Иван Стамболов-Сула: Истинският елит идва. Може да се преодолее
Иван СТАМБОЛОВ-СУЛА
Българската политическа картина към този момент не е същата, само че в действителност толкоз ли е ужасно, в случай че Пеевски влезе във властта и даже я вземе?
Изглежда още веднъж отиваме на избори – кои по ред не знам, тъй като ме мързи да ги броя, както постоянно ме е мързяло. Някои хора се зарадваха. Това са кардинални и морални хора, само че малко идеалисти. Или прекомерно доста идеалисти. На мен също сърцето ми споделя, че не трябва да се вършат безпринципни обединения сред политически обединения, изповядващи несъвместими идеологии, само че разсъдъкът този път към този момент е склонен, че е по- добре клетата ни татковина на има държавно управление, в сравнение с да няма.
Защото функционалността на министрите не е единствено да подвигат кухи лозунги по медиите, а си имат доста ежедневна работа за извършване, скучна работа, неблагодарна работа, само че работа, без която страната не върви добре. Миналата седмица договарянията сред ГЕРБ, Демократична България (без Промяната), Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ стигнаха досега, в който новата левица (ДБ) не хареса нито Борисов за министър председател, въпреки че по-подготвен и по-подходящ от него очевАдно няма, нито Росен Желязков, нито пък министрите като комплект.
Същевременно не чух те да са предложили някого, само че в случай че са, апелирам да ме извините. Тези техни прищявки към този момент са дежа вю и стартират да наподобяват на умишлен бойкот. В чия изгода обаче? Тук тези, които обичат да се изричат на латински, с цел да наподобяват по-културни, биха попитали: „ Cui bono? “. Да видим… Тези, които се радват, че договарянията се ПРОВАЛИХА, а не „ прекратиха “, както им се желае да се споделя на някои, не регистрираха, че тази и без друго неуместна обстановка към този момент е усложнена с още един детайл – Делян Пеевски. Българската политическа картина към този момент не е същата.
И не се попитаха за какво Пеевски не прояви интерес към държавно управление в границите на този парламент. Защото в случай че се бяха запитали, щяха елементарно да стигнат до отговора, че при идващите избори Пеевски ще е втора мощ и ще получи втория мандат. Така че неговият интерес е идващите избори да се случат колкото може по- скоро. Пеевски е новият дявол на демократичната общественост. Той даже е по-зловещ от Борисов в техните очи. Но в действителност толкоз ли е ужасно Пеевски да влезе във властта и даже да я вземе? Може да е ужасно, само че не е нелогично. Съвсем обикновено и закономерно е дори, тъй като е обикновено едно общество да се управлява от своя хайлайф.
А кой е елитът на лишеното от аристокрация българско общество? Интелигенцията? Политическата класа? Нищо сходно. Интелигенцията е изолирана от взимането на значими решения, като й е оставено правото единствено да дава оферти, с които никой не се преценява.
Политическата класа пък е сведена до слепи реализатори на нечия непозната воля, постоянно без самата тя да знае чия тъкмо. Това е волята на баснословните подмолни играчи, които никой не е виждал, никой не е чувал и които не се тълпят глупашки в лъча на прожектора. Именно тези баснословни подмолни фигури са същинският хайлайф на нацията. Всяка нация си заслужава елита.
Всъщност не е по този начин, тъй като това значи, че елитът идва някъде извън и се стоварва върху нацията справедливо или несправедливо. По-точно е да се каже, че всяка нация ражда своя хайлайф. Каквато нацията, подобен и елитът. И доколкото нациите са значително изкуствено основани, то и елитите постоянно са уродливи. Прието е да се мисли, че естественият хайлайф на дадена нация се състои от най- интелигентните, най-моралните, най-образованите и най-културните нейни представители. Защото също по този начин е признато да се мисли, че задачата на дадена нация е нейният веществен разцвет и духовно рационализиране.
Ако задачата беше друга, и елитът щеше да е различен. Ако задачата беше, да вземем за пример, да се превземат други народи, да им се взима храната и да им се обладават дамите, тогава елитът щеше да се състои от най-яките и най-кръвожадните. През вековете българският народен хайлайф е претърпял няколко негативни селекции, по-важните от които (без рекламация за изчерпателност) са следните. Говори се, че в най-дълбока българска античност, по време на Велика България, а може би и още по-рано, се принасяли човешки жертви на Тангра. И с цел да не се обиди божеството, тези жертви се избирали измежду най-интелигентните и най-талантливите прабългари. Княз Борис-Покръстител избива до крайник 52 знатни рода, отказали да одобряват християнството.
Но да речем, че за това са си били отговорни те и не е имало различен метод. Когато в края на 14 век падаме от турците, аристокрацията се разпилява. Някои са избити, други одобряват исляма, а трети се смесват с простолюдието и не помнят кои са. През идващите епохи България на процедура няма хайлайф. Някакъв квазиелит се появява през Възраждането, само че равнището му е читалищно.
За съпоставяне при рухването под така наречен „ византийско иго “, Василий II не закача нито светския, нито духовния хайлайф. Третото царство с всичките си дефекти от Бай Ганьо до Александър Стамболийски, е глътка пресен въздух и в навечерието на Втората международна война можем да се похвалим с изцяло съответен хайлайф, въпреки и в своята духовно- естетическа част да си пада леко свръхестествен. Предпоследната противоположна селекция на елита е така наречен „ национален “ съд и последвалите репресии над „ някогашните хора “, които унищожават освен цвета на нацията, само че и съвсем всичко от малко малко годно.
И по този начин зачеват настоящия хайлайф с произход в комунистическата Държавна сигурност. Казвам „ предпоследната “ тъй като последната се прави сега. Не е кървава, само че пък е не по-малко ефикасна в изискванията на развити информационни технологии и осведомително общество, в което на големи групи хора, които биха могли да станат хайлайф, се отсича всеки достъп до каквато и да било аудитория, не се позволяват до основни позиции и нямат даже и научен достъп до властта. В момента на разцвет може да се надява не надареният, а политически правилният.
Към това би трябвало да прибавим и характерният усет на българския електорат, който постоянно се е увличал по идиоти. Ето за какво точно нашето тъмно задкулисие е естественият ни хайлайф. Обаче не е толкоз просто. При по-внимателно вглеждане ще се окаже, че има два кандидата за хайлайф – достоверният, народен, малко невъзпитан и безпардонен хайлайф от една страна и от друга – софистицираният световен хайлайф, който за голямо страдание, у нас се съставлява от хора като Кирил Петков, Асен Василев и техните съидейници.
Така че, скъпи сънародници, можете да разправяте каквото си желаете, само че българският избор е сред Делян Пеевски и това, което стои зад него, и Кирил Петков и това, което стои зад него. Вие може да си въобразявате, че елитът е някакъв различен, само че се лъжете. Естественият хайлайф на България от дълго време не съответствува със същинския хайлайф, с същинския хайлайф. Може ли това да се преодолее? Може, несъмнено, само че не посредством избори през няколко месеца, водещи до появяването на нови и нови идиоти, а посредством умно приемане на една обща политика върху най-малкия общ знаменател, която след няколко генерации ще трансформира нашия истински хайлайф в натурален. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
