Картаген трябва да бъде ваксиниран!
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Дори нашите медии не съумяха да премълчат за вълната от митинги срещу локдауните и зелените документи в събота. Споменаха ги на места с по няколко думи, обаче не видях националните малките екрани да са се заели много-много с тематиката. Но пък аз съм пишман ефирен фен – може и да са се заели и да не съм забелязал. Макар че в случай че река да се заяждам, ще кажа, че в случай че една телевизия допусне някой да не забележи нещо, то едно „ благодаря “ ще кажем на такава телевизия.
Понякога се запитвам за какво националните малките екрани толкоз доста си наподобяват. Сякаш при започване на всяка седмица се събират някъде на оперативка. В някой загадъчен и мистериозен палат като Волфенщайн, където измежду отдалечен лай на немски овчарки и „ Хорст Весел “ от пукаща грамофонна плоча се наговарят по какъв начин да промиват мозъците на човечеството. И по какъв начин да не ги подозираш тези малките екрани! Дори и рекламите им са едни и същи едновременно. Дори и новините им са едни и същи едновременно. Или най-малко по този начин ми се коства, вие по какъв начин сте, не ви ли се коства по този начин и на вас? Ако някой събира медиите на оперативка, с цел да синхронизират позициите си по разнообразни въпроси (а може би и рекламните си тарифи), кой е Той? Ето по този начин се раждат тайните теории. Един кумец на нашите обичаше да споделя: не ме е гняв, че се пускат клюки, гняв ме е, че излизат правилни.
Но да се върнем на митингите. Колкото и да не виждам телевизия, все щях да хвана тематиката за коронавирус митингите, в случай че беше създадена с задоволително предпочитание. Помня по какъв начин се отразяваха нашите родни провинциални митинги – и тези срещу Орешарски, и последните, които започнаха с гумената лодка и бързо узряха до президентския пестник, бесилките, ковчезите, пернишките винкели и прочие. С тях почваха и с тях свършваха телевизионните излъчвания. Бяха станали по-досадни от сводката за броя на инфектираните от коронавирус. Имаше дори подобен абсурд: „ Ден еди-кой-си от митинга! По улиците няма никого! “. Това става у нас.
Какво обаче става по света? Съботата беше неспокойна. В Австрия избухнаха всеобщи митинги против започващия в понеделник общонационален локдаун (той, макар протеста, най-безцеремонно си стартира оня ден), наложителните ваксини и насилствената изолираност на неимунизираните жители. Въпреки фрапантните ограничения броят на инфектираните се усилва или най-малко това сочи формалната информация. Подобни митинги имаше в непосредствен Загреб и в далечна Австралия. В Италия (Рим, Милано, Триест) стачкуваха против документа, който е наложителен пропуск за публичния превоз, закритите пространства, публичните и частните здания. Сблъсъци сред полиция и протестиращи. Ранени. В най-голямото пристанище на Европа – Ротердам – при аналогични митинги полицията трещя с бойни патрони. Засега няма убити. В Париж пръснаха сълзотворен газ, размахаха палки, окървавиха жълти жилетки. Даже в кротка и напушена Гваделупа (която в политическо отношение си е Франция) вместо безгрижно реге и ска, през нощта имаше грабежи и палежи. Когато нещата се докарат до протести, не следва нищо положително. Винкелите са въпрос на време. Не доста време…
Въпросът е: против какво се бунтуват хората в хуманна, охолна и демократична Европа? Срещу няколко неща. Най-напред против административно наложени ограничавания, които наподобяват безсмислени, дори безумни. Може да не са, само че някой е позволил да наподобяват по този метод. По време на бомбардировките през Втората международна война никой европеец не е поставял под въпрос скриването в бомбоубежище. По време на птичия грип се презапасяваха с Тамифлу и отново не стигаше за всички. Защо за тези неща нямаше подозрения и мрънкане? Защото нуждата, изгодата беше явна. Ако някой виновен орган беше споделил, че при въздушна паника или птичи грип наложително би трябвало да се изпиват по два литра Кока-Кола, доставени от държавното управление, нещата щяха да са други.
Бунтуват се също по този начин против икономическата злополука, която следва използването на ограничаващите ограничения. Питат се: заслужават ли си жертвите? А това, че стопанските системи са станали прекомерно подвластни от потреблението, е въпрос, върху който следва да мислим. И да се каем. Кога стигнахме до такава степен, че затварянето на кръчмите и кафенетата да разклати стопанските системи!
Бунтуват се най-накрая и против похищението върху правото им на развлечения, тъй като рекламите са ги научили, че развлечението, заниманието е освен естествено и неотменимо право, само че и най-висша форма на човещина, на проявяване на човешката природа. Безцелността е цел на съществуването. Йохан Хьойзинха беше тъмен оракул.
Но съгласно мен, отвън изредените и свръх тях, има две значими аргументи за паника и метежен подтик, даже и да не ги осъзнават всички изцяло:
Усещането, че сме изправени пред безлика враждебна мощ. Държавите към този момент не са наши принадлежности, а наши врагове; транснационалните и световните институции са наши господари. Това че не можем да посочим и назовем безликата враждебна мощ, прави нещата още по-истерични. Може би са ТЕ! Може би са рептилите, старците от Сион или ония, дето се събират в Давос. Дали пък не е Онзи, дето привиква националните малките екрани на оперативки и планьорки в замъка Волфенщайн?
Върви едно меме за пеницилина. Подигравателно и с право. Остроумно, духовито.
mmmmm
Но това меме поражда един в действителност бездънен въпрос. Защо се бунтуват срещу имунизациите, които божем са спасението от заболяването? Срещу локдауните да се бунтуват разбирам – те разстройват живота и унищожават стопанската система. Но за какво против имунизациите? Ще кажете: някой ги подкокоросва. Но за какво? Защо го прави с подобен световен обсег? Това е епична акция. Какъв би могъл да му е ползата да дискредитира нещо несъмнено, нещо хубаво и нещо потребно? Не се сещам за различен случай, когато при зараза хората да се дърпат от лекарството, вместо да се блъскат за него. Всеки би се усъмнил, че нещо не е наред – или с епидемията, или с лекарството.
Дойде ли време за избор? Първи вид: да оставим да измре който има да измира и след това да мирясаме. Втори вид: оттук нататък да живеем като в концлагер, треперещи от боязън. И двата разновидността са тъпи, а третият (ефективно лекарство) не се вижда на хоризонта. Има и още нещо. Хората усещат, че със обстановката се злоупотребява и се опасяват до каква степен могат да стигнат злоупотребите. Когато пандемията стартира, доста бизнеси банкрутираха. Когато (и ако) свърши, ще банкрутират още толкоз, които живеят на неин тил. Вторите ще се борят за живота си, както се бориха първите. Още не се знае какъв ще е изходът от битката. Ама апелирам ви се! Аз вложих във фабрика за маски и дезинфектанти, в случай че свърши пандемията, какво ще ядат децата ми!
Ето всички тези неща са причина за протестите от предходната събота, а не че жителите са тъпи или несъответстващи. Колкото повече ги притискат, толкоз повече ще се бунтуват. Докато най-после не ги пречупят. Винаги има една задоволително огромна доза принуждение, след която идва примирението. Въпросът е кому са нужни пречупени и примирени хора. И дано вършим разлика сред примирени и смирени. Смиреният човек е мощен и несломим по пътя си, по-силен от арогантния горделивец, до момента в който примиреният към този момент не е напълно човек, тъй като се е предал, не се стреми към нищо и първообразът у него съвсем не се вижда.
Какво е ситуацията у нас? Тук още не се бунтуваме, тъй като не са ни натиснали както би трябвало. А не са ни натиснали, тъй като не е рентабилно да се вършат такива неща преди избори. Сега, откакто изборите минаха и откакто явно ще ни ръководят хора, които приветстват протичащото се в изброените нагоре страни, може и да ни натиснат. Хайде да ги забележим тогава смелите протестъри с вувузелите и палатките. Ще висят ли от прозорците на партийния дом? Ще тикат ли скелети в инвалидни колички? Ще разнасят ли ковчези и бесилки? Или не, тъй като това към този момент няма да бъде цирк, а същински протест и ще стане рисково. Безстрашните остарели ергени ще останат на топло при мама.
Моля се да се окажем задоволително изостанали, с цел да не ни сполетят и нас такива извращения като клетите австрийци, холандци, италианци и прочие бели хора. Освен това мисля, че в случай че Картаген откаже да бъде всеобщо имунизиран, би трябвало да бъде опустошен!
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Дори нашите медии не съумяха да премълчат за вълната от митинги срещу локдауните и зелените документи в събота. Споменаха ги на места с по няколко думи, обаче не видях националните малките екрани да са се заели много-много с тематиката. Но пък аз съм пишман ефирен фен – може и да са се заели и да не съм забелязал. Макар че в случай че река да се заяждам, ще кажа, че в случай че една телевизия допусне някой да не забележи нещо, то едно „ благодаря “ ще кажем на такава телевизия.
Понякога се запитвам за какво националните малките екрани толкоз доста си наподобяват. Сякаш при започване на всяка седмица се събират някъде на оперативка. В някой загадъчен и мистериозен палат като Волфенщайн, където измежду отдалечен лай на немски овчарки и „ Хорст Весел “ от пукаща грамофонна плоча се наговарят по какъв начин да промиват мозъците на човечеството. И по какъв начин да не ги подозираш тези малките екрани! Дори и рекламите им са едни и същи едновременно. Дори и новините им са едни и същи едновременно. Или най-малко по този начин ми се коства, вие по какъв начин сте, не ви ли се коства по този начин и на вас? Ако някой събира медиите на оперативка, с цел да синхронизират позициите си по разнообразни въпроси (а може би и рекламните си тарифи), кой е Той? Ето по този начин се раждат тайните теории. Един кумец на нашите обичаше да споделя: не ме е гняв, че се пускат клюки, гняв ме е, че излизат правилни.
Но да се върнем на митингите. Колкото и да не виждам телевизия, все щях да хвана тематиката за коронавирус митингите, в случай че беше създадена с задоволително предпочитание. Помня по какъв начин се отразяваха нашите родни провинциални митинги – и тези срещу Орешарски, и последните, които започнаха с гумената лодка и бързо узряха до президентския пестник, бесилките, ковчезите, пернишките винкели и прочие. С тях почваха и с тях свършваха телевизионните излъчвания. Бяха станали по-досадни от сводката за броя на инфектираните от коронавирус. Имаше дори подобен абсурд: „ Ден еди-кой-си от митинга! По улиците няма никого! “. Това става у нас.
Какво обаче става по света? Съботата беше неспокойна. В Австрия избухнаха всеобщи митинги против започващия в понеделник общонационален локдаун (той, макар протеста, най-безцеремонно си стартира оня ден), наложителните ваксини и насилствената изолираност на неимунизираните жители. Въпреки фрапантните ограничения броят на инфектираните се усилва или най-малко това сочи формалната информация. Подобни митинги имаше в непосредствен Загреб и в далечна Австралия. В Италия (Рим, Милано, Триест) стачкуваха против документа, който е наложителен пропуск за публичния превоз, закритите пространства, публичните и частните здания. Сблъсъци сред полиция и протестиращи. Ранени. В най-голямото пристанище на Европа – Ротердам – при аналогични митинги полицията трещя с бойни патрони. Засега няма убити. В Париж пръснаха сълзотворен газ, размахаха палки, окървавиха жълти жилетки. Даже в кротка и напушена Гваделупа (която в политическо отношение си е Франция) вместо безгрижно реге и ска, през нощта имаше грабежи и палежи. Когато нещата се докарат до протести, не следва нищо положително. Винкелите са въпрос на време. Не доста време…
Въпросът е: против какво се бунтуват хората в хуманна, охолна и демократична Европа? Срещу няколко неща. Най-напред против административно наложени ограничавания, които наподобяват безсмислени, дори безумни. Може да не са, само че някой е позволил да наподобяват по този метод. По време на бомбардировките през Втората международна война никой европеец не е поставял под въпрос скриването в бомбоубежище. По време на птичия грип се презапасяваха с Тамифлу и отново не стигаше за всички. Защо за тези неща нямаше подозрения и мрънкане? Защото нуждата, изгодата беше явна. Ако някой виновен орган беше споделил, че при въздушна паника или птичи грип наложително би трябвало да се изпиват по два литра Кока-Кола, доставени от държавното управление, нещата щяха да са други.
Бунтуват се също по този начин против икономическата злополука, която следва използването на ограничаващите ограничения. Питат се: заслужават ли си жертвите? А това, че стопанските системи са станали прекомерно подвластни от потреблението, е въпрос, върху който следва да мислим. И да се каем. Кога стигнахме до такава степен, че затварянето на кръчмите и кафенетата да разклати стопанските системи!
Бунтуват се най-накрая и против похищението върху правото им на развлечения, тъй като рекламите са ги научили, че развлечението, заниманието е освен естествено и неотменимо право, само че и най-висша форма на човещина, на проявяване на човешката природа. Безцелността е цел на съществуването. Йохан Хьойзинха беше тъмен оракул.
Но съгласно мен, отвън изредените и свръх тях, има две значими аргументи за паника и метежен подтик, даже и да не ги осъзнават всички изцяло:
Усещането, че сме изправени пред безлика враждебна мощ. Държавите към този момент не са наши принадлежности, а наши врагове; транснационалните и световните институции са наши господари. Това че не можем да посочим и назовем безликата враждебна мощ, прави нещата още по-истерични. Може би са ТЕ! Може би са рептилите, старците от Сион или ония, дето се събират в Давос. Дали пък не е Онзи, дето привиква националните малките екрани на оперативки и планьорки в замъка Волфенщайн?
Върви едно меме за пеницилина. Подигравателно и с право. Остроумно, духовито.
mmmmm
Но това меме поражда един в действителност бездънен въпрос. Защо се бунтуват срещу имунизациите, които божем са спасението от заболяването? Срещу локдауните да се бунтуват разбирам – те разстройват живота и унищожават стопанската система. Но за какво против имунизациите? Ще кажете: някой ги подкокоросва. Но за какво? Защо го прави с подобен световен обсег? Това е епична акция. Какъв би могъл да му е ползата да дискредитира нещо несъмнено, нещо хубаво и нещо потребно? Не се сещам за различен случай, когато при зараза хората да се дърпат от лекарството, вместо да се блъскат за него. Всеки би се усъмнил, че нещо не е наред – или с епидемията, или с лекарството.
Дойде ли време за избор? Първи вид: да оставим да измре който има да измира и след това да мирясаме. Втори вид: оттук нататък да живеем като в концлагер, треперещи от боязън. И двата разновидността са тъпи, а третият (ефективно лекарство) не се вижда на хоризонта. Има и още нещо. Хората усещат, че със обстановката се злоупотребява и се опасяват до каква степен могат да стигнат злоупотребите. Когато пандемията стартира, доста бизнеси банкрутираха. Когато (и ако) свърши, ще банкрутират още толкоз, които живеят на неин тил. Вторите ще се борят за живота си, както се бориха първите. Още не се знае какъв ще е изходът от битката. Ама апелирам ви се! Аз вложих във фабрика за маски и дезинфектанти, в случай че свърши пандемията, какво ще ядат децата ми!
Ето всички тези неща са причина за протестите от предходната събота, а не че жителите са тъпи или несъответстващи. Колкото повече ги притискат, толкоз повече ще се бунтуват. Докато най-после не ги пречупят. Винаги има една задоволително огромна доза принуждение, след която идва примирението. Въпросът е кому са нужни пречупени и примирени хора. И дано вършим разлика сред примирени и смирени. Смиреният човек е мощен и несломим по пътя си, по-силен от арогантния горделивец, до момента в който примиреният към този момент не е напълно човек, тъй като се е предал, не се стреми към нищо и първообразът у него съвсем не се вижда.
Какво е ситуацията у нас? Тук още не се бунтуваме, тъй като не са ни натиснали както би трябвало. А не са ни натиснали, тъй като не е рентабилно да се вършат такива неща преди избори. Сега, откакто изборите минаха и откакто явно ще ни ръководят хора, които приветстват протичащото се в изброените нагоре страни, може и да ни натиснат. Хайде да ги забележим тогава смелите протестъри с вувузелите и палатките. Ще висят ли от прозорците на партийния дом? Ще тикат ли скелети в инвалидни колички? Ще разнасят ли ковчези и бесилки? Или не, тъй като това към този момент няма да бъде цирк, а същински протест и ще стане рисково. Безстрашните остарели ергени ще останат на топло при мама.
Моля се да се окажем задоволително изостанали, с цел да не ни сполетят и нас такива извращения като клетите австрийци, холандци, италианци и прочие бели хора. Освен това мисля, че в случай че Картаген откаже да бъде всеобщо имунизиран, би трябвало да бъде опустошен!
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ