Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg Ако направите

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg Ако извършите анкета измежду всеобщия човек и го запитате кое е най-разтърсващото, кое е най-скандалното в показанията на зърнаря Светослав Илчовски пред трибунала на Мая Манолова, какво ще ви отговори той? Дали че най го е впечатлила тънката финансова игра с изкуствена капитализация на сдружение, довела до илюзия пенсионните фондове и предиздвикала ги да включат в портфейлите си негови акции, от което редовият осигуряващ се се е оказал ограбен? Не. Съвсем не. Масовият човек ще се окаже най-впечатлен от плеймейтката и от това порно в пандиза. Сексът работи на публиката съвсем толкоз възбуждащо, колкото и думата „ апартамент “. За какво изгоря Цветанов? За търговия с власт, за напън, за политически чадъри, за контрабанда, за изнудване? Не. Изгоря, когато си купи малко по-скъп апартамент. Усещате ли вибрациите, усещате ли по какъв начин демонски звучи: А-ПАР-ТА-МЕНТ! Масовият човек не се вълнува от това, че даден зърнар има 10 комбайна по милион всеки, а гледа, че си е купил кола за двеста хиляди. И в случай че се разровиш съзнателно, несъмнено ще установиш, че освен луксозна кола, тази „ мутра “ има и А-ПАР-ТА-МЕНТ! Плеймейтките и затворническите изнасилвания са порнография. Порнография е и трибуналът „ Манолова “. Ако търсеше правдивост, трибуналът „ Манолова “ щеше да работи по напълно друг метод. Дори евентуално нямаше да се стигне до комисия в границите на този смехотворен парламент, ами да вземем за пример госпожа Манолова доста по-рано, още до момента в който беше национален омбудсман, щешеда сезира всички способени институции за незаконния темперамент на ръководството. Защо не го направи? Нима тогава не знаеше? Що за омбудсман е била, в случай че не е знаела? Или се въздържа поради останките от благодарност към Борисов в своето неблагодарно сърце? Та нали точно Борисов я направи омбудсман и възпламени към главата ѝ оня популистки ореол, който през 2019 за малко не я направи кмет на София. Защо не тогава, а в този момент? Еклисиаст споделя: „ Всичко си има време, време има за всяка работа под небето “. Вероятно в този момент, след позорния завършек на този роден от улицата и от свободните медии парламент и в навечерието на предварителните избори за идващия, е пристигнало времето за истина, за будна съвест, за непримирима гражданска и политическа позиция. Разчитат на националната тъпотия. Разчитат на вярата в митове, че фигура от мащаба на Бойко Борисов персонално получава пачки в чували, закопава ги под магнолията и ги тъпче в нощното шкафче. Мисля, че в тази клета страна никой, с изключение на пътният служител на реда, не получава рушвета си персонално, че даже и той те кара да смачкаш банкнотата и да я хвърлиш през прозореца на колата. Но легендите са друго, те са друг свят. Колкото по-баснословна е една легенда, толкоз по-големи и кръгли са очите на слушателите. Аз да вземем за пример, в случай че бях на мястото на Илчовски, нямаше да забърквам някаква си международно незнайна плеймейтка, а щях да посоча принц Хари и Меган – до момента в който Хари е предложил на Борисов британската корона, Меган е снимала шкафчето. Но мен не ме търсят към този момент за пиар и популярност Богу. Не споделям, че не е правилно каквото се изнася пред трибунала „ Манолова “. Може да е правилно, може и да не е. Може елементи от него да са правилни, а други да не са. Нали знаете кой е най-хубавият притежател на лъжата? Истината. Не споделям дали е правилно, тъй като не знам и тъй като не ме интересува. И без друго цялата нация още дълго ще се изрича експертно по този въпрос. Затова предлагам да не ни интересуват фините придвижвания на задкулисието, а да се съсредоточим единствено върху това, което се вижда с невъоръжено око в общественото пространство. А това, което най-малко аз виждам, е че същинският, страшният проблем не е дали е правилно или не – има доста по-надеждни способи да се откри истината в съпоставяне със спектаклите под шатъра на трибунала „ Манолова “. Страшното е, че за следващ път се основава казус, дава се образец и оттук насетне всеки целесъобразно ще работи по сходен метод. Какво ще попречи на Борисов на следващия ден да докара трима предприемачи да опишат по какъв начин Мая Манолова чисто гола (за да има еротика) е брала росни билки преди зазоряване на Еньовден? И по какъв начин след това е изнудвала предприемачите да ѝ ги изкупуват на десеторна цена, другояче ще ги хвърли в ямата с майките и медицинските сестри? Ето това е страшното – основаването на прецеденти за отстрелване на съперници посредством кошаревски очевидци: те да си кажат каквото имат, пък до момента в който се разбере правилно ли е или не, ще мине време, след което никой към този момент няма да се интересува. А до момента в който даден очевидец споделя, че разполага с доказателства, но ще ги покаже „ някой различен път “, то дано не се докача, в случай че го назовават „ кошаревски “. Това е страшното, а още по-страшното е, че се повреждат нравите. Такива акции, изключително подети и истерично раздухвани от медии, държащи на положителното си име (и имащи наглостта да настояват, че са лишени от независимост на словото), вадят най-долното, най-мерзкото и най-отвратителното от човешката душа. Хората и без друго са обезумели от талазите информация, които ги заливат всекидневно. Обратната страна на демокрацията и свободните медии, на лесния достъп до всякаква информация е тази, че всеобщият човек деградира. От цялото облъчване, на което е подложен, не избира това, което ще го обогати и въздигне, а плеймейтките и затворническите изнасилвания. Не е нужно всеки да знае всичко, тъй като незабавно ще се появят мошеници, подготвени да му го поднесат по преднамерен метод. Вижте огромните дипломатически събития, които чертаят пътя на историята. Колко техни съвременници са чували за тях? Вземете Виенския конгрес през 1815, който, не без скъпия теоретически и дипломатически принос на Клеменс Венцел декор Метерних, утвърди философията на „ равновесието на силите “, настояща и в най-модерните мисловни политически структури, вземете го и се запитайте какъв брой души, какво количество всеобщ човек е чуло за Виенския конгрес през 1815? И в случай че това е страшното, смешното е, че от цялата епопея в трибунала „ Манолова “ най-после излезе, че отговорни са сенчестите олигарси, а не толкоз ръководещите. Министерствата се командват от Иван Ангелов – Пилето, а не от министър-председателя. Управляващите са марионетки в ръцете на задкулисието. Така ли? Може и да е по този начин, звучи правдоподобно. Но следователно тази взаимозависимост би трябвало да е годна както обратно в предишното, по този начин и напред в бъдещето. Тоест релативно почтени (в качеството си на марионетки) са и Луканов, и Виденов (който през днешния ден се връща със пресен комунистически проект), и Иван Костов, и Царят, и Станишев, и Бойко Борисов. По същата логичност релативно почтени (в качеството си на марионетки) ще бъдат и всички оттук нататък – и Станислав Трифонов, и Христо Иванов, и Мая (да не дава Господ!) Манолова. А публиката е щастлива. Същите тези, които в мокрите си мечти шумно преглъщат по плеймейтки с огромни цици и дребни дупета, заснемащи с шпионски фотоапарати спящи и търкалящи се в пачки и кюлчета министър-председатели, същите тези надуваха вувузели и разнасяха хитроумни колажи на Орешарски във тип на череп, същите вкараха и Сашо Божков в гроба тогава, когато на света нямаше нищо по-ужасно и незаконно от приватизацията на Иван Костов. Всичко тече, всичко се трансформира, само че простотията и злобата са непресъхващи. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен. *** Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “. Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.