Иван Стоянов – Соларя, голям патриот и един от най-богатите

Иван Стоянов – Соларя, огромен родолюбец и един от най-богатите българи преди Освобождението, който финансира прекосяването на Ботев и неговите четници до Козлодуйския бряг, има 16 деца. От тях остават живи 8. Проф. Параскев Стоянов е най-известният от неговото поколение.

 

Интересното е, че той е доктор учредител на хирургията у нас, един от първите алпинисти и фотографи, създател и модернист за времето си, който владее 10 езика, а в непознатите енциклопедии е прочут камо като „ татко “ на румънския и българския анархизъм.

 

Цял живот попада в описите на интернационалните анархисти, определящи се като асоциация на равнопоставени хора. Над тях няма власт и принуждение от страна на страната. Те проповядват свободната кооперация и свободните съюзи, които би трябвало да се основават на взаимопомощ и взаимност.  

 

Целта им е да основат нов – хубав и свободен живот, а всяка наклонност към концентрация да бъде отстранявана със съответните средства.

Проф. Стоянов неведнъж подлага на критика аления гнет на Ленин и прегръща с възторг теорията на най-авторитетния отрицател на Октомврийската гражданска война в Русия – П. Кропоткин. Днес името му е известно единствено в медицинските среди и е едва познато измежду необятната общност.

 

Той издъхва рано – на 69 години. През целия си живот с изключение на с медицина се занимава и с редица други неща и с право след Петър Берон, може да бъде наименуван енциклопедист.

Основава в гимназията читалищни клубове, в които коментира на съучениците си, че социализмът е утопично обучение. Според него би трябвало да се премине към анархизъм. Контактува и с служащите на пристанището, на които също коментира преимуществата на анархизма пред социализма.

 

Жаждата за повече познания го кара да замине за Париж, където специализира медицина. И там политическите безредици не го изоставят. Взима присъединяване в интернационалната конференция на студентите.

Той е първият българин, изкачил връх Гран Комбен (4318 м.), за което бива поздравен от Алеко Константинов.

 

Завършва медицина във Вюрцбург, Германия и пази докторската си теза „ Върху сърдечния карцином “. Не остава обаче на работа в чужбина, където му оферират доста доходни и перспективни места, а се запътва към затънтения тогава Ловеч, където през 1895 година стартира работа в локалната болница.

 

Във Варна е шеф на Марийнската болница и внася в нея първия рентгенов уред. Създава санаториум за лекуване на деца с невисок хемоглобин, слага и началото на научното калолечение у нас. Именно негова е концепцията за въвеждането на физиотерапията в България.

 

Патриот по дух и завещание взе участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война. През 1916 година е открит Медицинския факултет в София, където Стоянов е назначен за професор.

През 1921 година умира Иван Вазов. Приятелят му проф. Иван Д. Шишманов моли сътрудника си да направи аутопсията на националния стихотворец.  

 

Интересен като човек, неотразим като персона, цялостен с сила и доста познания, висок експерт и на всичкото от горната страна – огромен патриот., Параскев Стоянов колкото и да е ангажиран, постоянно пътува до родния град на татко си – Русе, където от височината на фамилната им къща постоянно съзерцава Дунав. Понякога се обръща към дребната си племенница с думите: „ От тази река потегли славата на България. Помнете това! “.

Източник: Уикенд