Иван Стамболов – Сула с мощна сеч! Подхвана папа Франциск

Иван Стамболов – Сула с мощна сеч! Подхвана папа Франциск и Ватикана. Един от безспорно най-хубавите модерни познавачи на религиозно-философските тематики Иван Стамболов – Сула направи невиждан разбор по посока папа Франциск и Ватикана. Като причина за коментара прозира авторовото чувство, че католическата черква се е привързала много към материалното и не помни за духовната си функционалност и будителство. Не единствено чувство, само че и подкрепено с обстоятелства изказване.

SafeNews  разгласява целия текст без редакторска интервенция:

Религиите имат друга цел, те са мост сред „ тук “ и „ там “, а не пъдари на това, което се случва единствено „ тук “

Чудесно е и християните, и мюсюлманите, и будистите да са загрижени за обществената правдивост и климатичните планове, само че за какво би трябвало да го вършат през религиите си!

Този въпрос лъсна пред будния ми разум с целия си искра, откакто прочетох една вест на уеб страницата VATICAN NEWS. Всъщност новините са повече и са свързани с визитата на папата в Азия и най-много в Сингапур, само че дано първо за улеснение да разделим въпроса „ Върши ли си Църквата работата? “ на две:

1. Коя е Църквата?

2. Каква? е работата?

По първия въпрос. Той отпада като непотребен, в случай че си спомним деветия член на Символа на вярата: имам вяра в ЕДНА, свята, съборна и апостолска Църква. В тази светлина не може да съществува множествено число на думата “църква ”, само че през днешния ден по този начин назовават какво ли не. Вижте единствено протестантите: при тях всяко квартално клубче на религиозна основа е “църква ”.

Половината, в случай че не и повече от сектите назовават себе си “църкви ”. Има дори и Църква на Сатаната, учредена през 1966 в Сан Франциско от Антон Шадор Ла Вей и с ръководещ орган Ордена на Трапецоида (1950). Затова предлагам да назоваваме “църква ” оня Богочовешки организъм, който води началото си от Петдесетница, когато Св. Дух слиза над апостолите във тип на огнени езици, и в който членуват всички, минали през тайнството Кръщение посредством свещениците, получили апостолска последователност в тайнството Свещенство. Тоест под “църква ” да разбираме християнската Църква.

По втория въпрос – каква? е работата на Църквата. Църквата стартира да прави своята работа още от първия ден на съществуването си. Ето какво споделя Петър на събралия се народ, откакто му благовести за Възкресението и Възнесението на Христос:

“А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за амнистия на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш ”. И с доста други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак жанр. И така, които одобриха с удоволствие думите му, кръстиха се; и се причислиха в оня ден към три хиляди души. И постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението (т. е. причастието – б. м.)и в молитвите. Страх обзе всяка душа, тъй като доста чудеса и личби ставаха посредством апостолите в Иерусалим… А Господ ежедневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха ”

(Деяния, 2:38-47)

С две думи: работата на Църквата е да преподава учението на Христос и да избавя души, като кара хората да повярват. А учението на Христос е ясно дефинирано в Проповедта на планината (Матей, 5,6,7) и е синтезирано в едно изречение:

“Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разсъдък: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, сходна ней, е: възлюби близък си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците ”

(Мат. 22:37-40).

Тези две заповеди са известни още като “Новият завет ”. Тях преподава Църквата непрекъснато и приготвя природата “човечество ” за вечността. Ето това? е работата на Църквата.

Да се върнем в този момент към новините от Ватикана, с които започнахме и да се опитаме да отговорим на въпроса прави ли си Църквата работата. Сайтът оповестява за грандиозна обиколка на папата из Азия. В Индонезия – най-голямата мюсюлманска страна в света най-малко по брой на популацията, изповядващо тази религия, – “папата безспорно ще поддържа междурелигиозния разговор и ще насърчи придържането към правилата на Панкасила (официалната философска теория на Индонезия), които предизвикват взаимното почитание сред другите групи. Той ще се разгласи срещу радикализма и за подсилване на братството в многообразието ”. Обиколката продължава: “Посещавайки Папуа Нова Гвинея, която е изправена пред провокациите на бедността, корупцията и изменението на климата, Франциск не може да не призове за правдивост, внимание към бедните и грижа за околната среда. Целта му е да въодушеви смяна към по-голяма обществена правдивост ”.

Само на мен ли ми се коства, че Църквата много е трансформирала “предмета си на активност ”, в случай че въобще е редно да го назовем по този начин? Акцентите във визитите на папата демонстрират блян към възстановяване на света – обществена правдивост, беднотия, околна среда и т. н. Това е отлично, това е благородно и човеколюбиво, само че Църквата постоянно е учила, че този свят е суетлив и краткотраен – та нали от него бягат отшелниците в пустините! Нали бягат от неговите прелести и изкушения, с цел да не погубят измежду тях душите си! Далеч съм от мисълта да желая запрещение на светските наслади, отменяне на благоденствието и спокойствието, разкъсване с наслажденията – само че това не е работа на Църквата. Има си задоволително Неправителствени организации да се борят за тези благини и задоволително увеселителни институции да ги доставят.

Папата като че ли търси общ знаменател сред всички хора и го намира в привързаността към този свят. В рамките на тази обвързаност той желае да сформира лист от първостепенни полезности и да оглави придвижването за тяхното отстояване. Такава е и политиката му към икуменическото придвижване – Ватиканът официално не взе участие в него, само че желае да е отпред. И в случай че първоначално тези совалки бяха сред християнските деноминации, то в този момент те обгръщат всички религии, като търсят общото сред тях и го намират там, където няма никакви несъгласия. Защото в случай че богословите може да не са единомислещи по въпроса дали ипостасите на Св. Троица са единосъщни или подобосъщни между тях, то че сочната пържола с картофки е хубаво нещо, са съгласни всички. И в случай че няма нищо неприятно в това всички – и католици, и протестанти, и кришнари, и мюсюлмани, и всевъзможни други – седнат на една маса да похапнат сочни пържоли с картофки, то да се молят дружно и да правят един другиму тайнствата не е редно. Чудесно е и християните, и мюсюлманите, и будистите да са загрижени за обществената правдивост и климатичните планове, само че за какво би трябвало да го вършат през религиите си! Няма ли в страните им други форми на социална изява? Религиите имат друга цел, те са мост сред “тук ” и “там ”, а не пъдари на това, което се случва единствено “тук ”. Но задачите на икуменизма са напълно други – оперативните са придобиване на власт и въздействие, а стратегическите – основаване на нова, непозната до момента вяра.

Казват, че има доста общи неща сред християнството и други религии. И няма по какъв начин да е другояче, тъй като Творецът е един, творението е едно и Истината е една. Един е и познавателният механизъм на индивида, тъй като една е и природата му. Затова е изцяло обикновено във всички столетия и всички учения да се прокрадва един и същи принцип, едно и също знание, единствено че дефинирано по друг метод, доколкото е плод на човешкия разум в дадената ера, на условната знакова, символна система на тази ера. Ако е скъсана връзката със символната система на епохата, остава неясно и нейното знание. Спомнете си единствено случката с безплодната смокиня в Евангелието. Ако не знаете, че смокинята е дървото на евреите, както дъбът на гърците и римляните, липата на германците и ясенът на скандинавците, случката ще остане неразбираема за вас.

Различното при християнството е, че учението му не е плод на човешки разум (за което приказва и неговата привидна абсурдност), а е преподадено от Бог. И като такова е преподаване един път вечно, има цялост и непроменяемост. Ако приемем това напълно богооткровено обучение за истина, то всичко, въпреки и малко различаващо се от него, е неистина по пътя на най-елементарната логичност. Така че многото религии и учения не са общ брой от доста истини, не са и общ брой от разнообразни късчета на една истина, а се разделят на истина и нещо друго – полуистини, илюзии, заблуди и откровени неистини. На това би трябвало да е стъпил папата, като потегля да обикаля други страни и нации в Азия, а не да прави благи очи на всяко екзотично обучение, което му се изправи пред погледа.

Но пък може и да не съм прав. Папата, както самичък твърди за себе си, е “викарий ” на Христос на земята, Негов аватар. На Първия Ватикански събор през 1870 (потвърдено от Втория през 1969) римокатолиците одобряват догмата за примата и непогрешимостта на папата ex cathedra (приемането на нови догмати почива върху учението на Нюман за догматическото развиване, само че това е друга тема), тъй че кои сме ние, простите православни жители, та да се бъркаме на папата, когато е решил да се бори с климатичните промени! Човекът е прав, просто тъй като не може да бърка.

Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, стига папата да няма нищо срещу.

Източник: Труд

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на