Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg Нека за

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg Нека за момент си представим, че светът, в който живеем, е логически и че българският електорат е съответен. Ако допуснем тези две догатки, то след изявлението на Станислав Трифонов за Българска национална телевизия предходната седмица, измислената му партия би трябвало да се разпадне и с отломките от нея да се случи нещо. Всъщност самото изявление като медиен факт беше задоволително озадачаващо. Дори Президентът не си разрешава такива изключителни включвания със особено направени заставки и нагнетяване на упования от предходните дни. Сякаш най-важната личност във вселената ще излее върху нас откровението си. Who the fuck е Слави Трифонов, та националната социална телевизия, официозът, медията, която сертифицира като истина или лъжа всяка вест, трансформира програмата си поради него, с цел да може той в продължение на близо час да не каже нищо удивително, също така, че няма да поддържа държавно управление с третия мандат, с което ще трансформира идващите рекордни предварителни избори от евентуални в сигурни? Това изявление извънредно доста ми наподобява на поръчково, единствено дето не съм напълно наясно кой е поръчителят. То не че не съм напълно наясно, само че по този начин му е приказката, с цел да остане въпреки всичко някаква конспирация. Целта на този ефирен акт беше да покаже какъв брой значим е Слави, без в действителност въобще да е. Да, сега той има невиждано парламентарно наличие, само че то е мимолетно в краткотраен парламент. Но не какво мисли или приказва Трифонов е забавното. Интересното е какво ще се случи с излъгания му електорат, по какъв начин ще се държат оттук насетне тези, които гласоподаваха за него и го трансфораха от телевизионна в политическа звезда. Преди всичко кои са тези хора? Много се говорѝ и писа за тях и се оформи схващането, че това са две породи – чалгарска юноша, на която най-накрая е пристигнало времето да гласоподава (с което не знам дали да се съглася, че е толкоз решаващо, тъй като всяка година на някого му идва време да гласоподава за първи път), и хронично гневни киселяци, които гласоподават за всеки следващ бравурен персонаж, който ги убеждава, че не те самите са отговорни за неудовлетворителното си съществуване, а някой различен, от който той, бравурният персонаж, ще ги отърве с един размах на огнения си меч. Характерно и за двата типа гласоподаватели е че не са устойчиви, елементарно се влюбват и елементарно разлюбват, през днешния ден гласоподават за един, а на следващия ден за различен, сходен нему, единствено че към момента нов, неизхабен, изгряващ. Тяхната майка юнашка ги е родила такива – мощно да любят и ненавиждат. Разбира се, за Слави Трифонов е дал своя вот и един трети тип гласоподаватели – такива, които в действителност търсят правдивост, само че в последна сметка и те просто желаят да разрушат съществуващото състояние, без да се интересуват какво ще става след това – „ Нек` без благосклонност, без прошка да сринем старий, гнилий строй! “, както се пее в „ Интернационала “, пък по-късно ще му мислим. Такъв тип гласоподаватели са дали своят вот друго, съгласно желанията си за всеки претендент, друг от ГЕРБ, тъй като ГЕРБ беше „ съществуващото състояние “. В избран миг, в несъмнено моментно положение на духа този тип гласоподавател би дал своя вот за всекиго, без изключително да му пука, което обаче не значи, че ще повтори. Слави Трифонов направи съдбовна неточност: реши, че хората не поддържат съответно него, а ще поддържат безрезервно всекиго, който той им уточни. А то не е по този начин. Хората (по някакви техни си причини) гласоподаваха персонално за Слави. Какво обаче направи той? Отказа да се ангажира с каквото и да било. И по този метод стана по този начин, все едно желая за жена селската красавица, тя се съгласява, само че под венчило от нейно име се явява Лудото Ленче. Всеки би се шокирал. И по този начин, в случай че светът, в който живеем, е логически и българският електорат е съответен, то с съображение може да се чака, че на третите изключителни и предварителни избори, електоратът на Слави ще се разпадне, отчаян от своя идол. Накъде обаче ще се пренасочи, накъде ще пренасочи гражданската си сила? Според мен разновидностите са няколко. Най-баналният, най-праволинейният е като уверени антикомунисти да се върнат към ГЕРБ, тъй като сега единствено ГЕРБ и Има Такъв Народ могат да държат Българска социалистическа партия отвън властта. За такава наклонност приказва и последното изследване на „ Маркет линкс “ от предходната седмица. Най-силният мотив в поддръжка на такова решение е кадровият управнически капацитет, нуждата от който неведнъж надвишава по бройка и многообразие забележимата част на ръководството. Такъв капацитет новите кандидати за властта, отпред с Има Такъв Народ, демонстрираха, че нямат и няма от кое място да наберат. Друг вид за пренасочване на Трифоновия отчаян електорат е Демократична България. В цялата неразбория тази групировка съумя да напипа учудващо рационална линия на държание и съумя да се разграничи от революционерите с ковчезите, бесилките и пернишките винкели. Демократична България също към момента продължава да се възприема като антикомунистическа, само че след изказванията на Атанасов, че са подготвени да поддържат Българска социалистическа партия, това усещане се разколебава. Така или другояче към Демократична България ще се насочат образовани, прогресивно и демократично насочени младежи и хора на междинна възраст, амбициозни нови жители, кариеристи, атеисти и прогресивисти. Хора, за които ГЕРБ и Патриотите са прекомерно народняшки и „ консервативни “, доколкото „ консервативно “ е неприлична дума. Що се отнася до самите Патриоти, то е допустимо и те да се облажат с парчета от Трифоновото войнство – всички мъжкари с калпаците и силяхлъците, юнашките песни и хайдушката чест, всички напъпили моми с пафтите и шарените шамии; всички „ балканци “, които се просълзяват на циганската ария „ Свети Георги “ в осъществяване на Ку-ку бенд, по-известна като „ Едерлези “ на Горан Брегович. Бедата на Патриотите е, че не съумяват да се консолидират и да олицетворят тази другояче доста продуктивна и настояща идея; не съумяват да станат изразители на устойчивата идеология за Европа на отечествата и нациите, в която другояче има доста самун. Парадоксално, само че към ДПС – най-вероятният кукловод на Слави Трифонов – няма да се пренасочи никой от гласоподавателите на Има Такъв Народ. Макар че Движение за права и свободи постоянно са били най-премерени в приказките, а може би точно за това, те не са знаме за никого. Напротив, от време на време ги демонизират несправедливо. Но пък Движение за права и свободи е партия от подобен вид, дето си има своя сигурен електорат и не ѝ е належащо да се прави на клоун, с цел да прилъгва различен. Може би няма да са доста и тези, които ще се пренасочат към БСП. Тя е прекомерно остаряла, прекомерно подредена, прекомерно закостеняла (не знам каква още дума да измисля, с цел да не кажа „ консервативна “) партия за усета на „ бунтари “ като тези, които пълнят стадионите на Слави Трифонов. Ако някой болшевик е желал да гласоподава срещу Бойко Борисов, то той си е дал своя вот за Българска социалистическа партия през цялото време и не е търсил адреналин в Има Такъв Народ. Ще има ли преливане на поддръжка от Има Такъв Народ към ИБНИ (ако към момента този лабораторен опит се назовава така)? На пръв взор е разумно да се допусне, че ще има, тъй като и в двата случая става дума за един и същи натюрел – несъответстващо и безогледно отричане, озлобен протест против съществуващия ред, какъвто и да е той, и кардинална ненавист към каквото и да е. За страдание обаче ИБНИ се изложи даже в очите на Има Такъв Народ, така че може въобще и да не влезе в следващия парламент. Но пък, виж, „ Възраждане “ като нищо ще влезе на мястото на ИБНИ. Това са партия и водач, които дават отговор на всички условия да бъдат следващ идол. Вероятно мнозина гневни бунтари, разочаровани от неуверения Слави Трифонов, ще се насочат към Костадин Костадинов, който към момента наподобява свежо революционен и „ антисистемен “, тъй като не му се е налагало да се демонстрира като същински политик. На прилив от някогашни поддръжници на Слави Трифонов могат да се надяват и всевъзможни, които подлагат на критика пандемичните ограничения, резервирани са към нападателната агитация на имунизациите, упорстват за корав метод към Македония, не желаят имигранти от Близкия Изток и Африка, скептични са към глобализма и корпоративната цивилизация, не копаят биткойни, не утвърждават климатичната политика на Европейски Съюз, нито затварянето на „ Мариците “ и унищожаването на въгледобива. Това са все настоящи неща, на които занапред следва да натрупат политическа сила. Една четвърт от гласовете – гласовете, които изкара до момента Слави Трифонов – са сериозен капацитет, с цел да останат безстопанствени. Интересно (и важно) е по какъв начин ще се преразпределят. Разбира се, в случай че въобще се преразпределят, а не си останат там, където са сега. Ще се преразпределят, само в случай че светът, в който живеем, е логически и българският електорат е съответен. Ако не са, 47-ия парламент ще бъде като 46-я, който е като 45-я и какъвто ще бъде всеки различен ексклузивен и недъгав парламент в ерата на Румен Радев. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен. *** Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “. Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.