Докато хората са лоши, няма значение какви дружества ще бъдат болниците
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Аз също съм на мнение, че лечебните заведения не трябва да бъдат търговски сдружения по една елементарна причина: в случай че са такива, то техният интерес е хората да са заболели, а не здрави. Подобен е ползата и на фармацевтичната промишленост, единствено че там има едно допълнение – фармацевтичната промишленост избира хронично заболели пред случайно заболели. Например диабетиците са им обичани, тъй като са абонирани за инсулин до живот. От много години (но изключително напоследък) се вършат упорити опити противогрипните ваксини да се приравнят към инсулина – всеки да си носи дозата в джоба и така нататък. Не е ли парадоксално? Двете основни здравни институции – лечебните заведения и аптеките – не желаят хората да са здрави, а желаят да са заболели и то за предпочитане хронично, нелечимо заболели, с цел да дзънка касичката ритмично. Такава е природата на комерсиалните сдружения. Те освен имат право да са такива, само че даже са длъжни по силата на закона. На Търговския закон.
Изглежда тематиката е съдбоносна за изстрадалото ни родно място, тъй като цялостен епизод от сериала „ Коалиционни договаряния в мола “ беше отдаден на нея. В епизода „ Здравеопазване “, излъчен на 24 ноември, както можеше да се чака, всички издекламираха едноименните глави от предизборните си стратегии, цялостни с гениални хрумвания и благородни планове. Говорѝ се за електронното досие и за унищожаване на доплащането от пациентите, и за мандатността на управленията (ужасно тъпа концепция, само че не ѝ е тук мястото да се занимаваме с нея), и за отпадането на клиничните пътеки (споко, научихме, че няма да отпаднат, въпреки точно те да са източникът на корупция в опазването на здравето, аналогично на правилото „ парите следват ученика “ в образованието), говорѝ се и за това по какъв начин ще се подобрят функционалностите на Спешна помощ посредством въвеждане на хеликоптери (аз бих заречен и совалки – ще звучат по-тържествено във фейсбук; след това никой няма да ме пита къде са совалките), говорѝ се и за ориста на Здравната каса, само че полемиката за Здравната каса се отлагала, тъй като „ ще се прави разбор на най-хубавия модел на здравно обезпечаване “ – че то това е най-важното, дето го отсрочват! И по какъв начин пък никой не ги попита какъв тъкмо е този разбор, дето ще го вършат още половин година (да, тъкмо този срок определи снощи ръководителят на парламентарната група на ПППП в „ Още от деня “ по БНТ), по каква методика ще го вършат и кой е този „ най-хубав модел “, дето ще излезе най-после. Ами, като не знаят моделите си, за какво се натискат за властта?! Все едно да ми се спука тръбата в банята, да повикам занаятчия, той да се съгласи да в профил повредата, само че да каже, че ще пристигна след половин година, тъй като потегля на курс за водопроводчици.
Изобщо всички в мола се сплотиха към лозунга „ По-добре добре, в сравнение с зле! “ като същински господари на общите приказки. И това се отнася до всяка една секторна политика. Но както и да е. Нас ни интересува концепцията лечебните заведения да не бъдат към този момент търговски сдружения, която също бе сложена на масата.
Още през юли 2019 медицинските сестри излязоха на митинг с искане лечебните заведения да не са търговски сдружения. Ето какво споделиха, като се изключи че желаят по-големи заплати:
„ Без търговски сдружения в опазването на здравето!!! Здравето на хората би трябвало да спре да бъде подчинено на пазара. Крайно време е да прекратим неолибералните опити в опазването на здравето, които костват живота и здравето на милиони българи към този момент близо 20 години “.
Гадно е, тъй като лекарите – с грижата на положителни търговци (грижа, която се загатва в цели 8 члена на Търговския закон) – осакатяват хора, единствено и единствено да ги прокарат по по-скъпи здравни пътеки. Един мой другар се майтапеше, че ще се бори да има здравна пътека и за педофилията, тъй като тази болест била камшик на съвремието. Освен това, когато стана шеф на една болница, сподели че първата му работа ще е да прокопае тунел подземен, да се върже чрез две тръби със Здравната каса и да я точи, да я точи, да я точи… Ще я точи с грижата на добър търговец, несъмнено. За положителния търговец облагата на ръководеното от него дружество е по-важна и от обществения запас, и от националното здраве, и от самостоятелното здраве. Моят другар се майтапеше, само че нещата са почти такива и без подбив.
Каква е логиката лечебните заведения да работят като търговски сдружения? Очевидно това е финансовият интерес и конкуренцията, която би трябвало да покачва качеството (или най-малко по този начин имат вяра либертарианците). Но в изискванията на монополна здравна каса не може да се приказва за никакви чисти буржоазен връзки и правила. А и лекарите надалеч не са тези идеализирани до неспособност персонажи на Айн Ранд.
Каква е логиката лечебните заведения да не са търговски сдружения, а да са бюджетни? Очевидно това е задачата да се избегне описаната нагоре комерсиализация и да се прокрадне някаква сянка на обществена правдивост в системата на опазването на здравето. Но формата на сянката зависи от формата на оня, който я хвърля, а преди лечебните заведения да станат търговски сдружения, тази сянка я хвърляше тоталитарната социалистическа страна.
И вижте разликата при лекарите в двата случая. Да назовем социалистическия доктор на заплата, без никакъв интерес да си прави работата, доктор „ Алфа “, а оня от комерсиалното сдружение, който всекидневно е задължен да обезпечава облага посредством принадена стойност, да назовем доктор „ Бета “. Лекар „ Алфа “ споделя: „ Нищо ти няма. Преструваш се за болнични, тъй като искаш да кръшкаш от завода и от струга “. Лекар „ Бета “ споделя: „ Много си зле и се нуждаеш от комплицирана интервенция. Вярно, скъпа е. Вярно, може да останеш неработоспособен. Но значимото е, че ще оживееш “. Разбира се, доктор „ Алфа “ и доктор „ Бета “ са систематизирани персонажи, само че правилата, които онагледяват, са тъкмо такива.
Следователно аргументите за дехуманизацията на опазването на здравето не са нито в това, че лечебните заведения са търговски сдружения и имат патогенен интерес да лекуват пациентите по скъпи, ненужни и рисковани способи, нито в това, че лечебните заведения не са търговски сдружения и въобще нямат никакъв интерес да лекуват пациенти, тъй като бюджетът си върви с заболели или без заболели и е по-добре да си върви без заболели, тъй като по този начин се икономисват консумативи, време и старания.
Причината за дехуманизацията и извращенията в опазването на здравето е една, както и на всички места другаде – човешката проклетия. Може да има доста претекстове, претекстове рационални, разумни, способени, само че в случай че измежду тях не е състраданието и любовта, поривът да окажеш помощ – тогава празно е нашето опазване на здравето. Първите цивилни лечебни заведения във Византия (защото много преди този момент е имало военни) са учредени по самодейност на св. Иоан Златоуст, Константинополски архиепископ от 398 до 404. В тях са служили монаси и монахини и милосърдието е било доста повече от високите технологии. И не знам за какво с навлизането на вторите първото е трябвало да отстъпи.
Причината за всичко е човешката проклетия и гордостта да имаме вяра, че можем да се оправим само благодарение на безкрайната си талантливост. Ето дотук желаех да ни доведат приказките, които издумахме нагоре. Здравеопазването се нуждае от малко повече примирение и от доста повече обич, а всичко останало ще се придаде. Лесно е да се каже, само че за осъществяването му са нужни няколко генерации, които да вървят по един и същи път към една и съща цел. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, а пък ние ще устроим лазарети за оживелите.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Аз също съм на мнение, че лечебните заведения не трябва да бъдат търговски сдружения по една елементарна причина: в случай че са такива, то техният интерес е хората да са заболели, а не здрави. Подобен е ползата и на фармацевтичната промишленост, единствено че там има едно допълнение – фармацевтичната промишленост избира хронично заболели пред случайно заболели. Например диабетиците са им обичани, тъй като са абонирани за инсулин до живот. От много години (но изключително напоследък) се вършат упорити опити противогрипните ваксини да се приравнят към инсулина – всеки да си носи дозата в джоба и така нататък. Не е ли парадоксално? Двете основни здравни институции – лечебните заведения и аптеките – не желаят хората да са здрави, а желаят да са заболели и то за предпочитане хронично, нелечимо заболели, с цел да дзънка касичката ритмично. Такава е природата на комерсиалните сдружения. Те освен имат право да са такива, само че даже са длъжни по силата на закона. На Търговския закон.
Изглежда тематиката е съдбоносна за изстрадалото ни родно място, тъй като цялостен епизод от сериала „ Коалиционни договаряния в мола “ беше отдаден на нея. В епизода „ Здравеопазване “, излъчен на 24 ноември, както можеше да се чака, всички издекламираха едноименните глави от предизборните си стратегии, цялостни с гениални хрумвания и благородни планове. Говорѝ се за електронното досие и за унищожаване на доплащането от пациентите, и за мандатността на управленията (ужасно тъпа концепция, само че не ѝ е тук мястото да се занимаваме с нея), и за отпадането на клиничните пътеки (споко, научихме, че няма да отпаднат, въпреки точно те да са източникът на корупция в опазването на здравето, аналогично на правилото „ парите следват ученика “ в образованието), говорѝ се и за това по какъв начин ще се подобрят функционалностите на Спешна помощ посредством въвеждане на хеликоптери (аз бих заречен и совалки – ще звучат по-тържествено във фейсбук; след това никой няма да ме пита къде са совалките), говорѝ се и за ориста на Здравната каса, само че полемиката за Здравната каса се отлагала, тъй като „ ще се прави разбор на най-хубавия модел на здравно обезпечаване “ – че то това е най-важното, дето го отсрочват! И по какъв начин пък никой не ги попита какъв тъкмо е този разбор, дето ще го вършат още половин година (да, тъкмо този срок определи снощи ръководителят на парламентарната група на ПППП в „ Още от деня “ по БНТ), по каква методика ще го вършат и кой е този „ най-хубав модел “, дето ще излезе най-после. Ами, като не знаят моделите си, за какво се натискат за властта?! Все едно да ми се спука тръбата в банята, да повикам занаятчия, той да се съгласи да в профил повредата, само че да каже, че ще пристигна след половин година, тъй като потегля на курс за водопроводчици.
Изобщо всички в мола се сплотиха към лозунга „ По-добре добре, в сравнение с зле! “ като същински господари на общите приказки. И това се отнася до всяка една секторна политика. Но както и да е. Нас ни интересува концепцията лечебните заведения да не бъдат към този момент търговски сдружения, която също бе сложена на масата.
Още през юли 2019 медицинските сестри излязоха на митинг с искане лечебните заведения да не са търговски сдружения. Ето какво споделиха, като се изключи че желаят по-големи заплати:
„ Без търговски сдружения в опазването на здравето!!! Здравето на хората би трябвало да спре да бъде подчинено на пазара. Крайно време е да прекратим неолибералните опити в опазването на здравето, които костват живота и здравето на милиони българи към този момент близо 20 години “.
Гадно е, тъй като лекарите – с грижата на положителни търговци (грижа, която се загатва в цели 8 члена на Търговския закон) – осакатяват хора, единствено и единствено да ги прокарат по по-скъпи здравни пътеки. Един мой другар се майтапеше, че ще се бори да има здравна пътека и за педофилията, тъй като тази болест била камшик на съвремието. Освен това, когато стана шеф на една болница, сподели че първата му работа ще е да прокопае тунел подземен, да се върже чрез две тръби със Здравната каса и да я точи, да я точи, да я точи… Ще я точи с грижата на добър търговец, несъмнено. За положителния търговец облагата на ръководеното от него дружество е по-важна и от обществения запас, и от националното здраве, и от самостоятелното здраве. Моят другар се майтапеше, само че нещата са почти такива и без подбив.
Каква е логиката лечебните заведения да работят като търговски сдружения? Очевидно това е финансовият интерес и конкуренцията, която би трябвало да покачва качеството (или най-малко по този начин имат вяра либертарианците). Но в изискванията на монополна здравна каса не може да се приказва за никакви чисти буржоазен връзки и правила. А и лекарите надалеч не са тези идеализирани до неспособност персонажи на Айн Ранд.
Каква е логиката лечебните заведения да не са търговски сдружения, а да са бюджетни? Очевидно това е задачата да се избегне описаната нагоре комерсиализация и да се прокрадне някаква сянка на обществена правдивост в системата на опазването на здравето. Но формата на сянката зависи от формата на оня, който я хвърля, а преди лечебните заведения да станат търговски сдружения, тази сянка я хвърляше тоталитарната социалистическа страна.
И вижте разликата при лекарите в двата случая. Да назовем социалистическия доктор на заплата, без никакъв интерес да си прави работата, доктор „ Алфа “, а оня от комерсиалното сдружение, който всекидневно е задължен да обезпечава облага посредством принадена стойност, да назовем доктор „ Бета “. Лекар „ Алфа “ споделя: „ Нищо ти няма. Преструваш се за болнични, тъй като искаш да кръшкаш от завода и от струга “. Лекар „ Бета “ споделя: „ Много си зле и се нуждаеш от комплицирана интервенция. Вярно, скъпа е. Вярно, може да останеш неработоспособен. Но значимото е, че ще оживееш “. Разбира се, доктор „ Алфа “ и доктор „ Бета “ са систематизирани персонажи, само че правилата, които онагледяват, са тъкмо такива.
Следователно аргументите за дехуманизацията на опазването на здравето не са нито в това, че лечебните заведения са търговски сдружения и имат патогенен интерес да лекуват пациентите по скъпи, ненужни и рисковани способи, нито в това, че лечебните заведения не са търговски сдружения и въобще нямат никакъв интерес да лекуват пациенти, тъй като бюджетът си върви с заболели или без заболели и е по-добре да си върви без заболели, тъй като по този начин се икономисват консумативи, време и старания.
Причината за дехуманизацията и извращенията в опазването на здравето е една, както и на всички места другаде – човешката проклетия. Може да има доста претекстове, претекстове рационални, разумни, способени, само че в случай че измежду тях не е състраданието и любовта, поривът да окажеш помощ – тогава празно е нашето опазване на здравето. Първите цивилни лечебни заведения във Византия (защото много преди този момент е имало военни) са учредени по самодейност на св. Иоан Златоуст, Константинополски архиепископ от 398 до 404. В тях са служили монаси и монахини и милосърдието е било доста повече от високите технологии. И не знам за какво с навлизането на вторите първото е трябвало да отстъпи.
Причината за всичко е човешката проклетия и гордостта да имаме вяра, че можем да се оправим само благодарение на безкрайната си талантливост. Ето дотук желаех да ни доведат приказките, които издумахме нагоре. Здравеопазването се нуждае от малко повече примирение и от доста повече обич, а всичко останало ще се придаде. Лесно е да се каже, само че за осъществяването му са нужни няколко генерации, които да вървят по един и същи път към една и съща цел. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, а пък ние ще устроим лазарети за оживелите.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ