Ген. Янев ли е следващият спасител?
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Пустият му Харалан Александров рече, че идва нов избавител, с цел да ни избавя към този момент и аз не знам от какво. Харалане, недей по този начин! Още не сме се нарадвали на последния избавител, а ти приказваш за нов. Ще се побъркаме най-после! Всеки път, когато стане дума за спасители, се сещам за анимационния филм на Доньо Донев от 1972 – „ Умно село “. Припомням сюжета.
Едно село е нападнато от змии. Змиите по този начин се нарояват, че селяните са принудени да бягат по покривите на къщите. Докарват таралежи. Таралежите изяждат змиите и селяните ликуват. Обаче таралежите по този начин се нарояват, че селяните бягат по покривите. Докарват лисици. Лисиците изяждат таралежите и всички ликуват. Обаче лисиците се нарояват и изяждат кокошките. Докарват ловци. Ловците избиват лисиците и сядат да ядат и пият. Всички ликуват. Ловците обаче изяждат и изпиват всичко. Тогава селяните докарват змии, с цел да прогонят ловците. Змиите прогонват ловците, само че по този начин се нарояват, че селяните още веднъж са по покривите. Отприщват бента на язовира. Водата отнася змиите, само че отнася и къщите и умното село към този момент го няма.
Сещате ли се каква е разликата сред филмчето на Доньо Донев и обстановката на непрестанно избавяне (помитане, рестартиране, чегъртане и т.н.), в която живеем? Тя е явна.
Във филмчето всеки идващ избавител в действителност изчегъртваше предходната злина, нищо че самият той се превръщаше на собствен ред в последваща злина. Следваща, само че друга. В суровата реалност напастта е постоянно една и съща, сменят се единствено тези, които се облагодетелстват от нея. Истинско изчегъртване направи единствено Съветската войска през 1944. Дори и „ демократичните промени “ през 1989 не трансформираха нещата в тяхната дълбока същина.
Харалан Александров и другият събеседник – Росен Йорданов, престъпен психолог с цветен суичър на IRON MAIDEN – се сплотиха към констатацията, че сега България се управлява от допустимо най-некомпетентното,най-некадърното и най-вредното ръководство, което е има в миналото, ever – толкоз нещастно, че на процедура страната е на някакъв не изключително благонадежден автопилот.
А за какво народът не е на улицата, за какво не реагира, за какво не хлопа с празни тенджери, за какво не натрупа вмирисана риба пред Министерски съвет? Много просто! – изясняват събеседниците и най-много Харалан: – Не приказваме за ръководството по „ себеохранителни, себещадящи аргументи “. Хората поставят филтри пред себе си и възприемат действителността изборно, изключват съзнанието си за най-ужасното. Нещо като НДП в „ Галактическия стопаджия “. НДП значи „ нечий различен проблем “ и се употребява от извънземните за дегизировка, с цел да станат невидими, тъй като никой не вижда НДП.
При цялото ми почитание към Харалан (дори бих споделил любов, тъй като ми е приятел) това са нелепости. Ако не се приказва сериозно за актуалното ръководство, то не е поради някакви комплицирани психически инстинкти на игнориране у Българина (онзи, дето си го знаете), а поради ефикасна работа с медиите, добре изгладени връзки сред власт и средства за всеобща информация, за които връзки цялостен уебсайт направихме. Колкото Българинът мърмореше срещу Чернобил през 1986, толкоз мърмори и срещу държавното управление през днешния ден и заслугата за това е напълно на медиите, на комфорта, който основават с присъщата си умелост.
Генерал Стефан Янев бил имал всички шансове да бъде признат като идващ „ избавител “, нещо като Чърчил след Чембърлейн (според сравнението на Росен Йорданов), тъй като било имало „ мощни настроения на обезсърчение “ и предпочитание за нов „ план “ (като чуя „ нов политически план “, към този момент се изприщвам) – дано го назовем „ русофилско-антиваксърски “. Такова мнение, впрочем, се застъпва и от други коментатори.
За нова „ Желязна завеса “ заприказва да вземем за пример един Първан Симеонов, шеф на „ Галъп Интернешънъл Болкан “ (което, както знаете, никога не трябва да се бърка с Gallup, Inc. – the genuine one). „ Партията на Стефан Янев – рече той –вероятно се появява като евентуална бариера към стичането на социална сила към крайността, която съставлява „ Възраждане “. Българска социалистическа партия е в менгеме, по сърце е при Путин, по разсъдък (по-скоро по кяр – б.м.) – при Кирил Петков. „ Възраждане “ ще потрива ръце. Бойко Борисов се пробва да влезе в прозападното говорене. ГЕРБ ще се пробва да се долепя към ръководството и да изтласка Българска социалистическа партия и президента от управническия микс “. Това в стила на Нострадамус изясни Симеонов и предвижда, че „ ще стане цялостна каша, в която никой не изпъква и обществото ще потърси острови на престиж “, ще се обърне към президента Румен Радев, към хора като Стефан Янев, който „ звучи уравновесено “. Според мен пък Стефан Янев не звучи безусловно по никакъв начин, с изключение на проруски и то единствено в моментите, когато не съумява да се сдържи, само че пришествието на всеки нов „ избавител “ се нуждае от известна предварителна медийна подготовка, нали, господин Симеонов?
Така или другояче, доколкото Стефан Янев е президентският аватар в изпълнителната власт, в очите на нас, простите и зле осведомени жители, наподобява, че Румен Радев има заплаха да настъпи два пъти една и съща мотика и то в прекомерно къс времеви откъслек. Първата мотика се оказа Кирил Петков, най-малко видимо стартиран от Радев и напълно негова креатура, а втората ще бъде Янев, изключително в случай че повярва на социолозите и обществените антрополози, че е следващият избавител, тъй като всеки следващ избавител си мисли, че е последенспасител или най-малко по този начин му се ще да има вяра. Ако ще се прави президентска партия, за какво Радев не си я поведе персонално, а я дава на вярното си куче Стефан Янев? Доколко това куче е правилно? Да не вземе да се „ еманципира “ и той като Кирил Петков... Макар че Първанов като поведе партията си персонално, та какво? Но пък него не го бяха нарочили авансово за „ избавител “.
Какво значи „ избавител “? От какво ни избавя, от кого ни избавя? В какви божествен селения ни води? Не може да не се върнем още един път към „ Стопаджията “. За нас спасителят е оная героична фигура, която дава отговор на главния ни въпрос. Само че казусът е този, че сходно на „ Стопаджията “ ние търсим отговор на въпрос, който не знаем. Ако някой ден най-накрая получим отговора и той не ни хареса или просто не го разберем, тогава ще се сблъскаме с казуса кой е въпросът. От какво ще ни избави следващият избавител? Може ли да ни избави от самите нас? Я вижте по какъв начин Путин се пробва да избави украинците от самите тях! Ако може, тогава ще го признаем. Иначе в случай че е толкоз елементарно да си избавител, да вземем и ние да си създадем една партия, пък да спасяваме, да спасяваме...
За държанието на Радев има две пояснения: или че е прекомерно... по какъв начин да го кажем по-меко – интелектуално нерешителен, или пък от него зависи по-малко, в сравнение с му се ще да ни накара да имаме вяра, а може пък да не зависи нищо. Може би всичко зависи от (както някой успешно ги беше нарекъл) вложителите, които са същинските притежатели на клетия ни политически живот. Може би ще се окаже, че и Радев, даже да вдигне и 18 свити в юмруци ръце (като онази скулптура на Шива в Тайланд), не е освен това от марионетка като всеки различен, който вложителите пускат да се излага по малките екрани и да натрупа върху себе си омразата на трудещите се, закономерно прерастваща в жадност за нов месия.
Изводът е, че евентуално сме очевидци на политическа пиеса, само че в Нея Радев, Янев, Петков не са нито драматурзи, нито режисьори, а най-обикновени артисти, които може да бъдат заменени когато и да е и в най-хубавия случай превърнати от протагонисти в статисти. Какви спасители, какви пет лв.! Най-много някой от трупата да получи краткотрайно ролята на избавител, нищо повече. Но тази роля не трансформира човешката му същина, не го прави по-голям, по-велик или по-значим. Черен, черен и драматичен ще е денят, когато дамата на Радев осъзнае това. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен. А пък в случай че някой се пита за какво – отговорът е: 42.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Пустият му Харалан Александров рече, че идва нов избавител, с цел да ни избавя към този момент и аз не знам от какво. Харалане, недей по този начин! Още не сме се нарадвали на последния избавител, а ти приказваш за нов. Ще се побъркаме най-после! Всеки път, когато стане дума за спасители, се сещам за анимационния филм на Доньо Донев от 1972 – „ Умно село “. Припомням сюжета.
Едно село е нападнато от змии. Змиите по този начин се нарояват, че селяните са принудени да бягат по покривите на къщите. Докарват таралежи. Таралежите изяждат змиите и селяните ликуват. Обаче таралежите по този начин се нарояват, че селяните бягат по покривите. Докарват лисици. Лисиците изяждат таралежите и всички ликуват. Обаче лисиците се нарояват и изяждат кокошките. Докарват ловци. Ловците избиват лисиците и сядат да ядат и пият. Всички ликуват. Ловците обаче изяждат и изпиват всичко. Тогава селяните докарват змии, с цел да прогонят ловците. Змиите прогонват ловците, само че по този начин се нарояват, че селяните още веднъж са по покривите. Отприщват бента на язовира. Водата отнася змиите, само че отнася и къщите и умното село към този момент го няма.
Сещате ли се каква е разликата сред филмчето на Доньо Донев и обстановката на непрестанно избавяне (помитане, рестартиране, чегъртане и т.н.), в която живеем? Тя е явна.
Във филмчето всеки идващ избавител в действителност изчегъртваше предходната злина, нищо че самият той се превръщаше на собствен ред в последваща злина. Следваща, само че друга. В суровата реалност напастта е постоянно една и съща, сменят се единствено тези, които се облагодетелстват от нея. Истинско изчегъртване направи единствено Съветската войска през 1944. Дори и „ демократичните промени “ през 1989 не трансформираха нещата в тяхната дълбока същина.
Харалан Александров и другият събеседник – Росен Йорданов, престъпен психолог с цветен суичър на IRON MAIDEN – се сплотиха към констатацията, че сега България се управлява от допустимо най-некомпетентното,най-некадърното и най-вредното ръководство, което е има в миналото, ever – толкоз нещастно, че на процедура страната е на някакъв не изключително благонадежден автопилот.
А за какво народът не е на улицата, за какво не реагира, за какво не хлопа с празни тенджери, за какво не натрупа вмирисана риба пред Министерски съвет? Много просто! – изясняват събеседниците и най-много Харалан: – Не приказваме за ръководството по „ себеохранителни, себещадящи аргументи “. Хората поставят филтри пред себе си и възприемат действителността изборно, изключват съзнанието си за най-ужасното. Нещо като НДП в „ Галактическия стопаджия “. НДП значи „ нечий различен проблем “ и се употребява от извънземните за дегизировка, с цел да станат невидими, тъй като никой не вижда НДП.
При цялото ми почитание към Харалан (дори бих споделил любов, тъй като ми е приятел) това са нелепости. Ако не се приказва сериозно за актуалното ръководство, то не е поради някакви комплицирани психически инстинкти на игнориране у Българина (онзи, дето си го знаете), а поради ефикасна работа с медиите, добре изгладени връзки сред власт и средства за всеобща информация, за които връзки цялостен уебсайт направихме. Колкото Българинът мърмореше срещу Чернобил през 1986, толкоз мърмори и срещу държавното управление през днешния ден и заслугата за това е напълно на медиите, на комфорта, който основават с присъщата си умелост.
Генерал Стефан Янев бил имал всички шансове да бъде признат като идващ „ избавител “, нещо като Чърчил след Чембърлейн (според сравнението на Росен Йорданов), тъй като било имало „ мощни настроения на обезсърчение “ и предпочитание за нов „ план “ (като чуя „ нов политически план “, към този момент се изприщвам) – дано го назовем „ русофилско-антиваксърски “. Такова мнение, впрочем, се застъпва и от други коментатори.
За нова „ Желязна завеса “ заприказва да вземем за пример един Първан Симеонов, шеф на „ Галъп Интернешънъл Болкан “ (което, както знаете, никога не трябва да се бърка с Gallup, Inc. – the genuine one). „ Партията на Стефан Янев – рече той –вероятно се появява като евентуална бариера към стичането на социална сила към крайността, която съставлява „ Възраждане “. Българска социалистическа партия е в менгеме, по сърце е при Путин, по разсъдък (по-скоро по кяр – б.м.) – при Кирил Петков. „ Възраждане “ ще потрива ръце. Бойко Борисов се пробва да влезе в прозападното говорене. ГЕРБ ще се пробва да се долепя към ръководството и да изтласка Българска социалистическа партия и президента от управническия микс “. Това в стила на Нострадамус изясни Симеонов и предвижда, че „ ще стане цялостна каша, в която никой не изпъква и обществото ще потърси острови на престиж “, ще се обърне към президента Румен Радев, към хора като Стефан Янев, който „ звучи уравновесено “. Според мен пък Стефан Янев не звучи безусловно по никакъв начин, с изключение на проруски и то единствено в моментите, когато не съумява да се сдържи, само че пришествието на всеки нов „ избавител “ се нуждае от известна предварителна медийна подготовка, нали, господин Симеонов?
Така или другояче, доколкото Стефан Янев е президентският аватар в изпълнителната власт, в очите на нас, простите и зле осведомени жители, наподобява, че Румен Радев има заплаха да настъпи два пъти една и съща мотика и то в прекомерно къс времеви откъслек. Първата мотика се оказа Кирил Петков, най-малко видимо стартиран от Радев и напълно негова креатура, а втората ще бъде Янев, изключително в случай че повярва на социолозите и обществените антрополози, че е следващият избавител, тъй като всеки следващ избавител си мисли, че е последенспасител или най-малко по този начин му се ще да има вяра. Ако ще се прави президентска партия, за какво Радев не си я поведе персонално, а я дава на вярното си куче Стефан Янев? Доколко това куче е правилно? Да не вземе да се „ еманципира “ и той като Кирил Петков... Макар че Първанов като поведе партията си персонално, та какво? Но пък него не го бяха нарочили авансово за „ избавител “.
Какво значи „ избавител “? От какво ни избавя, от кого ни избавя? В какви божествен селения ни води? Не може да не се върнем още един път към „ Стопаджията “. За нас спасителят е оная героична фигура, която дава отговор на главния ни въпрос. Само че казусът е този, че сходно на „ Стопаджията “ ние търсим отговор на въпрос, който не знаем. Ако някой ден най-накрая получим отговора и той не ни хареса или просто не го разберем, тогава ще се сблъскаме с казуса кой е въпросът. От какво ще ни избави следващият избавител? Може ли да ни избави от самите нас? Я вижте по какъв начин Путин се пробва да избави украинците от самите тях! Ако може, тогава ще го признаем. Иначе в случай че е толкоз елементарно да си избавител, да вземем и ние да си създадем една партия, пък да спасяваме, да спасяваме...
За държанието на Радев има две пояснения: или че е прекомерно... по какъв начин да го кажем по-меко – интелектуално нерешителен, или пък от него зависи по-малко, в сравнение с му се ще да ни накара да имаме вяра, а може пък да не зависи нищо. Може би всичко зависи от (както някой успешно ги беше нарекъл) вложителите, които са същинските притежатели на клетия ни политически живот. Може би ще се окаже, че и Радев, даже да вдигне и 18 свити в юмруци ръце (като онази скулптура на Шива в Тайланд), не е освен това от марионетка като всеки различен, който вложителите пускат да се излага по малките екрани и да натрупа върху себе си омразата на трудещите се, закономерно прерастваща в жадност за нов месия.
Изводът е, че евентуално сме очевидци на политическа пиеса, само че в Нея Радев, Янев, Петков не са нито драматурзи, нито режисьори, а най-обикновени артисти, които може да бъдат заменени когато и да е и в най-хубавия случай превърнати от протагонисти в статисти. Какви спасители, какви пет лв.! Най-много някой от трупата да получи краткотрайно ролята на избавител, нищо повече. Но тази роля не трансформира човешката му същина, не го прави по-голям, по-велик или по-значим. Черен, черен и драматичен ще е денят, когато дамата на Радев осъзнае това. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен. А пък в случай че някой се пита за какво – отговорът е: 42.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ