Българската управляваща класа и руската класическа литература
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
В пиарските учебници написа, че в случай че ще градиш имидж на някаква обществена фигура, то наложително би трябвало да я представиш и отвън професионалната ѝ светлина – какво спортува, какви облекла носи, какви книги чете. За мен това е смешно и не мога да го схвана, само че се допуска, че мъдри организации са провели задълбочени изследвания и са стигнали до извода, че, да, обществената фигура би трябвало да се показва и от човешката си стана. След като узнахме, че брачната половинка на Кирил Петков имала сладкарница и въртяла там всякакви вкусотии, пристигна ред са се срещнем и с литературните му пристрастия.
При негово присъединяване в „ Седмицата “ на „ Дарик “ Косьо Вълков го попитал нещо по отношение на годишнината на Чехов, а Петков дал отговор, че обичаното му есе от Чехов било „ Много ли человеку земли нужно “. За зла орис на министър-председателя това не е есе, а роман, и не е писано от Чехов, а от Лев Толстой. Още му се подиграват по медиите и освен му се подиграват, ами са и възмутени, тъй като по какъв начин по този начин министър-председателят ще сбърка Чехов с Толстой! Всъщност неточност в действителност има, само че тя е другаде. Тя не е в това, че си объркал единия с другия, макар че Теодор Ушев незабавно скочи да брани Кирил Петков с думите: „ Аз пък бих добавил, че е отлично, че имаме министър председател, който е чел „ Колко земя му би трябвало на човек “. Какво му е чудесното бе, Ушев! Грешката е, че се чака колкото си по-начетен, толкоз да си по-годен за социална работа, а то не е по този начин. Оттук следва, че е неточност да се правиш на грамотен, в случай, че не си.
Въпросният роман на Лев Николаевич е нещо приблизително сред алегория и приказка и е оповестен в някакво съветско от време на време издание през далечната 1886. Историята е за някакъв лаком човек, който желал да придобива колкото може повече земя. „ Ако имам задоволително доста земя – казвал индивидът, – не се опасявам от никого, даже и от дявола “. Дяволът го чул и решил да го прецака. Пуснал слух, че в Башкирия ще му продадат на добре цена толкоз земя, колкото успее да пробяга за един ден и преди залез да се върне в изходно състояние. Човекът се полакомил, хвърлил се, само че от лакомия освен не съумял да се върне в точния момент, ами дори се пренапрегнал и починал. Погребали го в дупка с размерите на тялото му. „ Ето толкоз земя е нужна на индивида! “ – е наивното резюме на другояче крупния земевладелец граф Толстой.
Позволете ми да се усъмня, господин Ушев, че тъкмо това е настолното четиво на министър-председателя Петков. А и не би трябвало да бъде. Кой актуален настоятелен човек, изключително на позицията, на която в последно време се намира Петков, може да си разреши да препрочита текстове от 1886, пък колкото и гениални да са те? И за какво въобще би трябвало да ни го показват през книгите, които чете? Ех, в случай че бях на мястото на водещия, щях да го попитам коя е обичаната му книга от Паулу Коельо!
А даже да ни го показват през книгите, които чете, дано ни го показват през тези, които в действителност чете или е чел. Вижте Бойко Борисов: „ Винету “ – „ Винету “. Сигурен съм, че е имало авансово разискване с пиарите на Петков по какъв начин да стартират литературната тематика, с цел да наблегнат на духовността на клиента, и са се спрели на съветската класика като на нещо по-така. Ако някой изиска да узнае мнението ми за „ Колко земя му би трябвало на човек “, аз без никакво разстройване ще кажа, че не съм го чел и не знам защо се споделя (което допреди броени минути беше самата истина, след това направих информация особено за потребностите на този текст). И през разум няма да ми мине, че ще се проявя като невъзпитан в очите на някого. Какво значение има дали съм чел „ Колко земя му би трябвало на човек “? Ако не съм, това прави ли ме неподобаващ за поста ми? Или пък пиарите си фантазират, че като намешат съветската класика, обликът на клиента ще просияе с неземна светлина?
Защо съветската класика е толкоз „ вкусна “? Добър въпрос. Българската душа е надълбоко и трайно травмирана от тематиката за Русия и изключително за Съветския съюз. Това е страна без възприятие за мяра и агресивното ѝ отношение към нас закономерно провокира съответни реакции. И когато някой се опита да отбрани Русия в българските очи, той неизбежно прибягва до аргумента: може да са всевъзможни, но я вижте каква просвета имат! Имат, правилно. Но съветската просвета надалеч не е това хомогенно събитие, което се мъчат да я изкарат. За хора като Кирил Петков обаче явно е. За него няма особена разлика сред Чехов, Тургенев и Гогол. Вероятно няма и сред Толстой и Достоевски, тъй като те си наподобяват по това, че са „ титани “ на съветската класика, а по какво се разграничават – това едва ли е толкоз забавно. А разликата е като сред земята и небето и като споделяме „ небето “ за Достоевски, в действителност имаме поради Небето. Докато Толстой е ересиарх, то Достоевски е същински православен човек, което значи не просто да познава догмата и канона на православието, а да има православен светоглед, посредством който да се ориентира във всяка житейска или художествена обстановка.
Това, което всеобщият българин (в това число и Кирил Петков) схваща, като чуе „ съветска литература “, е единствено една, въпреки и прекомерно представителна, част от нея, една анархо-комунистическа книжнина в болнавия дух на XIX век. Тя отразява един дух, гениално разказан от Достоевски в „ Бесове “. Този дух провокира Октомврийската гражданска война и всички кошмари през идващите седемдесет години. Това е духът на модернизма и неспирния напредък, духът на отрицанието и терора. Духът на тоталитаризма, представящ се за демократизъм, граничещ чак и с анархизъм.
Понеже започнахме с тях, като литература сред Чехов и Толстой няма съвсем нищо общо. Чехов е един от най-хубавите белетристи, на които съм попадал, а пък Толстой си е малко вманиачен. Кирил Петков обаче надали прави разлика – все е съветска класика. Например Петков знае ли, че през 1901 Толстой е отстранен от Църквата поради разпространение на разкол и отказване на догмати като Троицата и непорочното зачатие? В една по-християнска страна от нашата това би било проблем за Кирил Петков. Но тук в противен случай – ах, той, апелирам ви се, чете съветска класика, той чете Толстой! Ах, какъв брой е величествен и изискан! Не може човек с подобен разум и с такава душа да не е заслужен лидер на народа си.
Разбира се, всичко това е пиарска тъпота. На Петков изобщо не му е нужно да се разпознава посредством отношението си към съветската литература. Никой не чака това от него. Дайте да забележим какви ги прави той с директните си отговорности, с цените на силата, с цените на храните, с отношението към Македония и по Украинската рецесия, а не дали върви пешком, дали жена му върти курабии и дали чете Толстой. Но се получава тъкмо по този начин. Сега българската художествено-творческа интелигенция още дни наред ще изживява звездния си момент да разобличи своя министър-председател, който бърка Чехов с Толстой. Добре че не го попитаха кой е обичаният му лебед от „ Лебедово езеро “ – Одета или Одилия. Че тогава, в случай че беше сбъркал, неговото ничие щеше да бъде. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
В пиарските учебници написа, че в случай че ще градиш имидж на някаква обществена фигура, то наложително би трябвало да я представиш и отвън професионалната ѝ светлина – какво спортува, какви облекла носи, какви книги чете. За мен това е смешно и не мога да го схвана, само че се допуска, че мъдри организации са провели задълбочени изследвания и са стигнали до извода, че, да, обществената фигура би трябвало да се показва и от човешката си стана. След като узнахме, че брачната половинка на Кирил Петков имала сладкарница и въртяла там всякакви вкусотии, пристигна ред са се срещнем и с литературните му пристрастия.
При негово присъединяване в „ Седмицата “ на „ Дарик “ Косьо Вълков го попитал нещо по отношение на годишнината на Чехов, а Петков дал отговор, че обичаното му есе от Чехов било „ Много ли человеку земли нужно “. За зла орис на министър-председателя това не е есе, а роман, и не е писано от Чехов, а от Лев Толстой. Още му се подиграват по медиите и освен му се подиграват, ами са и възмутени, тъй като по какъв начин по този начин министър-председателят ще сбърка Чехов с Толстой! Всъщност неточност в действителност има, само че тя е другаде. Тя не е в това, че си объркал единия с другия, макар че Теодор Ушев незабавно скочи да брани Кирил Петков с думите: „ Аз пък бих добавил, че е отлично, че имаме министър председател, който е чел „ Колко земя му би трябвало на човек “. Какво му е чудесното бе, Ушев! Грешката е, че се чака колкото си по-начетен, толкоз да си по-годен за социална работа, а то не е по този начин. Оттук следва, че е неточност да се правиш на грамотен, в случай, че не си.
Въпросният роман на Лев Николаевич е нещо приблизително сред алегория и приказка и е оповестен в някакво съветско от време на време издание през далечната 1886. Историята е за някакъв лаком човек, който желал да придобива колкото може повече земя. „ Ако имам задоволително доста земя – казвал индивидът, – не се опасявам от никого, даже и от дявола “. Дяволът го чул и решил да го прецака. Пуснал слух, че в Башкирия ще му продадат на добре цена толкоз земя, колкото успее да пробяга за един ден и преди залез да се върне в изходно състояние. Човекът се полакомил, хвърлил се, само че от лакомия освен не съумял да се върне в точния момент, ами дори се пренапрегнал и починал. Погребали го в дупка с размерите на тялото му. „ Ето толкоз земя е нужна на индивида! “ – е наивното резюме на другояче крупния земевладелец граф Толстой.
Позволете ми да се усъмня, господин Ушев, че тъкмо това е настолното четиво на министър-председателя Петков. А и не би трябвало да бъде. Кой актуален настоятелен човек, изключително на позицията, на която в последно време се намира Петков, може да си разреши да препрочита текстове от 1886, пък колкото и гениални да са те? И за какво въобще би трябвало да ни го показват през книгите, които чете? Ех, в случай че бях на мястото на водещия, щях да го попитам коя е обичаната му книга от Паулу Коельо!
А даже да ни го показват през книгите, които чете, дано ни го показват през тези, които в действителност чете или е чел. Вижте Бойко Борисов: „ Винету “ – „ Винету “. Сигурен съм, че е имало авансово разискване с пиарите на Петков по какъв начин да стартират литературната тематика, с цел да наблегнат на духовността на клиента, и са се спрели на съветската класика като на нещо по-така. Ако някой изиска да узнае мнението ми за „ Колко земя му би трябвало на човек “, аз без никакво разстройване ще кажа, че не съм го чел и не знам защо се споделя (което допреди броени минути беше самата истина, след това направих информация особено за потребностите на този текст). И през разум няма да ми мине, че ще се проявя като невъзпитан в очите на някого. Какво значение има дали съм чел „ Колко земя му би трябвало на човек “? Ако не съм, това прави ли ме неподобаващ за поста ми? Или пък пиарите си фантазират, че като намешат съветската класика, обликът на клиента ще просияе с неземна светлина?
Защо съветската класика е толкоз „ вкусна “? Добър въпрос. Българската душа е надълбоко и трайно травмирана от тематиката за Русия и изключително за Съветския съюз. Това е страна без възприятие за мяра и агресивното ѝ отношение към нас закономерно провокира съответни реакции. И когато някой се опита да отбрани Русия в българските очи, той неизбежно прибягва до аргумента: може да са всевъзможни, но я вижте каква просвета имат! Имат, правилно. Но съветската просвета надалеч не е това хомогенно събитие, което се мъчат да я изкарат. За хора като Кирил Петков обаче явно е. За него няма особена разлика сред Чехов, Тургенев и Гогол. Вероятно няма и сред Толстой и Достоевски, тъй като те си наподобяват по това, че са „ титани “ на съветската класика, а по какво се разграничават – това едва ли е толкоз забавно. А разликата е като сред земята и небето и като споделяме „ небето “ за Достоевски, в действителност имаме поради Небето. Докато Толстой е ересиарх, то Достоевски е същински православен човек, което значи не просто да познава догмата и канона на православието, а да има православен светоглед, посредством който да се ориентира във всяка житейска или художествена обстановка.
Това, което всеобщият българин (в това число и Кирил Петков) схваща, като чуе „ съветска литература “, е единствено една, въпреки и прекомерно представителна, част от нея, една анархо-комунистическа книжнина в болнавия дух на XIX век. Тя отразява един дух, гениално разказан от Достоевски в „ Бесове “. Този дух провокира Октомврийската гражданска война и всички кошмари през идващите седемдесет години. Това е духът на модернизма и неспирния напредък, духът на отрицанието и терора. Духът на тоталитаризма, представящ се за демократизъм, граничещ чак и с анархизъм.
Понеже започнахме с тях, като литература сред Чехов и Толстой няма съвсем нищо общо. Чехов е един от най-хубавите белетристи, на които съм попадал, а пък Толстой си е малко вманиачен. Кирил Петков обаче надали прави разлика – все е съветска класика. Например Петков знае ли, че през 1901 Толстой е отстранен от Църквата поради разпространение на разкол и отказване на догмати като Троицата и непорочното зачатие? В една по-християнска страна от нашата това би било проблем за Кирил Петков. Но тук в противен случай – ах, той, апелирам ви се, чете съветска класика, той чете Толстой! Ах, какъв брой е величествен и изискан! Не може човек с подобен разум и с такава душа да не е заслужен лидер на народа си.
Разбира се, всичко това е пиарска тъпота. На Петков изобщо не му е нужно да се разпознава посредством отношението си към съветската литература. Никой не чака това от него. Дайте да забележим какви ги прави той с директните си отговорности, с цените на силата, с цените на храните, с отношението към Македония и по Украинската рецесия, а не дали върви пешком, дали жена му върти курабии и дали чете Толстой. Но се получава тъкмо по този начин. Сега българската художествено-творческа интелигенция още дни наред ще изживява звездния си момент да разобличи своя министър-председател, който бърка Чехов с Толстой. Добре че не го попитаха кой е обичаният му лебед от „ Лебедово езеро “ – Одета или Одилия. Че тогава, в случай че беше сбъркал, неговото ничие щеше да бъде. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ