Иван Стамболов – Сула: Сглобката осакати политическия живот. Топ анализаторът и

Иван Стамболов – Сула: Сглобката осакати политическия живот.

Топ анализаторът и някогашен ефирен сценарист Иван Стамболов – Сула пусна нова обява, която разбуни духовете. Макар и с по-дипломатичен звук от нормалното. разгласява без редакторска интервенция:

Идеите в политиката са мъртви. А какво е политиката, в случай че не състезание на хрумвания? Всъщност този въпрос е непотребен – ние доста добре знаем какво е политиката. Тя от дълго време е всичко друго, единствено не и състезание на хрумвания, само че по инерция го повтаряме, с цел да не забравим какво би трябвало да бъде.

Какви са през днешния ден концепциите на ръководещите партии по света, каква е идеологията им? Какви са концепциите и идеологията на българските политически партии? Откакто е на власт „ сглобката “, не се изтощавам да дублирам, че българският политически живот е сакат, тъй като на процедура няма съпротива, а това е злокобно в една система, претендираща да се основава на плурализма и конкуренцията.

Каква е идеологията на модерните партии? Някакъв безформен прагматизъм. Какъв е мирогледът им? Материализъм и политикономия. Каква е политическата им обвивка и процедура? Най-страшната – популизъм. Най-страшната, тъй като популизмът се основава на неистина и машинация.

Особено показателно е протичащото се в София през последните два месеца. Не, не е нелепата пешеходна зона към „ Св. Александър Невски “, която затормози още повече придвижването и паркирането в центъра. Не са и зловещо-смехотворните рождественски украшения със светещи вещици и розови понита, въпреки те да дават недвусмислена поръчка за цялата бъдеща културна политика на новото ръководство. Не са и изпочупените клони на дърветата след шокиращия първи сняг в края на ноември предходната година, много от които към момента не са изнесени. Не са преспите и ледовете на „ Витошка “ по тротоара до парка на НДК, по които хората излязоха със ски. Не са дори и жълтите павета сред Народния спектакъл и Министерство на финансите – другояче обичана тематика за остроумия в мандата на Фандъкова. Не са дори и митингите на градския превоз, колкото симптоматични и тревожни да се те. Всичко това са дреболии.

Да, знам. Ако през днешния ден беше началото не на 2024, а на 2019 и актуалните ръководещи бяха гневни опозиционери, способени по всички градоустройствени въпроси, от тези дреболии щеше да е безумен писък и писъци до небесата. Щяха да късат ризи и горестни сълзи да леят. Щяха да се кълнат по какъв начин с юношески ентусиазъм и безстрашие, с гений и подготвеност могат да оправят всичко в този несретен хилядолетен град, единствено дето мафията не им позволява. Е, в този момент и метлата, и лопатата са в техните ръце, а те не могат да стартират да ръководят, тъй като не могат да се схванат за ръководител на Общинския съвет.

Ето това е същинският проблем на ръководството – неспособността да ръководи. А не дреболиите като снегове, павета и светещи вещици. Тези работи са периферни следствия от централния проблем.

Колко бяха, седем ли? Седем пъти се пробват да изберат ръководител на Общинския съвет и не съумяват. Един непредумишлен непряк наблюдаващ откровено би се удивил: но, по какъв начин по този начин! Та нали всички, които се явиха на избори и вкараха общински съветници, бяха водени само от възприятие за дълг към общността, към града и хората? Нали всички бяха подготвени на всеотдайност? Нима не четохме обещанията им, белким не гледахме клиповете, листовките, билбордите?… Толкова ли е мъчно да изберат един за ръководител, все едно кого? Нима той ще наруши салдото на силите, белким ще промени хода на историята? Щом не могат да се схванат като партии със свои групи общински съветници, да създадат ръководител Карлос Контрера – той е самичък, няма група. Освен това е умел общинар и деятелен държавник. Щом на всички заветната цел и фантазия е да се служи на града и хората, да избират Контрера и да почват да служат. Или Вили Лилков. Или Грети Стефанова като доайен. Или пък някой различен неизвестен, само че работлив общински консултант. Защо? Защо не направиха това?

От месеци текат договаряния. ГЕРБ не гласоподават, с цел да наподобяват на съпротива, нищо че имат общо държавно управление с Промяната. Движение за права и свободи – тоже. „ Възраждане “ като че ли се държат най-последователно, най-вече наподобяват на съпротива и по този начин би трябвало, в случай че не желаят да се спаружат като предходната сензационна първа политическа мощ Има Такъв Народ. Самите Има Такъв Народ и „ Синя София “ имат по трима съветника, заради което не ги и питат много-много, въпреки че в „ сглобка “ с другите по-малки биха създали болшинство, обаче прекомерно несигурно след това, за жалост.

С Българска социалистическа партия нещата са по-тънки. Мълви се, че Борис Бонев прекомерно бил напреднал с договарянията за поддръжка. Какво им даде обещание, бедний ми Бонев, в подмяна? Нещо идеологическо ли беше или нещо прагматично? Леви обществени политики ли им даде обещание или достъп до публични поръчки? И по какъв начин съумя да залъжеш себе си, с цел да се подмазваш на отломките на тоталитаризма и сталинизма, на формалните русофилски сили, на поредните антиевропейци? Това ли е цената на концепциите? Това ли са моралните правила?

Много му се ще на Бонев да е ръководител на СОС (и аз не разбирам за какво тъкмо, само че то е тъй като съм прост). Предишният ръководител на СОС Георги Георгиев от ГЕРБ в една своя изобличителна публикация за десетте неистини на Бонев сподели апропо по какъв начин го хванал да му седи в стола с съвсем еротична приятност. Какъв е тоя напън! Наистина ли има някаква спекулация да си ръководител или в тази ситуация с Бонев си е голото пустославие на неосъществения кмет?

Както и да е. Всичко вървяло добре с Българска социалистическа партия и те били склонили да гласоподават за Бонев, нищо че за него щели да гласоподават и тези политически сили, чийто боен министър е Тагарев, само че ето че, в същия тоя миг се случила оная работа с паметника на руската армия… И тук в поезията има апосиопеза, замълчаване, горестен отвод от говорене, нещо като „ само че млъкни, сърце! “…

Те от Българска социалистическа партия си бяха споделили хората, че си имат избрани червени линии, оттатък които е умъртвено всяко възпитание. И ПСА, иже нарицаемый МОЧА, бил деклариран още през цялото време като една от тези червени линии. В мига, в който нарязали с флекс боеца с автомата, служащия с кангото и майката с детето, в същия този момент Българска социалистическа партия се отдръпнала от Бонев и договарянията секнали на милиметри от хепиенда.

Виждате ли от какво зависи политическият живот в България? Има ли потребност да го разясняваме? Има ли потребност да го проучваме?

Сега какво? Ако и на 8 февруари не съумеят да си изберат ръководител на Общинския съвет, прекомерно евентуално е да се стигне да предварителни локални избори. Тѐ таково нещо не бехме виждàли!!! Казвам „ прекомерно евентуално “, а не „ наложително “ или „ неизбежно “, тъй като имало там някакви юридически тънкости, съгласно които, въпреки и без ръководител, съветът се събирал да заседава, тоест не бил напълно мъртъв, не бил към момента безнадеждно вдървен мъртвец.

Та, в случай че би трябвало да се върнем към началото: каква е идеологията на властта в България, какъв е мирогледът на новото потомство политици? Защо би трябвало да изберем една или друга партия, един или различен политик, в случай освен че всички дават обещание едни и същи популистки нелепости, ами откакто им се вържат и ги изберат, вършат едни и същи простотии. Какво: да гласуваме за оня, чиито простотии са най-малки?

Слушайте, тъй като ще ви кажа нещо доста съществено. Когато назрее обстановка като сегашната, когато попаднем в това, което назовават „ рецесия на полезностите “, когато политическите играчи (партии и личности) не се разграничават между тях по своя светоглед и идеология, тогава обществото инстинктивно, само че и трескаво, стартира да търси някакъв общ знаменател, някакъв ориентир, огромна концепция, към която всички да се обединят, загърбвайки по-малките си хрумвания, доколкото имат такива. Първата огромна обединителна концепция, която в такива случаи попада пред погледа на обществото, е патриотичната във всички свои разновидности и проявления – се теб може да сме разнообразни, може да сме съперници и дори врагове, само че сме българи и това ни сплотява. Не инцидентно модерният свят удря най-силно върху фамилията и патриотизма. Това са полезности, това са реалии, построени върху истина и заради това жилави и устойчиви.

Затова в сходни бездуховни обстановки избуяват декларираните на родолюбив принцип партии и субекти. Колкото и да ви е мъчително, партии като „ Възраждане “ ще порастват, изключително в случай че се придържат дисциплинирано към политиката си да бъдат съпротива на всичко. Сега към момента не им е настъпил моментът, тъй като хората не престават да имат вяра, че в главата на Борисов има някакъв талантлив проект, който ще изуми всички, ще сложи всеки на мястото му и от чешмата ще потекат мед и масло (не се смейте, доста хора го мислят!), само че в случай че не се случи по този начин, в случай че вярата в лукаво прикритата съпротива се провали, тогава кутията на Пандора ще е отворена и проправен пътят пред всевъзможни злорадо кискащи се демони.

Ех, де да можеше да ни отмине тая чаша! Но ние знаем, че няма да го бъде без кискащите се демони. Трябва да стиснем зъби и да ги изтърпим. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.

Източник: Sulla.bg

Оше вести четете в графа „ България “