Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg Компроматът е

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg Компроматът е истина. Когато е неистина, се назовава клюка. Терминът влезе в приложимост още през първите години на демокрацията, което ни кара да подозираме, че компроматът се ражда в същия миг, в който публичното мнение стартира да има някакво значение. Когато публичното мнение нямаше значение, тогава не бяха компромати, а доноси. Съсипваха хора с доноси. Докато компроматът е обществен и наподобява на покана за линч, то доносът е съкровен, постоянно даже неизвестен, подписан със задушевното „ Доброжелател “ (демек подобен, който желае добро). От своя страна компроматът е искрено недоброжелателен. Така злото върви с положителното. Да се чува публичното мнение несъмнено е положително, тъй като публичното мнение, даже когато показва заблуди, е натурален съдник. Но за какво компроматът да е зло? Сега ви апелирам доста деликатно да вникнете в същината на казуса. А той е следният. Всеки, който прибягва до компромат, без значение че декларира, по-скоро крещи, че го прави за положителното на общността, в действителност го прави за зло – за злото на съответен човек или група. Доброто на общността рядко го интересува. Когато компроматът сигнализира за неправда или скандал, той не желае да спечелва правдата, а единствено да нанесе щета на някого, да го изложи и в профил. Компроматът жигосва тотално, последствията от него са всеобхватни. Често обаче компрометиращото събитие не е представително за личността на компрометирания. Вижте Кевин Спейси. Вижте някой безукорен водач на рейс, който прави една единствена злополука и то не наложително по негова директна виновност и тази злополука поставя завършек на цялата му кариера. А можехме още много години да имаме един безукорен водач на рейс. Затова по природа компроматът е зло – тъй като е зло по замисъла си. Зло е, тъй като се стреми да аргументи щета. Стреми се да аргументи несгода, представяйки се за доброта. Най-кръвопролитните извращения в човешката история са сторени в името на положителното. Това наблюдаване трансформира казуса с компроматите в честен проблем. Как да похвалим някого, който си служи осъзнато и целеустремено със зло, с цел да аргументи зло! Но ще кажете: неправдите би трябвало да се изобличават. Така е, би трябвало. „ Ако съгреши срещу тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; в случай че те послуша, спечелил си брата си; в случай че не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима очевидци да се удостовери всяка дума; в случай че ли пък не послуша тях, обади на църквата; само че в случай че и църквата не послуша, дано ти бъде като богохулник и митар “. (Мат. 18:15-17) Долавяте ли разликата сред този метод и тиражирането на компромати? Заподозрял си закононарушение – сезирай прокуратурата, а не излизай във вестниците да викаш: другата седмица ще сезирам прокуратурата. Кой печели от това? Започна предизборната акцията. На какво ли няма да станем очевидци. Като човек с литературно мислене чакам компроматите с леко професионално неспокойствие, тъй като те са художествени произведения, живи сюжети, интриги с основни и второстепенни герои, завръзки и развръзки, исблъсъци и апотеози. Някои компромати наподобяват на пълнометражни трилъри, други са като сериали. Трети пък са като „ Бързи и гневни “ – от 1 до 9 при неотслабващ триумф. Има по-касови и по-камерни компромати. Дебел пакет с неизвестно наличие на видео, снимано от охранителна камера, не е като шкафче с пачки и кюлчета на фотография, щракната от тайнствена елитна компаньонка. Най-малкото тъй като във видеото не взе участие персонално президентът, до момента в който на фотографията е министър-председателят в целия си искра и хубост, въпреки и латентен. Първият компромат е като „ етапна творба “ (европейска, мъчително интелектуална), а вторият – като високобюджетен „ блокбъстър “. И когато Президентът реши да разяснява „ етапната творба “, която го визира, не се въздържа да спомене и „ блокбъстъра “: „ Явно фантазиите на предходния министър-председател извират от опита му за пълнене на шкафчета с еврo и злато “, изнесено като заглавие на  в формалния уебсайт на Президентството. Словото е меч, словото е камшик. Така работят компроматите, по този начин се сблъскват един с различен и от самото начало е извънредно значимо кой ги популяризира и кой застава зад тях с престижа си. И още една тяхна значима специфичност: когато компроматите са за съперника, те са „ откриване на истината “ и „ празненство на справедливостта “, когато обаче са за нас, компроматите са „ конспирация и режисура “, „ интензивно мероприятие “. Забележете, че въобще не обсъждаме каква истина съдържат компроматите, а единствено какви вреди нанасят. Двата компромата – президентският и премиерският – се разграничават по медийната си орис. Докато шкафчето разруши боксофис класациите (ако мога по този начин да се изразя, откакто към този момент го нарекох „ блокбъстър “), то митничарския пакет на Узунов с отегчение и половин уста бе упоменат от разобличаващия демократичен щемпел с няколко дни забавяне. Изглежда усетът към абсурда, към компромата е изборен, какъвто прочее би трябвало да бъде и всеки усет, в случай че желае да запази някаква характерност. Сашо Дикофф пък популяризира комбинирано отворено писмо до Президента и журналистическата гилдия, в което предложи на Румен Радев, в качеството си на негов почитател, грациозен излаз, изглеждащ, в случай че ми позволите да преразказвам, по следния метод: „ Г-н Президент, уволнете неотложно Пламен Узунов, така както гущерът къса опашката си, с цел да не падне леке върху сияйния ви облик и да не си намерения инцидентно някой, че вие знаете какви ги прави антикорупрционният ви консултант по кръчмите с митничарите. Нека компроматът е за него, само че не и за вас! “. Служебните министри от своя страна като че ли имат задачата да копаят компромати, както други копаят биткойни. Изглежда си имат и график: Рашков, Минеков, Кацаров, Петков... Един след различен, един след различен взривяват медиите, къде с разкрития, къде с недомислици. Кой е идващият? И всяка изява води след себе си компромати, спекулации и клюки в двете съществени направления – към Радев и към Борисов, като към Борисов са доста по-яростни по обясними аргументи – отговорността на изпълнителната власт. Но и Радев не пожалиха. Появиха се „ мемета “ по какъв начин в действителност Пламен Узунов инкасира рушвети за Президента и Вицепрезидента (Затова Дикофф го молеше да си откъсне опашката). След офанзивата на Минеков против Кошлуков, с Кошлуков се занимават всевъзможни, отпред с уволнените от него, и му ровят биографията, изтъквайки какъв брой е определяща тя за заемания от него пост. Петко Петков и Пламен Узунов бяха разнищени. Узнахме на кои момиченца са дърпали плитките в детската градина. Биографиите на всички тези хора се трансфораха в обект на патогенен интерес. Вероятно за такива случаи националният талант е отронил мъдростта: „ като не искаш да те щипят, не се хващай на хорото “. Плебсът от антични времена е желал самун и зрелища и също по този начин от антични времена измежду най-желаните зрелища е по какъв начин убиват някого. А в случай че освен това повярваме, че убиваният е и отговорен, тогава ще подсладим зрелището и с чувството за личната си морална извисеност. В компроматните изтезания се вкарват медии, профилирани да бъдат „ пощенски кутии “ за „ класифицирана информация “, грижливо култивирана и защитавана от специалисти; задействат се „ проверяващи “ публицисти и журналистки. Отхранването на компромата се е трансформирало в специалност, в тъничък поминък, в мурафет. Имената на компроматните „ проверяващи “ майстори от дълго време са синоним на лешояди, само че публиката продължава да се радва на скверната им продукция, тъй като има усет към характерната наслада на гнилоча. Колкото по-зловонен е компроматът, толкоз по-апетитен е той за публиката. Има огромна разлика сред това какво се случва и това по какъв начин случката се оповестява. Целта на компроматната връзка не е да обслужи правдата, а да подхрани омразата и злото в душите на хората. А деяние, което си слага такава цел, даже и на доктрина не може да бъде някакво друго, с изключение на зло единствено по себе си. Непростимо. Единственото радващо е, че както казахме първоначално, наподобява публичното мнение към момента има някакво значение, щом се поставят такива неистови старания то да бъде манипулирано. А ние с вас, като един особен дребен кръжец на фона на цялата тази операция, да запазим душевния си мир като си повтаряме, че в случай че някой ни кара да ненавиждаме някого, то той не ни мисли положителното. И да не му обръщаме внимание. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен. *** Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “. Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.