Иван С. Иванов – председателят на комисията за приемане на опълченци
„ Иван Степанович Иванов ( Иван Цанев Калянджи) – името на този човек с огромни букви е вписано в историческата летопис на столицата (Кишинев) и вечно ще остане в признателната памет на потомците ”.
Larisa Barabaș,
șef oficiu, Filiala „ Hristo Botev “
Иван Цанев Калянджи, влиза в историята като Иван Степанович Иванов. Той е роден в Лясковец през 1831г., само че целият му живот е обвързван с Бесарабия и Кишинев.
Бащата на Иванов-Цани Калянджи, е наследник на известния участник в Гръцкото въстание през 1821 година. Самият той е първият български преподавател в Лясковец, осмелил се да преподава роден език в учебно заведение. По време на руско-турската война от 1828-1829г. е бил в четата на полк. Липранди и за смелост е получил медал, персонално от своя боен пълководец. По време на Кримската война Ц. Калянджи е служил в щаба на съветската войска, а също по този начин се е занимавал с разузнаване по българските земи.
За особени заслуги съветското държавно управление му дава званието почетен съветски жител и му връчва златен орден с Владимирска лента за носене на врата. Ц. Калянджи се открива в Бесарабия и умира в Кишинев през 1868 година.
Ц. Калянджи е съумял да даде ослепително обучение за това време на двамата си сина – Павел и Иван. По-големият наследник се открива в Комрат и скоро става основен преподавател в българското Комратско учебно заведение. По-късно става контрольор на българските бесарабски учебни заведения. Автор е на многочислени учебници и принадлежности за възпитаници.
Иван С. Иванов е ученик на отец Максим Райкович в Лясковец, през 1845г учи при Христаки Павлович в Свищов и две години (1846 -1847г.) е възпитаник на Иван Момчилов в Елена. Той получава направление от съветското държавно управление да учи в Духовната семинария в Кишинев, след което продължава образованието си в Киевската Духовна семинария. Активната обществено-политическа активност И.С. Иванов стартира незабавно след дипломирането си с отличие през 1854 в Киевския университет „ Св. Владимир ” и както написа в кишиневската преса, „ този непретенциозен лясковски юноша, наследник на Цани Калянджи, получава легитимация за своето служение в ползу роду. ”
Иван С. Иванов стартира професионалната си кариера като преподавател в Болград. По негов план е издигната гимназията “Кирил и Методий ”. От 1858 година работи като контрольор и настойник на българските колонии в Бесарабия. През 1862 година той открива огромно българско учебно заведение в Комрат и се бори за основаването на такива учебни заведения на всички места. През 1868 година се реалокира в Кишенев и става държавен чиновник.
Като настойник на българските колонии в Руска Бесарабия, неуморно работи за опазване самобитността на българския дух и обичаи и развива културно-просветна активност. В това време прави изявления, издава правилници и наредби за разпространяване на научни и културни знания измежду българското население и инспектира българските учебни заведения. През 1869г. в Кишинев написа „ Записки за активността на западната агитация за бесарабските българи ”
През 1871 година той основава в Кишинев Българско просветно благотворително сдружение, за оказване на помощ на сънародниците. Като негов ръководител, той поддържа контакти със славянските комитети в Москва и Санкт Петербург. През 1876 пътува до Одеса и Санкт Петербург за събиране средства за българските чети, включително за въоръжаване на Ботевата чета. Води оживена кореспонденция с Георги Раковски, Филип Тотю и Хр. Ботев. В навечерието на Априлското въстание в България през 1876 година той изпраща писмо, с молба до Иван Аксаков за помощ с оръжия за въстаналите
Оказва забележителна помощ на българските бригади от доброволци по време на Сръбско-турската война, а по-късно през 1877 година И. С. Иванов образува опълченски бригади от върналите се бойци от тази война. Той се грижи за тяхното настаняване и издържане до оповестяването на войната.
Подготовката на българското опълчение се водела при най-строга загадка.До идването на ген. Столетов, Иванов съумял да събере към 700 български бойци, на които той осигурявал продоволствието, при извънредно сложни условия.Следният откъс на самия ген. Столетов илюстрира обстановката в Кишинев по това време:
« За да се запознаете авансово с другите проблеми, касаещи моето тогава ( през ноември 1876г.), защитавано в загадка предписание, аз се сближих в Москва с ръководителя на Московския славянски комитет И.С. Аксаков, който ми предложи държавния консултант И.С. Иванов (заемащ тогава служба уезден шеф в Кишинев), като най-благонадежден деятел, имащ в продължение на доста години непосредствена връзка с прогресивни българи и ползващ се с тяхното доверие. В Кишинев господин Иванов ме срещна с всичко, което ме интересува по отношение на българската емиграция…Вследствие по политически обстоятельства, зимата мина по този начин, че не беше известно, ще има или не война, без оповестяване на която, е считано за нецелесъобразно образуването на опълчение; тъй че 600 българи дружно с съветските попълнения, ми послужиха след това като ядро за бъдещите дружини, цяла зима се устояха и не се разпускаха, само с помощта на находчивостта на господин Иванов и неговата твърда религия, че започнатото от наша страна придвижването няма да спре на половината път. След това, в края на март 1877 година, когато беше позволено да се пристъпи към образуването на 700 души, обезпечени от господин Иванов, дружно с съветския състав, незабавно бяха облечени, въоръжени, започнаха интензивно да се образоват, а на паметния височайши обзор на 12 април 1877 в Кишинев, имах удоволствието да показва три български батальона, които привлякоха вниманието на Императора. Преди отпътуването от Кишинев, на 14 (24 н.ст.) април 1877г. в гр. Плоещ, където трябваше да се образуват първите 6 дружини. аз помолих главнокомандващия да командирова краткотрайно под мое предписание И. С. Иванов. В Плоещ проведох комисия за приемане на доброволци, за ръководител на която назначих господин Иванов. Неоценима беше за мен неговата активност на тази служба. Благодарение на неговата сила, неуморност, чудесно познаване на Румъния, другарство с доста хора, към 20 май 1877 година, броят на хората в тези 6 дружини беше 4.000, а на 31 май аз потеглих от Плоещ към Дунав с 5.000 души, в цифрата на които имаше доста синове на богати и прекомерно авторитетни българи, оказали след това на всички места благотворно въздействие в наша изгода. Оставайки в Плоещ, господин Иванов продължи да ми изпраща обилни групи за укрепване на опълчението. Без пресилване мога да кажа, че единствено с помощта на неуморния труд на този непретенциозен деятел, пътуващ по всички градове на Румъния за запознаване на живеещите там българи с високата цел на подхванатата война и с нуждата за българския народ да се изяви посредством директно присъединяване в това велико дело, съумях да образувам 6 дружини и да им придам боен тип за толкоз малко време. Благодарение на господин Иванов всичко се вършеше бързо, без звук и разгласяване; групите доброволци се осигуряваха в Плоещ, и за всичко това господин Иванов освен не искаше парични обезщетения за разноските, само че и самичък не получаваше никакво заплащане от самото начало, до назначението му в отдела на гражданската администрация в България, където по-късно е заемал поредно длъжностите: служител със особено предписание при княз Черкаски, вице-губернатор на Пловдив, по-късно губернатор на Сливен и Русе…»
Както следва от писмото на Столетов, за финансовото обезпечаване на опълченците, Иванов провел разнообразни благотворителни спектакли в Кишинев, на които (по негови думи) кишиневците на драго сърце се отзовавали.
«По този метод, от моя страна бяха подхванати всички старания за финансовото обезпечаване на тези хора, а с тази цел няколко пъти трябваше да се обръщам към просветеното общество в Кишинев, вземащо интензивно присъединяване в концертите и любителските спектакли, проведени в интерес на тези доброволци.»
След войната, завърналият се в Кишинев български родолюбец е награден със званието Статски консултант, а от 9.11.1885 година е автентичен Статски консултант.
През 1888г. разгласява книгата „ Българското опълчение и неговото съставяне в интервала 1875 – 1879г. ”. Пише редица публикации за отношението на Сърбия към България и подготовката на сръбско-българската война.
На 29.10.1897г. Иван С. Иванов е признат от българския държавен глава – княз Фердинанд и е награден с медал за цивилен заслуги 1-ва степен.
Умира през 1902г. в Кишинев.
Източници:
События в Кишиневе
– Иван Степанович Иванов – руководитель формирования Болгарского ополчения в Кишиневе в 1877 году
Larisa Barabaș,
șef oficiu, Filiala „ Hristo Botev “
Иван Цанев Калянджи, влиза в историята като Иван Степанович Иванов. Той е роден в Лясковец през 1831г., само че целият му живот е обвързван с Бесарабия и Кишинев.
Бащата на Иванов-Цани Калянджи, е наследник на известния участник в Гръцкото въстание през 1821 година. Самият той е първият български преподавател в Лясковец, осмелил се да преподава роден език в учебно заведение. По време на руско-турската война от 1828-1829г. е бил в четата на полк. Липранди и за смелост е получил медал, персонално от своя боен пълководец. По време на Кримската война Ц. Калянджи е служил в щаба на съветската войска, а също по този начин се е занимавал с разузнаване по българските земи.
За особени заслуги съветското държавно управление му дава званието почетен съветски жител и му връчва златен орден с Владимирска лента за носене на врата. Ц. Калянджи се открива в Бесарабия и умира в Кишинев през 1868 година.
Ц. Калянджи е съумял да даде ослепително обучение за това време на двамата си сина – Павел и Иван. По-големият наследник се открива в Комрат и скоро става основен преподавател в българското Комратско учебно заведение. По-късно става контрольор на българските бесарабски учебни заведения. Автор е на многочислени учебници и принадлежности за възпитаници.
Иван С. Иванов е ученик на отец Максим Райкович в Лясковец, през 1845г учи при Христаки Павлович в Свищов и две години (1846 -1847г.) е възпитаник на Иван Момчилов в Елена. Той получава направление от съветското държавно управление да учи в Духовната семинария в Кишинев, след което продължава образованието си в Киевската Духовна семинария. Активната обществено-политическа активност И.С. Иванов стартира незабавно след дипломирането си с отличие през 1854 в Киевския университет „ Св. Владимир ” и както написа в кишиневската преса, „ този непретенциозен лясковски юноша, наследник на Цани Калянджи, получава легитимация за своето служение в ползу роду. ”
Иван С. Иванов стартира професионалната си кариера като преподавател в Болград. По негов план е издигната гимназията “Кирил и Методий ”. От 1858 година работи като контрольор и настойник на българските колонии в Бесарабия. През 1862 година той открива огромно българско учебно заведение в Комрат и се бори за основаването на такива учебни заведения на всички места. През 1868 година се реалокира в Кишенев и става държавен чиновник.
Като настойник на българските колонии в Руска Бесарабия, неуморно работи за опазване самобитността на българския дух и обичаи и развива културно-просветна активност. В това време прави изявления, издава правилници и наредби за разпространяване на научни и културни знания измежду българското население и инспектира българските учебни заведения. През 1869г. в Кишинев написа „ Записки за активността на западната агитация за бесарабските българи ”
През 1871 година той основава в Кишинев Българско просветно благотворително сдружение, за оказване на помощ на сънародниците. Като негов ръководител, той поддържа контакти със славянските комитети в Москва и Санкт Петербург. През 1876 пътува до Одеса и Санкт Петербург за събиране средства за българските чети, включително за въоръжаване на Ботевата чета. Води оживена кореспонденция с Георги Раковски, Филип Тотю и Хр. Ботев. В навечерието на Априлското въстание в България през 1876 година той изпраща писмо, с молба до Иван Аксаков за помощ с оръжия за въстаналите
Оказва забележителна помощ на българските бригади от доброволци по време на Сръбско-турската война, а по-късно през 1877 година И. С. Иванов образува опълченски бригади от върналите се бойци от тази война. Той се грижи за тяхното настаняване и издържане до оповестяването на войната.
Подготовката на българското опълчение се водела при най-строга загадка.До идването на ген. Столетов, Иванов съумял да събере към 700 български бойци, на които той осигурявал продоволствието, при извънредно сложни условия.Следният откъс на самия ген. Столетов илюстрира обстановката в Кишинев по това време:
« За да се запознаете авансово с другите проблеми, касаещи моето тогава ( през ноември 1876г.), защитавано в загадка предписание, аз се сближих в Москва с ръководителя на Московския славянски комитет И.С. Аксаков, който ми предложи държавния консултант И.С. Иванов (заемащ тогава служба уезден шеф в Кишинев), като най-благонадежден деятел, имащ в продължение на доста години непосредствена връзка с прогресивни българи и ползващ се с тяхното доверие. В Кишинев господин Иванов ме срещна с всичко, което ме интересува по отношение на българската емиграция…Вследствие по политически обстоятельства, зимата мина по този начин, че не беше известно, ще има или не война, без оповестяване на която, е считано за нецелесъобразно образуването на опълчение; тъй че 600 българи дружно с съветските попълнения, ми послужиха след това като ядро за бъдещите дружини, цяла зима се устояха и не се разпускаха, само с помощта на находчивостта на господин Иванов и неговата твърда религия, че започнатото от наша страна придвижването няма да спре на половината път. След това, в края на март 1877 година, когато беше позволено да се пристъпи към образуването на 700 души, обезпечени от господин Иванов, дружно с съветския състав, незабавно бяха облечени, въоръжени, започнаха интензивно да се образоват, а на паметния височайши обзор на 12 април 1877 в Кишинев, имах удоволствието да показва три български батальона, които привлякоха вниманието на Императора. Преди отпътуването от Кишинев, на 14 (24 н.ст.) април 1877г. в гр. Плоещ, където трябваше да се образуват първите 6 дружини. аз помолих главнокомандващия да командирова краткотрайно под мое предписание И. С. Иванов. В Плоещ проведох комисия за приемане на доброволци, за ръководител на която назначих господин Иванов. Неоценима беше за мен неговата активност на тази служба. Благодарение на неговата сила, неуморност, чудесно познаване на Румъния, другарство с доста хора, към 20 май 1877 година, броят на хората в тези 6 дружини беше 4.000, а на 31 май аз потеглих от Плоещ към Дунав с 5.000 души, в цифрата на които имаше доста синове на богати и прекомерно авторитетни българи, оказали след това на всички места благотворно въздействие в наша изгода. Оставайки в Плоещ, господин Иванов продължи да ми изпраща обилни групи за укрепване на опълчението. Без пресилване мога да кажа, че единствено с помощта на неуморния труд на този непретенциозен деятел, пътуващ по всички градове на Румъния за запознаване на живеещите там българи с високата цел на подхванатата война и с нуждата за българския народ да се изяви посредством директно присъединяване в това велико дело, съумях да образувам 6 дружини и да им придам боен тип за толкоз малко време. Благодарение на господин Иванов всичко се вършеше бързо, без звук и разгласяване; групите доброволци се осигуряваха в Плоещ, и за всичко това господин Иванов освен не искаше парични обезщетения за разноските, само че и самичък не получаваше никакво заплащане от самото начало, до назначението му в отдела на гражданската администрация в България, където по-късно е заемал поредно длъжностите: служител със особено предписание при княз Черкаски, вице-губернатор на Пловдив, по-късно губернатор на Сливен и Русе…»
Както следва от писмото на Столетов, за финансовото обезпечаване на опълченците, Иванов провел разнообразни благотворителни спектакли в Кишинев, на които (по негови думи) кишиневците на драго сърце се отзовавали.
«По този метод, от моя страна бяха подхванати всички старания за финансовото обезпечаване на тези хора, а с тази цел няколко пъти трябваше да се обръщам към просветеното общество в Кишинев, вземащо интензивно присъединяване в концертите и любителските спектакли, проведени в интерес на тези доброволци.»
След войната, завърналият се в Кишинев български родолюбец е награден със званието Статски консултант, а от 9.11.1885 година е автентичен Статски консултант.
През 1888г. разгласява книгата „ Българското опълчение и неговото съставяне в интервала 1875 – 1879г. ”. Пише редица публикации за отношението на Сърбия към България и подготовката на сръбско-българската война.
На 29.10.1897г. Иван С. Иванов е признат от българския държавен глава – княз Фердинанд и е награден с медал за цивилен заслуги 1-ва степен.
Умира през 1902г. в Кишинев.
Източници:
События в Кишиневе
– Иван Степанович Иванов – руководитель формирования Болгарского ополчения в Кишиневе в 1877 году
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ