зверино (1923-1927 г.), както и в други обитаеми места. Активен държавник и читалищен деятел. По негова самодейност през 1926 година е учредено НЧ „ Факел “, а дружно със свои сътрудници учители основава първата театрална натрупа към читалището в селото.
През 40-те години на XX век взе участие в националната комисия, отпред с писателя Димитър Осинин, за установяване на пътя на Ботевата чета от Козлодуйския бряг до връх Околчица. Инициатор е за слагането през 1970 година на незабравим знак до църквата „ Св. Димитър ” в с. Зверино, увековечаващ прекосяването през нощта на 22 май (3 юни н. ст.) 1876 година на група Ботеви четници, водени от военния пълководец Никола Во̀йновски, през брода на река Искър, което е подкрепено от родолюбиви зверинци.
Семеен е. Със брачната половинка си Невяна Иванова Михова (1904-1989 г.) имат един наследник – Людмил Иванов Цанев (1926-1994 г.), който има щерка Невенка (р. 1957 г.) и наследник Ивайло (р. 1959 г.).
Иван Цанев умира на 25 ноември 1988 година в София на 91-годишна възраст.
създател: Мирослав Гетов
фотография: Борис Кръстев
Премиера на краеведското проучване на Иван Цанев „ Зверино. История, обичай, етнография, фолклор. “ се състоя в НЧ „ Факел-1926 ” – с. Зверино. Книгата излиза от щемпел 34 години след гибелта на нейния създател с финансовата поддръжка на зверинското читалище и на Община Мездра. Отпечатана е от Издателство „ МегаПринт БГ “ – София в тираж 500 екземпляра.
Представянето на краведското проучване почетоха внуците на създателя – Невенка и Ивайло Цаневи, редакторът на книгата Цветко Стеев, поетът Димитър Христов, шефът на Издателство „ МегаПринт БГ “ Асен Асенов, писателят Николай Светлев, притежателят на Издателство „ Мултипринт “ Мирела Асенова, ръководителят и секретар-библиотекарят на НЧ „ Факел-1926 ” Цветан Ценов и Стилияна Стоянова, ръководителят на Художествено-творчески клуб „ Факел ” Дарина Цветкова, журналистът Борислав Радославов, някогашният кмет на Зверино Цанко Цанев и други
„ Авторът няма искания да е обхванал изцяло историята, етнографията, фолклора и бита на селото (б. а. Зверино), само че той се е постарал да събере, съгласно силите и опциите си, колкото се може повече материали по тези въпроси, написа в предговора на книгата Иван Цанев (1897-1988 г.). Той се е придържал към това постоянно да отразява правилно и обективно всички събития, да разказва тъкмо и в детайли, изключително излезлите от приложимост и изчезналите към този момент оръдия на труда, съдове, сечива, облекло и други
Може на някой да му бъде скучно и отегчително да чете подробното изложение на водениците, колата и други, само че този труд няма за цел да се чете за забавление, а да запознае и резервира за поколенията част от живота на нашите предци и прародители, живели в селото.
Работих с доста обич и национализъм. Особено неприятно ми беше, когато пишех за неща неприятни и недостойни, само че пък по тази причина с наслада и задоволство отбелязвах хубавото, което (…) е толкоз доста, че ние и идващите генерации би трябвало да се гордеем с предишното и сегашното на нашето село.
Вярвам, че читателите ще ми простят някои пропуски и може би грешки, които несъзнателно може да съм позволил, написа в умозаключение създателят, само че този четец би трябвало да знае, че работих почтено по съвест и по разбиране! “
„ Дядо ми бе спретнат човек, не бързаше в нищо, показа по време на премиерата внукът на създателя Ивайло Цанев. Започна да написа историята, когато разбра, че едното му око си отива. Така написа и книгата – постепенно, методично, последователно, доста тъкмо! “
„ Зверинци, където и да се намирате, работете, отдавайте своя доблестен труд за издигане на своята татковина, за издигането и процъфтяването на нашето село – това хубаво, благо, отечество! “ – този вечен завет към идните генерации насочва в епилога на книгата си Иван Цанев.
***
Иван ЦаневМихов е роден на 28 март 1897 година в с. Зверино. Завършва приблизително обучение във Врачанската мъжка гимназия (1918 г.) и висше обучение – правни и държавни науки, в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (1924 г.). Бил е преподавател в Смесената прогимназия в с. Зверино (1923-1927 г.), както и в други обитаеми места. Активен държавник и читалищен деятел. По негова самодейност през 1926 година е учредено НЧ „ Факел “, а дружно със свои сътрудници учители основава първата театрална натрупа към читалището в селото.
През 40-те години на XX век взе участие в националната комисия, отпред с писателя Димитър Осинин, за установяване на пътя на Ботевата чета от Козлодуйския бряг до връх Околчица. Инициатор е за слагането през 1970 година на незабравим знак до църквата „ Св. Димитър ” в с. Зверино, увековечаващ прекосяването през нощта на 22 май (3 юни н. ст.) 1876 година на група Ботеви четници, водени от военния пълководец Никола Во̀йновски, през брода на река Искър, което е подкрепено от родолюбиви зверинци.
Семеен е. Със брачната половинка си Невяна Иванова Михова (1904-1989 г.) имат един наследник – Людмил Иванов Цанев (1926-1994 г.), който има щерка Невенка (р. 1957 г.) и наследник Ивайло (р. 1959 г.).
Иван Цанев умира на 25 ноември 1988 година в София на 91-годишна възраст.
създател: Мирослав Гетов
фотография: Борис Кръстев
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ