Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg Знам, че

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg Знам, че е честно, преди да зададеш въпроса „ Защо? “, да попиташ „ Дали? “ – дали българската политическа класа е обречена да бъде некачествена? Но да речем, че сме го задали. Тя явно е некачествена, пък дали е по този начин, тъй като е била облечена или заради нещо друго, мисля няма изключително значение. И въпреки всичко ми се коства, че е обречена по няколко аргументи. Упражнява властта, само че не я има Тъй нареченият „ преход “ трябваше да е белязан от три съществени процеса: реставрация, приватизация и лустрация. Реституцията беше conditio sine qua non, справедливостта трябваше да се възвърне, а възобновяване на справедливостта минаваше през връщане на заграбеното. Реституцията беше обективна и тя е един от стълбовете, на които се крепи свободното общество след тоталитаризма. Другият дирек се очакваше да бъде приватизацията. Идеята за приватизация почива на логиката, че страната е неприятен собственик и не може да ръководи дейно общественото (общото) богатство; държавната стопанска система е инертна, незаинтересована, неправилна и корумпирана; назад – частната благосъстоятелност облагородява, тъй като е обвързвана със независимост и отговорност, а конкуренцията, която е непозната в плановото социалистическо стопанство, покачва по натурален път качеството на стоките и услугите. Това е теорията. Практиката обаче се оказа напълно друга, стопанската система не беше приватизирана, а открадната от предходните икономически ръководители. Благодарение на порочно извършената приватизация и на въобще несъстоялата се лустрация, икономическата власт не смени субектите си, а остана у най-престъпните пластове, ограбили страната през 1944 под бащинския взор на Съветската войска. Днешното благосъстояние е допустимо най-порочното. Казваме, че наследеното благосъстояние е най-хубаво, тъй като не е прочут изцяло лицеприятен метод за замогване, затова благосъстоянието, придобивано всекидневно посредством корупция, принуждение, далавери и корист с власт е най-лошото. Днес същинската власт продължава да е в ръцете на тези, които я похитиха през 1944 г, само че тях ли виждаме в така наречен „ обществено пространство “? Не, тъй като си имат аватари, които сменят постоянно, тъй като искащи не липсват. Тези аватари също имат интерес да упражняват властта, тъй като е доходно, само че на процедура не я имат, а единствено извършват нарежданията на съответния си Вишну. Затова споделяме, че българската политическа класа упражнява властта, само че не я има. Политиците, чиито лица и имена познаваме, в голямата си част са марионетки на дискретните субекти на икономическата власт, незасегнати от лустрация и облагодетелствани от приватизация. Истинските господари не носят никаква отговорност за ръководството, защото формално нямат нищо общо с него. Официалните политици пък не могат да носят, макар омразата, която натрупат върху себе си, тъй като в действителност нямат нищо общо с ръководството. Те най-вече да решат свои битове въпроси и постоянно ги вземат решение прекомерно обилно. Но единствено дотук. Поради тези аргументи няма професионални политици с същинска власт, само че няма и мощни персони, тъй като по-пригодни (и по-безопасни, а оттова и по-приемливи за господарите) са нагаждачите, конформистите, подмазвачите, предателите. Нравите са в невиждан крах. Друга причина политическата ни класа да е обречена е, тъй като е некомпетентна Все по-рядко някой е в час. Хайде да не загатваме Преспанския контракт, че е прекомерно прясно. Некомпетентността по нужда отваря политиците за всякакъв популизъм, тъй като популизмът освен обнадеждава и възбужда масите, само че също по този начин крие бездарието и нелепостта на водачите. Некомпетентните политици не осъзнават думите си, делата си и последствията от тях. Те не знаят какви са задачите на вътрешната и на външната политика. Те нямат небосвод, по-далечен от края на мандата си или на мандата на тези, от които зависят, чиито клиенти са се записали. Те избират да приказват в бъдеще време – ще създадем това, ще създадем това, а не: направихме, – тъй като постоянно положителните планове са доста повече от положителните резултати. Хайде да не загатваме и за обещаните имена на подслушваните протестиращи, които ЩЯХМЕ да научим ей сегичка, напряко на следващия ден, тъй като и то е прекомерно прясно. Все по-често в огромната политика попадат хора, които не познават нейния предмет на активност. Даже нямат визия за него, тъй като няма от кое място и от кого да се осведомят. Големите ни политици, тези, които виждаме, тъй като ги дават по тв приемника, все по-често са дилетанти, които не са минали по стълбицата, не са имали контакти с други политици на по-ниски равнища, не се познават персонално с политици на новото си равнище. Това ги прави смешни и безпомощни. Прави ги несъстоятелни и вместо почитание, буди към тях пренебрежение. А хаосът и анархията стартират с презрението към властта. Не с омразата, тъй като омразата съдържа детайл на почитание и боязън, а с презрението. Най-сетне политическата класа е обречена, тъй като е злонамерена Злонамерена, егоистична, незаконна и корумпирана. Все по-малко качествени в интелектуално, културно и морално отношение хора попадат на виновни политически позиции. Причините са справедливи и субективни. Към първите спада невъзможността да пробият блокадата на олигархията, която е оградила цялата власт и я пази само за свои тествани протежета, а към вторите е естественото отвращение, което би изпитал всеки почтен човек към систематизирания облик на българския политик. „ Политик “ е мръсна дума, каквато към този момент, за жалост, е и „ предприемач “. Политиците са крепко свързани с националната ненавист, нищо че доста от тях произлизат от най-дълбоките глъбини на същия този „ народ “. Да бъдеш политик не е обвързвано с съвсем никаква персонална самодейност, произлизаща от персонални правила и убеждения, от персонална визия за развиването на обществото. Напротив, професионалната политика е обвързвана с директни опасности, в това число и този да те вкарат в пандиза. При това състояние все по-малко качествени хора, които си имат сполучливи кариери и смислени занимания, поглеждат към кариерата на професионалния политик. Тази кариера е оставена като непокътната територия за едни по-специфични обществени пластове. Ако решим да го кажем с езика на саваната: когато лъвовете се наситят на плячката, идват хиените и другите още по-дребни мършояди. Така естественият хайлайф се заменя с... и аз не знам кое е противоположното. А най-страшното е, че тези трендове стабилно се възпроизвеждат през поколенията. Накрая даже да отрезнеем и да се обърнем към естествения хайлайф, него към този момент няма да го има, ще бъде като златна рибка, която сме държали прекомерно дълго на изсъхнало, преди да си кажем желанията. По тази причина политическата класа, с която разполагаме, или както би се изразил Цветан Цветанов: това, което имаме като политическа класа няма управнически инстинкти, държавническо мислене, чест и отговорност. Управлението на обществото посредством практикуване на власт е поминък, който е добре да се учи още от люлката. Неговото асимилиране върви паралелно с образуването на личността. Когато това не е допустимо да се случи (а то е престанало да бъде допустимо някъде към Първата международна война и към този момент дефинитивно след Втората), то тези, които ще поемат властта, би трябвало да се готвят за това свое обвързване от най-крехка възраст, от възрастта, на която човек се учи на музикален инструмент, на балет или да играе тенис, т.е. към десетина-единайсетгодишна възраст. Защо за всяка друга специалност се изисква писмено потвърдена подготовка, само че не и за политиката? Човек, когато си назначава секретарка, ѝ желае тапия за висше образование; когато си взима водач, желае да види свидетелството му за правоуправление. Когато обаче някой се кандидатира за президент, народен представител или кмет, може да е всевъзможен. Всъщност не знам: пита ли го някой дали умее да чете и написа? Защото допускам, че някои политици не са напълно безапелационни в тези свои умения... Истинският политик би трябвало да е учтив да гледа на властта съществено. А нашите в доста случаи са комици, които гледат на властта не като на задача, не като на отговорност, а като на спекулация и храна за персоналното пустославие. По този метод те не могат да мислят стратегически, а единствено в мащабите на мълниеносни гешефти, пък по-късно – и потоп. Затова българската политическа класа като цяло е некачествена – тъй като не е това, което се чака да бъде една същинска политическа класа. О Б А Ч Е Сигурно сте забелязали, че когато се захванем да подлагаме на критика нещо, приказваме единствено за порочната му страна, единствено за това, което подлагаме на критика. И най-после човек може да остане с усещането, че цялото нещо е порочно – всички европейци са джендъри! Еми, не са. Или пък всички американци са откачени либерали и алармисти! Еми, не са. Всички българи са елементарни, зли и нечистоплътни! Еми, не са! Също и не всички политици са долнопробни. Но индивидът е организиран по този начин, че в случай че види 10-15% от една система опорочена, то той приема за опорочена цялата система. Правило или изключение са долнопробните български политици? Имам доста другари политици (да се чуди човек по какъв начин саможивец като мен има толкоз доста другари!), които не са такива. Искате ли да ви ги кажа поименно? Не, няма, тъй като ще стане прекомерно интимно. Те имат светоглед и идеология, осъзнали са ги, от млади вършат кариера, учат. Интелигентни и образовани. Имат други специалности, постоянно и академична кариера. Пишат книги. Хубави книги. Разбират и знаят по какъв начин действат институциите. Разбират и знаят какви резултатите да чакат от избрани съответни политики. Повечето са вярващи хора, църковни и богобоязливи. Почти всички и сега са депутати от разнообразни партии, били са членове на държавни управления и общински препоръки, админи и висши служители. Навсякъде са показвали и демонстрират подготвеност, доброжелателност и честност. Какви са те – предписание или изключение? Може би това е същинският въпрос, а констатацията „ всички са маскари “ е леко несериозна. Ще ми се да мисля, че свестните хора не са изключение, а предписание. Защото в случай че беше противоположното, в случай че не положителното, а злото беше правилото, то положителното нямаше към момента да е норма, нямаше да го мислят като „ положително “. И злото щеше да се трансформира от изключение в норма, щяха да го пробутват за „ положително “. Както прочее се пробват да вършат в Картаген, който без подозрение би трябвало да бъде опустошен.