Рокадата Копейкин – МаяМа
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Един изпада, различен се въздига. Един излиза и различен влиза, с цел да седне на мястото му в Парламента, и дано влезлият по-късно, като гледа празната банка на предходния, да си спомня за оня, който я е търкал. Колко сочни са прякорите на политиците! „ Костя Копейкин! “, „ Маяма Нолова “! Те, даже от време на време малко жестоки, даже от време на време малко несправедливи, вършат политическия живот по-колоритен, дават му човешко лице. Но в този момент не приказваме за прякорите, въпреки че в случай че говорехме, може би щеше да се получи занимателно четиво. Сега приказваме за резултатите от изборите, както вършат всички други и с цел да не изостанем от тях.
Кой е героят на последните избори, Кирил Петков? Не, не е той. Кирил Петков е следващият предстоящ и предвидим реализатор на основната роля, нищо повече. Истинският воин е Костадин Костадинов, който се настани в Народното събрание на мястото на Мая Манолова. Мая Манолова и нейната бунтовна агитка оставиха след себе си единствено скучен спомен и един длъжностен министър на културата, който сега се снишил с вярата, че току-виж може да го оставят и постоянен.
Извън триумфа на партията си, Костадин Костадинов означи и значим персонален триумф като задмина дори Лозан Панов в конкуренцията за президент. Костадинов събра 104 128 гласа (3.92%) против 96 922 (3.65%) на Панов. Вярно, резултатът на Панов не е така обезсърчаващ като този, да речем, на Горан Благоев (0.46%) или пък на Марина Орфей Малчева (0,24%), само че въпреки всичко си е срам. Защото Лозан Панов беше предаден по най-долнопробен метод от тези, които го издигнаха. Предадоха го „ десните “ проевропейци, с цел да поддържат в последния миг Румен Радев (не знам какви тъкмо сметки са си правили – да се подмажат на ПППП (M&M), които са Радевски артикул?), предадоха го и след това сами се провалиха до такава степен, че бяха принудени от обикновено възпитание заедно да си подадат оставките.
Оставки подадоха и във Вътрешна македонска революционна организация. Там пък за какво! Кой в този момент ще води бащина тайфа юнашка? Но не приказваме за Вътрешна македонска революционна организация. Не приказваме и за Българска социалистическа партия, която също се провали гръмотевично, само че нейната лидерка, която в последна сметка постъпи като Христо Иванов и Красимир Каракачанов, в едно свое телевизионно изказвания (дали пък не беше конференцията в нощта на изборите?) назова Българска социалистическа партия „ партия на смяната “. Каза безусловно по този начин: „ …БСП и другите партии на смяната “. Вие ли сте партия на смяната, бе? Но откакто тяхната някогашна членка Мая Манолова може да е „ ново лице “ и антисистемна протестърка, за какво пък и БРСДП (т.с.)/БКП/БСП да не е партия на новото, партия на смяната! Но да не приказваме за Вътрешна македонска революционна организация и Българска социалистическа партия, а за Костадин Костадинов.
Аз персонално съм изумен от дребния му резултат. Той единствен имà смелостта или лудостта да предложи опция по най-горещия въпрос – ковида. Опълчи се във времена, когато всичко живо мре от коронавирус, както мреше от фини прахови частици през далечната към този момент 2019 (рождената година на ковида, дала и името му), когато в София се водеше борба за кмет и злата Фандъкова искаше да строи инсинератор, с цел да изтрови цялото население отпред със „ Спаси София “ и деятелите на „ Да, България “. И тогава ходеха с маски, помните ли? Но то беше поради автомобилните гуми, които ромите горяха в кюмбетата. Сега може би не горят и ФПЧ са в норма, тъй като я няма онази откровена предизборна угриженост.
Костадин Костадинов се разгласи за отпадане на зелените документи и на другите ограничения, най-много на отдалеченото образование. По тези въпроси обществото в действителност е разграничено по ослепителен и безапелационен метод. Ако така наречен „ антиваксъри “ в действителност са повече от половината българи, то не би трябвало ли и резултатът на Костадин Костадинов да е над 50%?
Според Костадин Костадинов Европейският съюз е „ затвор “, а еврозоната „ гори в инфлация “. Това е твърдото разбиране на евроскептиците, които не са малко, техният брой пораства даже в самия Европейски парламент, само че изборният резултат на Костадинов не дава отговор на тази наклонност.
Ковидът и европейската интеграция са значими разграничителни линии, само че огромните политически играчи нямат никакви разлики по тях. Опълчват се единствено маргинални обединения с екзотични водачи, които са занимателни, само че не звучат задоволително съществено. Може би поради това единогласие на огромните партии по значимите въпроси, всевъзможни избори замязват от ден на ден на фарс и „ суверенът “ губи интерес към тях. Може би поради това е и мизерната изборна интензивност, а не поради вездесъщия и злокобен коронавирус.
Такава е картинката в дъното на класацията. Какво става по върховете? ПППП, усетили, че нещата вървят към първи мандат, оповестиха, че са подготвени на всевъзможни обединения, единствено без ГЕРБ и Движение за права и свободи. Тоест коалиция с Българска социалистическа партия се оказва изцяло допустима. Това за тях е обикновено, тъй като най-почтено се самоопределиха като партия „ център-ляво “ (аз не преставам да диря оня загадъчен детайл, по който се разграничават партиите център-ляво от партиите център-дясно, само че това е тематика на различен разговор). От своя страна Демократична България незабавно побързаха да се солидаризират с ПППП, т.е. със личните си някогашни гласоподаватели, и също да заявят, че позволяват всякаква коалиция, единствено без ГЕРБ и Движение за права и свободи. Тоест с Българска социалистическа партия може. И в случай че за ПППП да кажат това е задоволително, за Демократична България (особено в частта му „ ДСБ “) е скандално. Но те си знаят. В последна сметка Демократична България и ПППП са две редакции на едно и също нещо, копие и аварийно копие. Както сървърите автоматизирано си вършат бекъп. Въпросът е кое е същинското име на сървъра, кое му е действителното IP. По този въпрос има единствено догадки, колкото и правдоподобни да са от време на време.
Това, че ПППП ги сътвориха – отдалеко, с доста пари и с доста въздействие – е ясно. Че рекрутираха на тяхна страна медии, публицисти и „ интелектуалци “ – също е ясно. Удивен съм от свои остарели познати, с чийто метод на мислене и политически усети съм наясно, по какъв начин запяха в един глас дитирамби с съвсем едни и същи думички и фрази. Такива наколенки не бях виждал от времената, когато Любомир Левчев споделяше насълзен: „ Скъпи другарю Живков, не можете да ми възбраните да ви обичам! “. Нещо такова (и то публицисти от моето поколение) подеха по адрес на младежа Кирил Петков. Очевидно е въпрос на целево финансиране.
Превърнаха Петков в звезда. Скандалите с канадското поданство и потъпкването на Конституцията не помогнаха. Такива неща в никакъв случай не са помагали, „ суверенът “ не се скандализира от такива неща. За Бойко Борисов се знаеше, че е „ мутра “ от първия момент, когато се появи в общественото пространство. И хората нямаха нищо срещу, дори им харесваше ореолът на Яне Сандански. Борисов беше „ мутрата “ на народа дълго, до момента в който едвам в последно време не се появи „ фатмакът “ на народа, с цел да каже: „ Мутри вън! “. На „ суверена “ толкоз му би трябвало.
Ясно е, че ПППП е „ план “. Също по този начин е ясно, че на ПППП им „ помогнаха “ и с резултатите от изборите. До вечерта на 14 ноември знаехме едни планирани резултати, само че внезапно се оказа друго, заради което не успяхме да научим кой щеше да бъде тайнственият и равно далечен от всички партии претендент за министър председател на Бойко Борисов. Социологът Димитър Ганев от „ Тренд “ (който в действителност е политолог) сподели, че организациите не са сбъркали, тъй като за президентските избори са познали напълно тъкмо, а за парламентарните са предсказали едно и също. То обаче не се сбъднало, тъй като, видите ли, през последните дни настъпила невиждана консолидация, за която си имало и научно пояснение, само че аз не го запомних чак в такива елементи, че да се одързостя да го възпроизведа тук. Обаче си мисля, че в случай че социолозите не са сбъркали, в случай че са предрекли в един глас нещо, само че след това е излязло друго, то явно може да се допусне външна техническа интервенция в изборите. Защо бе, г-да социолози, не коментирате тази толкоз елементарна и в същото време толкоз правдоподобна догадка? Заради академичното предписание, съгласно което в обществените си мнения се вършим, че задкулисието не съществува?
Но всичко това – и подмазването, и изборната „ помощ “ – не е задоволително, в случай че го няма националния блян по следващия месия, който ще отсече главата на змея, дето държи заключена бездънната пещера с мангизите и алените Ферарита. Макс и Мориц са прислужници, а за нас остава да си блъскаме главите чии прислужници са. Вероятно на някого – човек или група, или страна даже, – който и преди е имал прислужници отпред на нашата страна, ще има и оттатък идващите избори, на които ще забележим физиономиите на Макс и Мориц, посърнали като онази напудрена и гузна физиономия на Слави Трифонов, претърпял своя момент на звездна популярност, превалил кривата на своя напредък, с цел да не се върне в никакъв случай към този момент в тези години, когато пред себе си имаше загадъчно и многообещаващо бъдеще.
Хайде, правете там някакво държавно управление, че да приемете бюджет! Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура” на Столична община.
Един изпада, различен се въздига. Един излиза и различен влиза, с цел да седне на мястото му в Парламента, и дано влезлият по-късно, като гледа празната банка на предходния, да си спомня за оня, който я е търкал. Колко сочни са прякорите на политиците! „ Костя Копейкин! “, „ Маяма Нолова “! Те, даже от време на време малко жестоки, даже от време на време малко несправедливи, вършат политическия живот по-колоритен, дават му човешко лице. Но в този момент не приказваме за прякорите, въпреки че в случай че говорехме, може би щеше да се получи занимателно четиво. Сега приказваме за резултатите от изборите, както вършат всички други и с цел да не изостанем от тях.
Кой е героят на последните избори, Кирил Петков? Не, не е той. Кирил Петков е следващият предстоящ и предвидим реализатор на основната роля, нищо повече. Истинският воин е Костадин Костадинов, който се настани в Народното събрание на мястото на Мая Манолова. Мая Манолова и нейната бунтовна агитка оставиха след себе си единствено скучен спомен и един длъжностен министър на културата, който сега се снишил с вярата, че току-виж може да го оставят и постоянен.
Извън триумфа на партията си, Костадин Костадинов означи и значим персонален триумф като задмина дори Лозан Панов в конкуренцията за президент. Костадинов събра 104 128 гласа (3.92%) против 96 922 (3.65%) на Панов. Вярно, резултатът на Панов не е така обезсърчаващ като този, да речем, на Горан Благоев (0.46%) или пък на Марина Орфей Малчева (0,24%), само че въпреки всичко си е срам. Защото Лозан Панов беше предаден по най-долнопробен метод от тези, които го издигнаха. Предадоха го „ десните “ проевропейци, с цел да поддържат в последния миг Румен Радев (не знам какви тъкмо сметки са си правили – да се подмажат на ПППП (M&M), които са Радевски артикул?), предадоха го и след това сами се провалиха до такава степен, че бяха принудени от обикновено възпитание заедно да си подадат оставките.
Оставки подадоха и във Вътрешна македонска революционна организация. Там пък за какво! Кой в този момент ще води бащина тайфа юнашка? Но не приказваме за Вътрешна македонска революционна организация. Не приказваме и за Българска социалистическа партия, която също се провали гръмотевично, само че нейната лидерка, която в последна сметка постъпи като Христо Иванов и Красимир Каракачанов, в едно свое телевизионно изказвания (дали пък не беше конференцията в нощта на изборите?) назова Българска социалистическа партия „ партия на смяната “. Каза безусловно по този начин: „ …БСП и другите партии на смяната “. Вие ли сте партия на смяната, бе? Но откакто тяхната някогашна членка Мая Манолова може да е „ ново лице “ и антисистемна протестърка, за какво пък и БРСДП (т.с.)/БКП/БСП да не е партия на новото, партия на смяната! Но да не приказваме за Вътрешна македонска революционна организация и Българска социалистическа партия, а за Костадин Костадинов.
Аз персонално съм изумен от дребния му резултат. Той единствен имà смелостта или лудостта да предложи опция по най-горещия въпрос – ковида. Опълчи се във времена, когато всичко живо мре от коронавирус, както мреше от фини прахови частици през далечната към този момент 2019 (рождената година на ковида, дала и името му), когато в София се водеше борба за кмет и злата Фандъкова искаше да строи инсинератор, с цел да изтрови цялото население отпред със „ Спаси София “ и деятелите на „ Да, България “. И тогава ходеха с маски, помните ли? Но то беше поради автомобилните гуми, които ромите горяха в кюмбетата. Сега може би не горят и ФПЧ са в норма, тъй като я няма онази откровена предизборна угриженост.
Костадин Костадинов се разгласи за отпадане на зелените документи и на другите ограничения, най-много на отдалеченото образование. По тези въпроси обществото в действителност е разграничено по ослепителен и безапелационен метод. Ако така наречен „ антиваксъри “ в действителност са повече от половината българи, то не би трябвало ли и резултатът на Костадин Костадинов да е над 50%?
Според Костадин Костадинов Европейският съюз е „ затвор “, а еврозоната „ гори в инфлация “. Това е твърдото разбиране на евроскептиците, които не са малко, техният брой пораства даже в самия Европейски парламент, само че изборният резултат на Костадинов не дава отговор на тази наклонност.
Ковидът и европейската интеграция са значими разграничителни линии, само че огромните политически играчи нямат никакви разлики по тях. Опълчват се единствено маргинални обединения с екзотични водачи, които са занимателни, само че не звучат задоволително съществено. Може би поради това единогласие на огромните партии по значимите въпроси, всевъзможни избори замязват от ден на ден на фарс и „ суверенът “ губи интерес към тях. Може би поради това е и мизерната изборна интензивност, а не поради вездесъщия и злокобен коронавирус.
Такава е картинката в дъното на класацията. Какво става по върховете? ПППП, усетили, че нещата вървят към първи мандат, оповестиха, че са подготвени на всевъзможни обединения, единствено без ГЕРБ и Движение за права и свободи. Тоест коалиция с Българска социалистическа партия се оказва изцяло допустима. Това за тях е обикновено, тъй като най-почтено се самоопределиха като партия „ център-ляво “ (аз не преставам да диря оня загадъчен детайл, по който се разграничават партиите център-ляво от партиите център-дясно, само че това е тематика на различен разговор). От своя страна Демократична България незабавно побързаха да се солидаризират с ПППП, т.е. със личните си някогашни гласоподаватели, и също да заявят, че позволяват всякаква коалиция, единствено без ГЕРБ и Движение за права и свободи. Тоест с Българска социалистическа партия може. И в случай че за ПППП да кажат това е задоволително, за Демократична България (особено в частта му „ ДСБ “) е скандално. Но те си знаят. В последна сметка Демократична България и ПППП са две редакции на едно и също нещо, копие и аварийно копие. Както сървърите автоматизирано си вършат бекъп. Въпросът е кое е същинското име на сървъра, кое му е действителното IP. По този въпрос има единствено догадки, колкото и правдоподобни да са от време на време.
Това, че ПППП ги сътвориха – отдалеко, с доста пари и с доста въздействие – е ясно. Че рекрутираха на тяхна страна медии, публицисти и „ интелектуалци “ – също е ясно. Удивен съм от свои остарели познати, с чийто метод на мислене и политически усети съм наясно, по какъв начин запяха в един глас дитирамби с съвсем едни и същи думички и фрази. Такива наколенки не бях виждал от времената, когато Любомир Левчев споделяше насълзен: „ Скъпи другарю Живков, не можете да ми възбраните да ви обичам! “. Нещо такова (и то публицисти от моето поколение) подеха по адрес на младежа Кирил Петков. Очевидно е въпрос на целево финансиране.
Превърнаха Петков в звезда. Скандалите с канадското поданство и потъпкването на Конституцията не помогнаха. Такива неща в никакъв случай не са помагали, „ суверенът “ не се скандализира от такива неща. За Бойко Борисов се знаеше, че е „ мутра “ от първия момент, когато се появи в общественото пространство. И хората нямаха нищо срещу, дори им харесваше ореолът на Яне Сандански. Борисов беше „ мутрата “ на народа дълго, до момента в който едвам в последно време не се появи „ фатмакът “ на народа, с цел да каже: „ Мутри вън! “. На „ суверена “ толкоз му би трябвало.
Ясно е, че ПППП е „ план “. Също по този начин е ясно, че на ПППП им „ помогнаха “ и с резултатите от изборите. До вечерта на 14 ноември знаехме едни планирани резултати, само че внезапно се оказа друго, заради което не успяхме да научим кой щеше да бъде тайнственият и равно далечен от всички партии претендент за министър председател на Бойко Борисов. Социологът Димитър Ганев от „ Тренд “ (който в действителност е политолог) сподели, че организациите не са сбъркали, тъй като за президентските избори са познали напълно тъкмо, а за парламентарните са предсказали едно и също. То обаче не се сбъднало, тъй като, видите ли, през последните дни настъпила невиждана консолидация, за която си имало и научно пояснение, само че аз не го запомних чак в такива елементи, че да се одързостя да го възпроизведа тук. Обаче си мисля, че в случай че социолозите не са сбъркали, в случай че са предрекли в един глас нещо, само че след това е излязло друго, то явно може да се допусне външна техническа интервенция в изборите. Защо бе, г-да социолози, не коментирате тази толкоз елементарна и в същото време толкоз правдоподобна догадка? Заради академичното предписание, съгласно което в обществените си мнения се вършим, че задкулисието не съществува?
Но всичко това – и подмазването, и изборната „ помощ “ – не е задоволително, в случай че го няма националния блян по следващия месия, който ще отсече главата на змея, дето държи заключена бездънната пещера с мангизите и алените Ферарита. Макс и Мориц са прислужници, а за нас остава да си блъскаме главите чии прислужници са. Вероятно на някого – човек или група, или страна даже, – който и преди е имал прислужници отпред на нашата страна, ще има и оттатък идващите избори, на които ще забележим физиономиите на Макс и Мориц, посърнали като онази напудрена и гузна физиономия на Слави Трифонов, претърпял своя момент на звездна популярност, превалил кривата на своя напредък, с цел да не се върне в никакъв случай към този момент в тези години, когато пред себе си имаше загадъчно и многообещаващо бъдеще.
Хайде, правете там някакво държавно управление, че да приемете бюджет! Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ