Не желая награди от ничия власт. Доайенът на българската поезия Иван Теофилов навърши 90 години |
Иван Теофилов, един от най-големите български модерни поети, навърши 90 години.
Първата стихосбирка на Теофилов се назовава „ Небето и всички звезди “ (1963), а идната „ Амфитеатър “ (1968) и до през днешния ден се цитира като една от знаковите книги освен за създателя, само че и за времето.
С „ Град върху градове “ (1976) Теофилов затвърждава името си на надарен стихотворец и стихотворец на Пловдив. Темите и методът, по който той ги интерпретира в поезията си, обаче надалеч надвишават локалното и се допират до общочовешкото. Междувременно той е деен като драматург и работи с огромния български режисьор Леон Даниел в Бургаския спектакъл – място на нови хрумвания и провокации на откритите социалистически клишета от това време. Специализирал е в Чехословакия и е драматург и режисьор в театрите в Русе, Силистра (1955-1961), драматург в Централния куклен спектакъл (1962-1978).
Пиесата „ Поетът и планината “ на Теофилов е спряна и той за години е лишен от опцията да разгласява. Тогава настава за него времето на превода. Превел е Иван Бунин, Инокентий Аненски, Игор Северянин, Андрей Бели. Редактор е на поредицата „ Поетичен глобус “ на издателство Народна просвета.
Следващите му стихосбирки са „ Богатството от време “ (1981), „ Споделено съществуване “ (1984) и излизат по времето на т.нар Перестройка, когато още веднъж има опция да печата и става редактор за поезията в литературното списание „ Пламък “.
След 1989 издава няколко стихосбирки: „ Да “ (1994), „ Геометрия на духа “ (1996), „ Инфинитив “ (2004), „ Вярност към духа или смисъла на нещата “ (2008), а антологийната „ Вкусът на живота “ е издадена през 2016.
Издава мемоари и фрагменти: " Монолози " (2001), " Вселената на яйцето " ( 2011), " Митология на погледа " (2013) и " Гласът на тишината " (2018).
Създател и основен редактор на литературното списание „ Сезон “. Председател на Сдружение на българските писатели, основано след 1989 година.
" Не искам награди от ничия власт. Държа на своята маргиналност "
Носител на влиятелни награди като преводач – на Съюза на преводачите в България (1979), както и Златен знак на Съюза ца цялостната му преводаческа работа (1986). Удостоен е с премия на Министерство на културата за принос в българската просвета (1997), на две Национални награди за лирика (1998). Два пъти е лауреат на Националната премия за литература „ Хр.Г.Данов “ (2004, 2013). Носител на премията „ Орфеев венец “ (2013), а през 2016 получава премията „ Аполон Токсофорос “ на Празниците на изкуствата Аполония в Созопол. Същата година получава и Голямата премия за литература на Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “.
През 2011 отхвърля да получи медал от Президентството със следните думи: “Проследявайки премеждията на креативния си път в тази страна, имам задоволително учредения за отхвърли си… Не искам награди от ничия власт. Държа на своята маргиналност. Убеден съм, че съчетанието художник-власт е противоестествено и гибелно за създателя. По-важно за мен е това, което съм направил и дал на страната си и което се знае и цени от по-добрата част на интелигенцията ни. ”
Свободният дух на поезията му
" Теофилов владее магията от всяка, даже незначителна житейска преживелица или нещо, привлякло вниманието му, да сътвори надълбоко философска лирика, само че без да натрапва на читателя своята „ ерудиция “. Той не „ мъдрува “, в противен случай, даже в стихотворения, чиито тематики са свързани да вземем за пример с гръцката и римска цивилизации, в други, които описват за писатели или за градове, Теофилов единствено внимателно втъкава своята осведоменост, елегантно извежда смисъла на творбата ", споделя за него поетът и публицист Силвия Чолева.
" Често пъти заради тематиките, само че и заради характерната за него помпозност на словото, той е определян като средиземноморски стихотворец. Много значимо е да се спомене свободния дух на поезията му – освен като житейско и философско верую, само че и като изпробване с опциите на езика. От години младите поети са привлечени като от магнит от творчеството му и от личността му, поради морала и високия естетически аршин, който той има, поради вниманието към всеки нов надарен стихотворец, поради грижата и помощта, която поставя за младите. Творческото дългоденствие на Иван Теофилов е удивително. И на тази достопочтена възраст доайенът на българската лирика продължава да написа, да основава нови стихотворения, да превежда, да написа есеистика, да взе участие интензивно в културния живот. Той има тежест в литературното, а и в по необятните среди на българската интелигенция ", отбелязва Силвия Чолева.
Първата стихосбирка на Теофилов се назовава „ Небето и всички звезди “ (1963), а идната „ Амфитеатър “ (1968) и до през днешния ден се цитира като една от знаковите книги освен за създателя, само че и за времето.
С „ Град върху градове “ (1976) Теофилов затвърждава името си на надарен стихотворец и стихотворец на Пловдив. Темите и методът, по който той ги интерпретира в поезията си, обаче надалеч надвишават локалното и се допират до общочовешкото. Междувременно той е деен като драматург и работи с огромния български режисьор Леон Даниел в Бургаския спектакъл – място на нови хрумвания и провокации на откритите социалистически клишета от това време. Специализирал е в Чехословакия и е драматург и режисьор в театрите в Русе, Силистра (1955-1961), драматург в Централния куклен спектакъл (1962-1978).
Пиесата „ Поетът и планината “ на Теофилов е спряна и той за години е лишен от опцията да разгласява. Тогава настава за него времето на превода. Превел е Иван Бунин, Инокентий Аненски, Игор Северянин, Андрей Бели. Редактор е на поредицата „ Поетичен глобус “ на издателство Народна просвета.
Следващите му стихосбирки са „ Богатството от време “ (1981), „ Споделено съществуване “ (1984) и излизат по времето на т.нар Перестройка, когато още веднъж има опция да печата и става редактор за поезията в литературното списание „ Пламък “.
След 1989 издава няколко стихосбирки: „ Да “ (1994), „ Геометрия на духа “ (1996), „ Инфинитив “ (2004), „ Вярност към духа или смисъла на нещата “ (2008), а антологийната „ Вкусът на живота “ е издадена през 2016.
Издава мемоари и фрагменти: " Монолози " (2001), " Вселената на яйцето " ( 2011), " Митология на погледа " (2013) и " Гласът на тишината " (2018).
Създател и основен редактор на литературното списание „ Сезон “. Председател на Сдружение на българските писатели, основано след 1989 година.
" Не искам награди от ничия власт. Държа на своята маргиналност "
Носител на влиятелни награди като преводач – на Съюза на преводачите в България (1979), както и Златен знак на Съюза ца цялостната му преводаческа работа (1986). Удостоен е с премия на Министерство на културата за принос в българската просвета (1997), на две Национални награди за лирика (1998). Два пъти е лауреат на Националната премия за литература „ Хр.Г.Данов “ (2004, 2013). Носител на премията „ Орфеев венец “ (2013), а през 2016 получава премията „ Аполон Токсофорос “ на Празниците на изкуствата Аполония в Созопол. Същата година получава и Голямата премия за литература на Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “.
През 2011 отхвърля да получи медал от Президентството със следните думи: “Проследявайки премеждията на креативния си път в тази страна, имам задоволително учредения за отхвърли си… Не искам награди от ничия власт. Държа на своята маргиналност. Убеден съм, че съчетанието художник-власт е противоестествено и гибелно за създателя. По-важно за мен е това, което съм направил и дал на страната си и което се знае и цени от по-добрата част на интелигенцията ни. ”
Свободният дух на поезията му
" Теофилов владее магията от всяка, даже незначителна житейска преживелица или нещо, привлякло вниманието му, да сътвори надълбоко философска лирика, само че без да натрапва на читателя своята „ ерудиция “. Той не „ мъдрува “, в противен случай, даже в стихотворения, чиито тематики са свързани да вземем за пример с гръцката и римска цивилизации, в други, които описват за писатели или за градове, Теофилов единствено внимателно втъкава своята осведоменост, елегантно извежда смисъла на творбата ", споделя за него поетът и публицист Силвия Чолева.
" Често пъти заради тематиките, само че и заради характерната за него помпозност на словото, той е определян като средиземноморски стихотворец. Много значимо е да се спомене свободния дух на поезията му – освен като житейско и философско верую, само че и като изпробване с опциите на езика. От години младите поети са привлечени като от магнит от творчеството му и от личността му, поради морала и високия естетически аршин, който той има, поради вниманието към всеки нов надарен стихотворец, поради грижата и помощта, която поставя за младите. Творческото дългоденствие на Иван Теофилов е удивително. И на тази достопочтена възраст доайенът на българската лирика продължава да написа, да основава нови стихотворения, да превежда, да написа есеистика, да взе участие интензивно в културния живот. Той има тежест в литературното, а и в по необятните среди на българската интелигенция ", отбелязва Силвия Чолева.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ