Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg Защо пък

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg Защо пък „ загадъчно “? Ами, тъй като „ загадъчно “ е красива и обещаваща дума, която подтиква фантазията, пък и във всяко неосъществено нещо, в това число и в партия, неуспяла да влезе в Народното събрание, се таи и капка тайнственост паралелно с трагизма. И защото нашият дребен, само че обединен кръжец на кисели мърморковци през вчерашния ден се занима с партиите над чертата, мисля, че е заслужено през днешния ден да обърне морни взори и към тези под чертата. Под чертата останаха 17 партии и един самостоятелен претендент за народен представител – Давид Леон Леви – икономист, някогашен (а може би и към момента настоящ) член на „ Ред, правда и правдивост “ на Яне Янев, икономист с „ дълготраен опит в подобряването на интернационалния имидж на България “, приключил „ Кино и телевизионна постановка “ в Тел Авив. Те са забавни с това, че отразяват симптоматични придвижвания на националната душа, които заради недоумение или незадоволително финансиране не са съумели да намерят място на огромната сергия. Неуспехът на някои от политическите субекти под чертата ни натъжава, до момента в който относителният триумф на други ни шокира. Да забележим. Консервативно обединяване на десницата (КОД). Не биваше да отпадат. При избрани условия и малко по-сериозен метод от тяхна страна, това можеше да бъде моята партия. Естественото им място беше дружно със Съюз на демократичните сили и ГЕРБ, само че те желаеха да видят името си в заглавието на обединението, което затрудни процеса. После се заприказва за включването им в патриотичната групировка. Не знам дали осъзнават какво пропуснахме, откакто тази концепция не се състоя. Българското консервативно постоянно е било селско (народняшко и мнозинствено) и градско (елитарно и малцинствено). При една коалиция сред Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и КОД можеше да се получи прекомерно приветлив закостенял индивид, за който мнозина остарели гражданя, привикнали да вървят за бира до ъгъла по чехли, биха дали своят вот. Това можеше да е субектът, който да консолидира цялото безмълвно, само че многочислено болшинство, недоволно от разните там зелени покупко-продажби, локдауни, джендър идеологии и прочие. Но не би. Вместо това КОД избра да се коалира с някакви фантоми и си понесе последствията. Българските патриоти. Откакто Марешки смени Сидеров, нещо не им потръгна. Аз персонално скърбя за патриотите. Макар че, в случай че имаме вяра на Димитър Талев, македонизмът потегля не от Коминтерна, а от Гоце Делчев и Даме Груев и тяхната ненавист им към „ върховистите “ – български офицери, борещи се за присъединението на македонските земи към българското царство. Но да речем, че Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ са хората, които не се опасяват да приказват неуместни истини и оферират разнообразни от общия мъждив и незанимателен поток решения по редица въпроси, като да вземем за пример за наборната войска. И за мощната войска изобщо. Не биваше да остават отвън Народното събрание, само че пък безконечни парламенти няма, ще се пробват отново. Българско лято. Близо 50 000 души са дали своят вот за Васил (Черепа) Божков. Жалко че не влезе в Парламента, тъй като в случай че беше влезнал, щяхме да се окажем очаровани очевидци на това по какъв начин дезертьор с 18 обвинявания получава имунитет и държавна дотация. А и сигурно Черепа щеше да е бижу в една възможна коалиция дружно с „ Изправи се! Мутри вън! “. Не може да не се спрем и на „ Ляв съюз за чиста и свята република “. Коалицията е известна повече като „ партията на Жан Виденов “, въпреки той да е единствено един непретенциозен учредителен секретар в нея. Изумително е по какъв начин и от кое място се откриха повече от 10 000 души да гласоподават за Жан Виденов, след всичко, което неговото ръководство аргументи на страната! Ако Луканов беше жив, несъмнено от дълго време щеше да е министър председател на този романтично-фантасмагоричен народ. Коалицията е забележителна и с това, че в нейното управление взе участие и кавалерът на медал „ Дружба “ за принос към укрепването на съветската нация – Николай Малинов. Малинов е упрекнат в шпионаж в интерес на Русия и е ръководител на Национално придвижване „ Русофили “, което (второто, а не първото) би трябвало да го прави русофил №1. И в случай че изборният им резултат е голям с оглед присъединяване на Жан Виденов, то той е незабележим с оглед присъединяване на русофил №1. Нима русофилите са толкоз малко, белким са толкоз политически незначителни? Да не би да са се разпилели по други партии – „ Атака “ на Волен Сидеров, Възраждане на Костадин (Костя Копейкин) Костадинов… Да не би главната русофилска маса да е под една или друга форма при Президента? Това ние, простите жители, няма по какъв начин да го знаем. В последна сметка може да се окаже правилно и че сме „ страна на професионални русофоби “, за което към този момент сме говорили. Останалите под чертата са Движение дружно за смяна на Александър (Лупи) Томов (0.13%), който на всички избори съумява от някъде да финансира акция и да я проведе; „ Атака “ на Волен Сидеров (0.46%) – оня бивш „ златен пръст “, за който не знаем дали към момента е православен или се е върнал към светската си битност; „ Републиканци за България “ (0.31%) на някогашния втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, поради който журналистът Горан Благоев избра да скъса и с Националната телевизия, както скъса и със Светия Синод; „ Глас национален “ на Светльо Витков (0.17%); „ Партия на зелените “ (0.12%), която не трябва да се бърка с тези зелени в състава на така наречен „ градска десница “; „ Възраждане “ на упоменатия към този момент по отношение на русофилите Костадин Костадинов (цели 3.01%, Народе????); партия „ Свобода “, Български народен съюз, „ МИР “, „ България на труда и разсъдъка (съкратено БТР, нещо сходно на Тайния алианс за народен консенсус, кратко ТАНК – майтапя се!), „ Подем “, „ Бригада “ (майко блага!), „ Пряка народна власт “ и упоменатият в самото начало самостоятелен претендент Давид Леон Леви. Е тѐ това е. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен. *** Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “. Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.