Иван Стамболов – Сула: Народният гняв като кисело мляко
Иван Стамболов – Сула,
Предварително се оправдавам за това, което ще кажа, давайки си сметка, че формулата „ оправдавам се “ сама по себе си е задоволително груба и обидна. Извинявам се, тъй като не трябва по този начин да се приказва за хората и не трябва да се клати властта, тъй като тя е въпреки всичко някакъв ред. Мразя да осъждам хората, ненавиждам да ги наказвам с думи, въпреки да признавам, че това от време на време носи някакво извратено наслаждение. Не желая да клатушкам никое ръководство, тъй като всеки ред е по-добър от безредието, а всяка власт от Бога (вж. Рим. 13:1), даже когато е под формата на наказване, което смирено би трябвало да изтърпим. Всеки ред е по-добър от безредието, само че има ръководства, които не са нищо повече от узаконено безвластие. Мисля, че сега имаме тъкмо такова.
Българинът (оня, дето си го знаете) доста ми падна в очите. Падна ми не с „ мъдростта на националния талант “ или с някое друго от неизброимите си качества, а съответно с развенчания мит за своята борбеност. Свободолюбивият балканджийски дух на дедите, световните цивилизовани полезности на внуците – всичко това се оказа единствено на ниска цена атрибут в престъпна пиеса. След „ протестните “ изстъпления по улиците преди две години, днешната тишина е позорна. Днес, когато имаме най-безобразното ръководство за всички времена, непокорният хайдушки дух на Българина седи на сянка в хладната кръчма и дълбокомислено си човърка носа.
Войната в Украйна падна като манна небесна за българското ръководство, тъй като отклони вниманието и даде заслужен (даже благороден) мотив за крещене на тези, за които крещенето e метод на битие. Крещейки за международна истина, те остават слепи за съответните, вътрешни неправди. През последните месеци имаше най-малко няколко крупни събития, поради всяко от които би паднало всяко обикновено държавно управление във всяка естествена цивилизована страна. Ако Бойко Борисов беше сторил най-малко едно от тези неща, несъмнено щяха да го побият на прът и да го възпламенят. Или в случай че не им достигнеше храброст за това, щяха да опищят небесата.
Вземете оперетния арест на Борисов – акция колкото жалка, толкоз и злобна. Да виждаш, че властта е жалка, е смешно, от време на време досадно. Но да виждаш, че е злобна – това към този момент е обезпокоително. ГЕРБ реагираха изненадващо беззъбо. Вместо тях се подвигна ЕНП, която в репресиите над опозицията видя опасност за демокрацията. „ Неоправданият арест на Борисов слага под въпрос демокрацията в България “ – писа Манфред Вебер до Урсула фон дер Лайен, писмото подписаха и други евродепутати. ЕНП изиска особено следствие, обявявайки ареста за противозаконен. Изпратиха незабавна задача в София и желаеха наблюдаване на България.
Защо ГЕРБ, която съгласно последните социологически изследвания е първа политическа мощ, не се възползва от това, с цел да смъкна държавното управление? Не знам. Може би и ГЕРБ считат, че всяка власт е от Бога. Или пък Четворната коалиция се радва на крепък тил нейде из посолствата.
Вземете и наглите неистини на първите политици в ръководството. Може ли някой да ги преброи? Достатъчен е единствено абсурдът с GEMCORP, когато Асен Василев излъга, че въпросната компания е „ предложена “ от американското посолство (фактът, че американската рекомендация се привежда като мотив за някаква тежест, самичък по себе си е абсурден!), Василев излъга по този начин безпардонно, че от посолството се видяха принудени обществено да го опровергават. А може би не е излъгал, може би грешката е била просто тази, че от дивотия Асен Василев се е изтървал да приказва тези неща обществено?
Достатъчен е и абсурдът със злощастния План за възобновяване и резистентност на България. След като едвам съумяха да го внесат, се оказа, че е фрапантно изменен с тежки съмнения за лобизъм в интерес на олигарси, финансирали „ митингите “ и възцаряването на Четворната коалиция. Това, че простотиите в новия проект ще закопаят стопанската система, никого не интересува. Важно е бюджетът да се цялостни – било от еврофондовете, било от все нови и нови заеми, – с цел да може да се краде.
Да се краде бързо и проведено, тъй като през днешния ден сме тук, на следващия ден ни няма, ще си бием камшика по всички страни по белия свят, с цел да си харчим паричките.
Върхът обаче се оказа съмнението, че Кирил Петков еднолично е обвързал одобряването на проекта с смяна на позицията на България във връзка с РСМ, за което не е имал мандат. А за какво Европейският съюз се съгласява на такива безпринципни покупко-продажби и чии ползи обслужва (защото за мен продължава да е мистерия какъв е този неукротим напън за Македония), това към този момент е тематика на напълно различен диалог. Както и другите неистини на държавното управление, единствено крупните от които към този момент са десетки.
Вземете и безсрамния непотизъм (народът го назовава „ шуробаджанащина “) – това не са ли „ калинки “, не е ли редно да се тресем от отвращение? Вижте министрите. Вижте министъра на културата, самодоволно, с мъждив от незнайни субстанции взор, снимащ министерския кабинет, в който е попаднал инцидентно и който ще напусне напълно скоро. Вижте военния, дето трябваше да си подаде оставката за открита русофилия и в този момент ще прави „ нов план “. Вижте вътрешния, дето приказва единствено в бъдеще време и все вади доказателства, но някой различен път. Вижте най-накрая транспортния, дето персонално той е изобретил принадената стойност и трансформира в злато всичко, до което се допре неговият бизнес талант. Да не изреждаме другите...
Всички тези неща се прокрадват в медиите, макар комфорта, обилно финансиран от упоменатите към този момент олигарси-инвеститори. Заедно с това обаче научаваме и други неща, тъй като всеки има познати в администрацията, които се изпускат за едно или друго. Така научаваме за поголовни уволнения и за политически назначения, в това число и на близки и родственици, за които не знам до каква степен е редно да се каже „ политически “. Но в случай че да се устрои на работа родата е политика на ръководството, то – политически са. Научаваме също, че приоритет №1 на държавното управление е да се брулят пари откъдето може, както може и колкото може. Защото хазната е като оня басейн от дилемите по броене в учебно заведение – с цел да можеш да го точиш от няколко тръби, то би трябвало най-малко от една тръба да се цялостни.
Никога не сме имали толкоз долнопробно, некадърно, подвластно, крадливо и шуробаджанашко ръководство и все пак националният яд е задремал като остарял вулкан. Защото няма мутра, няма олигарх, който да финансира и провежда ядрото на един възможен „ импровизиран митинг “. Олигарсите, които го умеят, сега са се разположили към софрата, вързали са кърпи под брадичките си и пламенно дъвчат. Не им е до революции, не им е до гражданско общество.
За един „ импровизиран митинг “ е належащо проведено ядро. Излезе ли ядрото на улицата, след това е елементарно – зяпачите, биропийците, ексхибиционистите с остроумните плакати, вувузелите и ковчезите, затварячите на мостове и кръстовища с пейки, палатки и боклукчийски кофи, най-накрая елементарните хорица, които жаждат правдивост и си фантазират, че тази правдивост се отвоюва с режисирани митинги, та като се причислят към тях, и те ще турят своята милостиня в сияйната постройка на положителното – всички те ще излязат, излезе ли един път проведеното и финансирано от сенчестите подмоли ядро. Точно като киселото мляко. Прясното мляко в никакъв случай няма да се трансформира в кисело, в случай че не му сложиш лъжичка закваска. Закваска, съдържаща гордата ни бактерия Lactobacillus Bulgaricus. Вижте единствено по какъв начин звучи – Булгарикус! Като оня горделив, уединен и окосмен Българин, дето си го знаете. Трябва да си я изобразим на герба – златна бактерия на лазурен декор измежду венец от зрели жита! Може да турим и петолъчка – бяла или алена – съгласно цивилизационния избор на конюнктурата. Но в случай че (когато) нещата станат неудържими и къде непринудено, къде проведено още веднъж се помъкнем на митинги, да не забравяме, че за всичко, поради което ще си отиде Кирил Петков, е отговорен освен той, само че и всеки, дал своя вот за него. Всички бяхте навреме и съответно предизвестени. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура” на Столична община.
Предварително се оправдавам за това, което ще кажа, давайки си сметка, че формулата „ оправдавам се “ сама по себе си е задоволително груба и обидна. Извинявам се, тъй като не трябва по този начин да се приказва за хората и не трябва да се клати властта, тъй като тя е въпреки всичко някакъв ред. Мразя да осъждам хората, ненавиждам да ги наказвам с думи, въпреки да признавам, че това от време на време носи някакво извратено наслаждение. Не желая да клатушкам никое ръководство, тъй като всеки ред е по-добър от безредието, а всяка власт от Бога (вж. Рим. 13:1), даже когато е под формата на наказване, което смирено би трябвало да изтърпим. Всеки ред е по-добър от безредието, само че има ръководства, които не са нищо повече от узаконено безвластие. Мисля, че сега имаме тъкмо такова.
Българинът (оня, дето си го знаете) доста ми падна в очите. Падна ми не с „ мъдростта на националния талант “ или с някое друго от неизброимите си качества, а съответно с развенчания мит за своята борбеност. Свободолюбивият балканджийски дух на дедите, световните цивилизовани полезности на внуците – всичко това се оказа единствено на ниска цена атрибут в престъпна пиеса. След „ протестните “ изстъпления по улиците преди две години, днешната тишина е позорна. Днес, когато имаме най-безобразното ръководство за всички времена, непокорният хайдушки дух на Българина седи на сянка в хладната кръчма и дълбокомислено си човърка носа.
Войната в Украйна падна като манна небесна за българското ръководство, тъй като отклони вниманието и даде заслужен (даже благороден) мотив за крещене на тези, за които крещенето e метод на битие. Крещейки за международна истина, те остават слепи за съответните, вътрешни неправди. През последните месеци имаше най-малко няколко крупни събития, поради всяко от които би паднало всяко обикновено държавно управление във всяка естествена цивилизована страна. Ако Бойко Борисов беше сторил най-малко едно от тези неща, несъмнено щяха да го побият на прът и да го възпламенят. Или в случай че не им достигнеше храброст за това, щяха да опищят небесата.
Вземете оперетния арест на Борисов – акция колкото жалка, толкоз и злобна. Да виждаш, че властта е жалка, е смешно, от време на време досадно. Но да виждаш, че е злобна – това към този момент е обезпокоително. ГЕРБ реагираха изненадващо беззъбо. Вместо тях се подвигна ЕНП, която в репресиите над опозицията видя опасност за демокрацията. „ Неоправданият арест на Борисов слага под въпрос демокрацията в България “ – писа Манфред Вебер до Урсула фон дер Лайен, писмото подписаха и други евродепутати. ЕНП изиска особено следствие, обявявайки ареста за противозаконен. Изпратиха незабавна задача в София и желаеха наблюдаване на България.
Защо ГЕРБ, която съгласно последните социологически изследвания е първа политическа мощ, не се възползва от това, с цел да смъкна държавното управление? Не знам. Може би и ГЕРБ считат, че всяка власт е от Бога. Или пък Четворната коалиция се радва на крепък тил нейде из посолствата.
Вземете и наглите неистини на първите политици в ръководството. Може ли някой да ги преброи? Достатъчен е единствено абсурдът с GEMCORP, когато Асен Василев излъга, че въпросната компания е „ предложена “ от американското посолство (фактът, че американската рекомендация се привежда като мотив за някаква тежест, самичък по себе си е абсурден!), Василев излъга по този начин безпардонно, че от посолството се видяха принудени обществено да го опровергават. А може би не е излъгал, може би грешката е била просто тази, че от дивотия Асен Василев се е изтървал да приказва тези неща обществено?
Достатъчен е и абсурдът със злощастния План за възобновяване и резистентност на България. След като едвам съумяха да го внесат, се оказа, че е фрапантно изменен с тежки съмнения за лобизъм в интерес на олигарси, финансирали „ митингите “ и възцаряването на Четворната коалиция. Това, че простотиите в новия проект ще закопаят стопанската система, никого не интересува. Важно е бюджетът да се цялостни – било от еврофондовете, било от все нови и нови заеми, – с цел да може да се краде.
Да се краде бързо и проведено, тъй като през днешния ден сме тук, на следващия ден ни няма, ще си бием камшика по всички страни по белия свят, с цел да си харчим паричките.
Върхът обаче се оказа съмнението, че Кирил Петков еднолично е обвързал одобряването на проекта с смяна на позицията на България във връзка с РСМ, за което не е имал мандат. А за какво Европейският съюз се съгласява на такива безпринципни покупко-продажби и чии ползи обслужва (защото за мен продължава да е мистерия какъв е този неукротим напън за Македония), това към този момент е тематика на напълно различен диалог. Както и другите неистини на държавното управление, единствено крупните от които към този момент са десетки.
Вземете и безсрамния непотизъм (народът го назовава „ шуробаджанащина “) – това не са ли „ калинки “, не е ли редно да се тресем от отвращение? Вижте министрите. Вижте министъра на културата, самодоволно, с мъждив от незнайни субстанции взор, снимащ министерския кабинет, в който е попаднал инцидентно и който ще напусне напълно скоро. Вижте военния, дето трябваше да си подаде оставката за открита русофилия и в този момент ще прави „ нов план “. Вижте вътрешния, дето приказва единствено в бъдеще време и все вади доказателства, но някой различен път. Вижте най-накрая транспортния, дето персонално той е изобретил принадената стойност и трансформира в злато всичко, до което се допре неговият бизнес талант. Да не изреждаме другите...
Всички тези неща се прокрадват в медиите, макар комфорта, обилно финансиран от упоменатите към този момент олигарси-инвеститори. Заедно с това обаче научаваме и други неща, тъй като всеки има познати в администрацията, които се изпускат за едно или друго. Така научаваме за поголовни уволнения и за политически назначения, в това число и на близки и родственици, за които не знам до каква степен е редно да се каже „ политически “. Но в случай че да се устрои на работа родата е политика на ръководството, то – политически са. Научаваме също, че приоритет №1 на държавното управление е да се брулят пари откъдето може, както може и колкото може. Защото хазната е като оня басейн от дилемите по броене в учебно заведение – с цел да можеш да го точиш от няколко тръби, то би трябвало най-малко от една тръба да се цялостни.
Никога не сме имали толкоз долнопробно, некадърно, подвластно, крадливо и шуробаджанашко ръководство и все пак националният яд е задремал като остарял вулкан. Защото няма мутра, няма олигарх, който да финансира и провежда ядрото на един възможен „ импровизиран митинг “. Олигарсите, които го умеят, сега са се разположили към софрата, вързали са кърпи под брадичките си и пламенно дъвчат. Не им е до революции, не им е до гражданско общество.
За един „ импровизиран митинг “ е належащо проведено ядро. Излезе ли ядрото на улицата, след това е елементарно – зяпачите, биропийците, ексхибиционистите с остроумните плакати, вувузелите и ковчезите, затварячите на мостове и кръстовища с пейки, палатки и боклукчийски кофи, най-накрая елементарните хорица, които жаждат правдивост и си фантазират, че тази правдивост се отвоюва с режисирани митинги, та като се причислят към тях, и те ще турят своята милостиня в сияйната постройка на положителното – всички те ще излязат, излезе ли един път проведеното и финансирано от сенчестите подмоли ядро. Точно като киселото мляко. Прясното мляко в никакъв случай няма да се трансформира в кисело, в случай че не му сложиш лъжичка закваска. Закваска, съдържаща гордата ни бактерия Lactobacillus Bulgaricus. Вижте единствено по какъв начин звучи – Булгарикус! Като оня горделив, уединен и окосмен Българин, дето си го знаете. Трябва да си я изобразим на герба – златна бактерия на лазурен декор измежду венец от зрели жита! Може да турим и петолъчка – бяла или алена – съгласно цивилизационния избор на конюнктурата. Но в случай че (когато) нещата станат неудържими и къде непринудено, къде проведено още веднъж се помъкнем на митинги, да не забравяме, че за всичко, поради което ще си отиде Кирил Петков, е отговорен освен той, само че и всеки, дал своя вот за него. Всички бяхте навреме и съответно предизвестени. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура” на Столична община.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ